#

Блог на Мирослав Севлиевски

Блог на Мирослав Севлиевски за политика, случки, хора, емоции и факти

Няма време за губене

 

ИЗБИРАТЕЛЯТ ВЕЧЕ НЕ Е ДОВЕРЧИВ, А ИНФОРМИРАН

13 Януари 2005 г., публикувано в Архив

Старите партии бранят със зъби нокти двуполюсния модел, без който те не могат да съществуват
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Всички прогнози, които се правят за изхода от предстоящите избори, са нереални. Всички анализирани конфигурации са продиктувани по-скоро от желанията на партийните централи за оцеляване, отколкото от сигналите, които излъчва обществото. Изборите за 40-ия български парламент ще са най-интересните и най-непредвидимите за последните 15 години на преход и демокрация в България. Доказват го не само паниката, обхванала партиите, и странните им коалиционни оферти, но и незапомнената предпазливост на социолозите, които в обикновена предизборна ситуация така щедро раздават прогнози и излъчват победители.
Макар че вече имаме втори парламент, който ще изкара пълен мандат, времето и свободата от революции не стигна на основните партии да преформулират политиката си, да я модернизират и да произведат политически продукт, адекватен на търсенето на електоралния пазар. За съжаление, те потвърдиха моята теза за старите партии, които са способни да виреят единствено във вражеска среда. Като казвам “стари”, нямам предвид възрастта на формацията или на лидерите. Стари означава ретро поведение, партиен архаизъм в посланията и действия, адекватни единствено на миналото време. Стари означава липса на ефективност днес,  липса на ясна стратегия за бъдещето – дори за собственото си партийно бъдеще, липса на мащабност и конкурентност в политиката, липса на хоризонт в мисленето. Тези стари партии в крайна сметка са неадекватни на избирателите си. Именно в това, а не в стойността, в амбициите и в склонността за коалиране на всяка отделна формация, се корени невъзможността изборите да бъдат прогнозирани. При тях коалирането се решава от ръководителите им, а в Новото време изборът става на основата на политиката, записана в нашия устав и се решава единствено от конгреса на партията. Те се коалират, за да оцелеят в политиката, а ние правим политика, за да се коалираме с избирателите. И то с тези избиратели, които искат да останат в България. Защото оставането не е само печат в паспорта, то е състояние на духа, то е волята да гласуваш и с гласа си да участваш във възраждането на страната и в създаването. Новото време не пресмята в каква конфигурация да отиде на изборите, а предлага политика, която да заслужи доверието на хората и да ги мотивира да участват в политическия живот. Новото време е коалиция на българите, които остават в България и не напускат своето бъдеще. Тези българи ще решат какъв ще е крайния резултат от изборите това лято.
Колкото накриво скроени са всички предвиждания за резултатите от вота и за новото име на властта, толкова очевидни са и опитите на старите партии и на обслужващите ги анализатори да възкресят двуполюсния модел. Тъй като не могат да намерят себе си в новата политическа среда, те искат да възкресят и запазят партийното статукво на прехода, където се чувстват устойчиви и значими.
Двуполюсният политически модел е установен и действа ефективно в много развити демокрации по света. Същността на демократичното управление дори е в наличието на два полюса – ясно отграничена е партията, излъчила правителството, опозицията също има ясно партийно лице и позиция. В българския си вариант обаче двуполюсният (и по-скоро двупартийният) модел означава конфронтация и интересчийство, означава привилегировано разпределение на блага, означава подялба на властта на принципа гарван гарвану око не вади, означава ясната командирска мисъл, че ако копаеш гроб другиму, сам може да паднеш в него (следващия мандат).
Апологетите на двуполюсния модел пак изпълзяха, кълнат се, че преходът е свършил, че политическият модел е модернизиран, че утвърдените играчите в политическия театър са си поделели доверието и само броят процентите, които ще си прелеят, за да си осигурят взаимно място в парламента. Говорят за коалиции или за “силна ръка”, а не за политика.  
