Блог на Мирослав Севлиевски

Мирослав Севлиевски, заместник-председател на “Новото време” – в предаването на БНР „Нещо повече”, 9 октомври 2007 г.

Водещ: Още за това как биха могли да се вземат решения. Не забравяме, че идват местни избори. И да искаме, не можем да забравим впрочем. Защо кандидат кметовете обещават по важни или както се казва по шекотливи въпроси на ежедневието в различните селища. Да се питат хората защо си представят, че би могло да има референдуми и те да са то значение. За това най-напред искам да говорим сега с Мирослав Севлиевски, заместник-председател на “Новото време”. Добър ден, г-н Севлиевски.

Мирослав Севлиевски: Добър ден. Добър ден и на вашите слушатели.

Водещ: Вие имахте голяма активност по този въпрос в миналото Народно събрание. То и в това, мисля, че нищо особено не се получи по темата. Но защо, според вас, хората, които искат да управляват общини сега обещават, че ще разчитат и на мнението на хората или поне ще го потърсят?

Мирослав Севлиевски: За голямо съжаление, повечето го правят от откровен цинизъм. Повечето от онези кметове, които днес кандидатстват да бъдат преизбрани, през последните четири години, правеха всичко възможно гласът на хората да не бъде чут и където имаше опити за местни референдуми, те да не случат. Вие добре си спомняте опита на бургаския общински съвет, организира референдум на тема “полезен или не за Бургас е нефтопровода…

Водещ: Бургас – Александруполис .

Мирослав Севлиевски: Да. Бургас – Александруполис. Знаете, че единият път общинския съвет гласува решение да има такъв референдум и след няколко дни се пометна. Пометна се, защото няма закон и се пометна, защото тези общински съветници просто не искат гласът на хората да бъде чут. За да може, обаче тази работа да се случва , така че да не зависи единствено и само, дали е на президента, дали е на Народното събрание или на група общински съветници, то наистина трябва да бъде приет нов закон за референдумите, където по 5 или 10 % от жителите на една община, или пък 5 или 10 % от избирателите на България се подпишат по една подписка за свикване на референдум ,той да бъде задължителен и да остане единствено на президента или на Народното събрание да определи датата за провеждане на този референдум. България е вече европейска държава и най-накрая е дошло времето наистина да вкараме европейските правила в България, а и започва да става изключително важно от стратегическа гледна точка за българските общини, особено сега, когато ще има доста средства от Европа, от Европейските фондове дали е важно да правим мост там, където няма река. Защото, вярвайте ми, ще има и такива случаи. Като гледам обещанията, както ви е казахте, в тази предизборна кампания, освен за референдуми, има кметове, които обещават такива неща, които не само правителството, но и Господ не може да ги изпълни.

Водещ: Мислите ли, между другото, като споменахте европейските пари, как биха могли да бъдат изразходвани в полза на хората,разбира се, а не иначе, че са готови хората, които се стремят към местната власт да направят това, да оползотворят, да получат най-напред тези средства? От това, което наблюдавате в страната.

Мирослав Севлиевски: Повечкото хора, които съм чувал, познавам или виждам в местната власт, честно да ви кажа, не вярвам, че имат качества въобще да разберат как работят европейските програми. И че в Европа няма да подаряват пари, и няма да позволят парите да се крадат, а ще дават пари за проекти и програми, които имат своята възвръщаемост. Дали тя е обществена, имагинерна, с други думи не може да се пипне, или пък ще се върнат обратно средства в съответната община или в съответния район.

Водещ: Да.

Мирослав Севлиевски: Затова е изключително важно тези избори, в общините българите да изберем такива общински съветници и такива кметове, които са наясно, първо, какви са приоритетите на съответните общини, на съответното населено място, и второ, имат съответната подготовка. Както се казва, поне знаят що е компютър и интернет, защото то горе-долу на друго място няма кой знае каква информация за европейските програми.

Водещ: Защо толкова малко, между другото, се говори за общинските съветници, като са толкова важни хора?

Мирослав Севлиевски: Общинските съветници са по-важни от който и да е кмет.

Водещ:Именно.

Мирослав Севлиевски: Защото общинският съвет е този, който гласува общинския бюджет и, който контролира как се изразходват общинските средства. Началникът на общинското имане е общинският съвет. Това е истината, но да ви кажа аз лично и аз не мога да намеря отговор на този въпрос. Защо навсякъде дискутираме кметовете и кандидатите за кметове а не дискутираме кандидатите за общински съветници и техните качества, и за съжаление вероятно, запознати вече, аз съм сигурен, че в БНР има изключително много информация от вашите кореспонденти за опитите на партиите на парите, или за бизнес кандидатите, в кавички. За общински съветници в цялата страна, които се опитват, купувайки гласове, да си купят директно властта в общинските съвети. Горе-долу хора, които през последните години крадяха от общините, днес се опитват с откраднатите пари да купят властта директно.

Водещ: Между другото, разбрах за тази ваша инициатива “Не продавай гласа си”. Мислите ли, че може да има успех?

