#

Блог на Мирослав Севлиевски

Блог на Мирослав Севлиевски за политика, случки, хора, емоции и факти

Няма време за губене

 

Мирослав Севлиевски: АЗ СЪМ ВОДАЧ НА ИДЕИ

05 Февруари 2003 г., публикувано в ????????

Основната драма през последните 12 години у нас е състезанието между два типа политика – конспиративната и публичната, смята депутатът

Мирослав Севлиевски е член на Политическия съвет на НДСВ, депутат и член на комисията по вътрешен ред и сигурност. Роден е през 1965 г. в Троян (“Като Аня Пенчева, Сашо Диков, Милко Балев и Ангел Балевски”.) Завършил е география в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Дълги години се е занимавал с алпинизъм, минава за доста добър скиор. Бил е съветник на президента Желев, консултант на няколко чужди финансови компании. До момента, в който “съдбата щастливо го срещнала със Симеон”. Семеен, с дъщеря на 4 и половина.

Г-н Севлиевски, говори се, че имате амбициозния замисъл да вбиете клин в опозицията с идеите си за неформални сдружения и тематични коалиции. Тази инициатива опит за преструктуриране на политическото пространство ли е или просто тип оскаруайлдовско занимание, нещо като изкуство заради самото изкуство?

- Идеята за създаване на тематични коалиции, на интерпарламентарни комуникации и сдружения е възможна на фона на липсата на ярки идеи от лидерите на парламентарните партии. Един такъв вид неформални образувания при определени условия биха могли да се превърнат и във формални. Но засега те са замислени просто като инкубатори на свежи идеи. 

Заедно с Емил Кошлуков и Болислав Цеков минавате за двигател на вътрешната опозиция в НДСВ...

- По-скоро се опитваме да бъдем двигателят на промяната в НДСВ, да противодействаме на инерцията. Термини като вътрешна опозиция са от речника на прехода. Това, че отделни депутати в парламента излизат с атрактивни идеи не означава, че се конфронтират със своите лидери. По-скоро е резултат на това, че лидерите са заети с по-важни неща и не са в състояние да се фокусират върху всички проблеми.

Коя от вашите идеи намирате за най-атрактивната?

- Внасянето на законопроекта за етичните правила за поведение на народния представител, чийто основен прицел е противодействието на корупцията във властта. А сред най-полезните ми идеи е законопроектът за изменение и допълнение на Закона за приватизация, според който се закрива Агенцията по приватизация и се създава български приватизационен холдинг. Добър отзвук намери и предложението ми за създаване на парламентарна комисия, която да провери всички сигнали за подслушвания от 1990 г. насам.

Нужно ли е да се връщаме чак толкова назад в търсене на “гнома”?

- Това е най-добрият начин да бъдат накарани тези, които са управлявали МВР, службите и държавата през последните 12 години, да отговорят колко често службите са били използвани от тях за политически цели. И колко пъти структурите на МВР са били инструмент в предизборните кампании. И колко пъти ген. Атанасов по нареждане на духовния си баща Иван Костов е използвал НСС за поощряване на бизнеса на партийно преданите и за разбиване бизнеса на непослушните. Убеден съм, че ровенето в миналото е единственият начин Жан Виденов и Иван Костов да нарушат обета за мълчание. 

Вие лично имал ли сте някога усещането, че сте подслушван, че сте включен в някакви списъци? И не мислите ли, че за някои хора огласяването на това усещане се превърна в своеобразен PR? 

- Вярно е, че някои хора се опитват чрез списъци да градят биография. Колкото до подслушването и аз, като повечето политици, не мога да се освободя от това подозрение. Затова телефонните ми разговори са или кратки, или много завоалирани.

Основната драма у нас през последните 12 години е състезанието между два типа политика – конспиративната и публичната. Това е драмата на републиката, но вече сме в началото на обръщането на монетата. Дошло е време да водим публична политика. И това трябва да го разберат тези, които се опитват със стари изтъркани дъвки да си вдигат рейтинга. Царят го каза още на 6 април 2001-а с думите “Нека сложим край на измислената партизанщина в политиката”. Вече идва краят на кабинетите в сянка от нашенски тип – изградени главно от хора от структурите на МВР и службите. Един такъв кабинет в сянка, съставен от бивши управляващи, се опитва чрез методите на конспиративната политика да си възвърне властта. Два са основните му таргета – ген. Бойко Борисов и добрите взаимоотношения между България и страните от евроатлантическия блок.

Вашият прочит на ставащото в съдебната система?

- През последните 10 години имаше до голяма степен диктат на законодателната и изпълнителната власт върху съдебната. Сегашните събития са опит за продължаване на инерцията.

