#

Блог на Мирослав Севлиевски

Блог на Мирослав Севлиевски за политика, случки, хора, емоции и факти

Няма време за губене

 

5 истории на Мирослав Севлиевски

30 Декември 2004 г., публикувано в ????????

Нововремецът е изкачил няколко седемхилядника, чупил е таз в Рила
Мирослав Севлиевски е роден на 15 януари 1965 г. в Троян. Завършил е география в СУ "Св. Климент Охридски". Депутат, председател на ПГ "Новото време"

1. По бермуди в парламента на бой за честни избори

Първото ми влизане в парламента беше в един ден след изборите през юни 1990 г. Сутринта към 10 часа се намирах в офиса на БСЧИ, където бях нещо като изпълнителен секретар. Тъкмо съм заспал след нощното изборно бдение и някой ме изрита по главата. Поглеждам - Емил Кошлуков. "Ставай, че ни изтрепаха като качулатки, да отиваме в парламента", каза ми той. Беше обул дънките на приятелката си, тогава още можеше да ги обуе. Стояха му обаче като три четвърти. Аз бях с къси гащи, тип бермуди. Тръгнах да се преобличам, но той вика, че няма време. Обух едни маратонки на бос крак и тръгнахме. Тогава бяхме членове на Националния обществен съвет - нещо като продължение на Кръглата маса. В него имаше 20 човека. Тръгнахме за заседание на съвета в парламента, където щеше да се обсъжда дали изборите са легитимни.
Пристигаме ние и влизаме в клуба на народния представител. Вътре бяха насядали Живко Сталев, Велко Вълканов, Борис Кюркчиев, Филип Боков, Георги Пирински. Боков, като ни видя как сме се пременили, му паднаха очилата.
По време на дискусиите стана скандал. Бай Борис Кюркчиев, който беше доайенът на демократите, и Велко Вълканов скочиха да се бият. Тогавашните заседания не свършваха с резолюция и решение.

2. С пликче за повръщане през Ревящите 40

През 2003 г. ходих в Антарктида. Най-голямото предизвикателство е преминаването с кораб през протока Дрейк или Ревящите 40-градусови ширини. Там океанът е много бурен и всички кораби се клатят като кибритени кутийки. Ние хванахме много лошо време. Ако си легнал, корабът, като се наклони на едната страна, те изправя на челна стойка, после на другата се озоваваш прав. Три дни яко повръщах. Единствената файда беше, че за тези дни нито една цигара не изпуших. Ако въобще се опитвах да ставам, първото, което вземах, беше пликче за повръщане.
Единият път, в опитите си да отида уж да обядвам или да вечерям, в столовата на кораба ме срещна някакъв човек, който ме попита кой съм. Аз не можах да му кажа нищо, само в коя стая съм. Оказа се, че е лекарят на кораба. Дойде и ме пита дали пия някакви хапчета. Казах да, но като му ги показах, той много се смя. Бях казал на жена ми да ги купи, а тя е привърженик на хомеопатични лекарства. За това беше взела някакви билкови хапчета срещу повръщане, които на толкова слабичък човек като мен по никакъв начин не действат. Докторът ми даде някакви истински хапчета, които ме даврандисаха. Дори преди слизането от кораба успях да запаля една цигара. Това за мен е критерий, не мога да пуша само ако съм на умиране. Добре, че оживях. Антарктида е толкова красиво и с нищо несравнимо място, дори студът там е величествен. Щеше да е доста тъпо в смъртния ми акт да пише "умрял от повръщане, преди да зърне Антарктида".

3. Алпинистки неволи

Всеки човек си има истории, които са крайъгълен камък. За мен такава е падането ми, докато бях войник, от 50 метрова скала на връх Двуглав във Рила. Бях алпинист в ЦСКА. При това изкачване една скала се откърти. Паднах заедно с нея. Всички осигуровки се извадиха, полетях и увиснах 50 метра по-надолу. Бях си счупил таза.
Успях да се спусна и да легна на земята. След 25 часа приятели ме свалиха на Партизанска поляна до Рилския манастир. От травмата се оправих за една година.
С алпинизъм се занимавах от 1979-а до 1990 г. Имам няколко изкачвания на 7 хиляди метра - връх Ленин в Памир, Хан Тенгри в Тян Шян, бил съм и на Аконкагуа в Андите. По този спорт ме запали баща ми. Тежкото падане в Рила не ме отказа, всичките ми изкачвания на 7 хиляди метра бяха след него.

