#

Блог на Мирослав Севлиевски

Блог на Мирослав Севлиевски за политика, случки, хора, емоции и факти

Няма време за губене

 

Голяма тайна налегна енергетиката

24 Януари 2008 г., публикувано в ?????

Битките между посредници правят проблемите с Русия 

Интервю, публикувано във в. „Труд”, 24 януари 2008 г.

- Г-н Севлиевски, като бивш министър с какви чувства наблюдавахте как се справя енергетиката ни в бурите, снега, кризите за горива?

- Предвид обстановката, веднага се сещам за вица за онзи чукча, дето станал член на КПСС и го питали как се чувства. Та той казал: имах чувство на студ и глад, а сега към тях се добави и любов към СССР.
В нашия случай българските граждани бяха подложени на студ и глад от снежното бедствие, а към тях се добави ненавист към властта.
Енергетиката не е само доставка на топло и светло срещу съответната цена. Енергетиката е политика. Показва не само вижданията и способността на управляващите да осигурят стабилност и перспектива на държавата. Показва доколко властта е способна да намали изпитанията пред българските граждани, да ги спасява от беди, нещастия и кризи.
Като цяло по-голямата част от енергийните фирми се справиха.
Но драмата можеше да бъде още по-голяма, ако отчетем „дребните факти”, че държавата като цяло няма подготовка за решаване на каквито и да било кризи в България. Заедно с хаоса, предизвикан от природните бедствия, настъпва още по-голям хаос в институциите. Всеки действа поединично или най-често чака друг да се намеси. В резултат на тоталната липса на организация и взаимодействие, поединично се спасяват и хората.

Това се случва непрекъснато през последните две години – всеки път едно и също. Това правителство сигурно ще остане в историята като правителство на бедствията. Не казвам, че министрите ги предизвикват и слава Богу, че нямат такива правомощия. Но още в първите месеци на правителството имаше потоп. За съжаление, то не се поучи от първия си провал и продължи да повтаря грешките. И видяхме как един сняг може да блокира цялата страна и да докара столицата до колапс. 

- Какво стои зад тази картина? Защо властта се държи така? Тя също няма интерес да се слави с бедствия.

- Ами вие ми кажете как се оценява поведението на човек, който непрекъснато прави една и съща грешка. И оправданието му всеки път е едно и също. Не съм сигурен, че хората в правителството въобще си дават сметка как изглежда това в очите на избирателите.

- Какво би могло да попречи на един министър да осъзнае това?

- Да не се интересува от работата си, да не се интересува от общественото мнение. Ако вярва, че живее със силно парламентарно мнозинство и това го прави несменяем. Ако смята, че е в състояние да си плати на медиите да не пишат лоши работи за него или да не пишат когато не се справя със задълженията си, които са му поставени със закон…

- Ние обаче пишем. Пишем и какво?

- Явно сме стигнали дотам, политиците на върха на държавната управленска пирамида да не се интересуват какво е написано за тях. Което не е отношение към медиите, а към обществото. Ако не ти пука от мнението на хората, значи те не са ти важни. Това е най-ниската точка на взаимно доверие. Защото такова поведение предизвиква ответната реакция – хората спират да ти вярват, спират да вярват в политиката, в изборите, в демокрацията.
А особено в енергетиката това води до драматични сривове. Ако тези по върховете демонстрират незаинтересованост от общественото мнение, хората спират да вярват, че има смисъл да си плащат сметките за енергийните услуги, които получават. Доверието на потребителите е като доверието на избирателите, само дето не можеш да си го купиш еднократно на избори. Трябва да го печелиш всеки ден. Хората нямат желание да си плащат сметките, когато не са убедени, че получават качествена услуга, но най-вече когато не вярват, че цената е справедлива.
Целият въпрос в българската енергетика е да има обществен дебат и да има обществено чувство, че цените, които плащаме за топлоенергия и за електроенергия са справедливи. А за да стане това, трябва да е ясно как са постигнати тези цени, какво са направили политиците, за да защитят интересите на гражданите, каква цена плаща страната, колко професионално и отговорно са водени преговорите, какви компромиси са направени, каква перспектива е постигната.
Цените винаги ще бъдат за някого високи, за някого ниски. Въпросът е мнозинството от българите да вярваме, че цените са справедливи. И че не плащаме скъпо за липсата на далновидност и професионализъм, че не плащаме сметката на политическата корупция.

