Блог на Мирослав Севлиевски

С Филиз Хюсменова, водачка на евролистата на ДПС, разговаря Мирослав Севлиевски

Интервюто е публикувано във вестник Труд на 3 юни 2009 г.

Предизборната кампания за Европарламент е в разгара си, текат последните дни. Водачката на листата на ДПС Филиз Хюсменова и един от кандидат-евродепутатите на ЛИДЕР и "Новото време" Мирослав Севлиевски се срещат в ранния следобед в лоби бара на хотел "Радисън" за поредния челен сблъсък на "Труд". Филиз е първа, идва с 5-6 минути по-рано. Севлиевски, който в случая е в ролята на журналист, направо цепи секундата на две - точно в 14 ч. Двамата се познават от години - бяха министри в кабинета на Симеон Сакскобургготски. "Здравей, г-жо министър", казва нововремецът и прегръща колежката си. Севлиевски започва веднага с чувство за хумор: "Да знаеш колко въпроси съм ти подготвил, цели 120!" И вади 3 листа, пълни с питания. Преди да започне обаче, й дава задача - да му покаже с пръсти знака на "Новото време". Филиз не се дава и веднага свива пръсти във формата на таралеж. Модератор е Мариела Балева. Отстрани на друга маса, съвсем случайно, Лили Иванова води оживен разговор.

- Дълъг ли е пътят от Силистра до Брюксел?

- Достатъчно дълъг е, за да може човек като мен, стартирал в партийната структура преди повече от 15 години, извървял пътя на цялата партийна йерархия, преминал през различни административни институции, да стигне дотам.

- Тръгваш от малката гара. Ако беше родена в София, по-бързо ли щеше да стигнеш до голямата политика?

- Не. Силистра като град с 1900-годишна история ми даде широк светоглед, благодарение и на хората, с които съм работила, на близките и приятелите ми. Може би в големия град по-бързо можеш да се реализираш, но така тръпката е по-голяма. Да се докажеш, независимо че си толкова далече от центъра. Да те оценят, да те видят, да те забележат и да получиш възможност.
А за да се качиш на влака за Брюксел, трябват знания и опит, с които да си равен на останалите. Това е основополагащо, за да правиш политика в по-големи мащаби и измерения. В противен случай няма как да те възприемат равнопоставен с другите.

- На кого първо се обаждаш при добра и при лоша новина?

- Единственият човек, с когото споделям и доброто, и лошото е д-р Хюсменов, съпругът ми. И за двете новини той винаги е пръв. Родителите ми не ги притеснявам за лошото, достатъчен е фактът, че непрекъснато мислят за мен.

- Как се гледа на жената политик в партия като ДПС и какво й струва, за да е водач на евролиста?

- ДПС е динамично развиваща се партия и залага на потенциала на жените. Отдавна в ДПС участието на жените и във вземането на решения е факт. За нас е важно да преценим хората и да работим в екип.

"Труд": А има ли прими в ДПС?

- Не, разчитаме на екипа в работата си, всеки има и силни, и слаби страни, и когато обединим силните страни, ставаме по-успешни.

- Чувстваш ли се европейската звезда на ДПС?

- Не бих казала. Аз съм представителят на ДПС в Европарламента с най-много опит в него до този момент.

- Като отидеш на селско събрание, как възприемат теб - жената политик?

- Напълно сериозно. През годините, а и през последните 15 дни имах възможност да се срещна с хиляди хора и в по-малки населени места, и в големи градове. Хора с различен профил, задават много конкретни въпроси. Опитвах се да намеря общ език с тях.

- Кажи три неща, които най-често те питат на тези срещи?

- По какъв начин и най-лесно средствата от еврофондовете могат да стигнат до хората, как те ще променят живота в градската среда, как училищата ще станат по-приятно място за децата, как болниците ще изглеждат по-добре и ще дават по-качествени услуги. Повечето въпроси са свързани с ежедневието. Хората очакват да чуят от нас конкретни стъпки, как и по какъв начин ще променим стандарта им на живот.

