Блог на Мирослав Севлиевски

Мирослав Севлиевски е роден през 18 януари 1965 година в Троян. Завършил е география в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Един от създателите на Групата за натиск на Новото време и на дискусионния клуб със същото име, в който членуваха над 20 депутати от НДСВ. Сега е председател на ПГ “Новото време”, в която има 13 депутати. Учредител и заместник-председател на политическа партия “Новото време”. Преди да оглави самостоятелна група, Севлиевски беше член на Политическия съвет на партия НДСВ и зам.-председател на жълтата парламентарна група в 39-ото Народно събрание. След напускането на мнозинството и на партията, продължава да е член  на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Депутат е от Бургаския многомандатен район. Женен, има една дъщеря.

Създадохте доста притеснения на финансист №1 Милен Велчев, тъй като заради допълнителните 135 млн.лв. за образование ще се иска благословията на МВФ. Смятате ли, че Велчев ще успее да убеди фонда, че по-големите харчове са наложителни.

- Струма ми се, че Велчев няма друга алтернатива. Той трябва или да убеди фонда, или да каже на колегите си министри, че има проблеми в приемането на бюджета на второ четене и да ги запознае с евентуалната необходимост от техни оставки. Но ако е върнем на МВФ, освен тези 135 милиона лева, които на практика идват от корекция на приходите в бюджета, са и пряко свързани с разходния таван, договорен вече с фонда, и пряката му връзка с харченето на сумите от преизпълнението на бюджета за 2004 година. Големият проблем на финансовият министър не са 135-те милиона за образование и наука, а са 200-те милиона, които правителството иска да изхарчи за табели и чешмички.

А по-големият проблем на фонда с правителството е минималната работна заплата, но там Христина Христова трябва да си свърши работата, а не само Велчев. С МВФ ще имаме и още по-големи проблеми, ако министърът  на икономиката и вицепремиер Лидия Шулева не вземе да направи нещо реално за развитие на българската икономика и за увеличаване на нейните експортни възможности. Защото иначе дефицитът по външнотърговската ни сметка ще расте и расте, а МВФ още повече ще има причини да недоволства.
С допълнителните средства за образование и наука министър Велчев ще справи, защото той приема тезата на “Новото време”, че тези пари са инвестиция, а не харчове и ще успее да защити тази “малка” разлика пред фонда.

Предрешена ли беше развръзката по отпускането на допълнителния ресурс за образованието? Всъщност как се чувства сега “Новото време” – като партия, наложила една справедлива фискална идея или като търговец на гласове?

- Първо, идеята на вас може да ви изглежда фискална, но тя е абсолютно политическа и още повече - национална. Както и бюджетът е политически закон. Повечето хора го гледат като цифри, параграфи и запетаи, а ние го разглеждаме като политика. Дойде най-накрая времето и в България това да се случи. Досега зад бюджета винаги е имало само общи фрази – на промяната, на растежа, на стабилността... След договорката, която “Новото време” постигна с НДСВ и ДПС, спокойно мога да кажа, че в бюджета вече има и политика. Така че развръзката не беше предрешена, а е резултат от консултации и аргументи, от публична артикулация и публична подкрепа. И използвам възможността отново да благодаря на всички, които ни подкрепяха в тази идея – държавният бюджет да изразява политиката на управление, а не просто да разпределя пари.
“Новото време” не е и няма да бъде търговец на гласове. Това вече и най-яростните ни опоненти е ясно. Други търгуват партийна подкрепа, търгуват гласове, търгуват закони. Ние преговаряме за политика.

Защо парите бяха поискани именно за сферата на образованието? Останалиaте области на обществения живот не заслужават ли по-големи ресурси с оглед на тяхното реформиране?

