Блог на Мирослав Севлиевски

Няколко доказателства за това как се носи политическа отговорност или как момченцата пораснаха

Мирослав СЕВРИЕВСКИ

През последните няколко години точно на това място във в. “Труд” съм представял своята политическа позиция, обосновавал съм всяка идея на Новото време. От това как да бъдат променени законите, за да стане държавата ефективна, до това как да се модернизира политическият модел, за да може партиите да станат публични организации, които вземат властта в полза на обществото, а не за да станат разпределител на ресурси.
Защо приех да стана министър? Отговорът и на този въпрос се съдържа в публикациите ми във в. “Труд”. По тях всеки има възможност да проследи пътя, по който Новото време стана част от управляващата либерална коалиция. И да разбере колко измислена е тезата на единични представители на червената и синята опозиция, че тази коалиция и отговорността, която Новото време пое, са търговска тайна, която те са “разкрили”.
Тези, които са чели вестника, знаят, че ние не само правим публична политика, но и последователно я следваме и знаем как да я артикулираме и да носим отговорността за действията си. И най-вече осъзнаваме последиците за националното бъдеще от тези действия. Винаги съм казвал, че това е най-важното, което трябва да помни всеки политик, независимо каква партийна доктрина изповядва. В тази публично защитавана политика са и мотивите ми, и отговорите на въпроса защо станах министър.
Новото време стана начин на мислене, а хората, които мислят по нов начин стават все повече и отдавна пораснаха. вече много хора за политика на обществения интерес, за успешна държава, прозрачна партийна дейност, отворена администрация, равни възможности, демократизирана информация и политическа инфраструктура. И за да помогна

на тези, които продължават да “разкриват” тайни и да редят конспиративни теории,

ще им подскажа: Приех да стана министър, за да обознача ясно победата на политиката, която изповядвам от 15 години – същата, която стана основа и на създаването на Новото време. Съжалявам, че ще разочаровам конспираторите, но скритата политика е приоритет на старите партии и я няма в арсенала на Новото време. За тези, които още плюнчат моливите и правят дребни сметки откъде какво могат да “преразпределят”, ще кажа, че тук търговия под масата няма. Има публична политика. Защото, ако не бях приел това предизвикателство, нямаше да е артикулирана ясно политиката на Новото време. Щеше да е изглежда така, както през последните години хората свикнаха да възприемат политиците - че говоренето обикновено няма нищо общо с делата, особено когато дойде време да се носи отговорност.
Още едно разочарование ще поднеса на всички онези, които знаят само един начин да се прави политика – тайните партийни комитети, които могат единствено или да превземат с бой властта, да я поделят под масата и да я раздават привилегировано по метода на партийната вярност или принуда.
За тяхно съжаление момченцата пораснаха. И колкото повече старите и обучени в манипулации партийни функционери да се опитват да неглижират новото поколение политици, толкова повече то успява да привлече общественото доверие.
Новото време и либералната идея имат ясна аргументация, която далеч превъзхожда всички аргументи на привържениците на администрираната от Командири политика (партийна и държавна власт). Централното планиране, за съжаление на старите партии, си отиде не само от държавата, но и от политиката. Партийният монопол също вече е в миналото, където ще останат и всички, които продължават да вярват в него и да го налагат на обществото. Ликвидиран беше тоталният контрол върху икономиката, но още преди него си отиде контролът върху хората, върху личните им предпочитания и решения. Това старите партии трябваше да са разбрали още на 17 юни 2001 г.

Да си либерален не означава да раздаваш, а да мотивираш хората да създават.

