Блог на Мирослав Севлиевски

Не е случайно, че докато течеше яхтеният сценарий, като партизанин към мандра в обществото плъзна дебат за необходимостта от "твърдата ръка". Някои се вживяват в мечтания за хунти и режими на генерали и полковници, предупреждава депутатът от НДСВ.

Г-н Севлиевски,
Ще се отлюспи ли "Новото време" от НДСВ? Как преценявате шанса си да се борите на следващите избори като самостоятелна политическа сила? Ако останете заедно с Кайзера в НДСВ, как мислите - има ли шансове вашата партия да се пребори за кмет на София. В едно интервю казахте, че сте сте привърженик на стоплянето на отношенията със СДС (Надежда Михайлова). Имате ли идеи за някакво съвместно участие в политиката заедно със СДС и по този повод - какво мислите за акциите на Явор Дачков и Едвин Сугарев срещу Синята птица?
С пожелание за успех - Петър Василев

Уважаеми г-н Василев,
А на вас връзва ли ви се изобщо името "Новото време" с отживелици като отлюспване и бунт на мравките? Вече много пъти заявихме, че "Новото време" е генератор на идеи, работилница за полезни предложения и най-вече философия. В този смисъл "Новото време" дори не е нова идея, защото не сме променяли философията си. Тя е тясно свързана с предизборната програма на НДСВ и не виждам основания, които да ни накарат да си помислим за "Новото време" като за самостоятелна политическа сила. Твърде много са интерпретациите за критиките ни към ръководството на ПГ на НДСВ. За съжаление, шумотевицата на определения като "бунтари" измести същината на въпроса - ПГ не работи максимално ефективно и всеки от нас е задължен да търси начини това да се промени. Нещата не се променят с шушумигане, нито с отлюспване, а с работа - и свършена, и запланувана. И понеже в НДСВ има много професионалисти и много енергия за работа, оценявам шансовете за местните избори като много добри, включително и в София.
Що се отнася до въпроса ви за СДС и стоплянето на отношенията, ще ви отговоря така: мъчно ми е за "старите партии" не за друго, а защото изчерпиха един огромен кредит на доверие и дълго време вървят по амортизирани коловози. Много бих искал мнозинството да има срещу себе си градивна и сериозна опозиция, защото това е същината на демокрацията. Не съм сигурен какво имате предвид под "стопляне на отношенията", защото НДСВ никога не е трупало ледове на пещерната междупартийна омраза, с която в последните 13 години старите партии изместиха същността на политиката. Напротив - готови сме да дискутираме и да работим по сериозни инициативи независимо откъде е техният произход. В поведението на Едвин Сугарев в последните месеци не съзирам нищо повече от хард-носталгия именно по скачането срещу врага с партиен билет или врага от другата страна на барикадата. Не искам да го коментирам, защото вярвам, че това време отдавна си е отишло. Ще кажа само едно - колкото и уважение да вдъхват по принцип постоянстващите дори в отклоненията си личности, аз поне никога няма да забравя как Сугарев призоваваше към аутодафета на книгите на д-р Желев. И никога няма да му го простя, защото аз пък постоянствам в своята лоялност и преклонение пред личността на президента Желев.

Драги г-н Севлиевски,
Няма да ви питам за яхтата, защото аман от яхти. Но ми е любопитно какво е мнението ви за Генерала на народа и как се промени то покрай цялата патардия около снимките. В какви отношения сте с Главсека сега? И другият ми въпрос - преди цялата тази история шумно критикувахте Пламен Панайотов, а сега си мълчите. Да не би да се чувствате сплашен от нещо? Кошлуков казва, че МВР трябва да ви пази. Защо така? С все още добри пожелания:
К. Къчанов
София, по мейла

