Блог на Мирослав Севлиевски

Политическата класа в България днес има само един избор – не да реформира умиращите стари партии, а да се обедини около идеята, че само с ефективна работа можем да настигнем бързо развиващия се свят

Г-н Севлиевски, Новото време ще напуска ли  Парламентарната група на НДСВ?

- Новото време не е само дискусионен клуб или просто групичка от хора. То е идеята, за която гласуваха толкова много българи. Ние сме в парламента, за да работим за тези идеи и за доверието, което ни дадоха избирателите. Това, което ще направи Новото време, е да докаже на всички, поели отговорността да управляват, че повече нямаме право да губим времето на България.

Не отговорихте дали ще го доказвате с напускане.

- Аз съм човек, който е доказал, че отговаря за думите с дела. Отдавна твърдя, че не бива да приемаме за политическа сензация или за партиен драматизъм, когато силите в един демократичен парламент се прегрупират. Новото време наложи практиката на тематичните коалиции. Вече всички без страх наричат така всяко постигане на съгласие в Народното събрание около някакъв проект, закон, решение или инициатива. Сигурен съм, че и по-сериозно преструктуриране на силите около идеи за развитието на страната все по-често ще се приемат като конструктивно действие, а не като партиен разпад. Имаме достатъчно примери, че напускането на един, двама или десет депутати не променя основната характеристика на парламента. Нито се отразява на партийното разделение, нито на качеството на крайния продукт от дейността на всички депутати. Аз съм противник на такова самоцелно напускане, което не води до никаква сериозна промяна в работата на парламента. Такива рокади само камуфлират липсата на ефективност, от каквато очевидно страда не само НДСВ, но и всички останали групи.

Но в края на миналата година вие все пак оставихте впечатление, че промени в парламентарното мнозинство ще има.

- Не само оставих впечатление, а категорично заявих и искам да ме чуят много хора, че промяна е болезнено необходима на цялата политическа класа. Няма време – това е моето послание към  всички колеги в парламента. Там е мястото, където се прави политика, а не по тайни сбирки в партийни централи. Ние, депутатите, сме хората, които трябва да докажат, че са си заслужили мястото в Народното събрание и носят отговорността за доверието и парите на данъкоплатците. Нямаме никакво време и този път разделението в парламента няма да е на обидени, засегнати, недооценени или партийно сърдити. Разделението ще бъде на хора, които ще си я карат постарому, и на такива, които отказват повече да си губят времето и това на държавата. Аз защитавам острата нужда от такова разделение. Ако ще напускам нещо, то ще е групата на политиците, които искат да си останат в миналото и да си губят времето.

Как разпознавате депутатите, които си губят времето?

- Нямам намерение да седна и да броя кой как употребява времето си в парламента. Тук всеки сам носи отговорност за действията си и за ефективността от тях. Аз вече съм направил моите сериозни заявки за това, че не само осъзнавам как политическата класа изостава, но и че така дърпа назад цялата държава. Това, което трябва да направим сега, за да спасим авторитета на държавата, е спешно да се заемем не с голяма политика и поправяне на стари партии. Нямаме никакво време да се укриваме зад партийната липса на идеи, характерна за всички стари големи политически сили, които сега формират българския парламент. Сега просто се налага спешно да допишем всички правила за нормално и прозрачно функциониране на институциите. Да си припомним, че те са измислени и съществуват единствено в услуга на обществото. И депутатите са тези, които пишат, но и спазват правилата. Задават примера, по който съществува държавата.

Значи да не очакваме от вас да се заемете с партийно строителство – с поправка на НДСВ или пък с нова формация?

- В политиката всичко е възможно и всичко трябва да се очаква. Но аз отдавна съм научил и никога не забравям основното правило в този вид човешка дейност. То гласи: “Политиката е изкуство на възможното”. Това, необяснимо защо, забравят всички големи партии у нас. Не можеш да тръгнеш да правиш палат, ако имаш само един камион тухли или си откраднал проект, на който не можеш да разчетеш къде са основите и къде покривът. Партийното строителство е наука. Сега нямаме време за това. Виждате колко държавно и човешко време отнемат старите партии на себе си и на обществото с безплодните си препирни за лидера. Проблемът с лидера е стар, нерешим и не носи никакво позитивно решение. И аз отказвам да бъда вкарван отново в миналото и да споря кой коя партия да оглави или при кой лидер да се подслони. Като не могат да произведат никакви нови и модерни политически послания, старите партии се взират в миналото си, търсят някакъв митичен лидер-месия, зад когото да се скрият и с когото да оправдават всеки свой и на партията неуспех. Това е минало. Държавата и най-вече политическата класа има нужда от всеки прагматично и здраво мислещ човек, готов да допринесе за ускоряване. Нямаме време за такива философски спорове – кой лидер и защо мълчи и дали заслужава повече от друг да застане начело на някаква партия.

А кои са модерните политически послания?

