Блог на Мирослав Севлиевски

Публикувано във вестник „Труд”, 29 ноември 2007 година

В НДСВ се говори за липса на морал, справедливост, демократични процедури и устав. За тоталитарни методи, за лични амбиции, за политическа непоносимост. Не е ново. Новото е, че тези думи се изричат от хора, с чиито лица може да се илюстрира тоталитаризма на царската партия.

Днес за демокрация се молят хора, които написаха най-недемократичния устав на партия и правилник на парламентарна група в България. Които замениха политиката на идеи с политическо интригантство, а партийното строителство с мрежа от клиентелисти. Които попречиха на нов закон за референдумите, на нов избирателен и етичен кодекс.

За публично обсъждане и демократично гласуване сега реват хора, за които партия можеше да се управлява с тайни списъци и с ръкопляскания.

Твърдят, че е изчерпан проектът, който те създадоха. Защото НДСВ сега е това, което те направиха. Те провалиха царското движение и регистрираха царската партия и я ръководиха досега. Те написаха депутатските листи през 2001-ва и 2005 година. Самите те – имена от списък, подаден на царя, - прекараха 6 години в писане и разнасяне на списъци. 

Досега разчитаха на царската милост, сега реват за обществена справедливост. А те дори не разчитаха, а раздаваха царската милост. 

Борислав Ралчев каза: „Много хора решиха да удовлетворяват личните си амбиции и да налагат тоталитарни методи, това е непоносимо и невъзможно”.Това изречение е най-краткият възможен автопортрет на тези, които играеха царедворци, но се изживяваха като царе. 

Драмата на тези хора обаче не е от миналата вечер. Тя започна още на конгреса на НДСВ, през пролетта. Когато царят се опита да си вземе обратно партията от тях. Поиска да се промени името и устава на партията и от лидерска да стане демократична. Министрите да не съвместяват партийни постове. Да спрат интригите и да се изгони клиентелата.

И тогава тръгна техният бунт. Тогава се сетиха за демокрацията, за вредната коалиция, за процедурата и политическия диалог. Просто защото разбраха, че като не могат да говорят от името на царя, от тях вече нищо не зависи. Ще трябва да се разделят с постове, власт и пари, да забравят и за кадруването. И от това явно много боли.
Днес реват, че не искали постове, а свобода и справедливост. Но се оплакват едва след като вече имат всички постове и по всичко личи, че не смятат да ги напускат.  

Единствената новина сега е, че за пръв път Симеон Сакскобургготски лично и публично поиска оставки. И то на онези хора, които през всичките 6 години на тази партия искаха оставки от името на царя, включително и моята през 2002 година.
Това, че царят изгони Пламен Панайотов, Борислав Ралчев, Владимир Дончев и Борислав Великов и че други „панайотки” ги последваха, не е изненада. Още в обръщението си от 15 юни лидерът им ги призова публично да не бойкотират новия устав, дори произнесе няколко пъти думата „интриги”. Добави, че ще предприеме радикални действия. И информира тези, които побързаха да се зарадват, че няма намерение да се оттегля от политиката, нито от партията.

Нарекох тогава това действие на Сакскобургготски „въстанието на царя”. Фактите от и след конгреса показаха ясно причините, заради които преди три години Новото време напусна НДСВ.

Казват сега изгонените, че ще правят самостоятелна парламентарна група. И че ще се борят за каузата на царя от 2001 година. Досега обаче ги познаваме в позата им на царедворци, но никой не ги е виждал и чувал в позицията им на политици. Ако може да се съди по това как се развива политическата им кариера, видно е, че тяхната кауза има друг източник и друга посока.

Опитват се да прехвърлят единствено на царя вината за влизането на НДСВ в тройната коалиция с ДПС и БСП. Май искат да се забрави, че бяха най-върлите врагове на създаването на либерален алианс още преди изборите през 2005 година. Когато и за децата беше ясно, че това е единствено възможната политическа коалиция, която би направила невъзможно връщането на БСП във властта. Панайотките преговаряха после с БСП и ДПС за формиране на сегашното правителство. Хора от техните обръчи станаха министри и зам.-министри в коалиционното правителство.
 
Да припомня още: Панайотов лично водеше политическите консултации през 2001 година за тогавашното правителство на Симеон Сакскобургготски. Когато узурпира и провали всички контакти със СДС, а в правителството влязоха ярки представители на БСП.

Същите тези хора, когато Новото време искаше да работи за каузата от 2001 година, твърдяха, че тя си е лично на царя, а ние сме узурпатори, ренегати и предатели.
Твърди се, че след като царят изгони водачите на следконгресния бунт, министрите на НДСВ ще подадат оставки от правителството, без негова санкция. Това, заедно със заявката за нова група обслужва всички други интереси, но не и тези на царската партия. Това е опит царят да бъде детрониран. Да му изземат функциите и позициите и в коалицията и в парламентарното мнозинство.

Затова ги наричам червените гвардейци. Защото както съм казвал много пъти, на Симеон Втори преврат с помощта на червената армия му е дежа вю. Преживял го е на 9 години, сигурно ще го преживее и на 70.

Очевидно властта в България има проблеми. Изненадващите рокади на върха в МВР са дори по-важна новина от изгонването на панайотките. Обвиненията на червени активисти, че Първанов се опитва да наложи модела на Путин и да го оглави, явно имат някакви основания. Факт е възходът на ГЕРБ. Както и опитите на десницата да се обедини за участие в бъдещи парламентарни избори. 

Тъй като им изстинаха местата в НДСВ, „жълтите бунтовници” си търсят друг двор, където да са царедворци и да предложат в замяна обслужваща парламентарна група и национална мрежа от клиентелисти.

Може да излезе, че дотук съм адвокат на царя. Не съм. Когато нововремци още през 2001 година писахме устави и закони, предлагахме публична политика, модерна политическа инфраструктура и демократично партийно строителство, те бяха против. Ние напуснахме и те останаха с царя, те са негов избор. Той позволи те да управляват от негово име. Сега си го взе обратно.