Блог на Мирослав Севлиевски

Гласуването за обществен защитник показа, че депутатите започнаха да мислят самостоятелно, а не под партиен диктат

Здравейте. Вие отново гледате предаването "На четири очи". Нашят гост, освен че е лидер на парламентарната група на "Новото време", а вероятно и един от лидерите на бъдещата партия, предполагам, че ще ви бъде интересен и с другите си занимания. Има странни приятели, особени приятели, различни интереси. Здравейте, г-н Севлиевски.

- Здравейте. Здравейте и добър ден и на вашите зрители.

Добре дошли. Сега аз обаче веднага ще започна със съвсем актуалните теми от седмицата и с нещата, които се случиха вчера. Толкова години аз слушам, че в България трябва да бъде избран обществен защитник, че ние закъсняваме, че това е важна функция, човекът е с важна мисия, че той трябва обществено приемлив и прочие, и прочие, и се оказа, че българският парламент не е в състояние да го избере. Защо, какви интереси се крият зад този пост с иначе сложното име омбудсман?

- Идеята за обществен защитник дойде в България още през 90-те години.

Точно така, помня.

- Идеята дойде от Скандинавските страни. Аз съм особено щастлив, че тогава може би за пръв път в България тази идея беше донесена на един семинар от Българското сдружение за честни избори, когато ни гостува омбудсманът на Норвегия. Но да се върнем към гласуването миналия петък, което трябваше да определи кой вчерашния ден. Аз по-скоро гледам с радост или задоволство или не знам как точно да го кажа, резултатите от вчерашното гласуване в Народното събрание. Вчера ние, депутатите, показахме, че сме готови не да правим пазарлъци, а да изберем най-добрия обществен защитник. Процедурата до днес беше отлагана много пъти по най-различни причини. Вчера имаше 7 кандидати и нито един от тези 7 кандидати не събра необходимото мнозинство. Не е въпросът Народното събрание да претупа избора на обществения защитник, а въпросът е да избере такъв, какъвто ще върши работа на българите, защото българите имат нужда от обществен защитник. Ако мен лично ме питате чия кандидатура подкрепям, аз подкрепям кандидатурата на бившия конституционен съдия Димитър Гочев и съм участвал и в подписката за неговото издигане. Смятам, че той е достоен да бъде обществен защитник.

Добре де, но има нещо интересно във факта, че когато се гласува тайно, няма консенсус, което означава, че при явното гласуване има някаква партийна дисциплина, хората се страхуват да бъдат откровени.

- И точно заради това законът за омбудсмана или за обществения  защитник предвижда тайно гласуване. "Новото време" едно от нещата, които не харесва в днешната политическа система, е, че тя страда от клишета от рода партийна дисциплина, правата партийна линия. Ние казваме, "Новото време", че хората се избират като кандидати на партия или партийни листи, а отговорността се носи лично и не може отговорността на един народен представител да бива прикривана зад партийната дисциплина или зад партийната линия. И слава богу, за обществения защитник законът, който сме приели, изисква изборът да бъде таен.

А ще успеете ли да го изберете, г-н Севлиевски?

- Мисля, че да, но не е въпросът само да го изберем, за да запълним поста. Въпросът е Народното събрание да избере достоен човек и затова "Новото време" преди известно време и на много пъти поиска да се проведат консултации първо за критериите, на които трябва да отговоря общественият защитник, ние искаме да бъде известна, публична личност, личност, доказала с цялата си биография, че е достойна да заеме този пост, и да направим така, че да не провеждаме смешни избори или да губим ценно парламентарно време, а в резултат от този консенсус политическите сили да се консолидират върху не повече от 4 кандидатури.

Добре де, но самият факт, че не успяхте да се консолидирате и след толкова дълги консултации, въпреки всичко те се провеждаха, аз помня.

- Нямаше консултации. Не, не е имало консултации.

Имаше разговори. Г-н Илчев, лидерът на парламентарната група на НДСВ, правеше опити да разговаря с различни свои колеги. Въпросът ми е всъщност дали пък това не е знак за неефективността на парламента.

- По-скоро точно тези избори и вчерашните резултати на мен ми показват, че парламентът е ефективен. Неефективните парламенти са онези, които по заповед на командира избират един или друг човек, независимо за кой пост в държавата. Слава богу, това време започна да отминава и леко бихме могли да си поемем по-свободно въздух. Мина онова време, където Иван Костов казваше: изберете този за главен прокурор, онзи за такъв, трети за такъв, или преди това Жан Виденов. Имаше един член 19-и в устава на парламентарната група на социалистическата партия по времето на Жан Виденов, който казваше: който не гласува с парламентарната група, ще бъде одран и разпънат на кръст едва ли не и т.н.

Случайно ли пропускате сегашния премиер Сакскобургготски?

- Не, но го пропускам случайно.

Той не прави така.

- Той никога не е бил лидер на парламентарната група. Винаги през тези три години...

Той и Иван Костов не беше лидер на парламентарната група.

- Винаги през тези три години е имало едни хорица, които се прикриват зад царя и се опитват да налагат свои лични интереси и да налагат някаква квазиполитика, и поради налагането й и опити за такава квазиполитика първо, парламентарната група на НДСВ се разцепи на два пъти и второ, рейтингът на НДСВ граничи към нищото и се крепи единствено върху рейтинга, който царя самостоятелно има без партийните си другари около него.

Знаете ли, аз не искам да хвърлям обвинения или да създавам някакви настроения, по понеже отдавна следя политиката, дори си спомням, че и за времето на Тодор Живков много беше популярно да се казва - той човекът е добър, хората около него са лоши. Това не е ли едно удобно извинение за един лидер?

- Това приказка още позната от 10-и век, доколкото аз знам, за добрия цар и за лошите боляри.

И за лошите му боляри, да, и съветници. Не е ли много лесно обяснение да се каже така?

- Не, аз не давам това обяснение и не го търся. Аз казвам, че тази практика е неприемлива.

Че за тук важи.