- Кои три неща най-често обещаваш?

- Да разкрия още информационни центрове, за да имат хората повече информация за възможностите, които дава Евросъюзът и за това, което правим - имам четири досега. Обещавам семинари за обучение на млади хора, на хората от бизнеса как да стартират нови проекти. Обещавам и помощ за образователни инициативи. Създадох няколко къта за отдих за деца и за възрастни, които се възприеха много добре от живеещите в по-малките населени места.

- Как отговаряш на хората, когато те питат: От две години сме в ЕС, а повечето еврофондове са спрени заради обвиненията в корупция на сегашния кабинет?

- Имахме сериозни проблеми в усвояване на евросредствата, но през последните месеци под зоркия поглед и контрол на европартньорите ни се справяме все по-добре. Факт е, че ЕС вече отпуска от замразените средства за България, това означава, че националните системи за мониторинг и контрол заработват ефективно, че администрацията ни се приближава към нивото на изисквания на ЕС. Такъв проблем е съществувал и в другите страни в ЕС. Съществува и сега. Затова през последните месеци на мандата внесох поправки за опростяване на процедурите на европейско ниво за усвояване на евросредствата. Тези документи са приети.

- На тази тема няма да постигнем съгласие...

- Категорично няма да го постигнем. Погледът ти към управлението е различен, опозиционен и няма как.

- Какво може и какво не може да си позволи жената в политиката?

- Не може да си позволи липса на професионализъм и компетентност. За щастие, може да си позволи онова, което при мъжете не е традиция - повече толерантност, диалог и разумни компромиси, за да се решават проблемите. Жената политик има по-изострени сетива за тях, както и деликатност.

- В края на май преди 20 години през 1989 година по БНР и БНТ Тодор Живков обяви, че българските турци могат да изберат родината си и ако смятат, че това е Турция, могат да напуснат България. Тогава си била на 23 години, какво ти струваше на теб и на семейството да направите този избор?

- (Мисли дълго.)Много ми е тежко да говоря на тази тема. С годините съм се опитвала все по-малко да си спомням тези събития, но никога не бих могла да ги забравя. Аз бях IV курс студентка във ВТУ, бях в изпитна сесия по това време и нямах връзка с родителите си - просто телефоните бяха блокирани. За тях беше много важно да завърша образованието си в България(спира, защото очите й се навлажняват, сълзи започват да се стичат по лицето й), тъй като са доста възрастни, никога не са си и помисляли, че можем да сменим родината си и родния край. И между другото пред мен никога не е стояла такава дилема...

- Ти и мен ме разчувства, плачеш...

- Тежко е човек да си спомня тези събития.

- Трябва ли да ги помни?

- Разбира се. Но никога не бива да ги повтаряме.

- Трябва ли да се държим, все едно, че не са се случвали?

- (Мисли няколко секунди, а през това време бърше с кърпичка очите си.)Цялото ни общество трябва да преживее този катарзис, за да излезем по-силни и по-обединени от това, което се е случило.

- Беше едновременно министър (и то без портфейл) на бедствията и авариите, председател на Националния координационен комитет по СПИН, шеф на Националния съвет по етнически и демографски въпроси. Как се борят бедствията без пари? Нямам спомен да си се правила на мъченица, докато беше министър?

- Трудно ми беше, липсваше закон за координация между институциите по това време, имаше доста извънредни ситуации. Разчитах само на екипа, с който работех, на институциите, които се опитвах да обединя. Беше ми трудно. Но пък хубавото е, че непосредствено след като бях избрана за евродепутат, първите поправки, които внесох в доклад на ЕП, бяха за земетресенията и регионалното им въздействие. Така че тази ми роля помогна експертно да участвам в дебатите и документите, които се приемат по тази тема в ЕП.