- Вие като бивш министър вярвате ли, че са справедливи цените?

- Притеснявам се, че оттук нататък цените ще стават още по-несправедливи и ще се засилва чувството на хората, че има нещо нередно, че плащат чужди сметки. Причината не е енергийна, а политическа. Защото в тайни и мъгли правителството е обвило отношението си към развитието на българската енергетика. В политическа и обществена тайна се държат всички енергийни проекти. Мълчание има и по отношение на проблемите, които възникват или пък са тлеели от години. Не искам да съм черноглед, но ми се струва, че България от енергиен рай може да влезе в положение на енергиен апокалипсис. Страхът от това се вижда вече и на лицето на правителството.

- Защо?

- Заради външни фактори, заради растящите цени на природния газ и петрола и заради управленска незаинтересованост, несъпричастност, липса на икономически кураж, заради моткане, невзимане на навременни решения.

- Кои са според вас най-значимите външни фактори?

- Медиите всеки ден пишат - цените на петрола растат и не се очаква скоро да спаднат. Това поставя българската икономика и всички български граждани пред сериозно предизвикателство. Очевидно трябва да си дадем ясна сметка за това и да вземем някакви мерки. Да кажем проектът „Белене” беше един инструмент за борба, образно казано, с високите цени на петрола. Но този проект беше бавен 2 години. Чак сега, при посещението на президента Путин, ще бъде подписан договор за строителството на централата и чак сега правителството набра кураж да каже някакъв срок – около средата на годината. Не мога да разбера защо трябваше правителството да чака Владимир Путин да дойде, за да бъде подписан договорът с избрания от НЕК изпълнител на проекта.
Този договор трябваше да бъде подписан в началото на 2006 година, а сега сме началото на 2008 г. През 2005 година максималната цена на проекта „Белене” беше 3,5 милиарда евро. Днес се говори за 4 милиарда. Нито Румен Овчаров, нито Петър Димитров не си направи труда да обясни защо има увеличение от 500 милиона евро. Очевидно не я смятат за голяма сума.

- Как си обяснявате това забавяне?

- Не виждам нито една причина. Но по-големият проблем е, че такива обяснения не се дават от страна на министерството. Възможно е да имат основателни причини, но някой да е чул публичното им обяснение? Трябва да сме врачки, за да разберем какви изобщо са плановете на кабинета за настоящето и бъдещето на енергетиката.
Това е: враг № 1 на българския енергиен сектор от две години е голямата тайна. Министерството на енергетиката съвсем заприлича на МВР. Всичко е тайна, после се оказва, че всякакви хора са бъркали в чекмеджето с тайните. Периодично избухне някой шумен скандал, обвинени биват тъмните сили, гръмне някой дребен бушон. Това няма да доведе до нищо добро.

- Има една идея, за която се говори, сякаш без да предизвиква скандали. Това е идеята за консолидация на останалите големи държавни фирми като НЕК, Булгаргаз, АЕЦ „Козлодуй”, Мини „Марица-изток” в един енергиен холдинг. По-нататък акции от тази мегакомпания да излязат на Българската фондова борса, после и на Лондонската. Как гледате на това?

- Тази идея изобщо не е нова. Тя се върти в средите на БСП от 3-4 години. Основният замисъл, който се крие зад нея, е приватизацията на енергийните активи да не става през Агенцията за приватизация, а както се прави в „Булгартабак Холдинг” – от няколко министри, които вероятно ще станат надзорници. И средствата, получени от приватизацията на енергийни предприятия да не влизат в държавния бюджет по закона за приватизацията, а да остават в рамките на този енергиен холдинг.
А дали това ще доведе до засилване на българския енергиен сектор, е божа работа, преди да чуем аргументи. Аз лично съм скептик за успешното излизане на борсите на българските енергийни дружества, поради очевидната неподготвеност на днешните им ръководители за публична икономическа дейност. На борсата не се търгуват тайни.
Иначе, българската енергетика ще бъде по-силна, ако се вгледаме в състоянието на всяко енергийно предприятие, в неговите активи и перспективи. Всички знаят, че енергетиката може да има перспективи и да бъде конкурентноспособна, ако влага средства и в екологични мероприятия.