- Дотук важеше. Оттук нататък искам в България да не важи. Искам хората наистина да почувстват, тези, които са избрани на какъвто и да е пост, да знаят, че носят лично те отговорността си и когато ние в "Новото време" създадохме нова парламентарна група, ние казахме, че я създаваме, за да дадем образ и лице на идеите, които изповядваме и преследваме през последните 15 години, повечето от нас, и второ, да поемем личната си отговорност за всяка една дума и всяко едно действие ние лично за това, което правим в политиката. Просто не искаме да се прикриваме зад нечий друг гръб и искаме нашата съдба да зависи от нашия интелект и от нашите действия.

Знаете ли, сега докато разговаряхме за вчерашния избор в парламента, всъщност несъстоял се, и в парламента за обществен защитник, ми хрумва, аз не съм чела социологическа анкета по този повод, може и да има, да съм я пропуснала, но всъщност аз не съм убедена, че хората знаят какво значи обществен защитник. Кажете с 2-3 думи какво означава това?

- Всеки един, който чувства, че администрацията или който и да  е държавен орган в България му е нарушил правата, има институцията за обществен защитник, която може да го защити и да му помогне да се пребори с държавата.

Един за цяла България.

- Един за цяла България като национален, но също така вие знаете, че законът дава възможности и вече доста общински съвети  са гласували решение за създаване на институцията общински обществен защитник. Такъв вече има в София, в момента тече в Бургас подобна процедура и на други места.

Това не е ли много парадна длъжност? Сега се замислям, почти всеки втори човек, с когото говорим, може да ви разкаже свой собствен случай за някакви проблеми с администрацията, с държавата.

- Но ако чуете повече от 5 или 10 случая, то вие веднага ще видите, че можете да ги разделите в определени категории или определени групи.

Мисълта ми е ефективно ли е да има такова нещо на практика или то по-скоро има значение да си мислят хората, че съществува такава длъжност?

- Напротив, световната практика показва, че е изключително ефективно и ако искаме, ако днес всички говорят, че България, за да се оправи, е възможно само с по-голямо гражданско участие, то днес ние трябва да градим такава инфраструктура, такава политическа и държавна инфраструктура, която да насърчава гражданското участие. Иначе България с участието на 5 хиляди, на 10 хиляди, на 10, на 20 процента от избирателите в едни избори или в каквито и да е политически действия, мероприятия, партии, никога няма да бъде оправена. Основната задача на днешните политици е да направим така, че разочарованието от политиците, дошло от времето на прехода, да го трансформираме в ентусиазъм в периода на модернизация на България. Това е голямата задача.

Г-н Севлиевски, аз обаче пък сега продължавам да се замислям, наистина може би със закъснение някакво, на тема обществен защитник. При условие, че той ще ни защитава нас, гражданите, от проблеми, които според нас ни създава държавата, администрацията, институциите, тогава не беше ли редно този обществен защитник да се избира някак си от хората, защото ако на мен институцията Народно събрание ми избере обществения защитник, който ще ме защитава срещу другите институции...

- Вие такъв сте избрали вече, г-жо Ризова. Това е президентът и се надявам, че той изпълнява онези функции, за които е бил избран. Това е прекият обществен защитник, който по българската Конституция се избира и по българските закони се избира пряко от народа. Всеки един народен представител също, неговата задача е да играе ролята, истинската роля на обществен защитник. Това е истинската роля на депутатите, а не нещо друго, но това е друга тема. Но сигурно имате и други теми. Обществените защитници в България са всички онези, които са избрани пряко от хората - кметът на София, кметът на Бургас, кметът на Троян. И той трябва да бъде обществен защитник. И той трябва да пази бащиното имане и да го умножава, а не да го разхищава.

Боже, колко романтично, господин Севлиевски.

- Не, аз казвам какво трябва и казвам го, защото, както вече ви казах, дойде време да видим политиците в България и партиите в България на какво ще се делят. Партиите от прехода бяха познати като партии, които разпределяха дохода. Дойде време. . . и политиците бяха такива, политици да разпределят дохода или доходите, да разпределят държавното, бащиното, националното имане такова, каквото са заварили. Дойде време да създаваме доход и да запазваме бащиното имане, да го доразвиваме, да пълним онази полуизпразнена кошница, която сме наследили. И тук е големият проблем, това е разделителната линия. Има ли политици, които са готови вече да започнат да мислят как да градят, а не как да разпределят. И това са предизвикателствата.

Всъщност това е темата, която в момента вас ви вълнува повече, отколкото другите теми.

- Не, аз смятам, че тази тема всички българи вълнува, защото ние трябва в края на краищата да сложим някакви ясно определени.

Станахме големи прагматици, някак си вече се отказахме да мислим толкова романтично.

- Да и понеже сме прагматици, аз ще се върна на една тема, която гледах по вашата телевизия тази сутрин, където за радост или нещастие бях почти основен герой. Така наречената еднократна доза наркотично вещество.

Ами щях да ви попитам. Много, много е коментирано за това но  понеже проблемът е сериозен. . .

- Да, и нека да ви кажа...

...хич ли не се разколебахте? Нека да ви задам въпрос в тази връзка, пък вие ще си кажете коментара за това, което сте видели по-рано по нашата телевизия. Сега, добре, приехме закона, приеха го такъв, какъвто вие го предложихте, но като слушахте различни други аргументи, ама хич ли не се разколебахте, че не трябваше да се криминализира еднократната доза?

- Веднага ще ви отговоря. Първо, никога не е имало в България еднократна доза, никога, повтарям, никога, повтарям три пъти никога в България не е имало такова нещо като еднократна доза.

Ама моля ви, аз само преди няколко месеца с ген. Борисов казва - хващаме ги, те ни казват, че това е еднократна  доза, че това е личната доза и край.

