#

Блог на Мирослав Севлиевски

Блог на Мирослав Севлиевски за политика, случки, хора, емоции и факти

Няма време за губене

 

Народният представител от НДСВ Мирослав Севлиевски: ЖИВОТЪТ И ПАРИТЕ НА ДЕПУТАТИТЕ ЩЕ СА ПУБЛИЧНИ

12 Ноември 2002 г., публикувано в ????????

Който укрива приходи или конфликт на интереси, си отива от политиката. Никой няма да гласува за него втори път. До 24 000 лева годишно може да получава парламентарист от страничен бизнес.
Комисия ще разследва всичко ли декларира

Мирослав Севлиевски е роден през 18 януари 1965 г. в Троян. Завършил е география в СУ "Св. Климент Охридски". Един от създателите на Групата за натиск на Новото време. Член е на Политическия съвет на НДСВ и на парламентарната комисия по вътрешна сигурност. Депутат от Бургаския многомандатен район. Женен с едно дете.

Г-н Севлиевски, внесохте проект за етичен кодекс на депутатите. Антикорупционен закон ли е това?

­Етичният кодекс не е закон, който си поставя за цел да играе антикорупционна роля. Вероятно ще подпомогне и тези усилия, но той ще бъде описанието на моста между избраници и избиратели. Дошло е време да стане абсолютно ясно, че всеки, който е решил да се занимава с политика, трябва да направи много жертви.

Първо да знае, че личният му живот вече е публичен, независимо дали иска или не. Политиците трябва да знаем, че трябва да се спазват онези правила и морални норми, които обществото желае да бъдат спазвани.

Втората основна цел е публичност. Колкото повече хората знаят за нашия личен живот, за нашите занимания извън политиката, ще бъде много по-лесно за тях да правят и оценките за нас, депутатите. В края на краищата всеки един от нас влиза в политиката или участва в избори, освен да бъде избран, но и да бъде преизбран. Всеки, който няма желание да бъде преизбран, явно не си е намерил най-доброто място.

Но самото предложение за етичен кодекс предполага, че в момента в българския парламент действа корупционният елемент?

­Действа съмнението в българските избиратели, че и тези са като онези. Това, за което Групата за натиск на Новото време започна да се събира преди 3 години, беше да направим България различна. Този закон не е изолирано мероприятие, нито PR-акция. Той е част от пакета закони, които ние, нововремци предлагаме. За подобни текстове ние говорехме още тогава. Това беше базата, на която ние искахме десните раздробени партии да се обединят и да участват в изборите. Това бяха и нещата, които обещахме преди изборите.

В закона има много текстове, които повтарят налична нормативна база за отчетността на властта.

- Да, но в сега съществуващите закони и особено в този за публичния регистър това, което се иска да се декларира, са крайни факти ­ имоти и налични пари. Но по никакъв начин не става ясно как тези доходи са генерирани. Няма никакви изисквания да се опишат партньорите, с които това е станало и дейността им.

В етичния кодекс тези изисквания се разширяват. В него се изисква, освен извънпарламентарната активност на народните представители, членовете на семействата им също да опишат действията и приходите си. Отчитат се бизнесът и заниманията им извън парламента. Слагат се и ограничения членове на семейства да не участват в изпълнителни органи, нито на фирми, нито на фондации. И по този начин няма да имаме случая "Иван Костов ­ Елена Костова".

Има решение на групата, което дава право на депутатите да работят на граждански договор. Не влизате ли в противоречие?

­В парламента има изключителни професионалисти и не бива само заради това, че са депутати обществото да ги губи като експерти. Например, изтъкнати юристи би трябвало да могат да участват и в бизнесживота. Но при всички положения трябва да стане ясно, че като сме влезли в парламента, сме решили, че времето ни основно ще отива за законодателна работа и политика. Балансът трябва да бъде намерен. Но да е регламентирано, че допълнителните доходи не бива да надвишават две брутни годишни заплати на народния представител (около 24 000 лв.).

Всяко възнаграждение ще се декларира в Комисията по парламентарна етика в момента на неговото изплащане. Ще се поддържа пълен регистър за сумите, фирмите или физическите лица, които са заплатили за подобни услуги.

Такива специалисти обаче вземат много по-високи хонорари.

­Както се казва, това е животът. Хората очакват от нас капацитета си, експертните си знания и време да ги отделяме в много за тяхното благо, а не за наше лично.

Кога и как ще се оповестява тази информация?

­Ще бъде оповестявана по искане на съответния народен представител, по решение на комисията по парламентарна етика или по решение на парламента.

Нали целта беше публичност, как тогава ще се информира обществото?

­Комисията ще си приеме вътрешни правила и вероятно в тях ще има решение, че поддържа страница в Интернет, или периодично прави доклади до средствата за масова информация.

