#

Блог на Мирослав Севлиевски

Блог на Мирослав Севлиевски за политика, случки, хора, емоции и факти

Няма време за губене

 

ПРИНЦИПИ И ПРАКТИКИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА АЛХИМИЯ

22 Май 2003 г., публикувано в ????????

Или седем прости начина да превърнеш енергията и достойнството в умора и отчаяние
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Мирослав Севлиевски е роден на 18 януари 1965 г. в Троян. Завършил е география в СУ "Св. Климент Охридски". Един от създателите на Групата за натиск на Новото време. Член на Политическия съвет на НДСВ и на парламентарната комисия по вътрешна сигурност. Депутат от Бургаския многомандатен район. Координатор на дискусионен клуб "Новото време", иницииран 22-ма депутати от НДСВ. Един от героите на яхтения компромат от МВР-доноса.

Вече почти месец името ми е замесено в унизителен скандал и се подмята поне по пет пъти дневно във всички вестници, радиа и телевизии. Защото, твърди се в сценария, съм бил на безплатен обяд на яхта и докато съм гледал "Формула 1" заедно с двама министри, някой човек със съмнителен бизнес нещо очаквал от нас. Но да не припомням сюжета, едва ли е останал някой в страната, който да не е разбрал и да не се е почувствал обиден от факта, че "и тия са като ония - пак същата история…"
Като човек, който се занимава с политика от години, не бих могъл да подмина анализа на случай от такъв калибър, дори името ми да не беше замесено в него.
Защото в яхтения компромат изкристализират всички характеристики на политическата уродливост, която се опитва да се случи през последните 13 години.
Демокрацията в България има своите успехи и своите трудно извоювани победи. Но има и своите уязвими места - и може би днес те са повече, отколкото в еуфоричните дни на 1989 - 90 г. Каква е разликата? Тогава се говореше за идване на танкове. Днес, пак под сурдинка, се говори за идване на "твърдата ръка". Тогава имаше добри и лоши и си въобразявахме, че се разпознаваме лесно, та даже по това кой носи брада и скача на площада. Днес пак много се говори за добри и лоши, но най-вече се говори за сценаристи. И тогава, и сега има същите твърди глави, които органично не приемат думата демокрация, но умеят да жонглират с компромати.
Докато ентусиастите се сражаваха на полето на идеите и принципите, един огромен по мащаб Апарат успя бързо да преглътне първоначалния си стрес от смяната на властта. И изведнъж в зората на демокрацията се оказа, че можело да се скрият нови сиви пазари, контрабандни канали, куфарчета с пари, джипове, мутробарокови къщи… Десет години по-късно схемата е бетонирана.
Как се случи мащабът на подобна демагогия? Ами по смазаните правила на същия опростен пропаганден механизъм, който десетилетия наред ни вбиваше в главите, че е справедливо всички да сме равни, а някои и по-равни. Същата пропаганда само леко смени чарковете и привидно хаотично завъртя кречеталото, което в последните дни стигна до абсурда умни и начетени иначе хора да величаят 19-майските превратаджии.
Убеден съм, че целта на този сценарий е една - да се превърне положителната енергия на българите в онази умора и безразличие, които правят от инициативния човек с достойнство лесно манипулируема пионка.
Какво ни казват хвалебствията по адрес на преврата от 19 май? Какво ни казва странното съвпадение на яхтения скандал с избилите отвсякъде призиви за "твърда ръка"?

1. Че е излишно и безсмислено да гласуваме, защото партиите са вредни и само в хунтата е спасението на народа.
2. Че е излишно и безсмислено да забогатееш дори по съвършено прозрачен и ясен начин, защото всички богати са мошеници.
3. Че е излишно и безсмислено да си политик, защото е ужасно лесно да те омаскарят.
4. Че е излишно и безсмислено да имаш идеи, защото всички идеи са окупирани.
5. Че е излишно и безсмислено да искаш промяна, защото тя, Промяната, винаги е измислена и режисирана в нечий кабинет - и 14 декември, и СДС, и януари '97-а, и връщането на Симеон. И ако протестираш, добре е да знаеш, че някой "голям брат" е измислил твоя протест, за да го използва за собствени цели.
6. Че е излишно и безсмислено да искаш свобода на словото, защото вестниците принадлежат не на своите читатели и създатели, а на същите задкулисни играчи, които плетат интриги в сянка.
7. Че беззаконието е естественото състояние на нещата: крадат, грабят и убиват посред бял ден, защото това е то демокрация; нали това искахте?*