- Имаше, имаше един текст в Наказателния кодекс, който беше доста циничен и създаваше голяма неправда. По този текст, който казваше, че ако си наркозависим и те хванат с количество наркотик, което би могло да се приеме за лична доза и която се превърна после в еднократна доза, в лична доза в съдебната практика и въобще в обществените дискусии, то си наказателно безотговорен, не те преследва закона. И тогава се случваше така, че за една цигара марихуана, както днеска някои казват,  можеш да влезеш в затвора, а с десет грама или с десет килограма хероин или кокаин, ако си наркозависим, не влизаш в затвора. Сега ние тази неправда я премахнахме. Онези, които употребяват марихуана, кокаин и хероин, са по един и същи начин отговорни пред закона. А истината е тази - за една цигара марихуана и за една цигара, и за една дъвка никой не е влязъл в затвора и аз наистина вярвам в българската съдебна система и знам. . .

А ще влезе ли?

- Е и знам, и знам, че няма български съдия, който ще вкара в затвора за една цигара марихуана което и да е дете. Другото нещо обаче, което знам, е, че няма добри наркотици. И всички онези, които пледират за еднократна доза или които казват, че са срещу криминализирането на еднократната доза, това е фалшиво и подвеждащо словосъчетание. Никога не е имало такова нещо, повтарям, като еднократна доза. Аз познавам и знам кои са привържениците на тази теза, но нека те да обяснят, веднъж да дадат пример кога е имало такава еднократна доза в България, за да се борят тя да бъде некриминализирана. Истината каква е - еднократна доза наркотик няма, както няма еднократна доза за клептомана - една кола седмично, а какво ще кажем за педофилите? Трябва ли да довършвам изречението? Така че онези, които искат да има еднократна доза, но тези, които са в центъра на циклона, зад този термин те прикриват желанието марихуаната да бъде легализирана. За голямо съжаление. . .

Ами в много страни е така, това също...

- В нито една държава по света марихуаната не е легализирана. Единствената държава в света, където марихуана можеш да си купиш в специализирано заведение, така наречените техни. . .

Холандия?

- В Холандия, някога са продавали по пет грама, вече продават по три грама. Няма друга държава в света. Световната здравна организация е казала, че марихуаната е високорисково вещество, такова, каквото е приела и е приело и българското законодателство. Но аз не искам да влизам в спорове с онези, които искат да легализират каквито и да е наркотици в България.

И не са случайни хора обаче. Включително професори ви нарекоха фашист, проф. Дайнов.

- Проф. Дайнов, желая му успех да участва на едни избори и  да каже той какъв е, но това е друга тема. Въпросът е, аз смятам, че е доста ретро днеска да пропагандираш марихуаната. Онези, които я пропагандират, са ретро и те са фашисти, защото фашизмът убива, както и наркотиците убиват. Това е голямата истина. И нека някои хора да не се опитват да се реанимират, след като се провалиха политически, идеологически и както и да искате през последните десетина години, нека да не се опитват сега да се реанимират. Те ме обвиняват мен в, или нас от "Новото време", в популизъм.  Популизъм защо? Популизъм, че ние се борим срещу наркотиците или ги направихме обществена тема - това ли е популизъм? Да са я направили те. Но въпросът е такъв - в България трябва да се разделим най-накрая по някакви ясни категории - за и против наркотиците например, за и против оръжие в населението.

За и против абортите.

- За и против абортите, за и против българската православна църква.

Боже мой, и такава дискусия ли ще има?

- Имаше такава дискусия и тази дискусия, вие я знаете, че тя продължи за голямо съжаление почти 12-13 години и, слава богу, това Народно събрание прие един нов Закон за вероизповеданията, който сложи край на разкола в българската православна църква.

Е, силно казано е, силно казано е, че...   
 
- Поне законно сложи край на разкола. Това, че има кметове в тази държава, които подкрепят разколниците, това е друг проблем. Това, че има хора в администрацията, които от години пречат и крадат българската православна църква, и създават условия тя да бъде ограбена, това е също друг проблем. Така че нека всеки един градоначалник, всеки един политик да си помисли и да види дали не го е страх от бога, като го прави това нещо. Защото ние тук сме политици, има в България днеска политици по на петнайсет години, някои от нас сигурно ще бъдат две години, три, пет, знам ли. Но българската православна църква я има от хиляда години и ако някой смята, че днеска ще успее да я разруши, по-скоро мисля, че е доста наивен или глупав, и по-скоро. . . Крадци на църквата винаги е имало. Това го казвам и по други поводи, но така или иначе основната тема е, че трябва да се разделим по някакви ясни неща. Другият проблем може. . .

Това разделение на черно-бяло обаче не е ли...

- Не е разделение на черно-бяло...

Ами да или не. Има въпроси, на които не можеш да отговориш с да или не, господин Севлиевски.

- Кой е този въпрос, на който не можем да отговорим с да или не? На въпроса дали марихуаната трябва да се продава в училищата? На този въпрос ли?

Това е много частен подвъпрос на въпроса, който дискутирахме - дали трябва да вкараме в затвора хора, които имат една цигара марихуана в себе си?

- Българското законодателство не вкарва в затвора, повтарям, нито един човек, хванат с една цигара.

А добре,  кажете според вашия закон какво се случва, ако аз, излизайки от това студио, някой в мен открие една цигара марихуана? Какво ще се случи с мен според закона, който вие инициирате?

- Не, не сме инициирали ние този закон. Ние премахнахме едно-единствено нещо, една неправда и един цинизъм в Наказателния кодекс. Това е всичко. Вие искате да ми кажете, че с. . . ако имате 10 грама хероин в джоба и искате да се измъкнете, вие ще отидете при един лекар и ще вземете бележка от него, че сте наркозависима, и по този начин няма да попадате под ударите на закона, това ли ми казвате? Тези, които пледират да се легализират наркотиците, имат други помисли в главата - това е истината.

Какви, какви?

- Те. . . меркантилни, те искат да печелят, те обслужват онези, които печелят от продажбите и разпространението на наркотици. Това, което ние направихме. . .

Намеквате за връзки с наркоразпространители, наркобарони?

