Блог на Мирослав Севлиевски

Как НДСВ прескочи прага
Жълтите имат четири проблема
Мирослав Севлиевски

След 17 години избори България стигна до най-важната си предизборна кампания – тази, на която ще излъчи своите представители в парламента на Европа. След дълъг път сме пред прага на рая,  в който на всички предишни избори десните партии обещаваха, че ще заведат народа си някой ден. Стига той да им даде гласовете си и да изтърпи зора на прехода.  
В името на тази цел българите преживяхме поскъпването и пресъхването на бензина, опашките за кисело мляко, фалита на банките, хиперинфлацията, липсата на храни и лекарства.
Стигнахме края на пътя, пред вратата сме. Но сега се оказа, че на 70% от българите не им е любопитно какво ги чака отвъд, не ни е особено важно. Дори са готови да се откажат от правото си да определят кой ще представлява страната ни в Европа.
Тези избори сами по себе си – като първи европейски избори, са изключитилно важни за България, исторически са. Но кампанията няма да остане в историята.
Опит за летене
Понеделник, 14 май, по пладне влизам в централата на НДСВ на „Врабча”, като пратеник на вестник “24 часа”, който наблюдава кампанията на царската партия. От участник в нея, от неин опонент, сега съм специален кореспондент. И чудо № 1 – обикновено тихата като манастир сграда сега кипи. Не мога да скрия, че за първи път видях тази централа в работна атмосфера.
Срещам царя. Илчо Дуганов ми подарява енергийна напитка Vote, Нина Чилова отговаря за политическия маркетинг на кампанията – това, което правех аз за НДСВ през 2001 г. Там са Николай Свинаров, Милен Велчев, Гьока Хаджипетров.  Групата, която администрира предизборната кампания.
Видно е, че този път просто има кампания, хубава и добре организирана. И е успешна дотук – казвам го не аз, а социолозите.
Щеше да е още по-успешна, ако НДСВ беше преодоляло слабата си мобилност при динамично променяща се политическа обстановка. Кампанията им изглежда статична на фона на скандала “Овчаров-Александров” и последвалите две показни убийства.
Един ясен политически ход имаше НДСВ по време на кампанията – когато министрите напуснаха заседание на МС. Вицепремиерът Даниел Вълчев каза едно изречение, което беше добра основа за политическа теза. Той попита дали БСП, като дава заплата от 1000 лева на шофьор, смята, че заплата от 300 лева е заслужена за учител или за лекар. Дали някой чу думите на Вълчев?
Защото аз не чух повече нито един от останалите министри на НДСВ да подеме темата, да я предаде на депутатите и на еврокандидатите. И на всичко отгоре в иначе хубава кампания не се забелязва и целият партиен елит да участва активно. От министрите само двама се включиха  – Николай Василев и Гергана Грънчарова.  Нито Петканов, нито Близнаков  се обозначиха като лица на НДСВ. От голямата група жълти зам.-министри пък се чу само името на Валери Цеков.
В началото на кампанията царят даде интервю за списание “Тема” и авторска статия за “24 часа”. И двата текста напомняха програмното обръщение и влизането му в политиката на 6 април 2001 г.
Перлите в короната
С листата Сакскобургготски отново заложи на непознати лица. Национално разпознаваеми са само Соломон Паси и Антония Първанова. Разбира се, макар и в друга област, публиката разпознава и Маргарита Хранова, която по вътрешнощабна информация е находка на Весела Драганова.
Сигурно кандидатите имат много качества, щом са в такава важна изборна листа. Малко от тези качества обаче успяха да станат видими по време на кампанията. Перлите в българската либералната корона са вторите в листите на НДСВ и ДПС – Аспарух Панов и Мариела Баева. Слухът е, че те са посочени лично от Греъм Уотсън, председател на Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа.
След 2001 година НДСВ си избираше пиар по приятелска линия. За тези избори, сигурно напарени от слабото представяне през 2005 г., си наеха професионална агенция – на Моника Йосифова. Тя успя да сглоби кампания микс от кампанията на “Новото време” на последните парламентарни избори и успешното представяне на НДСВ преди шест г. Дони пък написа и изпя хубава песен, също като тогава. Клиповете са в стилистиката на Жоро Торнев, без той да е авторът сега.
