Блог на Мирослав Севлиевски

БСП ИЗДИГНА НАЙ-РОЯЛИСТКИЯ ДЕВИЗ

Мирослав Севлиевски, министър на енергетиката и заместник-председател на "Новото време", пред в. "БАНКЕРЪ"

Мирослав Севлиевски е роден на 18 януари 1965 г. в Троян. Завършил е география в СУ "Св. Климент Охридски". Един от създателите на Групата за натиск на "Новото време" и на дискусионния клуб със същото име, в който членуваха над 20 депутати от НДСВ. Учредител и заместник-председател на политическата партия "Новото време". Преди да оглави самостоятелна парламентарна група, Севлиевски беше член на Политическия съвет на НДСВ и заместник-председател на парламентарната група на НДСВ в 39-ото Народно събрание. Женен, има една дъщеря.


Г-н Севлиевски, доколко "Новото време" предлага уникална рецепта за икономическото развитие на България?

- В "Новото време" сме политици, а не готвачи. Готвачите предлагат рецепти. Готвачите, които знаем от последните 15 години, можем да ги наречем майстори на тюрлюгювеча. Не е въпросът да правим кулинарни експерименти, на страната ни е необходима стабилна либерална политика, която да насърчава развитието на икономиката и да създава повече възможности за всеки един българин. През изминалите няколко години в парламента предлагахме такива закони, които да сложат край на връзкарския капитализъм и да дадат поле за състезание на идеи в обществото. Това е разликата между развитите и изоставащите държави - при едните действат ясни правила и закони за всеки, гражданите им имат равни възможности да успеят и да си изградят живота според желанията си, докато при другите една група хора държат целия ресурс на обществото и определят кой с колко да живее. "Новото време" иска България да е държава с правила.

Бихте ли посочили най-големите лъжи и най-истинските послания в изборната кампания през тази година?

- Обещаването на по-високи доходи е лъжа. Доходите зависят от развитието на бизнеса и ако на някого дължим обещания, то е на малките и средните предприятия, които са най-големият работодател в страната и изхранват най-голямата част от българските семейства. Това, което политиците са длъжни не само да обещават, а и да изпълнят, е да създадат насърчителни закони, които да направят държавата и българите успяващи.

Смятате ли, че ще има ефект от обединяването на социалното и здравното министерство под една шапка?

- Държавата трябва да знае името и фамилията на всеки човек в нужда. И да помага само на действително нуждаещите се, като помощта бъде тази, която е определена със закон. Хаосът в тази област води до чувството за липса на справедливост. В немалко европейски страни социалната и здравната дейност са обединени в една структура. Тя дава възможност за по-добра грижа именно за социално слабите групи в неравностойно положение. Освен че по този начин държавата ще пести от двойни административни разходи, гражданите ще могат да получават интегрирана услуга на едно място и от едно лице. За съжаление и до днес хората, които най-много се нуждаят от помощта на обществото са поставени в унизително положение от административната машина и времето им почти целодневно се ангажира от попълването и подаването на формуляри на безброй гишета. Държавата трябва да им осигури добро обслужване, като съхранява тяхното достойнство, и обединяването на социалната и здравната администрация има тази цел.

Необходима ли е радикална данъчна реформа? Как оценявате идеята да се мине към плоско облагане на гражданите и фирмите?

- Българската икономика има все още много недостатъци и без гъвкава и дори агресивна данъчна политика страната ни няма да е в състояние да привлича инвестиции в обема, който ни е необходим. Програмата на "Новото време" предвижда намаляване на ставката за корпоративно облагане до 8% до края на следващите четири години. Независимо че сегашната ставка е вече относително по-ниска в сравнение с някои от традиционните европейски икономики, не бива да забравяме, че в XXI век конкуренцията за инвестиции не е между държавите на определен регион или дори в рамките на един континент.
Колкото до личните данъци, смятаме, че посоката също трябва да е към значително намаляване и предвиждаме въвеждането на плосък данък. Още миналата година при разглеждането на данъчните закони нашето предложение беше за свиване на броя на ставките. За съжаление не можахме да убедим партньорите ни от ДПС и НДСВ. Предложението ни в следващия парламент ще е да се въведе единна ставка за доходите над 150 лв., която смятаме, че е реалистично да бъде определена на 19% за първата година и постепенно да бъде понижена на 15 на сто. Сегашната скала на доходите наказва тези българи, които инвестират в знания и квалификация и полагат усилия да създават по-голям продукт, като държавата им взима значително по-голяма част от доходите. Въвеждането на единна ставка е част от политиката на "Новото време" за даване на повече възможности и стимули за гражданите да се развиват, да работят повече и по-успешно.

Повечето партии застъпват тезата за оттегляне на държавата от икономиката. Каква е позицията на "Новото време" по този въпрос?