- Сещате се за екологията заради новините от Брюксел, че Еврокомисията започва проверка за замърсяванията от „Марица-изток” ли?

- Сещам се защото изискванията за екологично съобразени енергопроизводства не са от днес. Държавата отдавна има поети ангажименти в тази област. Сега просто Брюксел иска резултати.

- България пристъпи към либерализация на електроенергийния си пазар. Как се справи страната ни?

- Трябва да се справи. Това е в полза на крайните потребители. Аз съм оптимист.

- В други страни либерализацията на пазара на ток доведе до превръщане на електроенергията в борсова стока и до постигането на пазарни цени.

- Електроенергията отдавна е борсова стока. И това ще се случи и в България. Но питам: имаме ли проблеми с производството на електроенергия? А иначе имаме нелоша правна рамка за свободна търговия на електроенергия.

- Тя е направена по европейската директива за либерализацията на пазара.

- Задачата на българската енергетика е да задоволява всички местни потребности и да продава в чужбина.

- В момента изглежда балансът се покрива на ръба.

- България е на ръба в пикови момента не от днес. Затова беше започнат проектът „Белене”. Затова бяха приватизирани големи енергийни дружества. Но какво се случва оттам нататък, е под голям въпрос.

- Проблеми се случват. Частната ТЕЦ „Варна” например не е щастлива, че трябва да продава само в България, а би могла да изнася много по-скъпо. Това също е проблем на либерализацията.

- Поставяте още един въпрос и става ясно, че продължава да има много натрупани въпросителни в енергетиката. Но най-голямата въпросителна са хората. Първо въпросът е да не бъдат демотивирани работещите днес в отрасъла, които в мнозинството си са свестни хора, професионалисти с чувство за национална отговорност. И второ, с осъзнаване на недостига на кадри и създаването на нови кадри за утрешната българска енергетика. Абсолютно няма яснота какво прави българското правителство, най-вече по втората тема. Каква е бройката на държавната поръчка за студенти в Софийския и Техническия университет, които трябва да обучат бъдещите специалисти за АЕЦ „Белене”, например.

- Има още два енергийни проекта, които в коментарите преди посещението на Путин у нас се люшкат между „Осанна!” и „Разпни го!” Това са нефтопроводът Бургас-Александруполис и газопроводът „Южен поток”.

- Към днешна дата, поради липсата на мотивирани и ясни публични аргументи от страна на правителството, заради необяснени на разбираем език ползи и вреди от реализацията на тези два проекта, в общественото съзнание битува мнението, че тези два проекта са ни „натрапени” от Русия, че се правят само заради „прищевките” на проруски настроени политици, без да има обществен дебат и да е чуто мнението на обществото. Ето например в Бургас има насрочен референдум за 17 февруари, за съжаление със странна формулировка на въпроса, но на всички е ясно, че става дума „за” или „против” петролопровода. Аз, ако бях министър, нямаше да предприема никакъв ход, преди да чуя мнението на бургазлии. А пък и детайлите, станали известни напоследък, ме превърнаха в противник на този проект.

- А що се отнася до „Южен поток”?

- По този проект има повече информация от и на журналисти, отколкото от политици и министри. Не може от три вестникарски статии и две телевизионни предавания да разберем ползата на България от този проект. Дано покрай посещението на руския президент станат известни повече подробности.
На този фон проектът НАБУКО продължава да изглежда по-реалистичен и перспективен.

- Трябва ли българската страна да настоява за участие в собствеността върху тръбата?

- Българската страна трябва да внимава да има полза – дали от тръбата, дали от компанията, дали от нещо друго, но трябва да има полза за българския данъкоплатец, за българското население. Чия е собствеността не винаги е най-важното. Най-важно е да има баланс на възможните рискове. Изключително важен е и механизмът, по който се взимат решенията и се разпределят преки и индиректни печалби. Но възниква и въпросът: тръбите ли са новите танкове на Русия? Има и такива гласове. Има аргументи и в тази посока. Те трябва да бъдат чути и отчетени. Не може в цяла Западна Европа да говори за тръбите като танкове, а ние в България да си слагаме тапи в ушите.