Мирослав Севлиевски: Аз се надявам, че ще има успех и се надявам повече българи да се включат в тази инициатива. Всеки трябва да запази своето достойнство и най-голямото предателство, лично към самия човек, е да продаде гласа си. По-голямо предателство към нашите деца няма. За 20 лева да продадем бъдещето на децата си. Дали са 20 или са 150 лева, както чувам, че вече във Варна се предлагат. Чувам, че във Варна включително, освен лекарства, едва ли не се обещават и по цели аптеки да бъдат подарени на пенсионерски клубове само и само да се гласува за един или друг кандидат. И трябва да се сложи баста, трябва да се сложи край на това нещо с покупката на гласове в България. Решението е едно. Повече хора да излязат да гласуват и Народното събрание, както в момента е предприело мерки за промяна на Наказателния кодекс, да не чака да минат местните избори, а преди местните избори да приемат закона на второ четене и президента бързо да го подпише, и да го публикува в “Държавен вестник”. И това да бъде валидно за местните избори. Всички трябва да знаем, има организирани групи от хора в тази държава, в нашата държава, които искат да купят общинските съвети. Това е истината. Аз съм днес в Бургас и цял ден чувам от наши симпатизанти за парите, които де раздават в община Несебър. Парите, които раздават включително в Морската градина на град Бургас.

Водещ: Толкова отрано при това. Или не е рано вече?

Мирослав Севлиевски: За тези, които са ги крали и не са ги броили.

Водещ: Няма значение, така ли?

Мирослав Севлиевски: Няма значение. Въпросът е, че учителите, които живеят с преброени стотинки, днес никой не им обръща внимание. За сетен път, чрез вас медиите научаваме за онези разговори зад кадър, които водят министър Вълчев и министър Орешарски и да ви кажем, доста е унизително това нещо да се случва.

Водещ: Така е. Г-н Орешарски се извини официално.

Мирослав Севлиевски: Разгеле, той е доста по-възпитан.

Водещ: Което е нормално, разбира се и няма какво да се обсъжда. Така трябва да се направи просто. Когато човек е обидил няколко, поне да се извини.

Мирослав Севлиевски: Това е нормалният живот и политиката трябва да стане нормална. Ако в нормалния живот ние, когато вървим по улицата, казваме “добър ден” на познати, когато се блъснем в някой,казваме “извинявай” и когато някой ни подаде ръка, му казваме “благодаря”, то в политиката трябва да е същото. Нормален живот. Нормални отношения. Нормална политика.

Водещ: Върви ли натам работата или не много?

Мирослав Севлиевски: То трябва да се опитва. Въпросът е колко?

Водещ: Непрекъснато.

Мирослав Севлиевски: По-нормално от това да отидеш да гласуваш в деня на изборите няма. И това ще покаже колко наистина сме станали нормални, модерни и отговорни.

Водещ: между другото, как вървят гражданските сдружения, които се занимават с избори? Понеже ви помним от първото такова движение, затова ви питам. Или вече няма такава необходимост от тях? Като говорихте за гласуването.

Мирослав Севлиевски: Аз започвам да се страхувам, че наистина има нужда отново Българско сдружение за честни избори да се възроди и гражданските организации да започнат активно да се борят с покупката на гласове. Ако през 90-те години нямаше демокрация и нямаше нормални практики за организиране на провеждане на избори, днес виждаме най-големите извращения, които се случват в дена на изборите – купуване на гласове.

Водещ: Да.

Мирослав Севлиевски: Това в миналото го нямаше. Имаше партийни секретари, които висяха пред вратите на…

Водещ: Секциите.

Мирослав Севлиевски: Избирателните секции и грубо агитираха да се гласува за един или друг човек или пък заплашваха хората по селата преди това. Това, слава богу, днес е в много по-малка степен, но днес няма заплахи, има предлагане на банкноти.

Водещ: Което както и да погледнете си е по-примамливо нали? От заплахите. За съжаление.

Мирослав Севлиевски: То на пръв поглед е примамливо, но ако човек наистина си зададе въпроса кой е този, който му предлага парите? И защо му ги предлага?

Водещ: Така е.

Мирослав Севлиевски: Ако някой предлага 100 лева, за да се гласува за него, то сигурно за него е изключително важно и целият въпрос е да си зададем въпроса защо е важно за този човек и кой е този човек?

Водещ: Каква е целта му?

Мирослав Севлиевски: Каква е целта му? В края на краищата политиката е състезание на идеи и на каузи. Политиката не е състезание на индивиди. Но както и да е. Това е голяма тема.

Водещ: Можем и друг път да говорим, разбира се.

Мирослав Севлиевски: И аз се надявам, че не само ние от “Новото време”, а и всички нормални партии ще се включат в тази кампания.

Водещ: “Запази достойнството си, не продавай гласа си.” Най-малкото,което може да се направи. Благодаря ви, Мирослав Севлиевски.

Мирослав Севлиевски: Аз ви благодаря и приятна вечер.

Водещ: И на вас.

Мирослав Севлиевски: Благодаря.