Блог на Мирослав Севлиевски

Ако има грешка, която НДСВ е допуснало до днес или по време на парламентарния си живот, то е, че не успя да скъси дистанцията между политиците и хората, смята

Мирослав Севлиевски е роден през 1965 г. в Троян. Завършва специалност география в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Депутат от Бургас. Член на парламентарните комисии по вътрешна сигурност и по енергетика. Женен с едно дете.

Г-н Севлиевски, чувствате ли се засегнат от оценката на премиера Сакскобургготски за работата на депутатите и правителството?
 
- Не се чувствам по-различно от преди. Моето чувство е било, че очевидно има нещо, което не правим достатъчно добре. Така че премиерът повтори моите вътрешни емоции.

Какво според вас накара премиера да се обърне към министрите и народните представители на НДСВ сега?

- Винаги съм казвал, че миналото е минало, трябва да гледаме напред. Приемам критиката на премиера за навременна. Пропуските, които той посочи, надявам се са в миналото.

Все пак какво куца на НДСВ? Казват, че липсата на диалог е заради съвсем произволното събиране на хора на едно място.
 
- То цялото общество е една мозайка от хора с различни страсти, идеи, бизнес и пр. Не бива да се опитваме да профанизираме политиката чак толкова много и да изпадаме в такива крайности. Разбирам, че последните 10 г. нанесоха огромни щети заслужено или не на всички, които се занимават с политика. Най-вероятно повечето упреци са заслужени. Разбирам, че хората казват за политиците “ония”. Ако има грешка, която НДСВ е допуснало до днес или по време на парламентарния си живот, то е, че не успя да скъси дистанцията между политиците и хората. Премиерът каза, директно или индиректно – няма значение, “намерете пътя към хората”.

През какво минава този път?

- През това да слезем сред тях, да заживеем с техните проблеми и да намерим точните механизми, по които гражданите определят дневния ред на политиците, а не обратното.

Не ви ли се струва, че преди това трябва да се възобнови диалогът вътре в депутатската група?
 
- НДСВ е нова политическа сила и въпреки че има много какво да се направи за вътрешната комуникация в движението, много важно е да има освен диалог, и нещо друго. Диалогът е нормален, когато има две страни, а в НДСВ няма две страни. Затова има нужда от комуникации и от дискусии. Всички трябва да оценяваме факта, че НДСВ като политическа сила е на 10 месеца. Има много какво да се направи за вътрешната комуникация и за дискусионността.

Напоследък има много обвинения за стила на работа на ръководството на ПГ. На заседанието миналата седмица обаче никой не поиска оставки, въпреки че имаше подписка за това…

- Няма ръководство, срещу което да не се говори нито тук, нито в която и да е друга страна по света. Всички успехи и провали се свързват с ръководствата въобще. Надявам се, че грешките на нашето ръководство по отношение на създаването на климат за дискусия са отминал период.

Нормално е след като има подписка срещу ръководството, нещата да се назовават с истинските им имена в парламентарната група. Да не би да става въпрос за някакъв заговор вътре в ПГ?

- Заговор няма. Думички от рода на “компромат”, “заговор” и пр. са от едно друго време и едно друго правителство.

Твърдите, че компромати няма да бъдат използвани от НДСВ срещу неудобните и инакомислещите?

- Компроматната война в България е нещо като кадруване. Двете неща, които политиците от пещерния свят най-много умеят. Понеже това е лесно, обичат да го правят.

Как ще коментирате внесения от СДС вот на недоверие?

- Много просто – наричам го демагогия и вътрешнопартиен проблем. Което е цинизъм. Така или иначе в България да се увеличи цената на каквото и да е с една стотинка, е много, защото българинът е докаран до просешка тояга. Най-малко аз и моите колеги сме виновни за това състояние. Нека всички, които са имали връзка с управлението на страната през последните 15 г., честно си сложат ръката на сърцето и да се размислят някоя вечер какво са направили. Могат ли тези хора да спят с чиста съвест и да нямат кошмари, след като знаят, че милиони нямат прехрана и за които 5 ст. увеличение на лекарствата е огромно. Това е истината за вота и за България. Страната ни е драматично бедна държава днес поради лошо управление и липса на дългосрочна стратегия през последните 12 г., заради корупцията и безсмислената партизанщина от пещерния свят.

Не можете да отречете, че кабинетът направи доста грешки и не е почтено да се прехвърля всичко върху предишните власти. Трябва ли някои от министрите да си отидат заради допуснатите пропуски?

