“БЕЛЕНЕ” – ПЪРВАТА СТЪПКА КЪМ НОВОТО МИСЛЕНЕ ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА
10 Май 2005 г., публикувано в Архив
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ,
министър на енергетиката
Още когато станах министър казах, че ще внеса в Министерски съвет решението за АЕЦ ”Белене”, само когато се убедя, че връзката между този проект и интересите на България е направена. Исках това решение да бъде взето от правителството, без да оставяме впечатление, че има неизяснени въпроси или такива, които не можем да решим. Като политик, като депутат винаги съм казвал, че няма по-важно от това процедурите, особено по-такива големи проекти, да се провеждат по правилата, да бъдат прозрачни. Това е най-големият инвестиционен проект на Балканите и трябваше всяка подробност да е проверена, а всяко действие да бъде публично обяснено. Само така съмненията могат да бъдат разсеяни, само така можем да опровергаем критиците, противниците и скептиците.
Всеки бизнесплан и финансов модел се изграждат поетапно и мисля, че направихме първата решаваща крачка към проекта “Белене”. Надявам се, че и следващите стъпки ще бъдат извършени така, че да са съобразени с интересите на България и да не оставят никакво съмнение в обществото, още по-малко – да насаждат страхове. Надявам се, че ще бъде направено всичко възможно този проект да се реализира и след като той стане факт, България да е в състояние да произвежда евтина електроенергия. Надявам се, че и българските политици ще са на нивото на националните интереси и няма да се изкушат да използват “Белене” за политически нужди, както често се случваше през годините с АЕЦ “Козлодуй”. И дано най-сетне партийните функционери да разберат, че няма нищо по-важно от това на 1 януари 2007 година България да стане пълноправен член на ЕС и ако продължават всеки път преди избори да посягат към ядрения жокер, това само руши авторитета на държавата.
Истината е, че всичко, което касае “Козлодуй”, е решено преди 10 години и през това време политиците имаме провали в това да бъде защитена репутацията на първата ни атомна централа. И трябва сега да предпазим “Белене” от такива грешки. Голямото предизвикателство сега пред министерството на енергетиката е всички онези хора, които са работили за авторитета на България - за електроенергията, за сигурността и за благополучието на всички, да продължат да работят. В енергетиката има великолепни специалисти има силно мотивирани хора, които мислят за държавата си. Те ще са строителите и на втората ядрена мощност, те имат нужда от това политиците да станат техни съмишленици.
Първият опит за изграждане на “Белене” не успя, защото попадна в лошо историческо и политическо време, в несигурна икономическа и обществена среда. Когато беше спрян проектът, тогавашните български политици (във Великото народно събрание) така и не изясниха – за себе си и за обществото, дали българската икономика има нужда от втора ядрена централа и дали изобщо ще намерим средства да я изградим. Беше ясно само, че общественото мнение в е против. А хората бяха против, защото им бяха насаждани екологични и сеизмични страхове, макар никой да не аргументира тези рискове. У нас и тогава, а и все още има политици, които се опитват да спекулират с емоционалното отношение към ядрената енергетика, да създават митове.
Сега, 14 години по-късно, са различни и икономическите, и политическите обстоятелства. И в Европа отношението е различно – няма съпротива срещу решението на България да изгражда нови ядрени мощности. Разбира се, единствено при условие, че спазваме изискванията за ядрена безопасност – нещо, което сме доказали, че можем да правим на световно ниво в АЕЦ “Козлодуй”.
Категорично смятам, че на ядрената енергетика трябва да спрем да гледаме идеологически, политически или емоционално. Това е икономически проект. И българите, за разлика от българските политици, започват да мислят точно така. Променено е българското обществено мнение за “Белене” – близо 80% от българите смятат, че проектът ще ускори общото икономическо развитие, ще донесе значителни икономически печалби в дългосрочен план и ще осигури енергийната независимост на България.
Ние отговорихме на това обществено очакване. Отговорихме и на всички, които чертаят черни сценарии за българската ядрена енергетика, вещаят режим на тока и плашат обществото с екокатастрофи. И това не е политически отговор, а икономически обоснован национален проект. В Гърция и Турция също има сериозни инвестиционни проекти в енергетиката и за да запазим позицията си в региона, трябва да я защитаваме и да се научим да бъдем конкурентноспособни. Трябва да я поставим във фокуса на инвестиционния интерес - да покажем, че при нас националните интереси са над всичко, но и че работят модерните правила на бизнеса, прозрачните процедури. Че има закони, които осигуряват възможности, а не привилегии. Че “Белене” не е част от мандата на едно правителство, а част от перспективата на една цялостна енергийна политика в България, която ще се провежда и в бъдеще.
