Блог на Мирослав Севлиевски

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Имитацията на политика, обещания вместо решения, търсене на врагове като алиби за нищонеправенето, лексика от Студената война. Това са характеристиките на българския политически модел, които още през 2001 година дадохме дума да премахнем. Идеите за модернизация и публичност на политическата система винаги са били идеи на Новото време. Формулирали сме ги, развивали сме ги като обществено знание, реализирали сме ги като законодателство, доказвали сме ги със всяка своя дума и действие – от писането на предизборни програми, през фактическото провеждане на кампаниите и строителството на партия, до конкретната им реализация в законодателната и изпълнителната власт.
Късопаметните имитатори и нагаждачите в политиката винаги забравят, че има обществена памет, която не можеш да подведеш, нито да заличиш. Обществото лесно разпознава лицемерите – тези, които смятат, че ако препишеш вече доказали се на избори програми и послания и прекопираш нечие успешно поведение, победата ти е в кърпа вързана. Преди избори винаги се избистря професионализмът, обосноват се идеи, възможностите и опитът дават резултати. По същото време обаче изплуват и кампанийните работници, заети с плагиатството и предизборна манифактура.
Кандидат, подготвен по всички значими и актуални въпроси, от които зависи управлението днес и успехът в бъдеще. Разполага с анализ на постигнатото и с детайлно разработени програми за това, което предстои. Кандидат, който не се състезава за партиен секретар, а за предлага осъществим план на един държавник. Той не призовава хората да вървят вляво или вдясно, а право напред. Кандидат, който приема гражданите не като електорални бройки, а като свои работодатели – хора, които с гласа си подписват трудов договор с него и биха могли да го прекратят, ако избраникът не отговаря на обществените изисквания и на това, което е обещал. Кандидат, който не агитира за партия, а разяснявахме правата, които законите и конституцията дават на всеки гражданин да участва във властта, в промяната на политическия модел, да контролира вземането на решения.
Такъв кандидат вече доказа на избори, а не на думи, че това е единствено верния подход към доверието на обществото, че само такава програма и такива послания стигат до сърцата на избирателите. Че можеш да побеждаваш, само когато правиш от другите съмишленици, а не врагове. Когато си въоръжен с факти, а не с компромати. Когато караш хората да се усмихват, а не да мразят.
Когато в програмните ти документи няма място за заклинания срещу злото, но има проект за мост към обществото, няма мистифициране на лидера и злобата от миналото, но има разработена политическата инфраструктура на модерна България. Когато възможността да правиш национална политика превръща в хартиени тигри вражеското говорене, страха, злорадството, лицемерието на хора със съмнителна политическа култура.
Повтарял съм неуморно, че политическият модел, създаден от старите партии е изцяло емоционален и негативен. И губещ. Достигнаха прага си на компетентност, превърнаха се в номинални партии, отдадени на лозунги и броене на електорални единици, вместо  да напишат своя програма за това как виждат държавата в следващите 10 години или пък да си признаят безсилието и да се оттеглят. И да спрат да отнемат правото на избирателя сам да реши коя е неговата концепция за бъдещето и да се присъедини към нея. Винаги съм настоявал, че партиите не са затова, да предсказват бъдещето, а да работят за създаването му. И могат да защитят правото си на съществуване, ако покажат, че са научили най-важния урок: една държава е успешна, само ако е основана на законите, реда и сигурността. Че политически свободното общество няма нужда от помощи, а от реални правила, по които всеки може да работи, да се развива, да живее и да дава своята част за общото бъдеще. Че търсенето на врагове трябва да се замени от търсенето на съмишленици и участници в национален политически екип.
Тази политика вече е факт. И е доказано успешна. Все повече политици стават нейни говорители. Но мястото в нея не се определя от това колко добре имитираш и колко внимателно преписваш.
Благодарен съм на кампанийните работници, че ползват опита на най-добрите. Нека четат и се образоват, но да не преписват. И ако споменават чужди идеи, поне да цитират.

В. “Компас” – Бургас, 15 май 2005 г.