- Ами, някой тези наркотици, някой ги докарва в България, някой ги разпространява. Аз съм сигурен, че и вие доста неща сте чували. Аз не желая в България моето дете, децата на всички българи да имат достъп до наркотиците. Това, че има по-възрастни, които смятат, понеже някога са гледали филми, че е много интересно, много куул да пушат марихуана, това е техен проблем, но няма причина децата да го правят. Бил съм в доста държави по света, в повече от 30, и никъде не съм видял марихуаната да е била разрешена. Бил съм и в такива държави. . .

Чудя се дали за тези неща ще решат нещо. . .

- Чуйте, госпожо Ризова, аз казвам едно-единствено нещо - борбата с наркотиците не е само чрез наказателната политика на държавата, тя е чрез превенцията, чрез лечението. За това ние поискахме, от "Новото време", министърът на здравеопазването да ни каже какво. . . и срокът му изтича на 19 май. Ако не го направи, аз вече съм казал преди повече от две седмици, че ще му поискам оставката и ще направя всичко необходимо тя да се реализира, тази оставка, ако той не излезе публично и ясно и  каже как наркозависимите в България могат да получат качествено и достъпно лечение. Това е истината, това искаме ние. Ние казваме така - не да диференцираме наркотиците, а да диференцираме деянието. Там е истината. Там е, както се казва, ключът.

Понеже много, много сме говорили по тази тема, аз обаче настоях да говорим отново по нея, защото смятам, че много хора се вълнуват. Искам обаче да сменим малко темата, защото имам и други въпроси към вас.

- Тази тема с наркотиците се превърна като темата с Либия. А по темата с Либия всеки направи големи предложения и даде големи мнения, всички. И за голямо съжаление доста разнопосочно. Оказа се, че България в такива моменти на повърхността, вместо да се консолидираме в прагматизъм, ние сме консолидираме в популизъм. Излизат постоянно някакви хора, които правят странни призиви и постоянно търсят виновни. Ние от "Новото време" казваме едно-единствено нещо, да кажем, за Либия - не днес е времето да търсим кои са виновни за така трагично развилата се ситуация там и така трагично развилото се дело. Днес е време да се обединим всички, да намерим най-прагматичните пътища, така че петимата български медици да си дойдат в България.

Те станаха обаче и повече, макар и не толкова застрашени, г-н Севлиевски.

- Също така, също така ние казахме. . .

. . . и за проф. Червеняков, и за д-р Ботев, и за другите медицински. . . мисля, че са пет човека, на които, извън медицинските сестри, им е забранено да напускат Либия, не им дават. . .

- И поради тази причина ние помолихме. . .

Това съвпадение ли е?

- Ние с официална декларация, прочетена в Народното събрание, помолихме министър Паси външно министерство да предупреди всички българи, работещи на територията на Либия, че има сигурност. . . има опасност и несигурност за спазване на техните граждански права, и също така ясно външното министерство да заяви, че не е в състояние да гарантира правата на българите на територията на арабска джамахирия Либия. Аз смятам, че това е честна позиция и всеки един българин, който я чуе от устата на външния министър, ще разбере за какво става дума. Крайно време е България да направи такива стъпки и да покаже ясно, че граждани на държавата България са всички, независимо къде се намират. Територията на България днес не е само онази, ограничена от държавните граници на България.

Добре, понеже казахте - всеки се произнася по тази тема, но понеже вие не сте съвсем всеки, вие сте лидер на парламентарна група, искам да ви попитам. Вашата позиция каква е - значи, външно министерство трябва да каже, да я перифразирам. . .

- Нашата позиция. . .

Ние не можем да гарантираме сигурността на нито един българин в Либия.

- А можем ли?

Така ли?

- А можем ли от това, което се случва?

Не знам аз. . . вие сте във властта.

- Фактите, за мен простите факти стоят така. Българските медици са били малтретирани, истинската дума е малтретирани. И то ужасно малтретирани.
Това е първо. Цялото дело, цялото дело е построено върху конструкцията на самопризнанията. Оказа се, че онези, които са малтретирали българските медици, бяха освободени по живо, по здраво едва ли не  като национални герои. Второ, българските медици се използват във вътрешнополитическа история на Либия, където се оказва, че те са виновни заради лошата здравна система в Либия.
Всички международни здравни експерти казаха, че Либия има лоша здравна система, тя вкарва кръв и кръвна плазма от африканските държави - внася в смисъл, без да я проверява. Така че защо българските медици трябва да стават изкупителна жертва на една лошо работеща система. Това е второ. Трето, световното обществено мнение е на страната на българските медици и ние имаме доста ясни доказателства в тази посока. Това, че в България ние се опитваме да бъдем по-тихи, не означава, че "Лекари без граница". . .

Това добре, но тихи ли трябва да сме, какви трябва да сме според вас?

-. . . "Лекари без граница" трябва да слуша българската държава или българския външен министър и те да бъдат тихи. Това, че различни асоциации на медицинските сестри по света защитават българските си колежки, не означава, че те ще слушат какво ще каже който и да е български депутат, български министър и т.н. Аз смятам, че обществото трябва да бъде прагматично, но не тихо. Времето за тишината отмина, беше преди 1990 година. И от тази тишина затова сме 50 години назад и сега 50 години ще трябва да се опитваме как да наваксаме онова, което Европа е направила. Така че времето за тишина. . .

Вие сте за повече шум, за повече активност и за предупреждение към българите. . .

- Аз съм за активност и за говорене. . .
 
. . . българите, работещи в Либия, да знаят, че не можем да им гарантираме сигурността.

- От всички факти, които чуваме, се оказва, че не можем. От всичко, което научаваме от средствата за масова информация. . .
 
А говорили ли сте с министър Паси на тази тема?  

- . . . се оказва, че не можем. Министър Паси е на мнение и неговият специален пратеник, или посланик със специално назначение, на последната среща на парламента беше на мнение, че в Либия няма антибългарска кампания, което. . . Може би в неговата ценностна система няма, в моята ценностна система и в моето разбиране за политика има. Това е разликата между мен и, да кажем, част от екипа на външно министерство. 
               
