#

Блог на Мирослав Севлиевски

Блог на Мирослав Севлиевски за политика, случки, хора, емоции и факти

Няма време за губене

 

Голям бой ни биха в Сърбия

23 Май 2009 г., публикувано в ?????

Голям бой ни биха в Сърбия
Кой спука тъпанчетата на Севлиевски и защо Кошлуков се е правил на кенефмайстор

"Приятели", новата рубрика на "24 часа", стартира с двама много известни и много стари другари - лидера на "Новото време" Емил Кошлуков и заместника му Мирослав Севлиевски. Те са толкова близки, че видиш ли единия, по инерция се оглеждаш и за другия. Какво е общото между тях освен партийния живот? Ами например, че са бащи на момичета. Кошлуков има едно на 13 г., казва се Алис и живее с майка си Наталия в Маями. Миро е в по-тежко положение. Освен жена си Деси той има вкъщи още две момичета - 11-годишната Мария, на която викат Мара, и 6-месечната София. Имат и безкрайни общи истории, една от които разказаха за нас.

Емил: Запознахме се с Миро в университета, по време на учредяването на първото независимо студентско дружество. Тогава бяхме към 30 човека. С много от тях и досега сме приятели, макар че повечето са в чужбина. Миро просто остана тук и по-късно продължихме да работим заедно в СДС. Той пое да прави БСЧИ (Българското сдружение за честни избори). Познаваме се вече над 20 години.

Миро: Това беше през бурната 1989 г., седмица след падането на Тодор Живков.
Аз бях пети курс, Емил първи
После се оказа, че сме на едни години, от които последните 4 той беше прекарал в затвора, а аз по планините. И двамата бяхме с по 30 килограма по-слаби.

Емил: С Миро сме имали много караници, но нито веднъж не сме се разделяли. Има хора, с които месеци не си говориш, а с него нямам такъв случай. Най-дългият период, в който не сме си говорили след скарване, е ден и половина, при което започват телефоните, извиненията, тръшканиците. Аз говоря традиционно много, но в тези случаи обикновено слушам една лекция от 15 минути и накрая на деня пак сме заедно.

Миро:
В днешно време се разбира дали си приятел с някого, като си прегледаш сметката на телефона. С този, с който си говорил най-дълго, имаш най-много да споделиш. Това и разузнавачите го знаят. Иначе
Емил трябва да ми вика "батко", защото съмс 10 месеца по-голям. На Прошка чакам той първи да ми се обади, а аз бързам да му звънна на Нова година, защото все пак е председател на партията. След мама звъня на него.

Емил: Та, дойдоха последните избори в Сърбия за Милошевич през 2000 г. Като дърти революционери веднага решихме, че ние сме хората, които трябва да подготвят наблюдателите на вота. ЦСИД е тяхното БСЧИ, в чиято основа беше студентското движение "Отпор", най-яростната опозиция на Милошевич. Обучавахме ги в парк-хотел "Москва", давахме им симкарти, джиесеми, те си тръгваха, на границата ги хващаха, пребиваха ги, вземаха им всичко, на другия ден пак се връщаха. Имаше случаи на пребити и провесени с главата надолу.
Аз тръгнах на разузнаване, т.нар. предварителна мисия. Моят район беше Санджак, област с албанци. Отивам 5 дни преди изборите, седя два, виждам къде е пощата, къде мога да скрия колата, къде има телефон, ако ми вземат моя или ме приберат. В тежки държави винаги се прави предварително проучване

Миро: След като съм бил в 17 държави да наблюдавам избори и да обучавам антитоталитарни партии, 16 пъти боят ми се е разминавал. Тоя път не ми се размина.

Емил: Говорихме със сърбите за удостоверения за пасматрачи (наблюдател на сръбски). Обаче съобщиха, че наблюдателят от България ще е Велко Вълканов. Той се върна и каза, че изборите били абсолютно честни и справедливи. На нас ни забраниха, обаче ние, дъртите муцуни, тръгнахме - аз, Миро, Красен Кралев, Гроздан Караджов, тогава секретар на министерството на транспорта, на него съм му кум.

