Архив за месец Април 2003
Това е блог за политика, случки, събития, хора, преживелици, пътешествия, емоции и факти - всякакви и най-вече политически.
Някои от тези събития и хора са част от историята на България, други със сигурност няма да попаднат там.
Някои са просто нещата, които са нашарили живота ми. Има ги в текстове. Има ги и в снимки, които и без думи разказват достатъчно.
БАЙ ХАСАН ИМА СОБСТВЕНА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА
11 Април 2003 г., публикувано в Архив
Мирослав СЕВЛЕВСКИ,
Председател на клуб Новото време
От няколко дни непрекъснато ме питат какво точно ще правим. Бих искал да дам един пример. Бай Хасан от село Паисиево, Силистренско, има орехи и успява сам да ги продава в Лос Анджелис. Вярваме, че ако бай Хасан чрез нас успее да получи обществено признание и да сподели своя опит, то той ще бъде полезен и за всички в Троян, Малко Търново, Петрич, Бургас. Вярваме, че това е начинът днес да направим нещо за доброто на България. Искам да ви кажа и още едно нещо за бай Хасан - той има и собствена социална политика, дава работа на тези, които нямат крави - да събират орехи.
Бихме желали съвместно да открием подобни практики. Вярваме, че българското общество, години наред делило се на сини и червени, след идването на царя вече се дели на добри или лоши. Вярваме, че добрите българи трябва да успеят. И да ги съберем.
Поискахме да наречем нашата инициатива Новото време поради факта, че с идеята за Новото време за свързани всички усилия на българите през тези години за по-добър живот. И по този начин искаме да покажем, че ние ще работим за една по-модерна България.
В. “Пари”, 11 април 2003 г.
Председател на клуб Новото време
От няколко дни непрекъснато ме питат какво точно ще правим. Бих искал да дам един пример. Бай Хасан от село Паисиево, Силистренско, има орехи и успява сам да ги продава в Лос Анджелис. Вярваме, че ако бай Хасан чрез нас успее да получи обществено признание и да сподели своя опит, то той ще бъде полезен и за всички в Троян, Малко Търново, Петрич, Бургас. Вярваме, че това е начинът днес да направим нещо за доброто на България. Искам да ви кажа и още едно нещо за бай Хасан - той има и собствена социална политика, дава работа на тези, които нямат крави - да събират орехи.
Бихме желали съвместно да открием подобни практики. Вярваме, че българското общество, години наред делило се на сини и червени, след идването на царя вече се дели на добри или лоши. Вярваме, че добрите българи трябва да успеят. И да ги съберем.
Поискахме да наречем нашата инициатива Новото време поради факта, че с идеята за Новото време за свързани всички усилия на българите през тези години за по-добър живот. И по този начин искаме да покажем, че ние ще работим за една по-модерна България.
В. “Пари”, 11 април 2003 г.
БЪЛГАРИЯ ПОД СТЪКЛЕН КУПОЛ? НЕВЪЗМОЖНО!
07 Април 2003 г., публикувано в Архив
Има политици, които не се свенят да яхнат страха на хората, за да извлекат полза
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ, депутат от Бургаския многомандатен район
Фактът, че Бургас напоследък се превърна в един от центровете на националните новини и важна дестинация за политици от всички цветове, днес, уви, предизвиква не доброто самочувствие, а страха на бургазлии, свикнали да се гордеят със своя град.
Страховете ни са много. Поканен от кмета Йоан Костадинов, иракският посланик отправи заплахи към Бургас и макар че после си оттегли думите, напрежението, което те предизвикаха, остана да витае във въздуха. Страхуваме се за туристическия сезон. Страхуваме се заедно с цяла България заради опасността запалените от Саддам петролни кладенци да окажат въздействие върху климата и околната среда дори по нашите ширини. Кадрите на смърт и разруха, които ни гледат от медиите, също не могат да оставят никого безучастен. Както и новината, че съюзническите войски са открили вече един завод за производство на смъртоносния рицин. (Един от онези заводи, впрочем, за които иракският диктатор твърдеше, че ги няма.) И въпреки несъмнените симпатии, които изпитваме към момчетата и момичетата в американски военни униформи край Сарафово, не можем да не се запитаме дали тяхното присъствие няма да ни донесе повече проблеми и неудобства, отколкото сме склонни да понесем.
