Мирослав Севлиевски: НЯМА ГОЛЯМА И МАЛКА ПРАВДА
17 Ноември 2003 г., публикувано в Архив
Чрез парите, държавата дава най-ясния знак, че тя приема да възстанови правдата
Г-н Севлиевски, преди дни НС прие на първо четене поправките в Закона за репресираните, внесен от Вас и подписан от още няколко Ваши колеги. Какви са мотивите Ви за изменението на действащия закон?
- Основната задача и основната философия на този законопроект е да даде още един път доказателство, че държавата, от една страна, и гражданите, от друга страна, са приятели. Няма държава в света, която да функционира, когато хората смятат, че държавата е техен враг. А пък държавата и всички, които сме избрани от тези хора, трябва да даваме ежедневни доказателства, че ние сме готови да градим това приятелство. Когато се касае за правда, няма голяма и малка правда. Според мен, преди години законодателят е допуснал недоглеждане, като е изключил едни лица от възможност за овъзмездяване или реабилитация. Аз не виждам причина това недоглеждане да бъде мултиплицирано и от този парламент.
Значи смятате, че държавата ще стане приятел на своите граждани, като отпусне пари, с които да компенсира лица подложени на репресии?
- Този закон не е създаден, за да направи някого богат, или по-богат. Тук не става въпрос за това, дали ще бъдат отпуснати 5 лв., 25 или 50 лв. Тези хора, вярвайки ни, не чакат пари. Те чакат правдата. Така че за тях парите не са най-важното. Но пък чрез парите Държавата дава най-ясният знак, че приема да възстанови правдата. Такава е и целта на този законопроект. Няма причина всики тези хора да смятат, че държавата ги е пренебрегнала в предишното разглеждане на закона. Не смятам, че това, с което се занимавам днес, е глупаво, или пък, че българската администрация не бива да бъде принудена да се позамисли как да реализира едно добро дело, защото аз вярвам в него. Държавата и Народното събрание все пак трябва да дават ежедневни доказателства, че са приятели с гражданите на тази страна, а не обратното. Защото отказът е най-лесното решение. Ние знаем, че няма нищо лесно в днешна България, но от друга страна сега, тя може да докаже, че е готова да приема подобни предизвикателства, дори те да са наследени.
Има ли реални шансове за приемането на този законопроект? Според становище на Министерството на финансите, на този етап не е възможно да бъде включен такъв разход в бюджета.
- Да, така е по отношение на Бюджет 2003, но средствата могат да бъдат предвидени в “Бюджет 2004”. Ако сега се приеме законопроектът, може да се даде един относително дълъг срок от време, през който лицата попадащи под облагодетелстването на този закон да подадат своите молби. Така ще има достатъчно време тези разходи да бъдат включени при следващата бюджетна процедура.
Как ще се определят лицата, които вие визирате с поправките в закона?
- Министерството на финансите и цялата българска администрация са в състояние да намерят формата за създаване съответната организация. Всички тези хора, които са идвали при мен много пъти, вероятно са много по-малко, отколкото са били при предишното действие на закона. Сега става въпрос за не повече от хиляда случая. Не е необходимо да се активират отново тези комисии, които по-рано са съществували. Може да бъде приета разпоредба към закона, чрез която за определен срок от време да се създаде Централна комисия. Именно тук задача на администрацията е да намери най-добрия начин, да реализира една законова норма.
Молбите биха могли да бъдат подавани в областните управи. Те спокойно могат да обработват документите и да ги изпращат в тази Централна комисия, а тя от своя страна да взема съответното решение.
Марин ТОДОРОВ
В. “Компас” - Бургас, 17 ноември 2003 г.