Ами, да, като се има предвид, че българските медицински сестри дори не приемат този специален пратеник. Те имат някакъв огромен конфликт с него. Аз така разбрах последните дни.

- Няма да коментирам това назначение на външен министър. В края на краищата той си носи отговорност. Истината е тази - час по-скоро изпълнителната власт в България заедно с президента, каквото е необходимо от страна на парламента и от нас като политици ще трябва да бъде направено. Да направят и те така, че тези пет човека да си дойдат в България час по-скоро, първо. Второ, ако имаме взаимоотношения и ако имаме българи на територията на Либия независимо дали са две, три или пет хиляди...
 
А те май са и повече.

- А те май са и повече, то тези хора трябва да могат да работят, да са сигурни поне за гражданските си права там. Само поради факта, че посолството знаят за 2000 човека, но се предполага, че са 5000, това означава колко добре е работило посолството в Либия през последните 10-ина години. Три хиляди човека не са сметнали за нужно да кажат, че са там, но това е друга тема. Нека да не се връщаме назад...
 
Смятате ли, че трябва президентът Първанов да посети Либия?

- Президентът Първанов трябва да посети Либия, ако има смисъл  да я посещава.
 
И ако има покана освен това, както стана ясно.

- Разбира се. Това, посещението на президента Първанов в Либия не бива да... Идеята е добра, надявам се бъде осъществена, от нея да има полезни резултати за българските медици, но това, че започнахме да опитваме да се делим на политици, които са "за" президентът да отиде в Либия, и политици, които са против президентът да отиде в Либия, това е една от другите изкуствени теми в българската политика. За да не дискутираме големите неща, ние винаги си намираме изкуствени теми. Това е доста характерно за политиците от старото време. Ние не искаме да водим кухи теми.
 
Добре. Искам още една тема съвсем актуална да чуя вашето мнение. Ако не съм права вие ще ме коригирате, разбира се, господин Севлиевски, но защо имам чувството, че депутатите от "Новото време" и въобще вашите колеги, как да кажа, някак си са доволни от развитието на казуса със Софиянски, смятат го за справедливо, за нормално.

- Не знам откъде това чувство го имате, но казусът "Софиянски"... въпросът е от случая "София" или случая "Софиянски" какви поуки българското общество и българските политици ще си направят. Може би към този момент добрият пример е, че законът важи за всички, че няма такива, които има чадър над тях и законът не може да ги достигне. Днес има няколко неща.През всички тези години съдебната система беше преследвана, оплювана заради това, че я е страх да се занимава с известни политици или с известни бизнесмени. Днес имаме такъв случай. Аз вярвам, че кметът Софиянски и неговата защита ще намерят и извадят всички аргументи, така че той да докаже правдата... да докаже, че това е невинен... че той е невинен по този случай, но истината е тази - няма български политик и не бива да има български политик, който да смята, че съдебната система е враг на политиците, както и политиците не трябва да бъдат враг на съдебната система. Това, което се случва, е стандартна съдебна процедура. Това е истината и онези, които коментират съдебната...

Тя е стандартна, но е твърде нова за българската общественост засега. Такъв случай няма - действащ високопоставен политик да бъде отстранен от длъжност. Значи, в какъв смисъл обичайна? Това е прецедент безспорен.

- Всичко, което законът позволява да бъде направено, е обичайно, а прецедент е това, че се случва с кмета Софиянски. Нищо друго. Аз не виждам друг прецедент.

Че не се е случило с друг високопоставен български политик. Той е лидер на партия и кмет на най-големия български град. Това имам предвид.

- И друг път съм казвал няма никаква причина да тълкувам или да коментирам едно или друго съдебно решение. Ние в "Новото време"...
 
Аз опитвам... обществения отзвук така както изглеждат нещата извън съдебния казус.

- Общественият отзвук е такъв, какъвто го четем в социологическите проучвания или го чуваме на улицата. Оттам нататък има и факти. Аз, както вече казах, надявам се от този случай най-малко да излезе едно нещо - че наистина в България няма чадър за нито един какъвто и да е този чадър.
 
Заради този смисъл си заслужава...

- И законът... Законът важи за всеки. Не казвам, че си заслужава, и не казвам, че по този начин трябва да доказваме, че законите важат за всички, но казвам, че и това да остане от този случай, пак е добре.
 
Добре, като сме на тази тема, мисля, че има логика да ви попитам как се отнасяте, господин Севлиевски, към корупционните скандали, избухнали напоследък? Сега, аз мога да ви ги изброя, макар че много добре разбирам, че вие се досещате. Става дума за този компромат, който излезе във връзка със строежа на АЕЦ "Белене". Компроматите в различните министерства за дадени пари, неусвоени пари, за платени големи суми как гледа "Новото време", ще поискате ли някакво развитие на тези...

- С отвращение. Гледаме с отвращение. Понеже ме питате как гледаме, а какво правим...
 
А какво ще направите? Всички гледаме, да речем, с отвращение, но...

- А това, което правим, ние обявихме следваща, през тази седмица, че във вторник ще внесем предложение за създаване на анкетна комисия за проверка... парламентарна анкетна комисия за проверка на управлението на държавната собственост в Министерството на спорта и в Министерството на културата.
 
Какво ви смущава там?

- Всичко това, тези сигнали, тези неща, които бяха написани в средствата за масова информация, смятам, че трябва... са достатъчно основание на всеки един народен представител да се замисли как се управлява държавната собственост и да направим онази парламентарна проверка. Времето на емоционалните призиви за оставка отмина. Дойде времето на истинските проверки. Онези, които не управляват добре държавната собственост, онези които позволяват тя да бъде ограбвана, или онези, които имат безстопанствено отношение към нея, просто трябва да се разделят с постовете си, защото днес всички искат България да не се разграбва повече, а да се гради.
 
Добре, кажете, защото някои хора не са прочели, да речем, не всеки чете всички вестници по много причини. Кажете защо искате оставката или анкетна комисия, сега чувам, че пък искате, на господин Лучано?

