Блог на Мирослав Севлиевски

Бургаски депутат благодари на в. “Черноморски фар”, че му отвори очите за политиката

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Искам да благодаря на в. “Черноморски фар”, че приема Новото време за толкова важна за Бургас политическа тема, че отделя по цели страници, за да убеждава читателите си как някой си Никой не ни искал. Дълбоко съм ви признателен, че ми отворихте очите за най-сериозните пропуски в идеите и поведението на Новото време, на мен самия, на колегата Кошлуков и на всички нововремци по градове и села. Без такава остра диагноза на нашето “желание за политическо бъдеще”, едва ли щяхме толкова бързо и навреме да проведем животоспасяваща политическа операция – да основем поредния си клуб в страната, а парламентът да приеме поредния важен за държавата закон на Новото време. Благодаря и на автора, който макар от висотата на опита си да ни смята за политически обречени, все пак ни признава, че имаме “някакви шансове” и дори ни подсказва как да оцелеем.  
Ако бях на негово място обаче леко бих се обидил на редакцията на в. “Черноморски фар”, защото макар да са открили историческия му текст в дебрите на Интернет и предвид изключително важното му за Бургас значение да са го публикували, са си позволили да му сменят заглавието – вероятно с цел още по-силно да привлекат вниманието на аудиторията си върху прогнозата за скоропостижната ни обреченост. Вестникът вероятно е решил, че оригиналното авторско заглавие и подзаглавие: “Обречеността на „Новото Време”/ Ако може да се говори за някакви шансове пред тази партия, то те са свързани с дълбоко преосмисляне на политиката й”, не звучат достатъчно ясно за читателите и е прекръстил анализа на г-н автора с далеч по-завладяващото: “Кошлуков, Севлиевски и сие никой не ги ще/ Новото време е ясно раздвоено между желанието за продължително политическо развитие и желанието за максимално използване на настоящата власт”.   
От задълбочения прочит на текста става видно, че г-н анализаторът е изключително запознат с дейността на Новото време и прави прогнози с лекотата на човек, който е в политиката на място, където всичко се знае и откъдето всичко се вижда 100 години напред и със сигурност поне няколко века назад. Направих си труда да проверя откъде “Черноморски фар” се е сдобил с такъв надарен анализатор. Глобалната мрежа не отговаря на въпроса кой точно е г-н авторът, но за сметка на той я е обогатил с обемното си творчество. Респектиран съм от текстовете на този анализатор, който очевидно е компетентен по всички теми и де що има историческо и днешно събитие, той им е бил свидетел.
Авторът е специалист, например, по високото строителство и предлага да решим проблема с жилищата като строим 100-етажни блокове. Така правели в цивилизованите държави, а българите не покриваме страната си с небостъргачи, щото сме идиоти. Със самочувствие на световен политолог авторът е дръпнал и защитна реч за Буш /той сигурно също му е признателен/. За целта е заклеймил Ширак и останалите европейски лидери, които оставят американския си колега “да им свърши черната работа със силни десни данъчни реформи, които ще тласнат нагоре американската и световна икономика, свалил е талибаните и Саддам и е направи много повече за света, отколкото всички останали взети заедно”.
Авторът е компетентен и по историческия спор между шиитите и сунитите. Познава изотвътре петролните запаси на Ирак, дейността на МОСАД и с точност може да назове дебита на язовир “Искър”. Има доказателства, че България не е готова за терористичен удар, даже напротив – заради тотално неразумните си граждани сама си го проси. Затова било най-добре да си подарим суверенитета на някого, че да ни пази.  
Приковавам вниманието на в. “Черноморски фар” върху един друг фундаментален анализ на г-н автора за “тоталната липса на туристическа култура в България”: “Ние нямаме добре подготвени хора, които да движат туризма. Това важи в пълна степен за всички нива - от висшите ръководства и собствениците, до последните келнери и камериерки”. Това четиво, сигурен съм, ще спечели много привърженици на автора в Бургас.
Ако някой си е помислил, че има тема, върху която авторът да не е упражнил перото си, ще го разочаровам. Това социализъм, това Македония, Косово, Сърбия, това акцизи на горива и степен на ековъздействие на всеки вид гориво, това печеливша военна стратегия за Ирак, изводи от Виетнам и от кметските избори в София. Това данъци, осигуряване, цар, избирателен закон, култура, проституция, БСП, рап, чалга, британските музикални награди, МР3-плейъри, хитлерофашизъм, Сталин, Стамболов, приватизация, Рузвелт, кейнсианци.
Като казвам няма такава тема, която да му се опре, значи няма. И, честна дума, не се смятам за тъй исторически подготвен, та да прозра дълбочината на толкова разнопосочен талант. Авторът плува в свои води и когато нищи глобализма, и когато коментира столичните кучета, конституционализма и емитирането на облигации. Дори предлага да се отнеме властта на кметовете, да се премахнат общинските съвети и да се централизира властта в държавата. Да ви звучи някак познато?!!
Няма да се произнасям по революционните предложения, но си позволявам да съм доста притеснен от твърденията му за правото на всеки българин да гласува, да избира и да бъде избиран. Другарят писач твърди, че да не гласуваш на избори е “признак на висока политическа култура”. Според него “Именно на това е признак нежеланието да гласуваш – на култура, а не на отказ от демокрация. Признак на бавно усвояване на този урок е времето, в което народът узря за това решение. 13 години вече една маса от 6 милиона наивници, с право да пускат листчета в урните, узаконяваше тоталния грабеж и унищожение, на което беше подложена. Постепенно тази маса се видоизменяше като все повече нейни представители минаваха в графата на негласуващите. И ето, че днес анкетите показва, че ако има избори за парламент, може би над 50% няма да гласуват”.
На това място вероятно не само аз, но и българският избирател /наречен “маса от наивници”/ трябва да благодари на автора, че му е отворил очите и че го е удостоил с оценката си, че най-после е надмогнал невежеството си и е прозрял истината за демокрацията.
Не възнамерявам да споря с този човек. Но очевидно, докато е бил зает да анализира целия свят, е пропуснал, че у нас демокрацията се случи. И всеки читател отдавна знае, че гласуването е основополагащ принцип на демокрацията и лично конституционно право на всеки българин. И да убеждаваш хората, че отказът от гласуване е форма на висока политическа култура, е откровена простотия. Каквато, с извинение пред читателите, е и целият “анализ” за Новото време, написан от този човек и прилежно публикуван от в. “Черноморски фар”. Не обсъждам този текст, защото уважавам бургазлии и знам, че знаят за Новото време много повече и много по-верни неща от подробностите, които авторът знае за високото строителство в Манхатън. И не се налага един специалист по всичко да им казва какво е демокрация, кой има право да участва в политиката и кой има право да гласува. Ако имаме нужда от прогноза за цените на петрола в САЩ, за религиозния спор на шиитите и за литературната критика на остров Борнео, непременно ще потърсим мнението на автора. Докато правим политика в България обаче, за Новото време е по-важно какво мислят хората в Бургас и в цялата страна. За тях поне знам, че имат достатъчно ум и политическа култура, за да правят избора си сами, а не да бъдат поучавани от незнайните автори, битуващи в мрежата и тук-там по страниците на уважавания от мен вестник “Черноморски фар”.  
Само ще кажа, че надеждата на автора за кратка политическа съдба на Новото време  силно напомня категоричната му прогноза от миналата година, че България никога и за нищо на света няма да влезе в НАТО.  

В. “Черноморски фар” – Бургас, 1 ноември 2004 г.