Миро: Покрай организацията на това наблюдение на изборите в Сърбия ходих няколко пъти до Белград предварително, срещнах се с опозиционните партии, студентите, българския посланик, журналисти. Освен Емил на разузнавателни мисии бяха Христо Русанов и Ангел Узунов от БСЧИ. Те първи казаха, че през цялото време са чувствали, че имат опашка. Следила ги кола. Затова, преди да минем границата в деня на изборите, се опитвахме доста наивно да си изработим алиби.

Емил: Стане ли революция, трябва ли да се спасяват угнетени народи - ние сме заедно. Качихме се в колата. Аз, понеже съм със слабо сърце и милозлив, качих и студентите от офиса - Роси, Габи и Бате Вени. Знаех, че Миро ще ме пребие, затова ги вкарах тайно. На границата ги пуснах да минат пеша и им казах да кажат, че имат сръбски любовници и затова отиват в Сърбия. А аз минах с един пакет брошурки и диплянки за козметика. Прочутата ми шпионска легенда беше, че ще оборудвам тоалетни.

Миро:
Час преди тръгването бях на коктейл по случай откриването на Сити банк в София. Имаше много брошури и грабнах двайсетина, без да се замисля. Версията ми беше, че ще откривам клон на банката. Качихме се в колата с Красен и Гроздан и на самата граница, уж на стоп, двама униформени полицаи ни помолиха да ги откараме в Ниш. Аз наивно отговорих, че ако ни следят, по-добре да са направо в колата.

Емил: Влязохме, бяхме запазили хотел в Ниш, но като стари революционери отидохме в друг хотел. Разбира се, после се оказа, че са ни следили още от парк-хотел "Москва". Сутринта започва да се чука на вратата.
Оттам в полицията и 7 часа бой
Миро завежда при нас сектор "Мирова скръб", Веднага се сетих, че ще поеме цялата вина, но ще нахака и мен, защото аз отричам. Като дърт затворник държа инкяр до дупка. Мирето си призна и всичките ни набутаха в отделни стаи. Красен го биха с тояга, понеже е здрав, мен и Миро с шамари, но той забрави да си върти главата при удара и му спукаха тъпанчетата. После оперира едното ухо, а другото някак само се оправи. Получи му се много удобно, все викаше на жена си: "Деско, сега що викаш? Не съм те чул."

Миро: При мен останаха четирима човека. На петата минута се разбра, че алибито ми няма да издържи, защото влезе пети, който ми описа точно кога съм бил в Белград и с кого. Всичките имаха различни роли: доброто и лошото ченге, биячът и оплаквачът
След минута тишина, този, който те бие, казва: "Виждаш ли този прозорец?" Аз казвам: "Да", а той: "Скачай!" След това пак те бие. На всеки два часа имаше сваляне на двора и претърсване на колите.

Емил:
Роси и Габи също ги биха, до днес твърдят, че всичко е минало добре, но им се стягат физиономиите, като стане въпрос за тази история. Понеже имам огромен опит с разпитващи офицери, в единмомент разбрах, че ще се разминем, като спряха да ме бият жестоко. След това отидоха на проверка на колите, но забелязах, че не разпарят седалките с нож, а могат. Уплаших се, че ще подхвърлят наркотици, за да ни обвинят криминално, което и в България навремето се правеше с политзатворниците. Миро стоеше пребледнял. Един от разпитващите взе да ми говори на английски, знаеха, че съм учил в Америка и затова не ми вярваха, че съм кенефмайстор.

Миро: По време на това претърсване на колите за мен беше най-големия ужас. Сваляха такива части от колата, които не подозирах, че съществуват. Ужасът, че ще подхвърлят нещо, ме стягаше за гърлото.

Емил: За голям мой късмет бях пуснал 3-4 дни по-рано една статия, в която се обявих срещу Милошевич, но и против войната. Казах им и след 3 минути дойдоха с вестника. Имаха цялата българска преса. А в сръбските вестници беше цитиран Волен Сидеров, който хвали Милошевич
Както и да е. Прочетоха моята статия и се поумириха. Но според мен истинското спасение беше постът на Гроздан в правителството. Вече, ако ще става някъде революция, ще я гледам по CNN. Това го обявявам официално.

