Блог на Мирослав Севлиевски

Избирателният кодекс оставя мижитурките в миналото

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
зам.-председател на ПГ на НДСВ
и депутат от Бургас


Преди броени дни на първо четене в парламента беше гласуван един оспорван и дълго дискутиран проект – за избирателния кодекс. Този закон ще се превърне в може би най-големия успех на българското Народно събрание в последните 13 години. Защото той е най-вече успех за избирателя.
Основната му философия е да извади окончателно политиката  от ограденото пространство на жълтите павета и партийните централи и да даде властта на избирателите.Да сложи край на обидата, унижението и отдръпването на гласоподавателите от собствените им избраници, като им даде възможност да гласуват за личности, а не за партийни мижитурки.
Проектът за избирателен кодекс беше разработван дълго и задълбочено и беше дискутиран разпалено месеци наред. Но в основата на този проект стоят много ясни и прости принципи. Той означава контрол.Означава възможност за избор. Означава безкомпромисност към стремежа да се влиза в сградата с надпис “Съединението прави силата” с нечисти намерения.
За да се получи това, политиците трябва да са истински и за тях да няма друга власт, освен властта на народа. Само така може да се променят и демократизират политическите партии, които години наред бяха извор на толкова надежди, и уви – на още повече разочарования. Пропастта между   гражданите  и политиците е обидна за България. Обидно е, че все още има български политици,  които са си позволили да вярват, че политическата класа е призвана да се барикадира в една “малка България”, от която се дърпат конци и се решава бъдещето на държавата от едни избори до други.
Тази “малка България”  на самозабравили се политици стана причина за разочарованието на избирателите, и до огромна степен позволи зараждането на едно безчинстващо малцинство на незаконно забогатели. Тази “малка България”  десет години контролираше българските партии, като жонглираше с пари с неясен произход, компромати, нечисти битки.
Именно хората, облагодетелствани от изкривения политически модел, с който години наред се правеха опити да се подмени демокрацията в България, се страхуват от мажоритарна избирателна система.  Техният страх е разбираем – те се плашат в парламента да не влязат силни личности, които да изместят политическите марионетки. Плашат се, че има нови технологии,  че има нови хора и нови политици. И най-вече се страхуват, че новата политика, новите хора, новите политически решения, ще сложат край на онази порочна инерция на противопоставяне и тотално разминаване между използваните от тях определения “електорат” и “политическа класа”.
В последните години все повече българи се отказват от свещеното право да гласуват, защото са отчаяни от партии и политици. Нито една съвременна държава не може да си позволи да остави такъв вид нихилизъм като част от своята политика – това означава отказ от демокрацията.
Затова избирателния кодекс е и най-спешният и съдбовен проект на днешния парламент – той идва, за да каже “не” на мечтанията  за т.нар. “твърда ръка”, да събуди онези, които не вярват, че живеем в демокрация и са останали десет години назад. Онези, които са свикнали да строят стени. Политиците и депутатите нямат право да правят мрежа или стена от закони и решения,  която да ги крие от избирателите.
Днес ние трябва да докажем, че сме готови да разрушим стената, изградена по времето на прехода.
Затова ни е нужен кураж. На всички българи ни е нужна вяра в собствените сили.
Вярвам, че законопроектът за избирателния кодекс е решителна крачка на България за промяна на политическата система. Той дава бъдеще на личностите с идеи. Това е законопроект, от който до голяма степен зависи бъдещето на България.
За него е нужна обща воля. Именно това казва новият избирателен кодекс: Да бъде волята на избирателя.


В. “Компас” - Бургас, 15 юли 2003 г.