- Постепенното оттегляне на държавата от икономиката е задължително условие за създаването на ефективна пазарна среда. Ние споделяме убеждението, че една голяма част от функциите на държавата може да бъде прехвърлена на бизнеса, като например възлагането на контролни и административни функции на браншовите организации. Друг аспект на този въпрос е продължаването и завършването на раздържавяването. В "Новото време" винаги сме защитавали създаването на такива процедури, които да гарантират прозрачност на приватизационния процес. Това означава и по-голяма част от раздържавяването в бъдеще да се осъществява чрез фондовата борса. Преди повече от година внесохме предложение за промяна на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, с която да направим всички приватизационни договори публични, за да може обществото да е информирано за всяка стъпка и само да прави своите изводи. Колкото и днес да не ни звучи реалистично, приватизацията може и трябва да е в полза на обществото, а не само на "видни" негови представители. Предприятията, които останаха за раздържавяване, са твърде важни за България и за всеки един българин, за да позволим шепа избраници да направят добре познатите компромиси от по-близкото или по-далечното минало. Третият аспект на оттеглянето на държавата от икономиката е ограничаването на нейната преразпределителна роля чрез бюджета.

Какъв е обемът на средствата, които правителството трябва да преразпределя през бюджета, при положение че 75% от брутната добавена стойност в икономиката се дължи на частния сектор?

- Нашата програма предвижда преразпределението от държавата да не надвишава 35% от брутния вътрешен продукт в края на мандата на следващото управление. Тази цел е постижима при положение че страната успее да достигне висок растеж от 8-9% на БВП. Казано с други думи, ние не планираме да се намалява номиналната стойност на социалните разходи, които се правят днес. Но също така не смятаме, че правителството трябва да продължи да прибира всяка година все повече средства от гражданите и бизнеса. За последните петнадесет години стана съвършено ясно, че държавата не е добър инвеститор и политиката би следвало да оставя повече пари в по-ефективните частни ръце.

Всички кандидати за властта обещават по-ниски данъци и осигуровки, както и по-високи заплати и пенсии...

- Не всички партии обещават това. Програмата на БСП например не предвижда намаляване на данъчноосигурителното бреме. Нещо повече, заложените от тях разходи по всяка вероятност ще доведат до увеличение на това бреме с милиарди. Също така днес е нелепо да се говори, че държавата трябва да определя равнището на доходите. Това е една от големите неистини, които се изсипват предизборно от някои партии. При положение че по-голямата част от БВП се произвежда от частния сектор, равнището на доходите изцяло зависи от него. В програмата на "Новото време" няма нито една дума обещания за увеличаване на заплатите, ако не броим политиката ни за намаляване на данъците. Необходимо е обаче държавата да положи специално усилие за увеличаване на пенсиите, особено на най-ниските, и нашето убеждение е, че това трябва да е един от основните акценти на бюджета през следващите четири години. Има дейности, от които не можем да си позволим да пестим. Такива са поддържането на бърз темп на растеж на пенсиите, гарантирането на добра система за здравни услуги и инвестициите в образователната система.

Ще се сбъднат ли предвижданията за "червено-жълто" правителство? Или за правителство между НДСВ и другите партии от дясното политическо пространство?

- Вероятността за червено-жълто правителство е нулева. И този отговор вече го даде лидерът на НДСВ и настоящ министър-председател. Сакскобургготски дори беше още по-категоричен - той каза, че неговата политическа сила не би подкрепила мандат за управление на БСП. Все по-ясно става и че прокламираните огромни проценти хора, гласуващи за социалистите също са силно преувеличени. България има нужда от либерално управление - от политика на създаването, а не на разхищението, от политици, които правят нещата да се случват, а не само да обещават. Иначе тези, които реват по двуполюсния модел, никак не са малко. Най-яко реват БСП и техните глашатаи - социолози, политолози и трубадури. За голямо съжаление немалка група и от "героите" в НДСВ им приглася. Тази групичка четири години бере плодовете от царския труд, усилия и репутация и сега стоят като глухонеми пред арогантността на БСП, пред предизборните им обещания и икономическа програма, която ще доведе до огромен бюджетен дефицит. Те от Тодор Живков насам нищо не са научили - взимане на заеми и ако е възможно да не ги плащат - това им новото икономическо мислене. Най-голямото им геройство в тази кампания беше да кажат, че имат един икономист, доведен от чужбина, и, разбира се, да направят основен предизборен девиз изречението, което е еманация на роялизма: "Един за всички, всички за един" - написано от Дюма за пазачите на краля Слънце. Аз вече започвам да си мисля, че в БСП са скрити най-ревностните монархисти.

Има ли "Новото време" визия за бъдещото си политическо развитие, в случай че не прескочи четирипроцентната бариера?

- Такъв случай няма.

В. “Банкер”, 18 юни 2005 г.