Блог на Мирослав Севлиевски

Последните дебати и страсти по частичните промени в изборния закон много приличат на писането на изборните правила през 1990 г. И тогава - през април, след решение на Кръглата маса, а сега - на тричленката, беше изработено изборното законодателство.

Никога няма да забравя как член на ЦИК донесе в СДС картата с разпределението на 200-те мажоритарни избирателни района. И каза, че БСП иска до края на деня да получи становище и коментари. Това е все едно някой да ти тръсне части за атомна бомба и да нареди до вечерта да си я сглобил.

Някой някъде е правил сметки зад гърба на избирателите, че сигурно промените ще донесат 5-има депутати повече на ДПС и 10-15 на БСП. Или поне такива са слуховете.

Дотук бяха отхвърлени почти всички предложения, които можеха да:

- увеличат избирателната активност,
- намалят изборната търговия,
- прекратят изборния туризъм,
- изчистят избирателните списъци,
- подобрят изборната администрация.

Накрая дебатите бяха сведени до дилемата 4 или 8% изборна бариера за коалиции. Което е дебат за това каква десница искат да имат в 41-ия парламент БСП и ДПС. А зад шумотевицата тихо се връща през задния вход призракът на двуполюсния модел.

Демокрацията в една държава най-много й личи, че я има, по това как се провеждат избори. Всички международни стандарти за честни избори забраняват съществени промени в последния момент. Първото нарушение е факт.

Какво промениха депутатите от мнозинството?

1. За пръв път след 1990 г. ще избираме 31 мажоритарни кандидати. Най-общо всяка област ще има по един пряко избран. Които сами по себе си няма да са равнопоставени, защото 10 от тях ще влязат с над 60-70 хиляди гласа, но други само с 3 хил. гласа.
При тези - последните, купуването на гласове „се облекчава" и кандидатите се увеличават. А при големите, никой не се заблуждава, че при по-малко от 100 дни кампания е възможно да бъде избран кандидат, различен от БСП, ДПС и ГЕРБ. Което ще налее вода във воденицата на лидерските партии и на този избор само името му ще е „мажоритарен"
Моята скромна оценка е, че въведеният по този начин мажоритарен елемент цели единствено да убие идеята за избора на личности, различни от партийните риби. И да даде още аргументи в следващия парламент БСП и ДПС да пречат да се приеме Избирателния кодекс, внесен от „Новото време" през 2003 г., който разпорежда не 31, а 120 депутати, избрани мажоритарно.

В резултат на този избор в новия парламент ще има 3 вида народни представители:
- най-велики, които са избрани мажоритарно от големите райони;
- велики - пряко гласувани, но с малко гласове;
- и обикновени - влезли с партийните листи.
Това може да бъде само повод за бъдещи скандали.

Ясно е, че ако (партиен) мажоритарен кандидат стане министър, на негово място влиза следващият от „истинската" партийна листа.

Но какво става, ако независим мажоритарен депутат получи пост в изпълнителната власт? Законът не казва какво се случва с мястото в парламента, за което се е борил и за което са гласували 10 или 50 хил. българи. Ефектът ще е, че в Народното събрание ще останат 239 депутати, което е все едно с един текст от закона да скъсаш 1 страница от конституцията.

Но зад тази работа има още нещо - да се намали желанието на всички десни партии да се обединяват в подкрепа на независими мажоритарни кандидати. Защото заради някой от тях, ако стане министър, може да загубят парламентарното мнозинство.
А всички социолози предричат, че в бъдещия парламент то ще се крепи на няколко гласа

2. Съкратиха предизборната кампания. Което намали възможността на партии извън сегашния парламент да се възползват от безплатните предизборни хроники в държавните медии. Това дава преимущество на богатите партии. Кои са - знаете го.

3. Увеличиха предизборния депозит на 50 000 лв. за регистрация в ЦИК, уж с цел да намалят фантомите. Ама нали Сметната палата щеше да ги закрие.

4. Приеха по-тежки наказания за купуване на гласове, но не прекъснаха възможността личният вот да бъде контролиран партийно - с белязани бюлетини или снимки по GSM-a.

5. Някак между другото системата за разпределение на мандатите на база на получените валидни бюлетини за всяка партия беше променена от Д'Онт, с който 20 г. свикваме, с непознатия Хеър-Ниймайер, опитан за пръв път на местните избори през 2007 г. Това е най-съществената промяна, независимо че най-малко се говори за нея.

И не повече от 5-има у нас могат да направят предположения за ефекта от нея. Преди години френски професор ми каза, че методът Д'Онт се ползва преди война или криза, за да се подпомогне с по-голямо мнозинство победата на победителя, а в години на градеж и стабилност е ред на Хеър-Ниймайер, за да гарантира стабилност и многообразие. А сега при нас е ясно, че тази промяна ще удари ГЕРБ.

6. 8% бариера за коалиции. Освен всичко друго това се превърна в дебат „за и против президента".
А всъщност е битка между Станишев и Първанов кой реди листите и кой ще посочва т. нар. мажоритарни кандидати на БСП. Други казват, че това ще лиши ГЕРБ от бъдещ десен партньор за управлението и БСП остава единствена опция. Най-екзотично е, че Бисеров си връща на Костов с ръката на Яне.
В това може би вярва Атанас Атанасов.

7. Избирателните списъци. Секционните комисии ще ни пишат данните от личните карти на ръка, но не стана ясно как ще елиминират феномена 40 души, регистрирани на адреса на хасковска барака.

8. Изборна администрация. Увеличиха състава на ЦИК и РИК, но не се чу как ще се прекъсне купуването на цели секционни комисии. Отдавна е ясно, че единственото спасение е постоянно действаща изборна администрация и междинен вариант - създаване на регионални преброителни центрове. Само така бюлетините от различните секции ще бъдат смесени с останалите и белязаните няма как да бъдат отчетени на „плащача".

9. За пипер на промените гласуваха 100 000 лева за експериментално електронно гласуване.
И какво от това... Всичко започва отначало - едно и също всеки път. Мотаха се 4 г., в последния месец се изсипват алабализми.

Опозицията е безпомощна, а управляващите се чувстват сигурни, че са си написали онези промени, които ще ги направят отново победители. Сметки без електората, на негов гръб.

Но в тези сметки не чух как избори по старите маниери ще предпазят България от кризата. Че дори кофите за боклук, които сега и кмет, и премиер изсипват по 5 пъти на ден, са по-празни от всякога.
Както ще се изпразни и българската икономика. Какво доверие трябва да има в следващия парламент, че да удържи на гнева на електората? Отново имаме части за атомна бомба, която трябва да сглобим набързо. Но този път тя не е в изборите. Онези, които държат изборните чертежи, са пропуснали да отбележат щит срещу „бомбата" на кризата.