Означава не партийна принуда или привилегия, а е индивидуална свобода, пазар и конкуренция.
Новото време има една голяма цел – успешна България. А тя е невъзможна без политика на обществения интерес – интересът не на лидера, не на партията, не на роднините, а на обществото. Нито едно мое или на Новото време рационално действие не е извън тази избрана цел. Ние направихме партия, защото знаем, че тази национална цел не може да се осъществи без да се използват единствено и само законовите и конституционни рамки за водене на политика от името на обществото. Тази партия показа как може държавата – чрез новия регламент и закони, може да защити правото на хората да разполагат свободно със своите знания и информация. И никой да не може да си присвоява правото да решава вместо хората или да подчинява техните индивидуални цели за по-добър живот и реализация на нечия партийна воля. Командната и дискриминационна политика е тази, която носи съмнителния морал и отвращава обществото. А целта на либералната е да накара хората да осъзнаят, че държавата и властта не са създадени, за да раздават печалби, а да създадат и приложат нов регламент и честни правила за участие на всички във вземането на решенията и в създаването на ресурс.
Приех да стана министър, защото вярвам, че политиката на партийни облаги и страх си отиде. Тази политика насърчава единствено напреженията и обществените конфликти. За мен политиката, също като законодателството, икономика и администрацията, трябва да е стимулираща за всеки, който иска да създава. Да е притежавана от обществото, а не от лидерите. Да е конкурентна, ориентирана към национални резултати – всеки да има право да участва във вземането на решения и в носенето на отговорност. Да е насочена към “потребителя на политически стоки” – да създава публичен регламент, който важи за всички. Да бъде стратегически мислеща, предприемчива, изпреварваща, и пазарно-ориентирана – с равен достъп на хора и идеи и без “показни партийни магазини”.
Ако не бях приел да стана министър, щях да дам повод за необоснована радост на всички онези, които смятат, че да си министър на енергетиката означава да се елтехник, а не дългосрочно мислещ политик. За разлика от тези мои колеги в парламента, аз знам, че политиката е пълна с рискове, но те не се премахват с фазомер и отвертка. В политиката рисковете се предвиждат и снижават чрез закони. Това ние, политиците от Новото време, доказахме как се прави. Показахме, че никоя политика не печели обществено доверие, ако нейните партийни защитници обещават повече, отколкото държавата има законови възможности да направи. Всички видяха, особено тези, които искат от нас инженерна диплома, че Новото време знае как се гради политическа инфраструктура и как в планирането на рационалните стъпки към крайната цел можем да премахнем провалените, остарели или маловажни програми, които печелят от популизъм, но крадат от националното бъдеще и от обществения потенциал.
Това, че много пъти през последната година, много от “говорителите” на старите партии плагиатстваха идеите на Новото време – както за закони, така и за програми за модернизация в различни обществени области и за политически реформи, показва само едно – те публично признават, че именно тези идеи са единствено възможните. Няма да им казвам “слезте ни от гърба”, защото

те сами разбраха, че таралежът не може да бъде яхнат

Той не е дялан камък, който можеш да вградиш във всяка бутафорна партийна конструкция. Дори им благодаря за това, че се присъединиха към идеите на Новото време. Те признаха, че няма друг подход към общественото доверие, освен публичната политика по обществено значими теми – от религията, образованието, езика, науката, свободния пазар. И най-вече съм благодарен за това, че признаха основната теза на Новото време – че за обществено и национално значима политика партиите не могат да се делят по цвят. И ако го правят, губят. Ние доказахме, че законите могат и трябва да бъдат подходящи не за партиите и партийците, а за всички граждани на България. Всички, дори и най-върлите ни опоненти, повярваха и в това, че няма модерна държава без демократизирана информация. И че информацията не е средство за манипулация, а за форма на съществуване на модерно общество и за ефективно функциониране на държавата. И направиха тези идеи свой инструментариум за привличане на доверие.
Единственият коз, който остана на старите партии, е да продължат да настояват, че има криза в управлението и само те знаят как да се излезе от нея. За тази цел те ще продължат с конспиративния речник и вражеската терминология.
Ние обаче не сме търсили и няма да търсим врагове. Пък и държавата не е във война или окупация, за да я управляват революционни комитети. И най-важното – както се разбра, всички наши “врагове” всъщност предпочитат обществото да ги възприема като наши съмишленици. И кой от тях ще посмее да обяви, че е против идеите за върховенство на закона, икономическа свобода и усилено работещо и добре образовано население, за открити правила и конкуренция. Ако прочетем всички оповестени досега програми, се вижда, че всички партии имат почти един и същ национален план за бъдещето на държавата. Новото време има възможност не само да го говори, но и да стане част от осъществяването на този план.
Ето защо приех да съм част от хората, които знаят как се носи отговорност за идеите, които твърдиш, че защитаваш. Избирателите също отдавна знаят, че политиката не е монопол на една или друга партия.

В."Труд", 14 март 2005 г.