Блог на Мирослав Севлиевски

Нашата политика е като в Биг Брадър – всяко действие е пред очите на избирателите

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Допълнителни 135 милиона лева ще има догодина за българското образование и наука. Няма никакво значение какви квалификации бяха измислени за Новото време във връзка с преговорите, в резултат на които тези пари ще бъдат осигурени. За нас е важно, че парите ще ги има и че правителството се задължава да напише стратегии за инвестирането им. Макар да смятам тези преговори за бюджета за един от най-успешните и общополезни ходове на “Новото време”, признавам, че всъщност медиите направиха така, че не допуснаха НДСВ и ДПС да водят задкулисни пазарлъци. Медиите вдигнаха шум, когато Никола Николов напусна парламента и  де факто подари един глас на НДСВ. И така оставиха само един възможен ход на правителството на малцинството - да проведе публични консултации с всички групи. Това искахме и ние от “Новото време” – да се водят публични преговори, които да донесат не гласове на НДСВ, а пари за образование и наука - една от най-важните обществени сфери, от които зависи бъдещето на нацията и държавата. В последния кръг на тези преговори успяхме да осигурим допълнително 135 милиона лева директно за образование и наука и 35 млн. индиректно чрез промени в данъчните закони.
Надявам се и представителят на МВФ в България, който призова “Новото време” да защити нуждата от тези допълнителни пари за образованието, да проче споразумението ни с управляващото мнозинство. Там и той, както всички критици, могат да видят, че сме затворили всички пробойни в закона, които могат да позволят на някого да прахоса тези пари. Редно е правителството да поеме този ангажимент – за прозрачното и ефективно инвестиране на тези средства, но ние сме дали дума, че искаме да бъдат инвестирани по конкретно гласувана от парламента стратегия и ще следим как министърът изпълнява задълженията си. Друг е въпросът, ако на някого в МВФ не му се иска българите да бъдат образовани. Това си е негов проблем. Ние, от “Новото време”, искаме българите да са образовани, искаме българите, които искат да работят и да се образоват, да останат тук – в България. И не само искаме, а работим за това да спре изтичането на мозъци от държавата ни.
Гласуването на първото четене на закона за държавния бюджет доказа, че “Новото време” не търгува гласове, а преговаря и налага политика. От разпечатката на гласуването се видя, че и без нашите 13 гласа, НДСВ и ДПС имат осигурени гласове, за да мине техният проект. Реалностите са прости - на правителството не му достигаха 4 гласа и ги получи от независимите депутати – с гласуване или с услужливо отсъствие от залата. Но тъй като “Новото време” успя да докаже, че една много малка парламентарна група може да използва парламентарните механизми и публично, а не задкулисно, да наложи промени в най-важния закон на едно правителство, останалите опозиционни партии предпочетоха да ни винят в политически рекет. Обвинявали са ни в какво ли не. Ние сме парламентаристите, които за разлика от старите партии не смятат, че национална сигурност вече не се състои в колечството на пушките и пищовите. Според нас България има нужда преди всичко от повече образовани хора и няма да влизаме в реториката на старите партии. Ние не се стремим да сме балансьор в парламента, а катализатор в българската политика и мисля, че това е ясно от всички закони, които сме внесли и защитаваме през изминалите 3 години. “Новото време” може да претендира, че е допринесло малко и за освежаване на политиката като поведение. Търсим общественото доверие, а не постове и облаги като старите партии. Когато ни обвиняват, че търси постове или други партийни дивиденти, те за другите по себе си. Не виждам как 13 депутати, които сега си градят партията, могат да използват държавата за собствено облагодетелстване. Това, което правим е ясно на българите както им е ясно
какво става в къщата на “Биг брадър” – всяко наше действие е пред очите на избирателите.
Затова и на изборите няма да влизаме в тона на старите партии. “Новото време” няма да участва със стратегии “против” и “анти”, както вече започнаха да се нападат и дискредитирита БСП, СДС, ДСБ. Ние сме за политиката, която трябва да бъде подкрепена, а не отхвърлена. Според мен БСП ще запее в един глас с Костов за миналото. Това е най-лесната предизборна кампания - едните са оплювали царя 50 години, а другите царят ги свали от власт. Костов сега трябва да победи царя, за да покаже, че е бил прав преди 4 години. На него му трябва една малка победа, каквато и да е, за да си върне авторитета. БСП пък ще търкаля няколко от грандиозните си лъжливи клишета. Примерно това, че левицата е обединена, което не е вярно, защото тя е разделена поне по две линии - едните са социалисти, а другите са социалдемократи. БСП е разделена и по въпроса да има или да няма служебен кабинет и съответно да има или не вот на недоверие. Първанов иска служебен кабинет, за да може той да назначи министрите. Идеята да стане като през 1997 г., когато Петър Стоянов назначи министрите на Софиянски и повечето останаха и в кабинета на Костов. Този път идеята е, че в следващия кабинет БСП или ще има мнозинство, или ще участва в широка коалиция, при което ще си запази контрола над ключовите ресори. Непреодолимият проблем обаче е “Новото време”, от което зависи дали ще има служебен кабинет. Целта на старите партии е да докажат, че основните ни приоритети - промяната на избирателната система, нов закон за референдумите, публичност при управление на държавната и общинската собственост, не бива да се реализират. Старите политици нямат очи публично да отхвърлят тези идеи, защото избирателите подкрепят такава промяна в политиката и няма да подкрепят някой, който я отрича. Затова старите партии предпочитат да казват, че подобна политика е неизпълнима, защото носителите й няма да влязат в парламента.


В. “Компас” – Бургас, 3 декември 2004 г.