Блог на Мирослав Севлиевски

НАЙ-ГОЛЯМАТА ПОБЕДА НА 10 НОЕМВРИ Е ПОБЕДАТА НАД СТРАХА

Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ “Новото време”
39-о НС, 10 ноември 2004 г.


Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,

 Оказа се, че 15 години не стигат, за да се научим, че не ни е дадено да пишем историята.
Днес е 10 ноември и точно хората, които сега се опитват да осиновят идеята на този български ден, нито са били участници, нито даже им е минавало през ум да си нарушат спокойствието тогава.
Затова нито БСП има право днес да си приписва заслуги за Десети, нито днешното СДС има право да присвоява датата. Не бива никой да се опитва да подменя фактите, да дописва събитията, да зачерква имена от историята.
Вътрешнопартийният преврат беше опит за оцеляване и стана искрата, която щеше да загасне, ако не беше цялото общество, ако не бяха всички онези хора, които рискуваха настоящето си тогава, за да дадат бъдеще на демокрацията.
Опозицията, но не тази, а опозицията от дългите 45 години има право да се запише в историята на българските промени. Там е мястото и на опозицията от първите дни на промяната. Те са хората, без които дори мощната европейска вълна от антикомунизъм нямаше да успее сама да разруши българската комунистическа крепост през 89-а година.
Огледайте се, колко от хората тук са участвали в тази историческа промяна. И какво право имат да си приписват заслуги и от чие име ще го правят.
В Новото време помним промяната от първо лице. Вижте протокола от създаването на СДС на 7 декември 1989 година.
Заедно с БЗНС (Никола Петков) и БСДП общо 10 независими демократични организации фигурират в този протокол. 25 са имената на тези, които имаха смелостта да нарушат тоталитарния ред и да учредят първата демократична коалиция в новата история на България. Един, повтарям само един от тези 25-има, днес е действащ депутат. И той е колегата Емил Кошлуков.
Той знае как беше изстрадан 10 ноември, знаем го всички от Федерацията на независимите студентски дружества. Знае го и президентът Желев. И Петко Симеонов, Петър Берон, Милан Дренчев, Константин Тренчев и всички, които се подписаха с имената си и заложиха себе си.
Знаят го хората от Русенския комитет, от Клуба за гласност и демокрация, Подкрепа, Екогласност и всички, които вървяха открито срещу тоталитарния ред в защита на човешките права.
Изстраданата истина със себе си отнесоха такива големи имена като Илия Минев, Петър Дертлиев, Любомир Собаджиев. И още колко като тях не доживяха да видят мечтата си за демократична България осъществена?!
Техните имена ще останат в историята.
Тогава, на тази дата, за която сега партиите спорят, имаше (нека припомня) държавна сигурност, имаше страх, цензура, наказания, уволнения и побои. Защо забравяме това?
Кой направи така, че хората да спрат да се страхуват?! БСП ли? Или пък СДС?
Победата над страха е най-голямата победа, която ще остане записана в историята на България срещу датата 10 ноември 1989 година. И тази дата не е и не може да бъде партийна собственост.
10 ноември не е успешен партиен преврат на БСП, нито е рожден ден на СДС.
10 ноември е на България.
10 ноември е денят, в който българите избраха да не се страхуват.
Такъв ден принадлежи на историята и на поколенията, а не на партиите.