За "аман от яхти" ви разбирам много добре. За съжаление аз не мога да кажа това "аман", защото бях въвлечен в една абсурдна война, която няма да оставя току-така и ще изляза от нея като победител. Огорчен съм, че се наложи да участвам в битка, в която не става и дума за каузи или нещо градивно. Излишно е да обяснявам как се чувствам от тези атаки срещу себе си и доколко е абсурдна ситуацията, в която трябва постоянно да повтарям, че нямам сестра. Но мога да си представя и как се чувстват избирателите - тези, които са гласували за мен в Бургас, всички избиратели на НДСВ в страната, защото знам колко страшна присъда е това "Аман". И това е и част от обяснението на сценария - в него много се залага на повторението, на втръсналите на всички ни кадри от последните 13 години, в които хората гласуват, после псуват... Като депутат аз мога и съм отворен да търпя критики за работата си. Но не мога и няма да позволя нечистоплътни и недоказани твърдения по мой адрес, защото съм уверен, че никога няма да стана повод за още огорчени, излъгани и унизени избиратели.
Не съм променял мнението си за Бойко Борисов, нито има конфликт между нас. Уважавам работата на главния секретар на МВР и неговия личен хъс в работата. Политиката си е политика, личните взаимоотношения са без значение. Не бих се съгласил с намеците ви, че мълча или че докладът на МВР е повлиял върху поведението ми в рамките на ПГ на НДСВ. Очевидно е, че сценарият е скроен от хора с ченгеджийски маниер и не случайно това става преди избори. Още по-малко съм склонен да приема като случайност пълзящия като партизанин към мандра дебат за необходимостта от "твърдата ръка". Е, този филм сме го гледали. Ама е време онези, дето се вживяват в мечтания за хунти и режими на генерали, полковници и прочее, или бленуват за разстрели по стадионите, както Румен Леонидов преди време, да осъзнаят, че тези сценарии са изключително опасни. Както казва Чърчил, демокрацията далеч не е най-доброто нещо на света, но засега по-добро не е измислено.
Искам да ви уверя обаче, че сплашването, мърморенето и всякакви, продиктувани от какъвто и да е натиск, чупки и движения, са ми принципно противни. Няма сценарий, в който бих си позволил да се сниша, защото ме рекетират. Да, чувствам се застрашен, но не се чувствам сплашен. Досега никой от нас, "сниманите", не се е възползвал от специална охрана.

Уважаеми г-н Севлиевски, имайте смелост и разкажете по-подробно за задграничните си пътувания. Кой ги финансира, а ако сте вие, какъв е произходът на парите ви?
Маргарита Момчева, от името на българи, предоверили се на Новото време, по мейла

Уважаема г-жо Момчева,
Завършил съм география, бил съм алпинист, преди да стана депутат съм обиколил около 30 страни по света, някои от които доста екзотични. Пътувал съм със слон и магаре, с раздрънкани автобуси и с луксозни коли. През последните десет години пътуванията ми бяха свързани основно с политика. Сега си плащам сам и самолетните билети, и джобните, и обядите. Преди да вляза в парламента се занимавах със собствен бизнес, от който не забогатях особено, но имам самочувстието да кажа, че съм осигурил прилични доходи на семейството си. Живеем под наем, защото с жена ми предпочитаме да влагаме изкараното в пътувания, които оставят спомен за цял живот, вместо да ги зазидаме в някаква недвижима собственост. Съжалявам, ако ви звучи лекомислено. Може би, в една по-зряла възраст ще започнем да мислим по-консервативно.

Г-н Мирослав Севлиевски,
1. Каква е разликата да посетиш Антарктида и да посетиш Монако?
2. Когато не сте в Народното събрание, а например зад граница, кой гласува с вашата депутатска карта?
3. Защо в НДСВ си общувате със SMS-си?
4. Защо отказахте да оглавите предизборния щаб на НДСВ и има ли някаква връзка с яхтения скандал? Това не е ли "абдикация" от работата ви на функционер в партията?
Марков, по мейла

Г-н Марков,
1. Разликата е в географската ширина и "туристическия поток", който двете места привличат. Приликата е в екзотиката. Въпросното ми пътуване до Монако беше през време на отпуска и бях със семейството си. Докато пътуването ми до Антарктида, освен стара мечта, беше и опит да подкрепя работата на българската експедиция на Ледения континент. Днес това може да изглежда отвлечено, но един ден позициите, които България има на Антарктида, благодарение на труда и професионализма на екипа ни там, ще бъдат от стратегическо значение. Междудругото, имам снимки и от кораба за Антарктида. Фотографирах се и с местни пингвини, които не ми се представиха поименно :)
2. Не гласувам с чужда карта принципно. Но и не разбирам докрай грандиозното преувеличаване на този проблем. Случвало ми се е да съм зад граница, докато парламентът работи. Депутатската ми карта беше в мен.
3. Защото е лесно, удобно и бързо. Защото е по-учтиво - като пратиш съобщение на един човек, не рискуваш да го прекъснеш по време на важна среща. Защото е по-евтино от разговор. Защото изисква кратък и ясен изказ и така те дисциплинира. Дано сега не ме заподозрат, че съм рекламен агент на модерните средства за комуникация.
4. Не съм абдикирал. Само при соца постът беше единственият критерий ставаш ли за нещо или не. Знам много за избори и скоро това ще се разбере отново.