- Нещата са суперпрости. Аз искам да разбера как става така, че държавата в лицето на министерството може да апортира един цял колодрум в една фирма на 25-годишна девойка, която на всичкото отгоре получила банков кредит на новосъздадената си фирма, да кажем, на две седмици. Има доста бизнесмени в България, доста хора, които се занимават с бизнес, и знаят, че много трудно се получава банков кредит, особено ако си на 25 години, а особено ако не можеш да покажеш никаква бизнес биография. Значи, очевидно отзад се крие нещо друго и това нещо друго е очевидно практика, която е нова форма на корупция. Това трябва да излезе на повърхността и ние трябва да знаем как това се случва, за да може този, да го наречем, изолиран случай да не се мултиплицира, така както се мултиплицираха изолираните случаи в началото с РМД-тата и РМД-приватизацията.
 
Кажете за господин Церовски. Него защо? Заради неусвоените еврофондове?

- За господин Церовски вече има гласувана парламентарна анкетна комисия. Толкова много съм казвал за него, че ми се струва, че няма какво да допълня към днешна дата.
 
Еврофондовете ли е само?

- Цялостно поведение. В края на краищата, ако човек е политик, трябва да бъде политик. А, ако човек е политик в ХХ век трябва да бъде политик... такива каквито трябва да бъдат ХХ век и да показва...
 
А господин Абрашев заради романтичното пътешествие до Анталия ли...

- Господин Абрашев ще ви дам един друг факт, който не е писан. Под моя офис, на първия етаж, има един апартамент, който от три години стои безстопанствен и очевидно е стоял безстопанствен последните 10, а преди година написах, разбрах от съседи, че този апартамент е собственост на Министерството на културата. Писах на министър Абрашев, че апартаментът е празен, разбит и безстопанствен. Той ми отговори, че го е дал на някого под наем. Оттогава почти 6-7 месеца, откакто ми отговори с това писмо, апартаментът продължава да стои безстопанствен, необитаван и т.н. От този апартамент, ако бъде даден под наем, приходите ще могат да направят още едно представление на един театър в провинцията или пък нещо друго. Това аз го наричам безстопанственост днес. Безстопанствеността също е политическа
корупция.
 
Последен корупционен въпрос. Някакво развитие, нещо да сте научили около този компромат с АЕЦ "Белене", който излезе. Ще потърсите ли някаква истина или приемате категорично, че става дума за един компромат и за фалшиво известие, както се казва?

- Така или иначе първото съобщение в средствата за масова информация, че канадска компания е информирала своите одитори за натиск за подкуп или за корупция от български държавен служител, е за пръв път... това вече е прецедент, това за пръв път се случва за България. За пръв път в България се споменава по този начин, защото в Канада и в Америка, пък и в доста държави в Европа служителите, когато... служителите на големите компании, служителите на компаниите, когато където и да е по света пътуват, някой им поиска пари, нали, поиска бакшиш, подкуп и така, те са длъжни да информират първо одитора си и други държавни органи. Ако това наистина е направено, случаят ще бъде разплетен. Това, което към днешна дата продължава да не бъде ясно направено ли е, има ли такова официално писмо от компанията до своя одитор, а там писмата няма нужда да са подписани, ако те носят... те може да са изпратени по електронния адрес. Един електронен адрес е като електронен подпис в тези държави, но този случай предстои да бъде разкриван.
  
Очаквате ли да излезе нещо оттам? Какво са... каква е политическата ви интуиция?

- По-скоро да.
 
По-скоро да? Добре, няма да ви карам да гадаете, защото тук не сме се събрали да гадаем около фактите. Благодаря ви, че бяхте откровен. Сега искам да пусна една малка част от разговора ни с г-н Софиянски преди три седмици тук, в това студио, но не става дума за този проблем, който вече уточнихме, а ми се иска да поговорим малко за бъдещето на политическия живот у нас, и той направи една много страна, интересна и на пръв поглед много ясна сметка за това какво ще се случи в бъдещия парламент. Искате ли да чуем заедно този разговор, за да поразсъждаваме? Вие вероятно си го спомняте, уважаеми зриетли, но нека си припомним политическата сметка на г-н Софиянски отпреди три седмици.
   
Стефан Софиянски:
(запис)
Сега, нека да направим простата сметка, най-простата сметка, която аз смятам, че може да бъде цел и трябва да бъде цел. Да приемем едно реално 60-процентно участие в изборите. БСП води срещу всяка от партиите десноцентристките с горе-долу два пъти повече гласове. Приемаме, че БСП взима 20 процента. ДПС си остава в рамките на четирите процента.
- Водеща: 4-5 процента.
- Ст. Софиянски: Да. Колко прави това? Двайсет и пет. До 60 остават 35. Приемаме, че пет процента, както винаги, отпадат, понеже не могат да преминат 4-процентната граница. Станаха 30, останаха 30 процента. Нека да разделим тези 30 процента във, да ги сложим по най-обикновения начин - 11, 10, 9. Значи, всяка от десните
партии взима два пъти по-малко от БСП, но трите десноцентристки партии, събрани, взимат 30 процента срещу евентуално обединени 25 на БСП и на ДПС. При това положение имат пълно мнозинство в парламента. Е питам тогава - ще бъде ли възможна коалицията или не? Ще бъде възможна не, а ще бъде неизбежна. В тази конфигурация, която ви казвам, какво прави парламентът? Някой ме подкрепя и не се съгласява да бъде коалиционен партньор? И тогава какво става? Трябва да гласува за правителство на малцинството на БСП.
   (край на записа)
 
Как ви звучеше това? Правителство на малцинството на БСП или правителство на десницата?

- Днес имаме правителство на малцинството също. Малцинството...
 
Но то постфактум създадено това малцинство.

- Е въпреки всичко.

Г-н Софиянски е излизал с презумпцията, че нещата ще бъдат такива веднага след изборния ден.
 
