Блог на Мирослав Севлиевски

ПОЛИТИЦИТЕ ТРЯБВА ДА РАБОТЯТ, А НЕ ДА ИЗМИСЛЯТ НОВИ НАДЕЖДИ ЗА ХОРАТА

Изказване на председателя на ПГ “Новото време”
Мирослав Севлиевски при
откриване на политическия сезон
в 39-ото НС, 1 септември 2004 г.


Уважаеми
г-н председател,
г-н премиер,
госпожи и господа министри,

Уважаеми колеги,

Това, което и този път виждаме, е, че в тази зала има повече политическа амбиция, отколкото политическо съзнание и реализъм.
Виждаме, че парламентът има малка чувствителност към проблемите на заобикалящия ни свят, но и огромното убеждение, че само и единствено той е в състояние да ги реши. Говори се така, сякаш присъстващите тук са по-добри от всички останали. Такава амбиция може и да проправя пътя към личния или партиен успех, но не го прави част от един общ национален напредък.
Тази безгранична самоувереност, тази непоклатимата вяра в собствените си идеи, съчинени зад стените на някоя партийна централа и нямащи нищо общо с действителността, ще донесат неприятни изненади на всички стари партии. Но най-лошото е, че ще навредят и на България.
За кой ли път става ясно, че в демократична България политиците са по-склонни да реагират на събитията, вместо да ги обмислят. Да говорят за проблемите, вместо да ги предвиждат. Да измислят нови надежди за хората, вместо да работят.

Какво видяха българските избиратели през август?!

Видяха областни управители и депутати, които се надпреварват да правят сдружения и фондации за възстановяване на покриви, градинки и чешмички с национални пари.
Видяха партийни лидери да правят доброволни отряди, а друг да се чуди как да стане главен мюфтия.
Видяха прекупвачи, които рекетират хората по полето.
Видяха, че за политиците е важно възстановяването на битката при Ахелой, а не е важно да направим каквото и да било, за да увеличим националната скорост или поне да имаме нормални пътища.
Едни говорят за България на 21 век, а в тази България дори не можеш да се движиш.
Видяха как в модерни времена Пламен Панайотов стигна до историческо място с правителствения мерцедес  за толкова време, за колкото преди 10 века е стигнал на кон Симеон Велики. И е така, защото пътищата на сегашна България са продънени. Зеят 15-годишни дупки, както в политиката ни зеят пробойни от неизпълнени обещания и законодателни празноти.
Българите видяха овластени хора, които са заети да възстановяват миналото, а не да строят бъдещето.

Новото време иска от българските избиратели да чуят и да видят, че това не е модерна и успешна България, каквато им обещават.
Новото време няма да измисля нови обещания, с които да покрива нечии стари грешки. Минаха три години от мандата, които са достатъчни да е ясно кой и как изпълнява обещанията си. Остават 10 месеца и всичко, което Новото време иска да каже тук и сега, е онова, което Новото време иска от всички българи:
Първо, да гласуват!
Българските избиратели трябва да гласуват: Защото само така ще попречат на поредната партия с лъжи и обещания да си присвои властта, да разпределя ресурсите и да измисля нови привилегии за послушковците си.
Второ, българските избиратели трябва да работят:
Защото създаването е дело общо и бъдещето на децата на България зависи от усилията на всички.
Трето, българските избиратели трябва да се съгласят с националната идея за Успешна България:
Защото само с ресурса на съгласието и на общото усилие ще успеем за почистим държавата от обраслите я законодателни неясноти, корупционни практики, бюрократични спънки, партийни интереси, престъпен произвол и лъжливи пророци.

Новото време, повтарям, иска от българите да гласуват и да мислят, когато дават власт с гласа си.

Ние, в Новото време, сме категорични, че бъдеща България не може да се случи с възстановки на миналото и с няколко чешмички край разбити магистрали.
Успешна България няма да се случи, ако ние, политиците, не се съгласим с това, което искат от нас избирателите. Ако не приемем политическите закони, които ще напишат новите правила на демокрацията и ще премахнат клептокрацията, градена и пазена усърдно от старите партии.
Успешна България няма да се случи, ако това Народно събрание не ограничи административния произвол и не започне да приема насърчително законодателство.

Отлично знаем, че всички парламентарни сили, взети заедно, не успяват да съберат доверието и на половината от избирателите. И ако този сигнал не стресна никого след местните избори, какво още трябва да се случи, за да проумеем какъв провал очаква не всяка отделна партия, а целия политически модел на парламентарния вот догодина?
Остават ни 10 месеца, за да докажем, че този парламент няма да остане само число в статистиката, а ще се запомни със съдържанието, с което сме го изпълнили.
Остават само 10 месеца, в които всеки един от нас трябва да докаже, че може да бъде запомнен с това, което е направил за България и е заслужил доверието на хората.
И не е важно кой от нас ще бъде в следващия парламент, важно е всички, които сега работят или пък се правят, че работят в тази сграда, да осъзнаят последствия за бъдещето на България от днешните ни действия.   

Пожелавам успех на всички.
Да работим, защото България няма време да ни чака.