Господин Севлиевски,
гласувах за царя, но сега съм много огорчена от бъркотията, която НДСВ направи в държавата. Имам все пак някакво доверие във вашия клуб - Новото време, въпреки че Емил Кошлуков много пие и се бие. Желая да ви питам как вие в Новото време ще предложите да се оправи тази бъркотия и по-конкретно - имате ли някакви предложения за приватизацията на БТК и "Булгартабак", които пропаднаха? Разбирам от пресата, че не сте в много добри отношения с Никито Василев. Няма ли да предложите на царя да го уволни това малко човече и, ако на Милен Велчев му дадете повече отговорности, няма ли да се пооправят нещата? Възможно ли е историята с яхтата да е измислена заради Пламен Петров и да се попречи на приватизацията на БТК? И сега след пропадането на сделката какъв става смисълът на компромата?
Теодора, по мейла

Уважаема Теодора,
От въпросите ви наистина долавям бъркотия. Затова ми позволете преди да ви отговоря, да засегна един друг въпрос - този за огорчението. Има много несвършени неща и аз като депутат се чувствам отговорен за голяма част от тях. Включително и за липсата на добра комуникация между политици и избиратели. За съжаление, не успяваме да запълним зейналата пропаст между т.нар. "политическа класа" и избирателя. Защото, доколкото разбирам от въпросите ви, и вие смятате, че в кавичките има някакво абсурдно съдържание, според което политиците са хора, които се бият по кокалчетата, правят зулуми и какво ли не още. Не знам кое ви кара да мислите, че не съм в добри отношения с Николай Василев, нито пък че имам някакво желание или възможност да взимам отношения по раздаването на отговорности в кабинета.
Що се отнася до приватизацията, въпреки всички усложнения, много от които - да не се лъжем - бяха постигнати чрез нечестни средства и нечисти атаки, убеден съм, че нещата ще започнат да се оттласкват от застоя и успешната продажба на ДСК в този смисъл ми вдъхва сериозен оптимизъм.
Р.S. Познавам Емил Кошлуков от много време. И децата знаят, че срещу него трудно се вадят аргументи и рядко ще се намери някой да го надприказва. От 90-та година още се опитват да го изкарат какъв ли не. Както той се смее, следващото, което очаква да пуснат за него, е, че яде деца. Теодора, на Балканите сме все пак.

Зная, че се занимавахте с избори. Даже май ви пердашиха в Югославия при Милошевич. Бъдете честен - кой, мислите, че ще спечели местните и кой - парламентарните избори. По-добре за това да ви питам, отколкото за бургаските ви избиратели, нали?
Карагьозов, бул. "Демокрация", Бургас

Пердашиха ме, и Емил Кошлуков и Красен Кралев ядоха бой. На предстоящите избори ще спечелят тези, които знаят, че избори не се печелят с бой и нахранване на журналистите. Тези, които говорят сериозно, а не дрънкат. Ще спечелят силните личности, които са доказани професионалисти и авторитети. Не е важно обаче на едни избори да спечелят партиите, важно е да спечелят хората. И заради това, ГЛАСУВАЙТЕ!

Господине,
Разбирам, че смисълът на "яхтената криза" се загуби в суматохата около нея. Ясно е, че повечето хора негласно ви обвиняват, че имате пари да отидете в Монако, а не че имате нерегламентирани контакти. Това е смешно или по-скоро тъжно в 2003 г. Но с риск да досадя, не ви ли хрумва да се пазите, когато хора със съмнителен бизнес настояват да бъдат в компанията ви? И още: четох за старото ви приятелство със Спас Русев. Навярно можете да кажете откъде-накъде човек като него, който е просто "близък" на управляващите, води разни Докторовци по министерски кабинети и даже при Бойко Борисов, за да им иска индулгенции. Това не е ли злоупотреба с власт? Бъдете здрав, за да успеете да изкорените насадената представа, че богатият е лош, и да изчистите името си от евтини ченгеджийски спекулации. Дано името ви заслужава усилията.
Валентин Щерков, пенсионер от Русе