4. На лов за носорози върху слон

През 1987-а във втората студентска хималайска експедиция трябваше да се изкатерим по нов маршрут на един изключително красив връх - Амадаблан. Тогава имаше размирици в щата Пенджаб и нашият багаж, който пътуваше с камион, закъсня с 20 дни.
Прекарахме тези 20 дни на едно езеро до втория по големина град в Непал. Аз ходих до националния парк Четван, да снимам носорози от гърба на слон.
В онези години нямахме пари. Спахме в едно нещо, което се казваше хотел, но всъщност бяха някакви бараки. Хладилникът представляваше делва, закопана в земята. Като кажеш "искам Кока-Кола", идваха двама младежи. Единият се гмуркаше в делвата, а другият го държеше за краката да не падне. Този вътре вади нещо и пита "Това ли е?". Ти му казваш "Не, това е швепс". Той го пуска и така докато улучи.
Обикновено туристите там си наемат гидове, които да ги водят. Ние обаче решихме, че можем и без гидове. Имаше едни лодки, с които се спускаш по реката, за да видиш крокодили. Ние си взехме една. Тя по едно време спря, някакви хора слязоха, ние също. Другите си имаха водачи и продължиха и изведнъж ние се оказахме сами в джунглата. Както бяхме курназлии, леко започна да ни тресе шубето. Като чуе джунгла, всеки си представя змии, гущери, крокодили, тигри, лъвове и леопарди.
Тръгнахме по една пътека и се озовахме в село. Там живееше племе, които не бяха непалци, по-скоро индийци. Кръстихме го Слоново, защото там очевидно живееха всички, които обслужват парка като водачи на слонове. Жени и деца нямаше, очевидно бяха на работа. Под един голям навес имаше 30 мъже. Всичките те играеха на някаква игра на карти и пари. Не разбрахме каква точно е тази игра, макар че се включихме. Бяха супер гостоприемни, а ние загубихме 2 долара.
Направихме и една далавера. Вместо да плащаме 5 долара, за да се качим на слон в националния парк, ние платихме по един. Ако си наемеш в националния парк слон обаче, върху него има нещо като кошарка, където сядаш удобно. Но тъй като ние бяхме нелегално, имаше само един сламеник.
Най-удобното място на слона е вратът му. Там се качва водачът, слага си палците като стремена зад ушите на слона и го управлява. Преминавахме през реката и точно по средата слонът спря и започна яко да пръхти и да пръска вода. Видяхме носорози и те бяха причина за внезапния душ. Снимахме ги. До тях иначе можеш да се приближаваш на не повече от 20-30 метра. От гърба на слона обаче носорозите изглеждат доста безопасни. А и те са свикнали да виждат някакви чучела по гърбовете на слоновете. Сигурно ни смятаха за някакви гарги.


5. Докторе, защо?

На хиляди километри и няколко години по-късно пак играх карти и попаднах в една друга джунгла. С индийците загубих два долара. На яхтата в Монако нямаше племе, но после изпълзяха всички чудовища, които си представяхме. Пак имаше снимки от накацали по гърба на слона гарги. Изписа се толкова хартия, че вероятно за нея са изсечени вече поне няколко гори. Добре, че не сме във времената на пергамента, че трябваше да настанат масови кланета на животни, та да може на техните фини и обработени кожи МВР и службите да задръстват с новини рубриката "Докторе, защо?". И колкото повече се пише, толкова по-неясно става аз ли съм спечелил, като съм играл, от мен ли са спечелили, като са ме изиграли, или пък някой ще продължи да се опитва да печели, само заради това, че съм играл.

Страницата подготви:
Любен ОБРЕТЕНОВ
В. “Сега”, 30 декември 2004 г.

Коментари

dcejkwdq

04 Февруари 2010 г., 22:01 часа

R5fjpM <a href="http://ishwdtlwqbfu.com/">ishwdtlwqbfu</a>, [url=http://etngfuqfwywz.com/]etngfuqfwywz[/url], [link=http://nmvexfwkapev.com/]nmvexfwkapev[/link], http://djhqlxnuidlg.com/

Видео

Новото Време



Навигация

Категории

Последни теми

Линкове

Блогрол

Архив

Абонамент