Блог на Мирослав Севлиевски

Бръснарите на Беронов порязват, ох!
Остава впечатлението, че добрият съдия копира царя
Мирослав Севлиевски
Съд, зала, конституция, черен костюм, никаква публика. Избори. Черен костюм, чадър, дъжд, църква, молебен, партийци. “Александър Невски”, “Щурците”, заминаващи на футбол мокри симпатизанти. “Не на ДПС, да се обединим, промяна, аз не съм комунист, бъдещето е наше”. Опит за носталгия. После стара снимка съживява ентусиазма в нов телевизионен клип. И пресни компромати, колкото поеме.
Не знам доколко Неделчо Беронов си прави анализ на кампанията и оценка на образа, но ако го прави, със сигурност се пита: “Аз ли нещо не съм добре, щабът ми ли издиша, или партиите, които ме подкрепят, имат някаква цел, различна от моето избиране”. Като наблюдаваш предизборната му кампания, няма как да пропуснеш очевидното – щабът на кандидат-президента Беронов сега се учи да бръсне и то на неговата глава, че и пред публика. Не само са видими белезите, които те оставят по образа му, но и той изглежда като човек, който се съпротивлява срещу това, което вижда, прави и говори. Изглежда така, сякаш се кандидатира с отвращение (или поне с примирение). Дано не е тази целта на екипа, но в опитите да се заличат дефектите на кандидатурата, не само че не се извлича полза, но дори се заличават качествата й.
Предизборният плакат на Беронов е елегантен, далеч от всякаква партийна чалга “кандидат гушка малки дечица” или “небрежно се е смесил с обичлив народ”. Билбордовете са красиви и са много, ама прекалено много. Телевизионният клип и неговият радиовариант обаче са провал, какъвто нито един щаб не би трябвало да си позволява, ако иска наистина да включи кандидата си в голямата битка. Не само обикновеният избирател, а и самият Беронов явно не успява да разбере какъв е акцентът на този клип. Накратко – липсва най-важното за една кампания” кандидатът да покаже ясен образ, да каже категорично: аз съм активен, аз знам, мога, и с властта, която ще ми дадете, ще определям и браня със силата на вашите гласове правилата, по които живеем всички. От клипа на Беронов звучи нещо съвсем друго: Гласувайте за мен, няма да ви се меся, няма да участвам в партийни спорове, ще бъда президент “на хората и закона”.
А потенциалните избиратели все още не знаят какъв човек, политик и професионалист е Беронов. Това така и не се разбра от кампанията му. Откроява само едно много отчетливо наподобяване на визията, поведението и лексиката на царя. Възможно е Беронов да е такъв в действителност, но кой го е показал и доказал. Той е непознат за политиката и затова по-лесно се разпознава като копие, а не като оригинал. Аудиторията разполага само с видимото от агитацията – този кандидат очевидно копира едно към едно публичното лице на Сакскобургготски. Няма я обаче изненадата, с която беше свързана всяка поява на царя, защото я няма нито историческата, нито политическата интрига. Няма никакво кривване от вече казано и преповторено, написано някъде от някого. А иначе Беронов, и без да е имитатор, притежава дълга и достойна биография. Но съвършената кротост, беловласата мъдрост, абсолютното бягство от “партизанската врява” и тоталната липса на политическа емоция прави от Беронов по-скоро неразбран, зад който прозира друга една силно политически мотивирана фигура – тази на Иван Костов.
Това, че щабът на Беронов няма опит ясно личи не само от абсолютно разфокусираните изяви, но и от експериментите, които се правят в хода на кампанията. Дори слогънът беше променян няколко пъти и обърка не само обектите на агитацията - избирателите, но и нейния субект – евентуален бъдещ президент. В началото тръгна с “Промяна”, мина през “За една силна България в ЕС” и “За достойна и силна България”. Накрая стана “Достойно за България”. Дали идеолозите на кампанията са размислили за промяната, само те си знаят. Надявам се, знаят още, че трудно се гласува за човек, който не изглежда ентусиазиран от поста, за който се състезава.
Основните послания на Беронов са плахи и неубедителни, повтаря много от фразите на Костов, което го показва като човек без собствени позиции и физиономия. По-лошото обаче е, че повтаря и вече предложени от конкурентите неща. Като тезата за законността, която очевидно е далеч по-рано и по-добре артикулирана от Георги Марков, например. Разбира се, че един съдия е добре да говори за законите, но когато са се сетили преди теб, предизборно е далеч по-полезно да потърсиш друга тема или поне да намериш друг ъгъл към вече направеното. В резултат на агитацията, вместо да се изяснят чертите на кандидата Беронов, само за седмица-две публиката дори успя да забрави, че той беше до скоро председател на Конституционния съд – пост, равен на този на президента. А нали, доколкото съществуват правила за водене на кампания, тя се прави точно с тази цел – внушават се нови истини, за да се забравят някои стари или пък да се акцентира на едни, а други да се неглижират.