Съществуването й е безсмислено, ако информацията остава скрита. Може да се превърне в поредното поле за корупция ­ всеки би си платил, за да не го съобщят.

­Много трудно подобно твърдение би могло да получи доказателства поради простата причина, че тази комисия ще бъде на паритетен принцип ­ по двама представители от всяка парламентарна група. Председателят и секретарят ще са от различни групи и на всяка сесия те ще се разменят. В рамките на един парламентарен мандат всички представени в парламента партии или коалиции ще могат за известен период да оглавяват комисията.

Ако едни приемат, че този закон ще бъде адът, то сигурно други ще разберат накрая, че той може и да е раят за онези депутати, които по една или друга причина са публично омаскарени. Най-накрая ще има механизъм, по който да се защитят. Ако някой днес каже, че сестра ми е камила, няма как да докажа обратното. Но ако в началото на парламентарната сесия съм декларирал, че нямам сестра, която се занимава с бизнес, което създава конфликт на интереси, то всички обвинения в последствие стават безпочвени.

Комисията ще прави самостоятелни разследвания, какви са законовите основания за тези й права?

­Всяка една парламентарна комисия може да прави каквито пожелае разследвания, в рамките на закона, разбира се. Може да иска информация от различни държавни органи.

Не разчитате ли прекалено на съвестта на всеки депутат? Как комисията ще разбере истината ли декларират?

­В края на краищата най-голямата присъда на депутатите е тази, която избирателите правят и която медиите отразяват. Най-голямата и най-добре организирана опозиционна партия в България са медиите. С такава опозиция смятам, че има доста сериозни механизми да се избегне разминаване на информацията.

Самата идея за такъв кодекс обаче предполага недоверие към депутатите.

­За голямо съжаление тази презумпция е правило в България. И ние като вносители търсим механизъм да докажем, че това правило, ако е вярно за някои, то не е вярно за всички. Ако един депутат има конфликт на интереси при обсъждането на една или друга тема, то не означава, че всички в парламента са в тази позиция. Няма причина да обобщаваме, че щом има Цветелин Кънчев, то цялото Народно събрание е под този знаменател. Ние всички сме различни, всички защитаваме по един или друг начин необходимостта да ни има като народни представители. Общото ни желание би могло да издигне репутацията на българския парламент. Тази репутация е необходима за легитимността на институцията. Всички знаем, че общественото доверие е най-силният инструмент за реализация на една или друга политика.

И въпреки това остава да разчитаме на депутатската искреност?

­То и сега се разчита на това, но този закон ще задължава абсолютно всички народни представители да декларират всичките си интереси, да декларират там, където би могло да има презумпция или конфликт на интереси. Кодексът указва как комисията да вади от участие в една или друга дискусия такива депутати или пък от гласуване по един или друг въпрос.

Какви ще са санкциите?

­Законът предвижда различни наказания. Част от тях са морални, част от тях са финансови. Аз смятам, че най-голямото наказание за един политик е тогава, когато му се отнеме възможността да защитава една или друга теза, да гласува за едно или друго предложение.

Одобрявате ли идеята да не участват ваши хора в бордове или тези, които участват, да дават парите в социален фонд?

­Групата за натиск в Новото време през всичките години е искала да има прозрачност, а конспиративната демокрация да бъде заменена с публична. Бордовете в България са един голям проблем на прехода. Това беше механизъм, с който БСП устройваше свои хора, самофинансираше се и т.н. Това беше доста познато и за управлението на СДС. Днес са останали много малко дружества и единствената панацея е приватизация докрай. Така или иначе, аз подкрепям идеята тези държавни служители, които получават по-големи суми от участието си в съвети на директорите, да правят дарения към БЧК.

НДСВ също не се отказа от бордовете.

­Както се казва, това би могло от една страна да бъде обществено порицано, но от друга ­ тези държавни бордове съществуват по търговския закон. По него са назначени хората в бордовете и носят своите отговорности. Но в края на краищата те не бива да забравят, че в повечето случаи техните успехи са само техни, а всичките им глупости стават и наши.

Галина СТОЯНОВА
В. "Монитор", 12 ноември 2002 г.

Коментари

sgdgunfvy

05 Февруари 2011 г., 22:30 часа

7xGNbU <a href="http://rixlepnigrep.com/">rixlepnigrep</a>, [url=http://tlsoorbmxkbo.com/]tlsoorbmxkbo[/url], [link=http://xgstzlqvywtl.com/]xgstzlqvywtl[/link], http://cgzlaskbjtwl.com/

Видео

Новото Време



Навигация

Категории

Последни теми

Линкове

Блогрол

Архив

Абонамент