- Ако слушаме и ако вярваме на Вера Кочовска, която в едно предаване в една друга телевизия каза, че следващото правителство ще бъде на БСП, ДПС и "Новото време", то сигурно "Новото време" ще бъде дясната сила, която ще бъде в следващото правителство.
 
Чакайте, това е сериозно, а понеже знам, че вие вярвате на Вера Кочовска и тя много ви познава на вас, знае кога ви боли зъб, знае, че дъщеря ви е имала херния преди време, да не би наистина да знае, че вие ще сте хората, които ще управлявате с ДПС и с БСП? Такива ли са ви намеренията?

- Само че тук сгрешихме, аз сгреших и направих голяма грешка, и моля за прошка самата Вера Кочовска. Врачката на Берлускони го каза това, а не Вера Кочовска.
 
А, Теодора.

- Да, понеже преди това си говорехме за Вера Кочовска, извинявайте, аз се извинявам на Вера Кочовска.
 
Не, нека г-жа Кочовска да ни извини, че...

- Да.
   
...така, добре, де, но?

- Но така или иначе аз знам, че в следващия парламент БСП няма да има мнозинство, и знам, че в следващия парламент ще има коалиция, която ще бъде десноцентристка и тя ще управлява България в следващите четири години. Това е нещото, което аз знам.
 
Това е, което и г-н Софиянски твърди.

- Кои ще бъдат, кои ще бъдат десните или десноцентристките политически сили, участващи в следващия парламент, ще стане ясно догодина. Днес няколко политически сили сме застанали на старта и се опитваме да се организираме, да създадем такава програма и да дадем такова съдържание, да изградим съдържанието на десноцентристката коалиция, защото времето на идеологическите коалиции отмина. То трябва да има конкретно нещо, което да отговаря за изискванията на ХХ век, и за това, което, да кажем, модерните политици си го поставят като задача.
Днес може да има коалиция, да кажем, вдясно на хора, които всички смятат, че е дошло време да започнем, както казах в началото, да градим нови, да разширяваме, нови доходи, а не да разпределяме старите, да градим и да увеличаваме бащиното имане, а не да раздаваме старото. Това е един пример само.
 
Добре, но, г-н Севлиевски, като се има предвид, че според последното социологическо изследване, мисля, че беше на НЦИОМ, не съм сигурна, но мисля, че беше, факт е обаче, че хората смятат за безалтернативно управлението на НДСВ в момента. Как се съвместява това с изказванията на ваши колеги, че ако човек се разходи из провинцията, ще разбере, че няма партия като НДСВ? Да не би пък, а пък от своя страна вие се отказахте от вот на недоверие.
Къде, къде в тези параметри е поведението ви в момента?

- Прагматизмът на българина. Българинът вече не е такъв, какъвто беше през 1990, 1991, 1994, 1996, 1997. Българинът вече е много по-прагматичен. Българинът вече за разлика от по-рано той иска да работи, а не само да си стяга колана и да следва партийния водач или да следва Командира. Българинът вече смята, че трябва един парламент да си изкара мандата докрай, едно правителство да си изкара мандата докрай и да прави корекции по
време на курса си, да сменя един или друг калпав министър.
Прагматичният българин не иска вече да прави избори през две години. Това е истината, това показват социологическите проучвания.
 
Ще ми позволите, нали, един личен, така, въпрос...

- Разбира се.
 
- ...как да ви кажа, по-особен. Нали знаете, има една дискусия, която през по-голямата част от времето, откакто сме в демокрация, се води. Когато някой се отдели от парламентарната си група и от партията, заради която и благодарение на която е бил избран в парламента, това се смята като предателство, като хамелеонщина, като лични интереси. Та мисълта ми е, сега вие се отделихте в отделна група, група, различна от партията, с която вие бяхте избран за депутат. Имахте ли разговор с премиера, с лидера на партията?

- Разбира се, че съм имал много разговори с премиера.

Той какво ви каза? Какво му казахте вие? Защо се отделяте? Подменяте вота на хората?

- Има доста клишета натрупани, както казахме в началото. Най-лесно е да се каже, че тези са отцепници, тези са ренегати, тези са предатели. Аз смятам, че е предателство, но тогава, когато продадеш или предадеш идеите си и идеалите си, а не партията си. Не виждам нищо лошо в това, че съм напуснал една партия, която очевидно не успява да бъде партията на промяната, такава, в каквато аз искам да бъда член. Аз искам да бъда член в партия на промяната, защото на България и на българите им трябва промяна. В партията на застоя моите идеи, които съм защитавал през последните 15 години, значи, и тогава, когато създадох БСЧИ на 25 години, заедно, разбира се, с много други хора, няма причина, няма причина да стоя аз.
 
Сърди ли ви се премиерът?

- Мисля, че той е прагматик. Трябва всички да бъдем прагматици днес.
 
Добре, нека сега да чуете неудобния въпрос, който сме ви приготвили, знаете, традиционна рубрика. Уважаеми зрители, за вас ще кажа, че неудобния въпрос към Мирослав Севлиевски задава нашият колега от Българското национално радио Виктор Николаев. Чуйте.

Виктор Николаев:
(запис) Смятате ли, че вие сте готов да поемете функцията на министър-председател на страната? Неслучайно питам това. Именно от вас и от вашата парламентарна група идват дискусиите за смяна на министри като спортния министър Васил Иванов, като министър Церовски, като министъра на културата Божидар Абрашев. Очевидно имате ваше мнение за подбора на министрите и за това доколко те си изпълняват добре функциите. Готов ли сте вие за премиер? И с "да" и "не" - ще внесете ли вот на недоверие,  идея, която се завъртя неотдавна в пространството.

- Виктор, понеже е добър журналист, иска да направи една новина или пък се опитва да направи така, че "Новото време" да попадне в графата на премиерските партии. В България има няколко премиерски партии - партията на настоящия премиер, партията на бившия премиер и партията на много желаещия да стане премиер г-н Софиянски. Това са трите премиерски партии и, вярвайте ми, аз няма да вляза, няма да му отговоря по този начин, както той иска, но ще му кажа, че "Новото време" ще бъде парламентарната група в Народното събрание, в следващото Народно събрание, която ще направи избора за премиер възможен.

