#

Блог на Мирослав Севлиевски

Блог на Мирослав Севлиевски за политика, случки, хора, емоции и факти

Няма време за губене

 

СТАРИТЕ ПАРТИИ СЕ СТРАХУВАТ ОТ МАЖОРИТАРЕН ВОТ

17 Юни 2004 г., публикувано в ????????

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
председател на ПГ Новото време

Партиите, представени в българския парламент, продължават да подменят истинския политически дебат за България. Занимават обществото с личните си партийни проблеми – с разделите си, с несбъднатите си коалиции, или с подаръците си за рождените дни. Държат се така, сякаш партиите и лидерите им са по-важни за бъдещето на държавата, отколкото самата държава.
Старите партии се съпротивляват срещу промените в политическия модел, защото имат страх да започнем най-после да правим големите закони, за които са ни пратили хората в парламента. Имат страх, защото тези промени може да им отнемат привилегиите, с които те се ползват вече 15 години, на гърба на обществото. Това са законите, които ще построят политическия Дунав мост 2, който ще изведе България към модерния свят, но и който ще свърже нас, депутатите, с обществото. Има страх от закона за референдумите – който осигурява конституционното право на българите да определят сами дневния си ред, а ние да го изпълняваме. Има страх, че ще трябва да гласуваме етичния кодекс, който ще направи публични парите и действията на политиците и партиите им. Страх, че ще трябва да гласуваме избирателния кодекс, без който обещанията ни, че ще осигурим на гражданите мажоритарни избори, в които те ще гласуват за личности, а не за анонимни партийни листи.
Страх, защото това са основите на новия български политически мост към обществото. Защото това са единствено верните правила за функциониране на демократичния политически модел и наше основание да продължаваме да работим. Старите партии крият този страх зад усилената защита на старите закони и на партийните листи. А дори когато изборите са пропорционални, гласовете на хората трябва да се защитават мажоритарно – от всеки един депутат, независимо с какъв цвят на бюлетината е получил право да бъде в тази сграда.
Партиите са тези, които формулират функционирането на държавата, те са изпълнителите на електоралния вот, но те са и тези, които носят държавната отговорност за цялото общество. Партиите в нормалната парламентарна република, каквато сме ние, като носители на волята на суверена, но и неин изпълнител и защитник. Вотът е делегиране на права от гражданите да бъдат защитавани техните интереси, а не партийните. Така пише в българската конституция. Според нея всеки от нас, независимо от партийната листа, с която е влязъл, е народен представител на всеки един българин.
Българските проблеми не са нито сини, нито червени, нито жълти или на райета и те би трябвало да бъдат решавани от всички. Проблемът днес, три години след изборите, е, че има отказ тези общи проблеми да бъдат формулирани, за да се търси обща воля за решаването им.
Хората гласуваха за това – всички депутати да променят политическия модел, да го направят модерен и ефективен. Хората гласуваха за това партиите да не харчат анонимни пари и да се отчитат за всяка стотинка, за всяко решение и действие.Хората гласуваха за това да напишем такива закони, които ще променят България. Закони, които ще дават право на хората да знаят как се вземат политическите решения, кой ги изпълнява и дали не се поставя над законите. Хората гласуваха за нови правила в политиката, в икономиката, в отношенията държава-общество.
Тези обещания могат да бъдат изпълнени, само ако гласуваме законите за промяна на политическия модел и ако осигурим на България политически правила, според които обществото избира конкретни свои представители, а не пускат в урните анонимни партийни листи.
Няма никакво съмнение, че избирателите днес не вярват, че партиите са в състояние да направят от техните проблеми партийни и държавни приоритети. А много голям процент от обществото очевидно няма свои говорители в парламента. За това става дума - винаги, когато партийната дисциплина е по-силна от здравия разум, тя става безсмислена.
Избирателната ни система е изчерпала своите възможности да отразява реалните необходимости на обществото. По цял свят избирателните системи се модернизират така, че хората да виждат много по-голям смисъл да гласуват и то защото вярват, че са истинският носител на властта, а ние сме само техни работници.
Крайно време  да се разбере, че в българската политика не участват само партиите, политиката не е само тяхна територия, тя е за всички структури на гражданското общество.
Вотът преди три години беше за това. Идеята сега на политическата класа е да убеди по-голямата част от избирателите, че няма да продължава да дискредитира демократичната система на управление, а ще я укрепва. Вотът на хората беше даден на политическите сили да работят за тази цел. Подмяната на тази цел и бездействието са единствената подмяна на вота.

В. “Черноморски фар” – Бургас, 17 юни 2004 г.

Видео

Новото Време



Навигация

Категории

Последни теми

Линкове

Блогрол

Архив

Абонамент