Така, благодарение на това умение да трансформираш енергията в умора, не се състоя политическият дебат, от който нацията толкова се нуждаеше. Така се разми и бленуваната от мнозина истинска национална доктрина. Загуби се дори спецификата на левите и десни политически организации в България. Защото старите партии превръщаха подтискащата поговорка "Кучетата си лаят, керванът си върви" в националната специфика.
Междувременно вървеше игра на народна топка между сини и червени, в която дори "демокрацията е в опасност" звучеше като "Добър ден". Нека да признаем - въпреки безспорната демократичност на изборите в последните години, старите партии се чувстваха уютно дори в занятието да си опонират, защото рано или късно топката се връщаше при тях. Част от твърдоглавите се обезцветиха политически, мафията закрепна, а на публиката й омръзна да мести глава в посока от едното поле към другото. (А Косьо Самоковеца с "гражданската позиция" продава ли, продава картофи.)
Политиката е скучна игра, докато не излязат личностите - личностите с мисия, личностите без суфльори, личностите с хъс да променят нещата. Точно това се случи на парламентарните избори преди две години.

Да, сред личностите в НДСВ имаше и откровени недоразумения. Направени са и грешни ходове. Но трудно, болезнено и с много шум по трасето нещата действително се променят. Променя се философията на новата българска история. На наглостта на цитираните нахалост фрази от учебниците по политология и имагинерните перспективи, които старите продаваха на електората на час по лъжичка.

Променя се именно онази изкривена в същността си демокрация, която допусна незаконното забогатяване на малцина за сметка на всички. Променя се времето на легализираните мутри. На куфарчетата от митниците към партийните централи.

Тук твърдоглавите се размърдват: защото много боли, когато се изчисляват големи загуби от противозаконна дейност. Защото още повече боли, когато в главите на твърдоглавите прониква ясната истина, че оттук нататък ще е така. Че философията народът да гледа народна топка, докато политиката си гледа корупцията, се сменя с правилата на истинската демокрация и справедливата пазарна икономика.

И тогава в ход е пусната въпросната политическа алхимия. За да се случва демагогията обаче, е необходимо да се поддържа публичен образ на "мафията", зад който да се крият истинските кукловоди. Това е единственият им шанс да изброят някаква временна индулгенция. Във всеки различен момент е необходимо да се намират най-удобните мишени, върху които да се проектира митичният образ на мафията. Така че конструкциите от минали години да се преповтарят и укрепват; да се сочи с пръст към нови имена, докато истината потъне дълбоко и неоткриваемо под плетеницата от интриги. и тук схемата е простичка: за да се забърка тази манджа, са необходими няколко съставки: човек със съмнителен бизнес; министър, или по-добре двама; депутат и някой по-мистериозен субект, върху който да се лепне етикета "сив кардинал" или "задграничен вуйчо" (нов Дойнов).

За да се хваща публиката на номера с фалшивите патици, е също така много важно да ни привикнат да съдим за хората по думите, които някой друг изрича по техен адрес. Затова пред очите ни всекидневно се редактира Новият завет: "По делата им ще ги познаете". Не, този принцип не отърва на твърдоглавците, които се борят всичко да си остане по старому. Затова правят всичко възможно да скрият делата и да ни накарат да живеем единствено от и чрез думите.

Авторите на сценария използват за илюстрация логично разработени асоциации: Яхта-богат; богат-крадец; политик-лъжец; компромат-оставка; оставка-достойнство. Фактът, че обществото не получава ясни отговори по тази макар и проста схема, някак остава встрани. Започва да звучи кулминацията за твърдата ръка. Това е пропагандата, с която се опитват да зомбират обществото: "Ако кормилото е в твърда ръка, лодката ще издържи на всякакъв ураган. Няма оправия, време е да дойдат силните мъже със здравите ръце, 19 май не бил срамна дата в историята, а напротив…"

Много ми се иска да кажа с ръка на сърцето: "Този номер няма да мине". Но не съм вече толкова убеден. Оптимизмът (не този, който е вроден, а този, който сам си си изградил върху рационална основа) трудно се постига и лесно се губи. Опитвам се да не загубя своя. Търся компромата, когато след Великденската литургия в Троян ме спря една възрастна съседка на нашите и съвършено безцеремонно ме шляпна със следното разсъждение: "Ти, момче, се благодари, че не са те снимали с някоя жена, та да ти развалят семейството. Щото политиката си е политика, ама без семейство си заникъде." Че е права, права е. Като се замисля, може би пък трябва да благодаря на политическите алхимици задето мислят толкова еднопланово…

* Като че ли единственото засега спасение от този сценарий е в единичните прояви на живителния български инат. Инатът на бай Хасан да превърне орехите в печеливш бизнес, или инатът на баба Гинка, съседката на Емил Кошлуков, която половин час се борила да накара полицията да дойде да види обраното му жилище, и накрая едва ли не трябвало да се почувства виновна, че звъни на “166”. (бел. моя)


В. “Монитор”, 22 май 2003 г.

Видео

Новото Време



Навигация

Категории

Последни теми

Линкове

Блогрол

Архив

Абонамент