Не искате да кажете - така, както отговарят другите, каквото поиска партията от мен, аз, разбира се, съм готов и за премиер, и за вицепремиер.

- Мисля, че е ретро, има година оттук нататъка.
 
А за вота на недоверие? Аз споменах, но Виктор очевидно настоява. Нека, кажете, защо се отказахте от идеята да поискате вот на недоверие?

- Нека първо да направим тези парламентарни проверки и да видим доколко безхаберието е обхванало и други части от администрацията и тогава наистина ще направим задълбочен анализ.

Кажете как си представяте и как предвиждате, че ще бъде конфигурацията на бъдещия парламент? Изборите, вероятно вярвате вие, че сте са редовни нали? Не говорим изобщо, че...

- Аз смятам, че изборите ще бъдат редовни.

При това положение как ще бъде построен бъдещият парламент?

- Има доста неизвестни, ако започнем от злободневието. Трябва да видим как ще се развие случаят "Софиянски", от този... и Софиянски, и халите. От този случай Софиянски може да се превърне на един Демирел, който няколко пъти влиза в затвора и излиза и става министър-председател, или пък може да се превърне в нещо друго. Така че няма скоро да знаем Софиянски дали ще остане, или няма да остане в политиката, или няма да стане. Защото Софиянски, ако излезе с успех, или невинен от този случай, той ще стане новият, ще бъде приеман като новия герой.

И бъдещ министър-председател.

- Много вероятно, да речем. Но много е важно как ще се развият нещата в партия НДСВ. Тя ще запази ли името си или ще го промени? Лидерът на партията ще остане ли да бъде Симеон Сакскобургготски или няма да бъде? Кой ще бъде неговият заместник? Ще остане ли нелогичното положение, където Долорес Арсенова отговаря за икономиката на държавата в управляващата партия, а Милен Велчев не отговаря за нея, но за сметка на това е финансов министър, нали, който е добре приет по света. Колкото повече нелогизми има в тази партия, толкова повече... по-малко тя има шансове да бъде успешна на следващите избори.

Кажете още два нелогизма.

- Мисля, че...

Като и оправдание заради това, че напуснахте.

- Не, не търся оправдание. Оправданието е нищоправенето. Аз не искам нищо да не правя и вие знаете, че "Новото време" е предложило 45 закона и ги преследва всеки ден. И от следващата седмица ние казваме за сетен път "дойде му най-после времето Народното събрание да гледа нов Закон за референдумите", така че да стане възможно хората и те да участват в налагането на дневния ред извън изборите.

Това не е ли скъпа и опасна в същото време операция?

- Напротив, нито е скъпа, нито е опасна. Ако някой смята, че българите не са дорасли да участват в референдуми и да правят референдуми, той очевидно не живее в България, очевидно не ходи по българските улици и по българските пътища. А когато говорим за нов закон за референдумите, всички си представят референдум за Европейския съюз, референдум за АЕЦ и т. н. Новият закон за референдумите дава реални права на гражданите на територията на една или друга община да организират, ако 20 процента от тях се организират и направят подписка, да предизвикат задължителен за общината референдум. Нима не смятате, че това е важно?

Важно е разбира се. Но понеже сме към края, нека още два въпроса, на които много бих искала да чуя вашите отговори. Велико народно събрание. Вчера вероятно сте чели, всички мислехме някак си, че премиерът Сакскобургготски стои зад идеята "Велико народно събрание". Пред македонското списание "Фокус" той се отрича.

- Отговарям ви веднага. Ние в "Новото време" смятаме, че не е на дневен ред днес темата за Велико народно събрание. Днес първо трябва да приемем онези закони...

И следващото трябва да бъде обикновено Народно събрание.

- ...които изграждат новата съвременна политическа инфраструктура на България. Каквито и избори да правим, трябва да знаем по каква избирателна система ги правим. Ще ги правим ли по смесена, където има... партиите издигат кандидати и мажоритарни или не. Това е големият въпрос.

Е какви да бъдат?

- Нека всички онези хора, които ги е страх от мажоритарни избори, да престанат да вадят някаква отклоняваща вниманието тема като Велико народно събрание, пък не знам си какво, не знам си какво и не знам си какво.

Бизнес интереси, г-н Севлиевски.

- Омръзна ми 10 години да слушам всички партии, че искат мажоритарни избори и колко лоша била сегашната система. Хайде, като е лоша, този път ние предложихме закон, който, слава богу, на първо четене беше подкрепен от 160 народни представители, избирателният кодекс...

Но сега се правят, че все едно го няма този закон и вие го знаете.

- Ами това го наричаме лицемерието на старите партии и затова те, лека полека, няма да ги има в другия парламент, но това е друга тема.

А не е ли силно преувеличена прогнозата ви? Вие в едно интервю, си спомням, наричате старите партии умиращи.

- А да сте чували за динозаврите и ценоманската транскреация?

Не, не, ако искате, кажете? Аз и да съм чувала, много от зрителите не са чували.

- Старите партии, просто България се промени, а те продължават да живеят в ранните 90 години. Те живеят от омразата и от преследването на партийния враг.

Но има хора, които имат нужда от това, и заради това едва ли ще умрат.

- Но те са малцинство. Когато казвам, че те ще умрат, ще умре тяхното голямо влияние -  такова, каквото беше в България в ранните 90 години.

На финала сме, с едно изречение. Защо таралежът ще бъде партийният символ на партията ви?

- Е, защото да покажем, че сме толерантни към всички, но никой не може да ни се качи на главата.

Благодаря ви, г-н Севлиевски.

- Благодаря и аз.

Беше ми приятен разговорът. Мисля, че научихме любопитни неща за българския политически живот.

- Или поне за таралежа.

Или поне за таралежа.

Цветанка РИЗОВА
Нова телезия, “На 4 очи”, 15 май 2004 г.