Кошлуков нарече Никола Филчев “единственият, който си върши работата в тази държава”. Това не е ли упрек към Симеон?

- Не бива да вадите казаното от контекста на целия разговор. Безспорният лидер, водачът у нас е Симеон, без значение дали някои го харесват или не. Той няма база за сравнение с другите. Лидерите в общи линии имат два различни генезиса – едните са продукт на лични качества, а другите са в политиката поради милост на съдбата. От всички, които сега присъстват в публичното пространство, само Симеон и Доган са от първата група.

А вие от коя сте?

- Аз съм от тези, които се опитват да развият личните си качества. Никога не съм бил в нищо по милост.

Как ще коментирате ширещото се мнение, че НДСВ наложи едно корпоративно управление, дошло с цел да приватизира няколко големи обекта?

- Една от големите глупости. Такива твърдения се изричат от хора, които се опитваха да създадат преторианска гвардия, но както става и в историята, гвардията се разбунтува и провали замисъла на идеолозите си.

Повечето политолози наричат 2002 година на голямото разочарование.

- Тя наистина се превърна в голямо разочарование за мнозина, тъй като през 2002-а стана ясно, че двуполюсният модел в политиката остава в миналото. Това ожесточи много хора. За мен лично 2002-а е щастлива година, понеже старите партии не успяват да намерят нито точната реторика, нито точните теми, с които да спечелят хората. Опозицията не успя да стане катализатор на мисловните енергии на обществото. Аз съм успял да говоря по-успешно, отколкото повечето от старите лидери през изминалата година, колкото и нескромно да звучи.  

И сте убеден, че 2003-та няма да е годината на връщането на двуполюсния модел?

- Този модел е изгорялата фабрика и който търси да си купи акции от нея, ще изгуби.

А в личен план каква ще е промяната за вас? Прогнозите са, че ще наследите мястото на Николай Свинаров като зам.-председател на НДСВ или поста на Весела Драганова като зам.-шеф на ПГ.

- Ако ме питате дали съм амбициозен, да – амбициозен съм. Но предпочитам да съм водач на идеи, а не да заемам определени постове.

Получавали ли сте похвали от Симеон за някои от идеите си?

- Получавал съм доста пъти похвали.

Вие сте оптимист за бъдещето на НДСВ. А в обществото зачестяват паралелите с най-лошото от предишните управления – “безвремието на Беров”, “Виденовата зима”, диктата на икономическите и престъпните групировки, разпада на държавността...

- Хората се вдигат на гладни бунтове не когато са гладни, а когато си мислят, че са гладни. Сега хората си мислят, че престъпността е голяма, а тя е много по-малко отпреди. За да се победи престъпността, трябва една много широка надпартийна коалиция, което пък изисква време, а търпението на обществото свърши. За хората всички ние сме “онези от жълтите павета”. За съжаление ние го заварихме това чувство.

Не сте го заварили. Хората очакваха коренно преобръщане на нещата с идването на царя.

- Преобръщането вече започна. През 2003-та НДСВ ще даде образа на промяната.

Каква е степента ви на готовност за местните избори?

- Ако ме питате дали НДСВ в най-скоро време ще си покаже стратегията и кандидатите, отговорът е “не”. Управляващите печелят с цялостната си политика и нямаа нужда да парадират с готовност за локални избори. А опозицията няма какво да прави, освен да се готви за изборите и да привлича внимание с показно на кандидати. Местните избори за нас ще бъдат един вид интелектуално състезание. Нека да се види кой е по-добър.

ЛЕКСИКОН

1. Пламен Панайотов интригант ли е?

- По-скоро не е. По-скоро няма значение.

2. Николай Василев честен и наивен ли е?

- Въпросът е доста сугестивен. По-скоро е нетрадиционен министър. За негова радост или съжаление, той е един от таргетите на опозицията.

3. Николай Свинаров добър министър ли е?

- Оценките за министрите трябва да се правят от премиера.

4. Бойко Борисов мост ли е между старата и новата власт?

- Той е един от стълбовете, на които се крепи управлението.

5. Какъв е смисълът Божидар Абрашев да е в управлението?

- Не виждам нищо лошо той да е там.

6. Кой е най-мразеният български политик?

- Има състезание между трима – Луканов, Виденов, Костов.

7. Доколко е верен слухът, че Симеон се готви да абдикира, мотивирайки се със здравословни проблеми?

- Ако аз бях противник на НДСВ, щях да пусна подобни слухове. Те са със стар генезис – прикачват се към всеки премиер.

Пепа ВИТАНОВА
Сп. “Тема”, бр. 2 / 2003 г.

Видео

Новото Време



Навигация

Категории

Последни теми

Линкове

Блогрол

Архив

Абонамент