Блог на Мирослав Севлиевски

„146 984 българи гласуваха за промяна в политическата система, като пуснаха бюлетина №2 на 7 юни, убеден съм, че на 5 юли срещу статуквото ще гласуват поне двойно повече със същия номер на бюлетината", казва Мирослав Севлиевски.

През 2001 година той беще избран за депутат от Бургас в 39-ото народно събрание, през 2005 година Новото време се яви самостоятелно на изборите и също както сега на евровота, за няколко стотни не успя да прескочи бариерата.

Резултатът на европейските избори с партия Лидер и политическият опит на популярните лица на Новото време обаче правят коалицията сега един от основните претенденти за място в 41-ото Народно събрание.

През 2001 година Мирослав Севлиевски беше избран за депутат от Бургас в 39-ото народно събрание. Разликата от първия път, когато бях кандидат за бургаски депутат, е в това, че през 2001 година от 5 години не бях идвал в този град. А сега - през 2009, от 5 години прекарвам половината от времето си тук - тук живея, тук е семейството ми, тук работя, тук растат децата ми. - така Мирослав Севлиевски мотивира избора си отново да се кандидатира начело на бургаската листа.

Севлиевски казва още, че от първото си парламентарно участие досега, той се чувства много повече бургазлия:

На 5 юли аз ще участвам в изборите като бургазлия, защото като всички хора край морето зная всяка дупка по пътищата, всяка затворена детска градина, всеки проблем на безработицата, престъпността, транспорта, туризма, които пречат на Бургас да се промени, да върви напред, да е едно спокойно място за живеене, с едни щастливи хора, които имат работа и бъдеще и могат сами да определят кой да управлява страната им.

„Кандидатите на Лидер с Новото време са местни хора, с утвърдени имена и професионални биографии. Ние сме опонентите на пасивните и хранениците, на лъжливите и пребоядисаните политици. Нормални, работещи, амбициозни, мислещи и ангажирани хора. С енергия да променят държавата, да изчистят простотията и лицемерието от политиката". - така Мирослав Севлиевски определи кандидатите от Лидер и Новото време.

Неговият 20-годишен политически път може да има краткото и ясно мото:
Виж кой буди мумиите

Ако никой не й къса нервите на политика, тя се превръща в мумия. Но не от онези, заровени из египетската пустиня, а от тия, с които социализъмът си тъпчеше мавзолеите.
Ако няма свежа кръв, стръв и хора, които да разбутват блатото, на родния политически модел му избиват старчески петна и го обхваща амнезия.

Миро Севлиевски е един от тези, които колкото и години да натрупват в политиката, толкова не може да си оглади ръбовете и да се впише в картинката на безличните. Все им е трън в петата на партийните динозаври, независимо от коя епоха идват - на късния соц, ранната демокрация или царския ренесанс.

И в двете книги на най-задълбочения наблюдател на политическото ни съвремие Кеворк Кеворкян - „Кеворкян проговаря" и „Тайните дневници", името на Миро Севлиевски все се появява във важни и преломни моменти на прохождащата ни демокрация, наред с тези на основните управляващи фигури.
Той е действаща част от голямата промяна - още от 1989 година. И не търчи да обяснява на целокупната късопаметност, че не „изникнал" в политиката през 2001 година, когато с царят се върна на власт със слогъна „Идва Новото време" и с едноименната песен на Дони.

Тогава Севлиевски стана депутат, но е български политик от пред-зората на демокрацията, когато създава Независимото студентско дружество в Геолого-географския факултет на СУ - част от Федерацията на независимите студентски дружества, които пък се присъединиха към Съюза на демократичните сили и станаха съучредители на първата демократична българска коалиция.

През 1990 година организационно изгражда Българското сдружение за честни избори и граждански права (председател е Кеворк Кеворкян, негов заместник е Димитри Иванов) - първата и най-голяма организация в България за наблюдение на национални парламентарни избори и за паралелни преброявания, което за два месеца - април и май 1990 година, събра над 10 000 доброволци.

(След изборите на 10 юни същата година БСЧИ става постоянно действаща неправителствена организация за гражданско обучение в неизборните периоди и за изборен мониторинг с много офиси в страната. Тя участва и в международни организации, както и в изграждането на демократични институции, в организирането и наблюдението на избори в много държави.)

Миро Севлиевски не се е учил да прави избори през 2001 година, нищо подобно - Симеон Втори избра нововремци, защото бяха единствените, които имаха опит в предизборните кампании и то не на книга или от лекции на някой пътуващ пратеник от САЩ и Европа, а защо бяха създавали и утвърждавали правилата на демокрацията на живо.

