Блог на Мирослав Севлиевски

Със скандалите – започнали от спирането на европейските средства и завършили със шумните разкрития и арести в МВР, БСП е на път да се превърне в главния виновник за провалите на тройната коалиция.
Остава година до изборите, а за всеки вот е нужен виновник, който да бъде клеймен от партиите и мразен от избирателите. Дали несъзнателно, или умишлено, дали от политическа невъзможност или под вътрешен натиск на лобитата, БСП осигури този ход на партньорите си НДСВ и ДПС.
За трите партии е жизнено важен въпросът кой ще понесе отговорността за провалите на коалицията. За всяка от партиите добре дошло ще бъде да има ясно отграничена изкупителна жертва, за да плашат с нея електората си и на нейния фон да изглеждат чисти и неопетнени.
Дали Сергей Станишев си е решил някакви проблеми вътре в партията с отстраняването на Румен Овчаров, не е ясно. Както не е ясно дали е удовлетворил битката на лагерите и шепота на генералите в социалистическата партия. Факт е обаче, че и последиците от този скандал са тежко петно върху имиджа на БСП. Министърът беше отстранен без публични доказателства и обяснения, което остави траен вкус за нещо скрито, за някакви игри по върховете, за лъжи, тайни и корупция, която беше и доказана в последствие с „братските” многомилионни подаръци в агенция „Пътища”.
Скандалът с Румен Петков пък достигна такива висоти, че дори оттеглянето му от поста няма да може да премахне съмненията, внушени вече на обществото, че най-важното министерство в държавата, ръководено от основен функционер на БСП, е огнище на корупция, че е сраснало с престъпността. Единственото, което ще остане в общественото съзнание, е изводът, че мафията всъщност е властта, или може би – обратно. Но все едно, авторитетът на ведомството, призвано да пази законите, реда и сигурността на държавата и гражданите, е сринат тотално. И една оставка няма да изличи това усещане, превърнато може би умишлено в категоричен извод за българите.
Като не взе никакво отношение по скандалното пребиваване в правителството на представител на ДПС, който сам не знае как се казва и борави с няколко документа за самоличност, БСП пропусна възможността да присъдружи поне един от партньорите си към критично падащото доверие към коалицията.
Отвратителните тайни, които изпълзяха от МВР, шпиономанията и възроденият страх, че всеки по всяко време е следен и подслушван, отсвириха всички други съмнения за нечистотии в управлението. Цялата държава се концентрира в скандалите в МВР. А през това време лидерът на БСП и премиер на България изкара само един и то съвършено неубедителен коментар: процесите били оздравителни. С просто око се вижда, че където и да бутнеш в МВР, започва да извира мръсотия. На всички им вони до погнуса, само на Позитано 20 им мирише на дезинфектант.
А в НДСВ и ДПС услужливо си траят и само гледат отстрани как БСП се срива и им осигурява легитимност и алиби за следващите избори. Станишев собственоръчно им изпра белите ризи, с които те ще се явят на парламентарния вот.
Никой от хората на царя или на Доган, поне от приятелски коалиционни чувства, не излезе със защитна теза. Нито дори с каквато и да било. Станишев е оставен да се пържи в собствения си сос, забъркан от заместниците му и партийните му другари, а и то него самия, в опит да си запази партията.
Беше странен като символ и подаръкът, който занесе за рождения ден на Ахмед Доган – пластика на трима картоиграчи. Ако някой не се е сетил, нека му стане ясно, че трима се опитват да управляват държавата, а вече три години само се цакат.
Освен, че изпра НДСВ и ДПС, Станишев отвори път и на Първанов обратно към управлението на БСП. Каквото и да направи оттук нататък президентът и бивш лидер на социалистите, той ще има обществено легитимно основание – опитва се да отърве партията от разпада. Независимо дали ще тръгне да си прави нова формация, за да се върне отново в реалната политика, или ще си вземе обратно БСП, никой няма да има за какво да обвини Георги Първанов. Кризата в тази партия е толкова очевидна, че дори може и да го помолят да си я вземе обратно от сегашното политбюро.
Сигурно такава му е играта на Станишев и само той си знае защо му е да се привръща в перач на чужд имидж. Може пък позата на жертва да му харесва. Но едва ли си харесва ролята на тотален губещ.
А за това, което става в МВР, още преди 5 години казах, че това е фабрика за компромати, която води война с обществото и произвежда тайни и страх: