#

Блог на Мирослав Севлиевски

Блог на Мирослав Севлиевски за политика, случки, хора, емоции и факти

Няма време за губене

 

ОБЩЕСТВОТО ДА ЗНАЕ КОЙ ЗА КАКВО НАТИСКА ВЛАСТТА

21 Септември 2002 г., публикувано в ????????

Мирослав Севлиевски, депутат от НДСВ, пред в."БАНКЕРЪ"

Г-н Севлиевски, какво налага да се приема закон за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност и изобщо има ли нужда днес българското общество от него?

- Приемането на ясни правила, регламентиращи лобистката дейност, е част от общата законодателна рамка за борба с корупцията и за разширяване на прозрачността в държавните институции. Такива правила ще изведат на светло различните корпоративни, частни и групови интереси, които търсят начини за въздействие върху властта на различни равнища - общинска, законодателна, изпълнителна. В това няма нищо лошо, стига обществото да знае за него и всичко да се извършва по ясни и прозрачни механизми. Смисълът е в крайна сметка да се гарантира, че властимащите, държавните служители няма да могат да злоупотребяват и да реализират подобни интереси зад гърба на обществото.

Какви ще са отношенията между лобистите, от една страна, и политиците и държавните служители, от друга?

- Сега, ако в една фирма има икономически интереси от приемането на определено решение в конкретна община, тя би могла да въздейства върху местната изпълнителна власт било с аргументи, било по някакъв друг, понякога нерегламентиран начин. И да я убеди в необходимостта от вземането на такова решение. Обществото обаче научава за него едва след като то вече е взето или пък в самото навечерие на приемането му. И ако се окаже, че това решение противоречи на гражданския интерес, нито медиите, нито обществеността имат време и възможност да му противодействат. Когато обаче лобистите са се регистрирали, посочили са целта на лобирането си и каква промяна в управлението търсят, тогава обществото предварително ще може да идентифицира онези лобистки цели, които противоречат на общия интерес. И ще може да се намеси, за да се постигне в крайна сметка баланс на интересите. Това е реалният смисъл от приемането на подобно законодателство и неслучайно в най-развитата демокрация, с най-устойчиво гражданско общество, като САЩ например, са приети подобни правила. И там този процес е ставал трудно и постепенно, след почти половинвековна дискусия. Първоначално, през 1948 г., тези правила са били хлабави и неработещи, но през 1996 г. вече се приема един ясен и строен механизъм, който дава на обществото ясна картина за различните интереси, които се опитват да влияят върху властта.

Забранява се лобирането за държавни поръчки и за концесии, но там се съсредоточават най-мощните интереси. Това не е ли противоречие?

- Принципът е, че когато има ясно регламентирана законова процедура за определен конкурс, като концесия, лиценз и др., кандидатите би следвало да отговарят на изискванията на процедурата и да се класират само според посочените критерии. Никакъв друг тип въздействие не би трябвало да влияе върху крайното решение на държавния орган. Това е причината тези процедури да бъдат извадени от списъка на допустимите за лобистите цели.

С тази нова практика няма ли да се създаде нова посредническа класа между политици и бизнес?

- Тя и сега съществува. Този законопроект се стреми да обхване всички възможни форми на лобизъм. Една от тях е чрез посреднически фирми, но по-широко разпространен в света е директният, пряк лобизъм. Заинтересованите фирми или организациите отнасят проблема си директно към съответния държавен орган. Според законопроекта за лобисти ще се смятат всички юридически лица, които изпълняват такава дейност било със свои средства, било по изпълнение на договор с друго лице. А също и граждани, които пак по договор срещу заплащане изпълняват подобна дейност. Веднага искам да кажа, че за разлика от предходни и недотам прецизни опити за създаване на подобен регламент, ние, като вносители, изрично изключваме от обхвата на закона конституционното гражданско право на петиция. Всеки има право да се обръща с определени искания към държавните органи за промени в обществената политика. За сметка на това предлагаме регламентация на възможността лобистки фирми или пък икономически субекти, които търсят определено лобиране, да подпомагат експертно и да разработват предложения, които да предоставят на отделни граждани или на група от граждани. Те вече от свое име представят разработките пред държавните органи. Тази организирана експертна помощ също се смята за лобиране. Това е едно от най-модерните постижения на правната регламентация в тази област в САЩ.

В България е стара практика фирмите и бизнесмените да си купуват отделни депутати и цели партии. Това не обезсмисля ли законопроекта?

- Този проблем е пряко свързан с темата, но трябва да се коригира чрез други нормативни актове. Необходима е промяна в регламента за финансирането на политическите партии и предизборните кампании. Някаква стъпка беше направена с новия Закон за партиите, приет от 38-ото Народно събрание, но отново разпоредбите за финансирането дават доста възможности за злоупотреби. Аз съм категорично против възможността за анонимни дарения. Няма и сериозни санкции срещу онези политически сили, които нарушават правилата и не дават необходимите отчети. Групата депутати, които внесохме законопроекта за лобирането, вече подготвяме и някои поправки на Закона за партиите в тази насока.

Много от наблюдателите са скептични и предполагат, че законът за лобизма, дори и да бъде приет, ще остане само на хартия?

- Една антикорупционна стратегия предвижда цял пакет от законопроекти и този за лобизма е само един от тях. Когато бъдат приети всички, това ще даде възможност новата правна регламентация да заработи добре и да създаде условия за една по-малко корупционна обществена среда, да има отчетност на управлението и държавните институции да работят прозрачно пред обществото.

Лобирането е нова материя за България. Естествено е да имаме опасения доколко то ще проработи и дали институциите, които ще го прилагат, ще бъдат ефективни. Но едновременно с това не може да не се стремим да модернизираме и законодателството, и институциите си. А този закон е една от малките стъпки в тази посока. Само бъдещето ще може да покаже недостатъците или преимуществата му и едва тогава ще можем да дадем реална оценка на ефективността му.

Кога очаквате да бъде приет?

- Мисля, че ще бъде разгледан от водещата комисия, тази по въпросите на гражданското общество през следващите един-два месеца.

Адриана БЕЛЕВА
В. “Банкеръ”, 21 септември 2002 г.

Коментари

cfjnwkfmih

05 Февруари 2011 г., 22:31 часа

55LwkZ <a href="http://aiviwbkcvmtt.com/">aiviwbkcvmtt</a>, [url=http://jorgehxdjqox.com/]jorgehxdjqox[/url], [link=http://yvgygmpkvqbj.com/]yvgygmpkvqbj[/link], http://rbbsbcxqkgdo.com/

tdxycjcn

04 Април 2010 г., 15:12 часа

VIR4wr <a href="http://cahscmitihnz.com/">cahscmitihnz</a>, [url=http://rbjcdplcfzix.com/]rbjcdplcfzix[/url], [link=http://babbjhshcldf.com/]babbjhshcldf[/link], http://vjglnckwtrnl.com/

Видео

Новото Време



Навигация

Категории

Последни теми

Линкове

Блогрол

Архив

Абонамент