- Но има и мнозина западноевропейски политици, които виждат в руските тръби гаранция за по-голяма енергийна сигурност. Така е в Германия, в Италия, в Гърция. Е.ОН и „Газпром” например размениха активи.

- Да има и такива западни политици, но напоследък те не се радват на голямо влияние в собствените си държави. Въпросът е тръбопроводите да не водят до едностранна зависимост. Затова, когато тръбите се изграждат, държавите и компаниите трябва така да са се договорили, че никой да не се чувства ощетен. Пак говорим за справедливост. В енергетиката, когато няма справедливост, има зависимост. Когато има зависимост, има монопол. А когато има монопол, цените са нечестни. Тогава никой не иска и да ги плаща, и пазарът може да се срине, а с него и държавата.

- Може ли приватизацията да спаси „Топлофикация София”?

- Това е едно от възможните решения. Вероятно ще бъде по-доброто, но трябва да се знае, че „Булгаргаз” де факто е собственик, заради огромните вземания, които има да събира от топлофикация.

- Какво повече може да направи частният собственик?

- Може да подобри услугата и да убеди гражданите, че на конкурентния пазар предоставя по-качествена услуга на по-ниска цена от останалите. Ако не ни топли „Топлофикация София”, ще ни топли ЧЕЗ или „София газ”. Ако има нов собственик на „Топлофикация София”, той трябва да има преди всичко конкурентна стока пред ЧЕЗ и „София газ”.

- При какви резултати бихме могли да кажем, че посещението на Путин у нас е било успешно за българската страна?

- Само по себе си посещението на руския президент е успех за България. То ще бъде предавано от медиите по цял свят и това е великолепна реклама на България. И маорите в Нова Зеландия ще разберат, че има една държава, която е достатъчно важна, че руският президент, мъжът на годината на сп. „Таймс”, е посетил.

Нищо не мога да кажа за проектите, за договорености, които се предвиждат по време на посещението, защото аз както повечето български граждани, не съм запознат нито с намеренията на правителството, нито с детайлите на споразуменията. Правителството и не смее да се хвали, даже пропагандата за ползата от това посещение е срамежлива.

- Може пък хубавата стока сама да се хвали?

- Когато се касае за конкретни договори, дяволът се крие в детайлите. Знаете ли кой е най-големият проблем на българо-руските енергийни отношения?

- Наличието на много посредници и тяхната роля в политиката между двете държави. Често през годините забелязвахме странни битки за пренареждане на тези посредници. И аз – в краткото време, през което бях министър, пледирах големите руски енергийни компании да имат свои официални представителства в София. Да се знае конкретното име на официалния представител на „Газпром”, например.

- Във вътрешнополитически план напоследък вървят два процес: опит за консолидиране на десните партии под егидата на ГЕРБ и продължаващото роене в НДСВ. До какво ще доведат те?

- Първия процес, за който твърдите, не съм го забелязал и не мога да го коментирам. По втория фактите са простички – 16 човека напуснаха или бяха изгонени от парламентарната партия НДСВ.

- Това сигнал за изчезването на НДСВ от политическата сцена ли е?

- Бъдещето на НДСВ в много голяма степен зависи от ходовете, думите и намеренията на неговия лидер Симеон Сакскобургготски. Зависи от хората, които са останали в НДСВ.

Що се отнася до изгонените, те присъстват в правителството. Притежават почти всички властови постове, които тройната коалиция предостави на НДСВ. Те ще крепят правителството, защото си крепят постовете. Мисля, че тези хора нямат политическа теза и не вярвам някой от тях да формулира такава.

- От което следва, че правителството ще изкара пълния си мандат?

- Сламени хора не правят политика и не могат да свалят което и да е правителство.

Коментари

cmnppafl

04 Февруари 2010 г., 21:38 часа

SigtF2 <a href="http://uoemhvhkwdnf.com/">uoemhvhkwdnf</a>, [url=http://kyjpgnlggvvs.com/]kyjpgnlggvvs[/url], [link=http://cpntmdqmmyhp.com/]cpntmdqmmyhp[/link], http://jvgvcemwdqhf.com/

Видео

Новото Време



Навигация

Категории

Последни теми

Линкове

Блогрол

Архив

Абонамент