Блог на Мирослав Севлиевски

ДА СТАНЕМ СЪОБЩНОСТ, КОЯТО ПОМНИ МИНАЛОТО СИ,
НО ИМА МИСЪЛ И ОТГОВОРНОСТ ЗА БЪДЕЩЕТО

Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ “Новото време”.
Тържествена сесия по случай 125 години
от създаването на Търновската конституция.
39-о Народно събрание, 16 април 2004 г.
    
Уважаеми
Г-н председател на Народното събрание,
Ваши светейшества,
Г-н президент,
Г-н премиер,
Дами и господа министри,
Ваши превъзходителства,
Скъпи гости,
Уважаеми колеги,

Добре е, че има дати като днешната в историческия календар на България, защото тогава сме заедно. Задно сме в преклонението пред демократичната екзалтация на възрожденци. Заедно сме в гордостта от тяхната смелост да мислят политически, отвъд партийните дрязги и с поглед далеч в българското бъдеще. Заедно сме като ученици, изправени пред най-добрите си учители по политика и демокрация. А иначе, когато не четем тържествени речи за славната ни история, нашата заедност, за съжаление, е в отрицанието, в партийния страх, в лицемерието и злорадството. Когато не е ден като този, дори 125 години след създаването на първата българска конституция, има хора, които продължават да твърдят, че нямаме демократични традиции, нито политическа школа, от която да се учим.
А за онова време един от строителите – Марко Балабанов, е казал: “Всички почти представители, довчерашни турски роби, изникнаха като сами по себе си съвършени конституционалисти, всички почти се явиха като представители, отдълго време свикнали с всички тънкости и с всичкия механизъм на конституционния режим”.
Тогава, преди 125 години, строителите на съвременна България, записаха в първата конституция текст, който кънти и днес със сила и емоция, текст, роден от инстинкта на българина за свобода: “Всякой роб от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия.”
И нямаме право да не се учим от тези хора, които още тогава са знаели как се утвърждава нация, култура, религия, език и традиции.
Тогава големите поставиха на първо място свободата и равенството пред закона. И ние днес сме длъжни пред България да ги следваме, без притеснение, че няма да бъдем модерни европейци. И не да се учим от чужди модели, а от възрожденското завещание на авторите на онази конституция.
Тогава, в Търново, е имало патос, екзалтация, крамоли, обиди и дори разменени шамари, но възрожденци са били заедно за едно – за българската национална независимост.
Уважаеми колеги,
Нашите уроци са там – в прашните страници, запазили думите на нашите български учители по демокрация. Там пише: “Идейните различия на партиите се заличаваха съвсем, когато се касаеше до въпроси, които дълбоко засягаха демократическия инстинкт на нацията. Една мисъл ги въодушевяваше – да положат свободата върху здрави основи и да я направят непристъпна за нейните врагове. Те приемаха ролята си като длъжност към Отечеството, съзнаваха величината на своята отговорност пред бога и пред потомствата”.
Това го е казал Симеон Радев. И както пишат и други историци, тези екзалтирани хора, които строиха основите на съвременната ни държава, създадоха една модерна и радикална конституция, за която големите културни народи още не са били дорасли.
Извън екзалтацията кънтят думите на Тодор Икономов: “Народната воля, която се изразява в законите, трябва да бъде твърда и постоянна, защото законите трябва да бъдат яки и определени, а не дело на каприза на минутата”.
Колеги, задължението ни е написано в тези редове. Възрожденци още тогава са ни предупредили, че нетрайният характер на законите, дошъл от временното надмощие на тази или онази партия, действа гибелно на държавния порядък. Че нескончаемите промени на законите правят изпълнението им невъзможно.
Те са ни учили да превъзмогнем порива на партийното отмъщение и да не се поддаваме на временни настроения. Защото само така можем да изпълним поставената от тях задача да правим правилно, съвършено, последователно и здраво законодателство.
Те са се доверили на добродетелите и на практичното чувство на народа, а не на чужди моди. И тогава са спечелили тези, които са познавали народа си и са му се доверили. Загубили са онези, които са казвали, че народът не е узрял за свобода и че е прост да се управлява сам.
Още тогава депутатите са знаели, че от законодателството и от действията на Народното събрание Европа и светът съдят за това доколко българският народ има сили да ползва за свое добро извоюваните свободи. Затова отговорността ни е голяма - защото ние даваме лицето на България, по нас съдят за нравите и за способностите на държавата и на обществото.
 
Дами и господа,
трябва ни извънредно острото чувство за действителност на тогавашните политици. Нужен ни е техният национален дух и силата, с която са превъзмогвали партийните различия.
Трябва да спрем да се държим като чужденци в собствената си страна, на които миналото им се струва комично и досадно.
И може би трябва да спрем да виним народа си, че не е дорасъл да поеме собствената си съдба. Може би трябва да спрем да имаме своята заедност в отрицанието и да започнем да градим нашата съобщност в успеха.
Това е нашият урок. Урок, който за 125 години не е остарял с нито една дума. Напротив, модерността е там – в тяхната екзалтацията, с която възрожденци построиха нова и съвременна България, в техния порив да се учат, но и да градят национален модел на една толкова прогресивна и демократична система, изпреварила в мисленето си цяла Европа.
Заедно тази гордост трябва да заслужим. Ние от Новото време подкрепяме тази обща декларация, защото имаме памет. И то не само да помним и да съобщаваме идеите си за успешна България. А да се съобщим всички българи, да станем съобщност, която помни миналото, но има и мисъл и отговорност за бъдещето.