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ, депутат от Бургаския многомандатен район
Фактът, че Бургас напоследък се превърна в един от центровете на националните новини и важна дестинация за политици от всички цветове, днес, уви, предизвиква не доброто самочувствие, а страха на бургазлии, свикнали да се гордеят със своя град.
Страховете ни са много. Поканен от кмета Йоан Костадинов, иракският посланик отправи заплахи към Бургас и макар че после си оттегли думите, напрежението, което те предизвикаха, остана да витае във въздуха. Страхуваме се за туристическия сезон. Страхуваме се заедно с цяла България заради опасността запалените от Саддам петролни кладенци да окажат въздействие върху климата и околната среда дори по нашите ширини. Кадрите на смърт и разруха, които ни гледат от медиите, също не могат да оставят никого безучастен. Както и новината, че съюзническите войски са открили вече един завод за производство на смъртоносния рицин. (Един от онези заводи, впрочем, за които иракският диктатор твърдеше, че ги няма.) И въпреки несъмнените симпатии, които изпитваме към момчетата и момичетата в американски военни униформи край Сарафово, не можем да не се запитаме дали тяхното присъствие няма да ни донесе повече проблеми и неудобства, отколкото сме склонни да понесем.
НЕВЪЗМОЖНАТА ТЕОРИЯ ЗА СТЪКЛЕНИЯ КУПОЛ
03 Април 2003 г., публикувано в Архив
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
Фактът, че Бургас напоследък се превърна в един от центровете на националните новини и важна дестинация за политици от всички цветове, днес, уви, предизвиква не доброто самочувствие, а страха на бургазлии, свикнали да се гордеят със своя град.
Страховете ни са много. Поканен от кмета Йоан Костадинов, иракският посланик отправи заплахи към Бургас, и макар че после си оттегли думите, напрежението, което те предизвикаха, остана да витае във въздуха. Страхуваме се за туристическия сезон. Страхуваме се заедно с цяла България заради опасността запалените от Саддам петролни кладенци да окажат въздействие върху климата и околната среда дори по нашите ширини. Кадрите на смърт и разруха, които ни гледат от медиите също не могат да оставят никого безучастен. Както и новината, че съюзническите войски са открили вече един завод за производство на смъртоносния рицин. /Един от онези заводи, впрочем, за които иракският диктатор твърдеше, че ги няма./ И въпреки несъмнените симпатии, които изпитваме към момчетата и момичетата в американски военни униформи край Сарафово, не можем да не се запитаме дали тяхното присъствие няма да ни донесе повече проблеми и неудобства, отколкото сме склонни да понесем.
Фактът, че Бургас напоследък се превърна в един от центровете на националните новини и важна дестинация за политици от всички цветове, днес, уви, предизвиква не доброто самочувствие, а страха на бургазлии, свикнали да се гордеят със своя град.
Страховете ни са много. Поканен от кмета Йоан Костадинов, иракският посланик отправи заплахи към Бургас, и макар че после си оттегли думите, напрежението, което те предизвикаха, остана да витае във въздуха. Страхуваме се за туристическия сезон. Страхуваме се заедно с цяла България заради опасността запалените от Саддам петролни кладенци да окажат въздействие върху климата и околната среда дори по нашите ширини. Кадрите на смърт и разруха, които ни гледат от медиите също не могат да оставят никого безучастен. Както и новината, че съюзническите войски са открили вече един завод за производство на смъртоносния рицин. /Един от онези заводи, впрочем, за които иракският диктатор твърдеше, че ги няма./ И въпреки несъмнените симпатии, които изпитваме към момчетата и момичетата в американски военни униформи край Сарафово, не можем да не се запитаме дали тяхното присъствие няма да ни донесе повече проблеми и неудобства, отколкото сме склонни да понесем.