- В България винаги ще го има този спор - кое да бъде приоритет. А в края на краищата политическите приоритети се определят от това партията, която представляваш, чии интереси защитава. Нашите данъчни закони, законите за промяна на политическата система и законите за въвеждане на публичност в България са политиката на “Новото време”. Всички тези закони са свързани с осмисляне на живота на средната класа. Данъчните ни закони поставят близо един милиард лева в джобовете на всички българи, които работят и които се образоват. Политическите ни закони осмислят политическото участие на българската средна класа, а законите ни за публичността правят от всеки гражданин участник в държавното управление. Ние не търгуваме тези закони, преговаряме за тях. Политиката не е кон за кокошка, не е глас за пост. Ние се борим за политики, постовете ще ги имаме като спечелим общественото доверие на изборите догодина. “Новото време” защитава интересите на работещите сега на българския среден бизнес, на хората които се образоват и искат да се образоват. Ние вярваме, че това ще става идея на все повече отговорни политически партии - идеята, че образованието и науката са най-важният е елемент от националната сигурност, защото определят бъдещето на държавата и нацията. Пък иначе образованието е пресечната точка на младите и пенсионерите.

Убедено ли е “Новото време”, че повечето пари ще помогнат на реформата в българската образователна система? Много финансисти споделят тезата, че е по-добре системите първо да се реформират и едва след това да се финансират?

- “Новото време” смята, че реформа без пари е невъзможна. Но за разлика от многото финансисти, които само намират кусури, ние предложихме да се приемат стратегии. В споразумението ни с НДСВ и ДПС е записано: “Средствата за развитие на образованието и науката” се разходват за финансиране на дейностите, определени в стратегически документи за развитие на образованието и науката при спазване на следните приоритети: внедряване на информационни и комуникационни технологии, по-пълното обхващане на децата в ученическа възраст в системата на средното образование; насърчаване на българското участие в национални и международни програми и проекти; повишаване на квалификацията на преподавателите; подобряване на енергийната ефективност на българските училища; оптимизиране на училищната мрежа; реализиране на програма “Конкурентна система на висшето образование”.
И като говорим за стратегии, трябва да е ясно, че това означава, че ще има обсъждане – в обществото и в парламента, ще има гласуване от всички политически сили и най-важното - ще има гарантиран парламентарен и граждански контрол над тези пари. Като, съгласете се, много по-лесно българите ще могат да контролират тези 135 милиона лева, отколкото досега и в бъдеще се контролират 1,7 милиарда лева в бюджета на образователното министерство.

Появиха се съмнения, че приятелски фирми на партията Ви ще харчат парите за образование. Има ли нещо вярно в такива догадки.

- Завистта и политическата нищета са лош съветник. Това, че “Новото време” е успешно очевидно дразни тези, които са свикнали да бранят мястото си в политиката с тайни и слухове. Ако някой през тези 15 години е внасял закони за публичност, с изключение на публичния регистър за имуществото на висшите политически и държавни постове, това е “Новото време”. Погледнете в Народното събрание и вижте – етичен кодекс, публичност на концесиите, на държавната собственост, на общинската собственост, за финансирането на партиите – всички тези са проекти са на “Новото време”.

Откога всъщност датира искането на партията Ви за по-голям ресурс за образованието. Не можеше ли “пазарлъка” с бившите Ви съпартийци да не тече публично?

- За разлика от дейността на банкерите, които четат вестник “Банкеръ”, политиката е публичен бизнес. Който не го е разбрал, най-добре е да стане банкер, а не политик. Защото политиците, които не правят публична политика, се поддават на изкушения – но вижте напоследък колко големи очаквания има да влязат в затвора. Ние, в “Новото време”, сме казали отдавна, че искаме бюджетът за 2005 година да е бюджет на възраждането на българското образование и наука. Още през септември “Новото време” обяви, че ще настоява парите за образование да са 5% от БВП, след това предложихме декларация на Народното събрание, с което всички политически сили да приемат образованието за национален приоритет и да се напише стратегия за развитието и модернизацията му. Не получихме подкрепа от останалите политически сили тази декларация да стане факт, но смятаме, че с преговорите и с допълнителните средства, които успяхме да договорим, “Новото време” направи така, че тази политика да стане приоритет. Задкулисните договорки не са наш маниер и доказахме на тези, които са свикнали да правят политика на тъмно, че политиката може и трябва да е публично занятие.