Драги г-н Щерков,
Без да забравяме яхтата, има и други въпроси около случая. Пропагандната схема е ясна - яхти, богати, значи крадат. В последните седмици аз също засегнах този въпрос - да, смешен и тъжен е знакът за равенство между богатството и мошеничеството. Не се имам за богат човек и никога не съм си поставял за цел да бъда богат. Изключително тъжен е фактът, че забогателите с честен труд са много по-малко, отколкото забогателите мафиоти. Но има и изключения и нашата цел е да работим именно за това - все повече хора да печелят с честен труд и предприемчивост. Няма да се оправим, ако единствената ни жизнена философия е всички да са равни в бедността. Тази философия е болестна. Ще отворя и друга тема, която е показателна в тази посока. От всичко наприказвано по този случай излиза, че като си депутат и министър, не е морално да имаш приятели. Приятелството е едно, друго е работата ни като представители на мнозинството. Това са две отделни неща. Тъжно е, че девалвира и думата приятелство, че се търси какъв ли не смисъл и в нея. С Милен Велчев и с Пламен Петров сме приятели. Аз ще употребя и една друга девалвирала дума - ние сме и съмишленици, защото работим за една кауза. Това не означава, че сме съучастници в мръсни схеми или мафии, каквито ни приписват. Така ще се върна на въпроса ви за яхтата - не съм забелязал някой да настоява за компанията ми, не познавам човека Доктор. Спас Русев, както много пъти обясних, ми е приятел от много години, бил ми е приятел, когато нито аз съм бил депутат, нито той - богат. Впрочем, нямам навика да питам приятелите си колко са богати. Нито да се отричам от тях, когато са под атака. Трудно правя приятели, но и трудно се разделям. Обаче държа да подчертая много ясно - не робувам на приказката за "приятелите на моите приятели...". Ще използвам въпроса, за да отворя една скоба - след като влязох в политиката, успях да опазя голяма част от приятелствата, които бях поддържал до този момент. Гордея се с това. И искам да благодаря на приятелите си, които, ако ще и да не споделят моите възгледи, в нито един момент не ми обърнаха гръб и не забравиха телефона ми. Уви, не всички постъпиха така.

Здравейте, Мирослав! Не ви познавам много добре, но четох някакво ваше интервю, в което обяснявахте, че това правителство има една задача: да модернизира България. Млад човек сте и приятелите ви също изглеждат млади и интелигентни, макар и буйни хора. Не се ли сещате, че модернизация с ухаещи на нафталин премиери не става! Дори не се надявам, че ще ви предизвикам да отворите дума срещу царя, май само той ви остана като стълб на това управление, но какво ми пречи да опитам. От мен да знаете - не се косете! Винаги се намира кой да дръпне напредничавите по-назад.
Светланка, по мейла

Светланка, а според мен назад ни дърпа именно това, че винаги ще се намери кой да търси причината къде ли не, но никога в себе си. Големият ни шанс с този премиер е, че той идва от една друга политическа среда, която и преди тридесет години е била много по-модерна от нашата. Имаме за цел да модернизираме България и тази цел може да бъде осъществена само ако се тръгне от промяната в нагласите, няма да се уморя да повтарям това. От много години българите потъваме в едно отчайващо блато на мрънкане, на увъртане, на дребнотемие, и, да, на скептицизъм, с който дотолкова сме свикнали, че го приемаме за тарикатлък. Е, няма да стане така. Наистина не се надявайте да отворя дума срещу царя, защото това е човекът, благодарение на който България има шанс да разбие окончателно мухлясалия навик да се възприема като обречена и нещастна нация, в която политиците служат само, за да са повод за допълнителни унижения. Не вярвам, че някога ще претърпя сериозно поражение в политиката, за каквато вероятно намеквате във въпроса си. Ако нещо не успеем да свършим, ако някоя добра идея остане недовършена - да, ще приема това като загуба. Не ме е страх от политическите загуби, защото гледам на тях изцяло от камбанарията на личните си възгледи като човек. Загуба за мен е да се поддадеш на дребнотемие, да загубиш желание за много работа, да пропуснеш същинския смисъл на дейността си като се усъмниш в резултата. Не вярвам, че ще загубя тези неща, останалото приемам като трудности, но не и като провал.

В. “Сега”, 17 май 2003 г.