- Няма време. Това не е философска категория, това е програма за работа. Съвсем случайно попаднах на едно световно изследване, според което светът – като финансов пазар, технологии и комуникации, се развива със скорост 354 км в час. Ужасих се от мудността, с която политическата класа се опитва някак да добутва България до групата на държавите, които летят с безумна скорост към бъдещето си. Няма как при тази световна скорост, всички да се страхуваме от промени, под сурдинка да си обясняваме, че най-добре е да си останем на същото място и със същите хора, а от друга страна да убеждаваме обществото, че едва ли не до седмица и България ще стане неразделна част от онзи свят, който се движи с 354 км в час. Че няма време е ясно на всички. Но не на всички е ясно, че за да наваксаме, трябва да увеличим скоростта. Затова Новото време предлага да започнем да набираме скорост и да вършим неща, с които да докажем, че производството на политически решения и по нашите географски ширини може да бъде бърза, но и ефективна дейност.

Как предлагате да стане това?

- Освен да се съгласим, че няма време, е необходимо да покажем, че има и начини. Ние в Новото време вече го правим – просто си вършим работата, за която са ни избрали. Пишем закони. А по това кой ще подкрепи тези закони, ще разберем кой в парламента иска да си губи времето и да стои в миналото и кой не. Правила и отговорност – това трябва да са основите на българската политика като източник на управление, а не споровете за лидерството. Затова ние, вместо да се караме кой да води дружината, предлагаме пакет от закони, които ще направят точно това – ще допълнят правилата за демократично функциониране на институциите и ще наложат прозрачност в действията на всеки представител на властта. Ние предлагаме кметовете и председателите на Общинските съвети да бъдат задължени със закон, също като депутати, министри и магистрати, да декларират доходите и имуществото си. За да знаят гражданите кой и с какво влиза във властта и с какво си тръгва от нея. Всички кметове ще се задължават да създадат публичен регистър с подробни данни за всеки концесионен договор на територията на общината. И тази информация да е достъпна за гражданите. Така ще стане невъзможно хората да искат да знаят, а да няма откъде и как да научат кой и при какви условия събира боклука или продава водата в София. А в Бургас ще научат дали пясъчните кариери в общината са дадени на концесия, на кого, при какви условия, или са само “предоставени”.Всеки кмет на община ще е задължен да състави и поддържа пълен публичен регистър за общинската собственост – на имоти, земи, гори, предприятия, общински жилища. И всеки кмет, който не направи това, значи не изпълнява основния ангажимент към избирателите, които са го назначили на работа – да пази и обогатява имуществото и парите на общината.

Съществува обаче вероятност законите ви да не успеят да влязат в дневния ред или пък да не бъдат приети от останалите депутати?

- Искам да видя коя от групите в парламента или кой депутат с името си ще застане против тези проекти. Идеите, разработени в тези закони са прокламирани под различни форми от всички политически сили. С точно тези и подобни обещания за правила и прозрачност партиите си спечелиха местата в парламента. Гласуването по този нов пакет от закони, а и по Избирателния и Етичния кодекс и проектозакона за референдумите ще бъде своеобразен политически тест за това доколко една партия или един депутат са готови да понесат отговорност за обещанията си преди изборите и за мястото си в парламента.

Значи Новото време няма да напуска, а ще привлича гласови от другите партии около прагматични предложения и проекти?

- Това е грешен извод. Новото време ще докаже, че не само като идея, но и като ефективно действие, е различно от старите и очевидно умиращи партии. Това, което направи политическата класа за 14 години, е да превърне властта в предмет, в самоцел и в тихо място за лесно забогатяване. Това е неизлечимата болест на старите партии, в каквато за съжаление много бързо се превръща и НДСВ. Някой може ли ясно да каже кои са идеите, които разграничават партиите една от друга? Ако се намери такъв, значи е политически гений. Но в едно всички хора веднага ще ви се закълнат – партиите се борят за оставането си във властта, без значение какви идеи се защитават и какво точно се работи за парите, които дават данъкоплатците. Сега в България има една партия – партията на властта. Няма политическо производство на идеи, на тези, на елементарни политически решения ако щете. Единственото прогресивно и жизнеспособно дете на този парламент вече повече от две години си остава Новото време. От идея, за която гласуваха толкова много хора, то стана дискусионен клуб – място, където се раждат конкретни политически предложения, около които се обединяват гласовете на депутати от всички парламентарни групи. Прочетох разказа на български емигрант, който отказва да се връща в България, защото “там има една постоянна сивота”. Този извод идеално приляга на българския политически живот. И ние от Новото време ще се опитаме да опровергаем вечната теория, че парламентът е безсилен пред предизвикателствата на времето и демокрацията и че в него едни хора се боричкат помежду си за по-голямо парче от властта. Това, че много хора и медии продължават да се занимават със съдбата на СДС е доказателство, че идеите, с които се изгради тази партия, са близки на голяма част от политически активното българско общество. Апатията към изборите, негласуването и ниското доверие към съществуващия политически елит пък показа, че именно тези хора – активно мислещите, не успяват да намерят себе си в нито една от съществуващите партии. Нуждата от нова формация е очевидна отдавна и става все по-осезаема. Каузата “Няма време” има сили и ще се опита да сплоти доверието на тези хора, като им покаже, че парламентът не е празна говорилня, а място, където има мислещи и работещи хора. Ние сме разбрали, че светът отдавна вече не се дели на първи, втори и трети, а на бърз и бавен. Сега остава да се преброим колко от нас, избраните в парламента, осъзнават, че мястото им зависи единствено от бързината и ефективността на тяхната работа, а не от партийната книжка.

Мария ГЕОРГИЕВА
В. “Компас” – Бургас, 9 януари 2004 г.