Севлиевски е изпълнителен секретар на БСЧИ от април 1990 до юни 1994 година и национален секретар на сдружението до април 2001 година. Като представител на БСЧИГП е бил наблюдател на политически избори в 17 държави. Писал е даже победната реч на първия демократично избран президент на Албания. Минал е през мелницата и на Милошевич - сръбската полиция ги запря в ареста с Красен Кралев, за да не „разбъркват съзнанието на гражданите на комунистическа Сърбия" с демократични „заблуди". Има и спомен от това „мирно сътрудничество с режима на сръбския вожд" - едно спукано тъпанче.

Миро е ръководител на предизборния щаб на Желю Желев за първичните избори за президент през 1996 година.
През 2000 година той и колегите му от „студентските години на СДС" създават групата за натиск "Новото време".
Ръководи екипа по политически маркетинг на коалиция НДСВ за парламентарните избори през 2001 година. Дори участва в учредителния конгрес на царската партия на прочутия 6 април 2002 година - на първата годишнина от онова идказване на Симеон Втори, написано от Стоян Ганев, че ако дойде на власт за 800 дни ще промени България.

Година по-късно се разбра, че бодливите таралежи не могат да съжителстват мирно и тихо с царедворните панайотки.

И макар, че благодарение на Миро и екипа му - създаден много преди завръщането на царя, НДСВ внесоха 180 закона в 39-ото народно събрание, нововремци се отделиха от царистите. Законите на Севлиевски и на групата на Новото време са основополагаши за целия мандат на този парламент - избирателният кодекс, етичният кодекс, законите за политическите партии, за публичността на имуществото на висши държавни длъжности, за допитването до народа, за реабилитация на репресираните, за лобизма, за банките, за църквата, за донорството, за изменение на Наказателния кодекс - за отмяна на еднократната доза наркотик, за достъп до обществена информация, за общинската собственост, за отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани.

Севлиевски обаче стана министър в променения кабинет „Сакскобургготски" и си навлече лавина от критики на тогавашната (и сегашна) опозиция, че Новото време не събори царя, не осигури служебен кабинет, който да подготви изборите, независимо, че това щеше да отложи членството на България в Европейския съюз. Миро и днес е напълно убеден, че независимо от трудностите, които „осигури" на собствената си партия, това е било единствево правилното решение. Нововремци се присъединиха към управляващата коалиция някалко месеца преди парламентарните избори, но записаха в споразумението си с НДСВ и ДПС условие в бюджета на дъргжавата да се отпуснат средства за компютъризация на българските училища.

На всички, които тогава му викаха, че не електротехник и поради тази причина не може да е министър на енергетиката, и тогава, и днес Миро казва: енергетиката е политика на най-високо ниво, а не е кабели и щепсели. На прочутата енергийна среща през април 2009 година най-после и президентът Първанов, и премиерът Станишев започнаха да говорят за енергетиката по този начин - като за политика, като стратегическо мислене, а не като таблото с бушоните.

Това изобщо не е нито първият, нито единственият случай в който най-големите критици на Новото време си „харесват" нововремските идеи. Като за мажоритарните избори, които Първанов издигна като знаме но промяната в края на годината. Нищо, че избирателният кодекс - в който мажоритарно се предвиждаше да се избират 120 депитута, нововремци внесоха още през 2003 година, а тогава БСП беше най-яростният противник на закона. Ни го подкрепи и настоящата дясна опозиция.

Но в такива „прояви на амнезия" Севлиевски обича да казва, че добрите идеи са добри, ако са осъществени. А такива идеи Новото време превърна в закони и ги внесе в 39-ия парламент. Тогава и управляващи, и опозиция ги отхвърлиха, но в 40-ото народно събрание Европейският парламент принуди България да приеме точно тези закони, без които страната ни не може да бъде адекватен член на съюза. Макар, че отпорът продължава, а БСП и ДПС в последния момент прекрояват закони по своя мярка и предвид изборните си интереси, дори с риск да навлекат на България нови санкции.

И заради това нововремци отново се стягат за битка в името на демокрацията. Българската политика очевидно има нужда от нормални политици, които да будят мумиите, които дърпат страната ни назад към „живковия семейно развит социализъм". Отиващият си парламент нямаше трън в петата, нито някой, който да смущава коалиционния сън на управляващите.

Ако нещо много му липсваше на този мандат, това бяха таралежите - с модерните кампании, с модерните закони, с политиката, която не се опитва да имитира със средновековни сечива холивудската матрица, а която създава държава с модерни правила и модерно мислещи, свободни хора.