Отново, както винаги преди избори, политическите динозаври показаха нокти в защита на статуквото. Онова статукво, което ги държи на власт (на принципа на махалото) вече 15 години. И отново извадиха компроматите и досиетата. А щом тези две теми бъдат измъкнати от гардероба с партийните скелети, значи е даден същинският старт на предизборната кампания – те са провереното оръжие, с което партиите “агитират” избирателите през всички години на прехода. Други начини те не познават. Знаят от опит, че ако достатъчно добре омаскарят противника, първо имат в наличие враг, второ имат възможност да се идентифицират спрямо този враг като добрия герой-спасител. Старите партии познават единствено този начин за печелене на власт. И дори, когато загубят, знаят че “врагът” ще си трае, защото следващия път на него се пада ролята на загубилия. В българския вариант на двуполюсния модел двата полюса са като скачени съдове. Като двете блюда на една везна, които имат нужда от “демократичното” присъствие на център, за да ги балансира, ако не успеят да си прелеят достатъчно електорат. Затова винаги когато управлява или лявото (БСП) или дясното (СДС), те се опитваха да формулират ДПС като балансьор. Еднакво лицемерно и двата полюса заиграваха с етническата карта и не позволяваха на тази партия да се идентифицира като реален политически субект, като го затваряха в рамките на принудителния балансьор.
За пръв път след изборите през 2001 година Сакскобургготски успя да разбие този модел на предаване на караула във властта, който осигуряваше вечно присъствие и привиден антагонизъм на лявото и дясното. Затова и ДПС вече не е балансьор, а партньор и реален, а не рекетиращ и рекетиран участник в управлението. Промяната, която дойде на изборите обаче, не помогна на НДСВ да не се поддаде на изкушението да повтори модела на партиите динозаври. Вместо да използва инерцията, дадена от голямото обществено доверие и да модернизира политическия модел, новата управляваща партия предпочете да имитира поведението на познатите вече партийни динозаври. Допускането на другата партия като реален участник в политиката даде пример и на други малки формации да се заявят в голямото политическо състезание. Старите партии съзряха опасност в това и вече съвсем открито се обединиха в битката да не допуснат нови лица и нови организации в политиката и да запазят себе си като основни претенденти за следващия мандат. И ако не могат да дискредитират новите участници, поне да ги вкарат под коалиционната си шапка. Връщането към стария дебат “комунизъм-антикомунизъм”, “досиета-компромати”, минало-страх” е опит да се върне удобната стилистика на двуполюсния модел. След като не може вече да използва НАТО и ЕС за плашило, сега БСП извади Ирак като опит з внушение на страх от бъдещето, страх от промяната. Раздробената десница се опитва по този начин да се идентифицира отново пред електората си. Неистовите опити да се обяви БСП за преоблеченото страшилище на комунистическото мракобесие са израз на паническото търсене на враг. Защото Старата Десница знае само този начин да печели избори – с революционна победа над ужасния враг-комунист. Старата Десница винаги е разбирала и проповядвала прехода като битка комунизъм-антикомунизъм. И продължава да смята, че това е начин за правене на политика. БСП също не познава друг начин да съществува – освен да възкресява страхове и самата тя да преживява ужаса, че може да бъде свалена от власт с война – гражданска, улична, партийна. В мирно политическо време и СДС-тата, и БСП не намират инструменти за модернизирането и съществуването си. Затова и левицата, и десницата искат да си върнат познатата хранителна среда. Речникът им, действията им и дори опитите им да се коалират са все в този отрязък от време – в миналото, в условията на конфронтация и очерняне. Новото предъвкване на досиетата, очакванията и страховитите прогнози за нова помийна вълна от компромати е точно в тази динозавърска стилистика, от която старите партии не искат да се откажат. Този език е нищонепрването на партиите, желаението им нищо да не се променя и само те да се  