Миро:
Иронията на съдбата е, че 5 години след този случай отидох пак в Сърбия, но като министър на енергетиката. Полагаше ми се патрулна кола от границата до Белград, но тя свърши бензина по средата на пътя. После, като отидохме на среща с президента Борис Тадич, много се смяхме. Оказа се, че последния път са ме ескортирали с две полицейски коли, а този път само с една, но без бензин. Изчислихме, че това е 50 % девалвация на политическата ми репутация в Сърбия. А иначе допоследната минута на освобождаването ни в моята стая за разпити нямаше и намек, че нещата свършват. Спасението вероятно дойде от изборните резултати, които показваха главоломна загуба на партията на Милошевич. Революцията успя и без нас.

ТЕСТ за ДВАМА

Какво го дразни най-много?
• Емил: Напоследък най-често майка му.
• Миро: Постоянно звънящият му телефон след VIP Brother и въпросите за Ивайла Бакалова.

Кой виц винаги го разсмива?

• Емил: Красен Кралев го докарва до истеричен смях с вечното му дуднене.
• Миро: Вицът за фарфарона.

Как се познава, че лъже?
• Емил: Миро не лъже. Ако нещо не му е приятно, ще смени темата.
• Миро: Мен не ме лъже.

Как се познава, че е пиян?
• Емил: За 20 г. не успях да го накарам да изпие поне една чаша шампанско за Нова година. Ако някой го е видял пиян, да се обади веднага. Давам награда!
• Миро: Като му плющи бузата, значи е леко подпийнал.

Как се познава, че е влюбен?
• Емил: Танцува рокенрол, и то добре.
• Миро: Надеждите на девойките, че той ще падне в любовната им мрежа, са безнадеждни.

Какви са скритите му таланти?

• Емил: Много добър рибар е. След като отиде на риба обаче, пазаруваме от рибарите, за да допълним обяда. Все пак трябва да хапнем нещо.
• Миро: Таланти има много, но най-големият му кусур е, че не кара ски.

На какви теми зацикля?
• Емил: На всяка тема, стига да е решил, че е важна.
• Миро: Царят.

Какво трябва да направиш, за да го ядосаш?

• Емил: Като не си вдигна телефона до обяд или като ме види в 1 часа, че сядам в заведение и наблизо е Дони, това може да го съсипе психически и физически.
• Миро: Като му кажа, че сутрешното му поведение не е в синхрон със снощната идея.

Какво не му се удава, но го напъва?
• Много обича да е светски любезен, при което съсипва живота на маса хора. Прави го обаче с най-добро чувство.
• Миро: Да бъде дипломатичен.

Какво не ти стиска да му кажеш в очите?

• Емил: По принцип няма такова нещо, щото го пердаша най-редовно. Но сега му казвам: когато видиш някой твой познат с девойка, първо, не я питаш „Майка ти знае ли, че си тук?", второ, не я питаш „Ти не беше ли снощи с нас?" и трето, не я питаш „Защо сега пиеш уиски?". Тези три въпроса да са му табу!
• Миро: Да не се занимава повече с издателска дейност.

Коментари

wysqzqdczcy

04 Февруари 2010 г., 22:14 часа

O8UGWG <a href="http://bvohjobgqwpt.com/">bvohjobgqwpt</a>, [url=http://wjxwhvabthok.com/]wjxwhvabthok[/url], [link=http://rcrbcfzyeywl.com/]rcrbcfzyeywl[/link], http://irdixrguiurk.com/

vnsntjp

22 Януари 2010 г., 15:36 часа

5aLpJU <a href="http://xacxriafzyjh.com/">xacxriafzyjh</a>, [url=http://qmzwtnhgmdfs.com/]qmzwtnhgmdfs[/url], [link=http://igbtpdptwqwv.com/]igbtpdptwqwv[/link], http://litvgehgzqsk.com/

Видео

Новото Време



Навигация

Категории

Последни теми

Линкове

Блогрол

Архив

Абонамент