Сигурен съм, че като разумен човек, не просто пенсиониран съдия, а човек със сериозен стаж в политиката (защото и депутат е бил, а и Конституционният съд не е просто някакво съдилище, а върховен политически орган) Неделчо Беронов често има поводи да се чуди от организационния ход на кампанията си. Чудил се е когато се луташе из Военния клуб преди седмица, поканен, но непосрещнат от Демократическата партия, останал сам и случайно попаднал на модно ревю. Питал се е и когато седеше с чадъра онзи ден на площад “Александър Невски”, и когато бодри активисти на десницата тръгнаха да се борят с друг десен кандидат, вместо да агитират за него. Все едно, че участват не в президентска надпревара, а в играта “прецакай другарчето”. При тази “активна подкрепа” горкият Беронов няма как да не се е питал: “На луди ли се правят тия партии, които уж ме подкрепят, или нещо друго имат наум. Имам ли аз партийна подкрепа и с кого и за какво всъщност се състезавам”.
Вместо да обединят структурите, опита и влиянието си, за да осигурят на кандидата си позиции да се бори за балотажа то с основния претендент, партиите, които го подкрепят, водят паралелна кампания. Повечето енергия отива не “за” Беронов, а “срещу” Марков. И заради всичко това Беронов с право изглежда и притеснен, и неизкушен от тази битка. И с пълно основание се чуди, например, защо партийни активисти ровят в миналото на Георги Марков, вместо да вложат тези усилия за популярността на собствения си кандидат. Той все повтаря, че прекият му съперник е Първанов, а в действителност го бутат в пряк сблъсък с другия десен кандидат.
Ефектът за десницата от тази кандидатура е ясен. Формално се обединиха ДП, ДСБ, СДС и Земеделския съюз (един от многото). Но оставиха късно номинирания от тях непознат за обществеността претендент без политическа, медийна и организационна подкрепа. В резултат Беронов не успява да събере дори толкова гласове, колкото имаха споменатите партии на предишните парламентарни избори и то поотделно, а не заедно. Със сигурност, ако Петър Стоянов се беше кандидатирал, резултатите към тази дата щяха да са далеч по-обнадеждаващи за десницата. При негова номинация, напълно логично беше Георги Марков да не се кандидатира като още един претендент за десните гласове.
Както и да се анализира меко казано странното поведение на така наречената обединена десница, видно е, че кандидатурата на Беронов няма опасност да засенчи лидера Костов. Петър Стоянов се оказа в подчинена позиция и без полезен ход, след като оттегли името си от състезанието. А Костов се изяви дори и като Командир на Генерала. С подкрепата, дадена за Беронов, Бойко Борисов обозначи себе си и ГЕРБ в консервативното дясно, на което вече е ясно кой е началникът.  
На този началник му е полезно да преизберат Първанов. Защото така има ясни врагове – в правителството, в парламента, в президентството. А той и без друго мечтае да е център-нападател на дясното. В същото време, издигайки Беронов в царски натюрел, Костов в перспектива ликвидира възможността Сакскобургготски някога да се яви като претендент за обединителна фигура на дясното. Образът вече ще е минал през лоша употреба на тези избори, програмирани да бъдат загубени.
Какво ли си мисли добрият съдия Беронов и кое би могло да е положителното в този преднамерено лош опит за президентска кампания. Какъвто и да му е клипът, както и да си изгражда образа, каквито и криви сметки да си правят партиите до него, Беронов, със сигурност, като се прибере вечер вкъщи, си дава сметка, че остават по-малко от две седмици до изборите. И със сигурност вече сам е започнал да си задава въпроса: това ли е пътят до балотажа, сам търси отговора, който ще остави в биографията си. Няма как при тези резултати да не е готов да каже това, за което и десницата трябва да прогледне:
“Ще бъда достоен, ще кажа на хората ясно защо има обществена и политическа необходимост да се гласува за десен кандидат. Не за мен, а за представителите на десните идеи. Ще го кажа и заради внуците, които толкова обичам. В цивилизованите демокрации винаги се налага баланс на силите.Здравословно за здравето и бъдещето на нацията и за стабилността на политическата система е да не се случва така, че една партия да държи всички властови центрове. Такъв монопол е вреден за държавата, и дори за партията, която го владее. Остават само 10 дни. Следващото раздаване е чак след 5 години”.

13 октомври 2006 г.
В. „24 часа”