- (Мисли няколко секунди.)Можеш ли да сравниш етническата карта, която периодично се вади като диагноза преди избори, с бедствие или страшен вирус, от който политиците не могат да се излекуват вече 20 години?

- Вече сме в друго време. През 2009 г. други трябва да са приоритетите, политическото говорене и ценностите ни като страна член на ЕС. Заигравайки с темата най-малкото си нанасяме допълнително рани и горчивина. Сега имаме нужда да сме заедно и, черпейки сила от тази ни заедност, да се доказваме пред Европа.

- Не използваме ли етническата карта, за да скрием липсата на политика и ясни цели?

- Това имам предвид. Ако се обединим, независимо от цветовете ни по няколко важни национални идеи и стратегии и всички тръгнем да ги реализираме заедно, това говорене ще остане много назад.

- Кой е най-големият враг на ДПС?

- Ние не търсим врагове. По-скоро те ни търсят за такива. И за да оцелеем на политическата сцена, се развиваме. ДПС инвестира много в младите хора, които са авангардът и моторът на партията по време на избори. Сигурно не се харесва, че развиваме успешно кадрите си. Иначе даже е модерно ДПС да се посочва за враг...

- Готова ли си като евродепутат от ДПС да поискаш оставката на който и да е чиновник, излъчен от ДПС, който спира европарите, за да гарантираш, че парите ще стигнат до избирателите?

- Да, категорично. Винаги изразявам мнението и позицията си, без да се притеснявам.

- А ако го кажеш вътре в партията на ЦОБ и не бъдеш чута, готова ли си да излезеш публично?

- Да, но няма да имам нужда, защото всеки член на Централното оперативно бюро може да изрази позицията си, тя бива чувана и се вземат мерки.

- Би ли подкрепила идеята на Новото време половината от депутатите, т.е. 120, да се избират мажоритарно?

- Да. Това ще накара политиците да работят повече и да изпълняват обещанията си.

- А какво мислиш за закона за референдумите?

- Този закон е едно от най-важните постижения на Народното събрание през този мандат. Той утвърждава пряката демокрация, хората ще могат да се произнасят по важните въпроси, които се отнасят до тях.

- Над 60 % от гражданите на община Поморие са срещу проекта Бургас- Александруполис. Нали си сигурна, че техният глас трябва да бъде чут.

- Местното население трябва да бъде чувано. То живее там и е важно как ще се развива, но въпросът с газопровода е и национален.

- Ако беше жител на Поморие, щеше ли да гласуваш?

- Да, със сигурност щях да гласувам, ако живеех там.

- Доколкото те познавам, а и в. "Труд" също, не показваш политическа амбиция, а в същото време си успешна. Как го постигаш?

- С работата си най-вече. Това е най-важното, ако я правя добре, се оценява.

- Имаш добро образование - две филологии наведнъж, имаш професионален опит, минала си през всички нива на йерархията - това ли е формулата на успеха? Някои казват, че си от тихите води в ДПС и очевидно си дълбока вода. Успешен министър си, евродепутат, сега пак ще получиш доверие.

- Не зная дали съм от тихите води, но съм човек, който последиците не могат да спрат, за да каже какво мисли, обективна съм.

- Има ли състезание в ДПС по тиховодство?

- Не. Всеки трябва да намери мястото си и да свети със собствена светлина(усмихва се и го гледа право в очите). Няма нужда от конкуренция, конкурирам се единствено със себе си в тази партия. С никой друг.

"Труд": Умори ли ви този "таралеж", Филиз, май ви направи дисекция?

- (Усмихната, но и със сериозен глас казва)Това беше най-трудното интервю, което съм давала. Много подбрани и професионално зададени въпроси, с проницателен поглед.

М.С.: Аз вероятно пропуснах много от въпросите, на които един евродепутат трябваше да отговори. Това, което не попитах, съм сигурен, че избирателите няма да ти го спестят.