Блог на Мирослав Севлиевски

Анализът е публикуван във вестник „Класа” на 14 февруари 2008 г.

Правителството ще обявява конкурс за това кой да оглави държавния енергиен холдинг. Все едно да търсят приемни родители на Нероден Петко. Аз предлагам да обявят конкурси за министри, за коалиционни партньори, за депутати, а директорските бордове да ги дадат на концесия. А конкурсът да е онлайн, а МВР и Столичната община да организират и проследят записването и гласуването в интернет.
Вместо това да произвежда сензационни новини, правителството просто трябва да отговори на въпроса каква е крайната икономическа цел, която преследва с въпросния холдинг гигант. Защото до този момент говорят за средствата, но не и за целите. Трябва да кажат кой световен опит в енергетиката ще ползват за база. Защото нека да сме наясно – няма нужда да се преоткрива топлата вода. Трябва да докажат, че тази идея не е продължение на идеята за отдаване на лизинг на блокове III и IV на АЕЦ „Козлодуй”, като отдадат под наем цялата останала държавна енергетика.

Дали това не е опит за скрита приватизация или пък най-малкото да избягат от политическа отговорност. Иначе е много революционно и ще е поредният „зашеметяващ проект” на управляващите след големите новини, родени от тристранката в Хисаря. В неделя гръмна новината, че ще обединяват в държавен холдинг енергетиката. Така, казва премиерът, ще съберат под държавно командване активи за 4 милиарда евро (не знаех, че някой друг ги е управлявал досега), а годишните приходи щели да бъдат 1,8 милиарда евро.

Такава голяма новина беше и че ще дават на лизинг двата закрити блока на „Козлодуй”, макар че и президентът е подписвал договора с ЕС и знае, че това е невъзможно. Такава новина беше и че до „няколко часа” ще продадат „Кремиковци”, а после се оказа, че никой не е проверил в какво състояние е комбинатът. Такава новина беше и последвалото идейно строителство на нов – седми по ред, реактор на ядрената централа.

Толкова много чудеса наведнъж отдавна не са обещавани, и то накуп. И всички те са политически фойерверки – много шум, от който нищо няма да се роди. Тези „чудеса” са предназначени не за да се случват, а за да не си спомни никой, че същата тази власт, която реши да продаде „Булгартабак“, защото вече не може да й служи за коалиционен рекет, дава 83 стотинки на ден за изхранването на едно българско дете в някои от детските домове на държавата.

Това, как една власт се грижи за децата на държавата, е най-големият проблем, а за него никой не се сети в Хисаря. Вместо това беше изваден следващият фойерверк от коалиционния запас с недомислици. И за да е по-ярка светлината от него, той трябваше да е с енергиен произход. Тази заря от политически изговорени и икономически неподплатени проекти превърна министерството на енергетиката в работилница за фойерверки. И не само него, а цялото правителство. Като пиротехници са управляващите. Защото и на непрофесионалиста е ясно, че нито една от тези гръмовни идеи няма да стигне доникъде и още по-малко ще даде някакви полезни за България резултати. Освен че ще озарят с шарени искри тъмния хоризонт, надвиснал над тройния съюз, друго и не се очаква. Идеята за енергийния холдинг е горе-долу „без Овчаров по овчарски”.

Това, първо, е много стара идея и не е на БСП. Тя обаче има своя флагман през последните десетина години и това е Румен Овчаров. И вкарвайки тази тема в устата на премиера, бившият втори по сила в БСП се опитва да покаже, че той владее и той е фактическият ръководител на българската енергетика сега, дори без да е министър на енергетиката.

Няма никаква логика да има такъв холдинг или поне няма цел, която да може да бъде преследвана с подобно обединение. Аз не виждам такава цел. Виждам, че в средствата за масова информация различни представители на днешното управляващо мнозинство говорят за създаване на държавна шапка на енергетиката, за обединяване на активи. Но не и за това какво ще се прави с тях и как това ще се отрази на потребителите утре, след 5 или 15 години. А и колко ще струва на данъкоплатците тази идея-балон сега.

Някои казват, че една от целите е да може българската енергетика да купува в чужбина енергийни активи. А в съседните държави горе-долу всичко, което беше интересно, вече отдавна е купено. Ако има нещо интересно за купуване, нищо не пречи и днес на някое от енергийните дружества да го купи. Но с пари, които могат да дойдат от собствени средства, очевидно генерирани при потенциално увеличение на цените на топло- и електроенергията. Или пък с кредити. Създаването на такъв холдинг обаче при всички положения ще доведе до влошаване на кредитния рейтинг на НЕК и „Булгаргаз”.

Претоплената идея за подобен холдинг е отпреди десетина години - на проф. Шушулов и Данаил Тафров, по времето на Иван Костов. Още тогава тази идея е отхвърлена. По времето на Милко Ковачев я възстановиха, когато все още не бяха приватизирани част от топлоелектрическите централи в България начело с тези във Варна и Пловдив. Този етап сега е минало. Днес планират да съберат АЕЦ “Козлодуй” и „Булгаргаз” с проекта “Белене”. Това сигурно е продължение на отхвърлената през 2005 година идея за апортиране на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй” в проекта за изграждане на втората ядрена централа. И според мен това говори за наличие на проблеми с финансирането на проекта за изграждане на „Белене” в настоящия му вариант. Който сам по себе си е много полезен, интересен и хубав проект за България, но все още е проект, заради което носи своите рискове.

Няма икономическа логика тези рискове да бъдат прехвърлени извън НЕК и върху „Булгаргаз”, АЕЦ “Козлодуй”, ТЕЦ “Марица-изток 2” и мини “Марица-изток”.

И никак не е трудно да видиш, че тази идея днес не само не носи полза на енергетиката, но и я поставя под риск. Само защото една малка групичка иска отново да има пълния контрол.

Освен това в приетата от парламента енергийна стратегия, която е адекватна на политиката на ЕС и трябва да се изпълнява от всяко българско правителство, никъде не пише за държавна експанзия в чужбина. Там такава идея няма и не може да има. Това е някакъв социалистически анекс, който не виждам как би могъл да бъде приложен. Напротив, в стратегията има две други много важни думи - приватизация и либерализация. Въпросният мегахолдинг е точно обратното на тези думи. Означава „не” на либерализацията, означава „не” на приватизацията. Това горе-долу е създаване на едно паралелно министерство на енергетиката.

Май такава беше някога и скритата цел на „Топенержи”.
И в крайна сметка това е просто едно празно от мисъл за енергетиката говорене, зад което стоят едни чисто конюнктурни политически цели и „конкретни” икономически интереси. Силно скептичен съм за практическата реализация на тази идея. Защото съм сигурен, че в българския парламент – в комисията по енергетика, има нормални хора, които могат да влязат в детайли и да видят, че целите, които си поставя този холдинг, са фантазни, излишни или неизпълними. Като всички знаем, че основният въпрос на българската енергетика е да бъде по-ефективна, да няма излишни разходи. Защото, ако е ефективна, крайните цени, които плащат хората, ще бъдат по-справедливи. Това е големият въпрос. На който аз не чух отговор от тристранката в Хисаря.

Както вече предложих, вместо да вадят грандиозни идеи за нови държавни гиганти, да вземат управляващите и да си направят едно ООД, да кажат цялата енергетика е в това ООД, а трите партии от коалицията да му станат директорски борд. Вероятно авторите на този фойерверк смятат, че в него има политически ресурс, който да укрепи коалицията. Може и да има ресурс, но само за определени политически герои в днешното управление. Нищо друго.