- Няма кабинет, в който да не трябва да има промени. Въпросът е принципът, по който се правят те. Това е по-важното.

На всички е ясно, че нито СДС, нито БСП са готови да управляват. Вотът на недоверие не е ли пушилка, зад която се скриват всички, в това число и НДСВ?

- Избягвам да коментирам другите политически сили. Основното предизвикателство днес е да намерим връзката между избраници и избиратели, да направим моста двупосочен и да се опитаме заедно да модернизираме България. Това е най-важното, по което си струва да говорим.

Вие сте в дъното на готвения закон за лобизма. Защо ни е необходим такъв закон и защо?

- Аз настоявам българският парламент да приеме специален документ, който бихме могли да наречем етичен кодекс на депутата, на политика, на държавния служител. Днес светът е много по-разнолик и интересите в икономиката са много по-сложни. Виждаме какво се случва в Америка с енергийния гигант “Ен Рон” (обвинен, че е финансирал предизборната кампания на Джордж Буш – бел. ред.). Няма причина да си мислим, че подобни случки няма и у нас. Преди да пристъпим към закон за лобизма, трябва да помислим за нов етичен кодекс, който ще регламентира взаимоотношенията между избраници и специални интереси. Лобисти са тези, които публично се регистрират, че защитават нечии интереси. Те могат да бъдат не само финансови, а и етнически, религиозни и пр. Не виждам причина българските политици да не афишират, че лобират за някого. Америка се е сетила за това през 1937 г. Надявам се, че България е минала нивото на 1937 г.

НДСВ публикува Бяла книга на неуспехите на СДС. С това нещата като че ли се изчерпаха.

- Вярвайте ми – не. Това е писаната Бяла книга. Житейската е, че има хиляди хора у нас, които от години са безработни, от години са без перспектива да намерят работа, за които държавата не означава нищо, освен бреме. Според мен това е истинската Бяла книга.

Защо не успя последният опит за регистрация на НДСВ като партия?

- Както се казва – ако нещо е трябвало да се случи, трябва да има поне някаква файда. Явно не му е било времето. Явно НДСВ трябва да има такава структура, че максимално голям брой хора да участват във формиране на политиката на НДСВ. Винаги съм защитавал тезата, че ако искаме да създадем модерна партия от електорален тип, трябва да има движение на движението. Съдебната регистрация по Закона за политическите партии е необходима, защото в България няма закон за движенията. По форма това ще бъде политическа партия, но по съдържание и по функция, ако не е движение, няма смисъл да я има въобще.

Дори и да е така, това няма ли да доведе до отлив на гласове от НДСВ?

- Рейтингът на НДСВ е динамичен, а не падащ. Истината е друга. Вторачването в уставите на партиите и в рейтингите никога не е водело до добро. По-добре е да се вгледаме в избирателите и въпреки нежеланието на почти всички около нас, да се фокусираме върху основните проблеми. Да погледнем изтеклия вот за лекарствената политика. Не ДДС-то е проблемът, а това, че българинът не може да си позволи да плаща никакви лекарства на никаква цена. Драмата е в това. Всичко на българина му е скъпо, защото е докаран до това положение. Всичко друго е демагогия и политиканстване. Вътрешното ми чувство е, че или страната ще има модернизирано мнозинство, или няма да я има въобще.

Напоследък обаче всички политически сили са се вторачили в евроинеграцията. Това ли е звеното, около което да се консолидира нацията?

- Приемам евроинтеграцията като цел, а обединяването на нацията би трябвало да е около спасяването на българското общество. На него му трябват нови, положителни герои. То трябва да върне българите в България и оттук да тръгнем към Европа. Пътят към пицарията в Лондон е един и същ с този тук.

За това говорят всички, които са във властта, но никой не успя да го направи. Кое при вас е по-различното?

- Вярвам, че сега има ново поколение политици, които, надявам се, мислят по различен начин и гледат достатъчно отговорно на нещата, с които се занимават. Те мечтаят децата ни да живеят и работят в България.

С какво е трудно да се пребори НДСВ?

- С нетърпението на хората за по-добър живот. Голямата рамка е, че не успяхме досега с реализацията на мечтите за по-добър живот.

Възможно ли е тази промяна да стане за 800 дни?

- Възможно е поне хората да се чувстват по по-различен начин. И връзката между избраници и избрани да е като тази в Европа. Мостът обаче беше толкова счупен, че се оказа много трудно да започнем работата по възстановяването му.

Даниела ДОБРЕВА
В. “Монитор”, 12 февруари 2002 г.