Блог на Мирослав Севлиевски

Кандидатът взе точки, защото действащият го уважи

Волен и Марков принудиха Първанов и Беронов да се срещнат

Мирослав Севлиевски

На пръв поглед Беронов загуби, но самият факт, че Първанов се яви на дебат, превръща десните в малки победители. Но по-скоро Първанов се яви от страха да бъде единственият в света желаещ да бъде преизбран за президент, който не е минал през публичен дебат. А пък сигурно и страхът от Мaрков и Сидеров ги накара да се срещнат пред публика.    
Дебатът имаше за цел да позиционира не победителя, а основния претендент за президентския пост. Или просто Първанов да покаже кой е предпочитания от него и от БСП опонент. Беше използван стар сценарий от 1991 година, когато дебатираха Александър Лилов и Филип Димитров. Тогава целта беше да отсвирят СДС-либерали и СДС-център и да покажат кой е най-десния, изправен срещу най-левия. Просто двуполюсен модел.
През 2006 година възраждането на двуполюсния модел е невъзможно. Опитът той да бъде възстановен показва лош професионализъм на сценаристите, макар дебата да имаше мото – “България през следващия президентски мандат - има ли битка между лявото и дясното”.
Дебатът беше един много вежлив разговор. Толкова учтиви усмивки и толкова много “благодаря, извинете, моля, дали бих могъл, ако ми позволите и ако е удобно”, че всичко изглеждаше предварително нагласено. А нали това чувство за нагласеност и думичките “гарван гарвану око не вади” отвращават българските избиратели от политиката.
Целта и сега беше да се накарат десните избиратели да гласуват за най-големия враг /Беронов/ на техния враг /Първанов-БСП/. Нямаше сблъсък не само заради сценария, но и защото никога не е имало сблъсък Беронов-БСП. Сценарият беше слаб, а темите още по-стари.
Нито един от дебатиращите не се обърна към избирателите си директно. Не ги погледнаха в очите, не им казаха какво ще се случва в България през следващите пет години. И каква ще е ролята на президента (както и да се казва той) в една съвсем нова политическа обстановка от 1 януари 2007 година. Как ще участваме в европейската политика, в сблъсъка на Европа с Русия, Америка или ОПЕК.
Двамата не казаха нито дума срещу партиите на популизма и срещу клишетата от Възродителния процес, които ядат от процентите и на двамата, но и от модерната българска перспектива.
На темата за националната сигурност и двамата дебатираха, все едно са версайски политици. Сега по цял свят, като се говори за национална сигурност, не говорят за армии, пушки и пищови, както направиха Беронов и Първанов, а говорят за образование. Това беше сетното доказателство за ретро излъчването на срещата и тежката скука.
Първанов беше притеснен, Беронов – изморен. Динамика - до първите 15 минути. Всичко беше решено в черно-бяло, дори очилата Цветанка Ризова.
Вкусът, който остава след такъв дебат, е като на изветряла синьо-червена лимонада.

17 октомври 2006 г.
В. „24 часа”