Блог на Мирослав Севлиевски

„Имате ли секунда” – това разпитвах хората по пазара „Красно село”. Обикаляхме с кандидата на Съюз БГ за кмет на района Недялко Калъчев. Раздавахме листовки. Някои се спираха, разменяхме по няколко думи за това в каква столица искат да живеят. Защо биха гласували. Знаят ли цената на гласа си, с който назначават властта.

Повечето нямаха секунда. Дори една секунда за политика. В която да помислят дали не се случва нещо важно, докато кампанията изтича като бързо наводнение в центъра на София, в което са нагазили само учителите,

Колко е един миг, в който да ти просветне. В който да осъзнаеш, че правителството прави учителите на маймуни. Че днес те са на улицата. Но на улицата са и децата ни. Че на боклука е хвърлено бъдещето им, бъдещето на нацията.

Колко струва тази секунда. В която да видиш, че депутатите, вместо да тичат по предизборни обиколки, могат да се съберат и да направят това, което правителството на Станишев отказва да направи. Да приемат за своя кауза образованието. Да се съгласят, че то е част от националната сигурност на държавата. Да гласуват стратегия за развитието му, да приемат общ проект за финансирането му и да принудят правителството да запише тези средства в бюджета на България за следващата година. Дори ако това им струва политическата сигурност на престоя им в парламента.

Както го направихме ние от Новото време – рискувахме, бяхме най-малката парламентарна група в 39-ото народно събрание, но принудихме правителството да отдели в бюджета за 2005 година пари за образованието.

Нямаме право да проспим тази секунда. В която да видим, че това е възможно. Че сме ги пратили в парламента, не да се скатават, а да изпълняват волята на народа. В нея да се сетим още, че Станишев беше човекът, който излъга учителите, неговата партия управлява сега, заради тази предизборна лъжа – че ще увеличи заплатите и пенсиите. Сега е дошло време да си плаща за обещанията. И за това, че от Освобождението насам в България учебна година не е проваляна. Че ако друго българите не са имали, то са имали дух и прогресивни хора, за които училището е било основа на държавата. Днешният български премиер си позволи да разруши тази основа, да се подиграе с учителите, да рекетира родителите и да зачерква бъдещето на децата.

Само миг е достатъчен, за да се опомним, че лъжите пак изпълзяват отвсякъде. Че кандидати за кметове и общински съветници тичат като обезумели по останките от славното българско минало. Обхождат местата, където се е градила нацията и държавата от достойни българи. Снимат се по руините от историята, прегръщат дечица. Кичат се с щедри обещания за чудеса. Усмихват се от телевизора с напудрени лица, сякаш с грим можеш да заличиш лъжата.

Една секунда е достатъчна, да погледнеш в очите това, което се случва преди избори. Че се държат с теб като с пълен идиот, който не може да взема решения сам за себе си. Да се сетиш, че гласът ти не струва 50 лева, нито 100, нито 200. Че тези, които раздават банкноти, те лишават от изконното право да определяш как да живееш, в каква държава, в какъв град или село.

Да видиш, че зад грима и престорената усмивка наднича ужасяващият трафик, боклукът, дупките, дебнат песове и наркопласьори, багери разорават парковете. Да се сетиш да поискаш отговори. Отговори, които всички, назначени по върховете с твоя глас, ти дължат. Да кажат как така общото се преля в частни джобове. Защо падат сгради и убиват хора. Защо пенсионерите пред кофите за боклук са повече от клошарите и циганите.

Една секунда стига, за да чуеш, че 1,5 процента е разликата в ДНК-то на човека и маймуната. Но този малък процент те прави мислещо същество. Че не е достойно да позволяваш всеки път да те правят на маймуна. Че е достойно да гласуваш. Защото с този избор решаваш за себе си, но и за другите, определяш правилата, назначаваш и уволняваш политици, депутати, министри, кметове, съветници.

Ако пропуснеш този миг, гласът ти отива за „заменки”. А всички пропуснати мигове подменят живота, подменят ценностите, дават права на хора, които осребряват този миг и заменят демокрацията с лъжливо и крадливо управление.

Помислете пак, имате ли една секунда. Тя е достатъчна, за да изберем най-после нормални хора да управляват България, София, всеки български град или село.
Дайте на децата си тази секунда.