А този език на сини-червени, на черепи и кости, на барикадите, на антикомунизма вече е непознат на обществото. Старите партии се опитват да се харесат на “обикновения човек”, който живее единствено в техните закостенели партийни мозъци. Отдавна казвам, че българското общество надмина политическата си класа не само в езика на изразяване, но и в политическата си култура, в поведението си на модерен, работещ, образован и мислещ човек. И точно тази пропаст, която старите партии изкопаха между партийните централи и избирателите, прави изборите непрогнозируеми.
В съвременния политически модел, който ще бъде реформиран, въпреки отчаяната съпротива на старите партии, политиката ще има не доверчиви, а информирани избиратели. В това е разковничето на промяната и модернизацията на партийните маниери в България. Партийният навик да търсиш легитимност в отричането на другия може би ще помогне на динозаврите да си откроят физиономиите в политическия театър, но няма да им донесе избирателна легитимност. Избирателят вече е безразличен към тезата за комунизма и антикомунизма и този дебат няма да го мобилизира.
И може би точно това е целта на старите партии - защото ниската избирателна активност, поне така твърдят социолозите, ще вкара в парламента отново същите тези стари партии. И може би те си дават сметка, че само с вражеската си терминология и с новата си студена война ще откажат избирателите от гласуване и така обществената апатия ще им подари още един мандат.
Ние създадохме “Новото време” именно като алтернатива на тази динозавърска политика, в която беше важно колко си голям и алчен. В този политически ретротеатър партиите анализират себе си, като се съпоставят с останалите. Не правят опити да се развиват, според нуждите на историческото време и да предложат на обществото нов партиен продукт – ясен, адекватен, разбираем и харесван – не защото е по-хубав и говори по-красиво от другия, а защото работи ефективно и обществено-полезно.
Модерният български избирател ще гласува за политика, а не за буквите на някоя партия. Избирателите очакват от партиите да ги настигнат в политическото си развитие и да спрат да се въртят в приказния свят на миналото, да погледнат календара и да предложат на държавата си нормална, морална, истинна и ефективна политика. Българите се умориха от архаичния език на войната и не искат да ги карат да бъдат доверчиви към поредното обещание. Искат да бъдат информирани, искат да участват в политиката чрез конституционното си право на избор, искат да има такъв избор и на политическия пазар. Те ще подкрепят партии, които полагат усилия да произведат политика, с която да се легитимират, да се направят разпознаваеми не като името на лидера си, а като партийна физиономия, като идеи, платформи, стратегия за бъдещето.
Такова поведение сега липсва на политическия пазар, то се подменя с търсенето на декоративни партньори и с аритметичния сбор на имагинерни партийни проценти. Позитивното в тази нова война между динозаврите е, че те много ясно показват страха си, че хранителната им среда се изчерпи, че историческото им време отминава. Затова на изборите ще победят партиите на новото време – тези, които могат да правят истинска политика, адекватна на времето, на държавата, на обществото.   

В. “Политика”, 13 януари 2005 г.

Коментари

ugjmioi

05 Февруари 2011 г., 22:31 часа

p8qAhl <a href="http://qtzvhmffkfuf.com/">qtzvhmffkfuf</a>, [url=http://bxeocvhefnqx.com/]bxeocvhefnqx[/url], [link=http://pnuuxbioablc.com/]pnuuxbioablc[/link], http://rkivqaqvzlnm.com/

ochpin

04 Февруари 2010 г., 21:52 часа

gEQYcn <a href="http://fljnaoqrmidp.com/">fljnaoqrmidp</a>, [url=http://spsqgrmezfjm.com/]spsqgrmezfjm[/url], [link=http://pddspkzunxrz.com/]pddspkzunxrz[/link], http://ggekvtovyyhe.com/

Видео

Новото Време



Навигация

Категории

Последни теми

Линкове

Блогрол

Архив

Абонамент