Блог на Мирослав Севлиевски

Текстът е публикуван във вестник „24 часа” на 2 декември 2008 г.

Законът може и да проработи, но след ремонт и с няколко милиарда инвестиции от бюджета
През XXI век, когато говорим за енергийна ефективност, това е равно на енергийна независимост, която пък от своя страна е равна на национална сигурност.

Всеизвестен факт е, че българската икономика е повече от 6 пъти енергоинтензивна в сравнение с държавите от ЕС. Малко хора знаят, че в България, докато произвеждаме и транспортираме енергията, губим половината от нея.

Поне поради тези причини нуждата от нов закон за енергийна ефективност е навременна за България.

За голямо съжаление проектът за нов закон за енергийна ефективност, който беше изработен от експерти на Министерството на икономиката и енергетиката и който имаше за цел да разшири законовата рамка за националните цели в тази област, беше торпилиран в Народното събрание.

Още един неработещ закон

Депутатите от енергийната комисия задраскаха една дума в проекта, която много обичат през последните години да задраскват - общественополезни. В резултат последващите текстове в закона увиснаха във въздуха и звучат неадекватно. След това законът беше проспан в пленарната зала и глупостта или пък лобизмът, допуснати в енергийната комисия, станаха законодателен факт. После имаше очаквания, че президентът ще оправи пороците на закона, като го върне. Но и това не стана.

Накрая се получи един неработещ закон, с който да се отчетем пред Брюксел, че спазваме новите директиви. Това е поредното доказателство за лицемерната политика на управляващата коалиция.
Първо, към настоящия момент има 117 лицензирани фирми за енергийни одитори. С отпадането на общественополезни от словосъчетанието със сгради, в обхвата на закона попадат близо 1 милион сгради в България с площ над 1000 квадратни метра, които трябва да бъдат обследвани и после сертифицирани. И на децата лесно може да им стане ясно, че 117 одитори не могат да обследват 1 милион сгради.

Второто, за обследването на тези сгради някой трябва да плати Законът е написан така, че ще трябва да платят гражданите. А за да го сторят, трябва да се сдружат. Но трябва да виждат смисъл да го направят.

Трябва да се разширят досегашните данъчни и икономически стимули. Вместо това и вместо разяснителна кампания за крайния ефект законът принуждава по административен начин собствениците на апартаменти в огромните блокове да се сдружат.

Това ми прилича на колективизацията на земите в селското стопанство през 50-те и 60-те години. Затова наричам този закон закона на енергийните текезесета. С това принудително сдружаване държавата всъщност бяга от отговорност.

Енергийна независимост за стотици милиарди

За да се случи този закон, държавата трябва в определен период от време при определени условия да заплаща тази дейност.

Ако казваме, че енергийната ефективност е равна на енергийна независимост, и ако смятаме, че това е важно за държавата и обществото, а всички политици го повтарят като мантра, то без пари от бюджета това няма как да се реализира. И тези пари не са предвидени в бюджета за догодина.

Ако отделяме пари за армия, която да брани нашата независимост, така трябва да заделяме и за енергийната ни независимост.

Ако искаме да спестим стотиците милиарди евро годишно внос на енергийни ресурси, то няма да стане, ако България не инвестира в енергийна ефективност няколко десетки милиарда евро. И ще бъде много несправедливо, ако т. нар. ляво социално-либерално управление днес прехвърли цялата тази отговорност и пари на българските граждани. Не е честно, другари социалисти.

Не чух нито веднъж за енергийна ефективност в разговорите за разпределяне на огромния бюджетен излишък нито тази година, нито в някоя от предишните. Нито един министър, нито един депутат не чух да предложи и дума за инвестиции в енергийната ни независимост.

Още примери, че този закон категорично не е направен, за да работи. В обхвата му попадат и всички училища, всяко от които трябва да има нещо като енергиен директор.

В бюджета на министерството на образованието обаче заплати за такива енергийни директори няма. Факт е, че дори изпълнителният директор на Агенцията за енергийна ефективност Таско Ерменков, който ще прилага разпоредбите, обяви, че законът е калпав. И ако приемем, че той е топекспертът на България по енергийна ефективност, то кого обслужва този закон.

Кой и защо проспа закона

Дали докато част от депутатите са проспивали закона, други пък явно са били будни и са намерили сръчен начин да прокарат през него големите интереси на доставчиците и производителите на енергия. Част от проблема е в самия механизъм на правене на законите. Още преди 5 г. "Новото време" предложи в Етичния кодекс на депутата да има задължение, когато се предлага закон, в неговите мотиви да пише защо се предлага, кой е облагодетелстван от него и чии интереси засяга или нарушава.

В мотивите към закона, които са подписани от министър-председателя, такъв анализ не е направен. Ако беше направен, нямаше да стигнем до днешната ситуация.

Щеше да е ясно, че фирми, които правят обследвания по енергийна ефективност, ще бъдат глобявани от 50 до 200 хиляди лева, при положение, че част от тях са еднолични търговци или ООД-та с капитал 5 хиляди лева. Те могат ли да носят такава отговорност?

Подобни са и глобите за собствениците на жилища в сгради над 1000 квадратни метра.
Те стигат до 10,20,30 хиляди лева.
Посилни ли са тези глоби? Не са.

Възможно ли е да намерим 1 милион относително енергийно образовани граждани, които да играят ролята на енергийни директори на всяка една сграда? По-скоро - не.

При тази патова ситуация министърът на икономиката и енергетиката да си събере експертите, да прегледат закона, да го допълнят, да се съобразят с европейските директиви и да го направят работещ.