Как ще се гарантира прозрачността на изразходването на ресурсите? Има ли гаранции, че образованието в България наистина ще подобри равнището си?

- Вече казах – със стратегиите, които ще ги напише правителството и ще ги приеме Народното събрание пред очите на избирателите, а обществото ще има право и възможност да контролира инвестирането на парите. И нима няма да е подобрено равнището, ако училищата са по-светли и по-топли. Или ако има 1 компютър на 20 деца, а не на 1000, и ако компютърът се използва не за пишеща машина от директора, а за връзка, която ще свързва децата от Лясковец със света?

От политическа гледна точка как оценявате четвъртия бюджет на НДСВ?

- Преди да се намеси “Новото време” и да направи политиката на бюджета, той беше бюджет на статуквото. Политиката, която бе заложена в проектобюджета на МС до известна степен се опитваше да допринесе за българите нещо, но бюджетът беше такъв, че по никакъв начин не поощряваше онези, които работят. По-скоро беше бюджет, който удовлетворява онези, които не работят по една или друга причина, които не искат работят или да се квалифицират. Проектът не поставяше бариера и за тези, които продължават да искат българите да са по-малко образовани, да получават по-ниски заплати, да им се събират по-високи данъци, за да може партийните командири или началниците по министерствата да ги командват.
И като ме питахте за образованието, защо не питате и за допълнителните поне 35 милиона лева, които в резултат на предложенията на “Новото време” за промени в данъчните закони - ще отидат отново за образованието и науката. Освободихме от данък дарението на компютри и периферна техника на училища и университети, освободихме от разходи българските фирми, които поръчват научни изследвания и разработки на български научни институти, освободихме от патент компютърните клубове. И още разни други допълнителни, малки, но съществени облекчения, които оформиха политиката на бюджета.

Може ли да се очаква, че след като образователната сфера вече ще получава 4,45% от БВП България ще се превърне в нещо като “Естония на Балканите”, заради инвестициите в информационни системи и др.?
- Не парите, а политиката прави държавата една или друга. А България трябва да си е България и другите да се равняват по нея. Въпросът не е да бъдем като Естония или Ейре, а да сме много по-напред от тях. Но това няма как да стане, ако в образованието и във всички останали области парите се отпускат на някой, който не знае какво да ги прави. На много от министрите сега не би трябвало да се дава и един лев, защото е съвършено ясно, че ще го прахосат. Аз неведнъж съм имал повод да посоча един двойкаджия - Валентин Церовски. В "Новото време" сме абсолютно убедени, че колкото и пари да му се дадат, шансът те да бъдат прахосани, а не инвестирани, е огромен. Това се отнася и за много други министри. Продължаваме към днешна дата да не знаем каква е ефективността и на всичките мерки за борба с безработицата и как "програмата на метлите" уж намалява безработицата, а не увеличава заетостта. Добре би било министър Христова да излезе и да каже какво точно е създала, какво точно преквалифицира и какъв се става, като минеш нейните курсове за преквалификация - получаваш временна заетост или си намираш дългосрочна работа?

Заради наличието на такава практика, заради първоначалната рамка на бюджета и най-вече поради липсата на промяна в мисленето и в персоналния състав на министерствата ние нарекохме проекта на Министерския съвет "бюджет на статуквото". За да има някаква промяна, трябваше бюджетите на отделните министерства да бъдат преразгледани, неефективните им програми да се съкратят и парите да се насочат в области, като науката и образованието например, които са в състояние навсякъде по света да рамкират дългосрочен икономически растеж на една държава. Проектобюджетът категорично не изпълняваше тази задача. Освен това нещата не можеше да бъдат решени с обичайния подход - да се прехвърлят средства от едно министерство в друго или от една сфера в друга. Този път трябваше да намерим такава бюджетна техника, която да задължи целия Министерски съвет да инвестира средствата, а не да ги харчи. Мисля, че поне за образованието и науката "Новото време" успя да наложи тази промяна в мисленето и практиката.

Марина ЦВЕТКОВА
В “Банкеръ”, 11 декември 2004 г.