Сръчно и с планирани медийни изяви - използвайки Милен Велчев, Гергана Грънчарова, Меглена Кунева, Соломон Паси и с активното участие на царя, НДСВ успя през кампанията да компенсира непознатите лица от листата.
Всичко това, както и повишеният професионализъм и прагматизъм в тази кампания, доведе до покачените проценти. Вече никой не си задава въпроса ще има ли НДСВ евродепутати. Само едно нещо липсваше - емоцията, която осигури победата на царя преди 6 години. За всички е ясно, че тези избори са много важни за НДСВ като партия.  А избирателят има нужда някой да спечели сърцето му, а не гласа му.
Проблемите
Проблем № 1 за кампанията на НДСВ е участието в тристранната коалиция. Никого няма да изненадам, като кажа за 107-и път, че влизането в това правителство ще се отрази драматично зле на рейтинга, позициите и бъдещето на НДСВ. В резултат от участието си в тройния съюз, НДСВ стартира тази кампания от изключително ниска база. От такава лоша позиция никоя друга голяма партия (при това бивша управляваща) не е тръгвала на избори. Включването в коалицията демотивира и деангажира активистите и избирателите на царската партия.
Много късно в НДСВ си повярваха, че кампанията им може да е успешна. Две седмици се държаха като обречени. Дори не реагираха, когато от БСП и ДПС индиректно ги предупредиха, че нямат шанс и за един евродепутат и предвид тези резултати на изборите, ще трябва да се преразгледа квотата им в коалицията.
Драма на кампанията и на трите партии в управляващия съюз е, че дори надулата бузи ГЕРБ явно не може да спечели мнозинство на парламентарни избори – независимо дали са предсрочни или редовни. Нито една от БСП, ДПС и НДСВ очевидно не иска на следващите избори да се коалира с нито един от сегашните си партньори (видно е че се събраха, за да разберат, че не могат заедно). И затова всяка от кампаниите на тези партии е половинчата.
Друг проблем на тези избори вече може да бъде видян и в социологическите сондажи за вота. Оказва се, че голямата част бъдещите български депутати в Европарламента ще бъдат представители на партии, лидери и личности, които 17 години са работили по-скоро срещу ЕС. А далеч по-слабо ще бъдат представени СДС, ДПС, НДСВ и партиrте, които са работили това членство да се случи. Това показва сериозно объркване в обществото, загуба на политическа идентификация, заличени вододели. Това ще бъде един от абсурдите на първите български евроизбори. Ако използваме библейското „има време за сеитба и време за жътва”, то 17-те години път към Европа са били нашата сеитба, а сега е времето да жънем. По всичко личи обаче, че ще жънат други, а не тези, които са сели.
Дори НДСВ, които имат абсолютно основание да се рекламират като формацията, която дава европейския облик на управляващата коалиция, и то напълно заслужено, не използваха кампанията, за да припомнят на електората усилията и заслугите за европейската кауза на десните партии през всичките години на прехода.
Проблем №3 на кампанията, който всички отбелязват като №1, е скандалът (в който висши политици забъркаха страната ни и то в навечерието на решителния юнски евродоклад) и убийствата. Тези две събития направиха кампанията за медиите и за обществото напълно безинтересна. На практика кампанията беше публично отменена. Ако не бяха платените кратки предизборни хроники в телевизиите и радиата и каретата във вестниците, нямаше изобщо да разберем, че в България има и избори. Скандалът отмени дори нуждата от традиционното предизборно производство на компромати. Е, разбира се, върху убийството на Тасев лепнаха снимката на царя, който за 7 години в България е ходил на два мача. И бързо-бързо разни кампанийни герои от всички времена започнаха да подсказват на медиите абсурда „Царя-Тасев в кокаинова афера”. Добре, че беше пропускът за депутатския паркинг на името на червен депутат, че обезкръви този нескопосан компромат.   
Четвърти в списъка, но изключително важен, е проблемът с избирателната активност. Тя не е просто традиционно ниска, каквато била в останалите държави членки на ЕС по време на избори за европейски представители. Българският проблем от години е, че 70% от българите продължават да не разбират, че като не гласуват, не наказват политиците, а дават гласа си на най-големия си политически враг (този, който ще жъне от негово име).  

17 май 2007 г.
В. „24 часа”