Очевидна е вече общата воля – на политиците и на обществото, да изградим АЕЦ “Белене”. Решението за изграждане на централата е факт. Сега предстои да преминем към общи действия. Трябва да докажем на инвеститорите, че пазарът има нужда от тази електроенергия и че нейната цена ще бъде не само конкурентна на пазара, но и справедлива – за хората и за бизнеса в България. И най-важното – трябва да се опитаме да предпазим този проект от емоции. И да не го натоварваме излишно с митология – че е единствен и исторически, че само той е спасител на националните ни енергийни нужди. Казал съм, че “Белене” не е цветето за поклон пред гроба на блоковете 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй”. Това е един модерен проект, който ще осигури не само производството на евтина електроенергия, ще премахне страховете от сривове в енергийния баланс на Балканите, и най-вече ще даде възможност за реализация на много българи – на всички онези специалисти, които са участвали в ядрените проекти на страната ни, но и на тези, които сега получават образованието си.
За да постигнем това, трябва да променим начина си на мислене за енергетиката. Да спрем да правим от нея плашила или лозунги. А да се научим да ценим енергията, да си дисциплинираме – не само като потребление, но и като пренос и доставки. Да модернизираме преносната мрежа и да изпълним ангажиментите си към ЕС за това да развиваме алтернативни източници на енергия, да пазим околната среда, сигурността и безопасността.
Мисля, че вече направихме първата стъпка към този нов начин на мислене. И ако мислим и работим по правилата на модерния свят и не се опитваме да оцветяваме партийно всеки голям проект, АЕЦ “Белене” ще се случи съвсем скоро. Анализите и прогнозите за реализацията, физическата защита и ядрената безопасност, избирането на технология, размерът на началните инвестиции, лицензиите, постигането на високо качество при строителството в разумни срокове, провеждането на търг за доставчик и изпълнител и всяка последваща стъпка от този проект нямат нужда от политика. Имат нужда само от следването на ясните законови условия и правила и от защитата на националните интереси.
Това правителство взе решение за новата атомна електроцентрала. Всички анализи сочат, че изграждането й може да започне още в края на тази година, а най-късно през 2011 година първият блок на АЕЦ “Белене” да бъде въведен в експлоатация. Основанията да наречем този проект “национален”, не са единствено в разчетите за повече и по-евтин ток. АЕЦ “Белене” ще бъде най-голямата инвестиция в България през следващите 10 години. Строителството ще повлияе силно на трудовия пазар в Северна България, ще се увеличи средната работна заплата, с около 50% ще се намали безработицата в района. При пускането на централата ще бъдат създадени нови работни места за висококвалифицирани специалисти, каквито страната ни има и продължава да обучава. Надявам се правителство, което ще трябва да прави следващите стъпки в проекта “Белене”, да не отстъпва от вече постигнатото – нито от общественото съгласие, нито от вложените средства и усилия.
В. “Дневник”, 10 май 2005 г.
министър на енергетиката
Още когато станах министър казах, че ще внеса в Министерски съвет решението за АЕЦ ”Белене”, само когато се убедя, че връзката между този проект и интересите на България е направена. Исках това решение да бъде взето от правителството, без да оставяме впечатление, че има неизяснени въпроси или такива, които не можем да решим. Като политик, като депутат винаги съм казвал, че няма по-важно от това процедурите, особено по-такива големи проекти, да се провеждат по правилата, да бъдат прозрачни. Това е най-големият инвестиционен проект на Балканите и трябваше всяка подробност да е проверена, а всяко действие да бъде публично обяснено. Само така съмненията могат да бъдат разсеяни, само така можем да опровергаем критиците, противниците и скептиците.
Всеки бизнесплан и финансов модел се изграждат поетапно и мисля, че направихме първата решаваща крачка към проекта “Белене”. Надявам се, че и следващите стъпки ще бъдат извършени така, че да са съобразени с интересите на България и да не оставят никакво съмнение в обществото, още по-малко – да насаждат страхове. Надявам се, че ще бъде направено всичко възможно този проект да се реализира и след като той стане факт, България да е в състояние да произвежда евтина електроенергия. Надявам се, че и българските политици ще са на нивото на националните интереси и няма да се изкушат да използват “Белене” за политически нужди, както често се случваше през годините с АЕЦ “Козлодуй”. И дано най-сетне партийните функционери да разберат, че няма нищо по-важно от това на 1 януари 2007 година България да стане пълноправен член на ЕС и ако продължават всеки път преди избори да посягат към ядрения жокер, това само руши авторитета на държавата.
Истината е, че всичко, което касае “Козлодуй”, е решено преди 10 години и през това време политиците имаме провали в това да бъде защитена репутацията на първата ни атомна централа. И трябва сега да предпазим “Белене” от такива грешки. Голямото предизвикателство сега пред министерството на енергетиката е всички онези хора, които са работили за авторитета на България - за електроенергията, за сигурността и за благополучието на всички, да продължат да работят. В енергетиката има великолепни специалисти има силно мотивирани хора, които мислят за държавата си. Те ще са строителите и на втората ядрена мощност, те имат нужда от това политиците да станат техни съмишленици.
Първият опит за изграждане на “Белене” не успя, защото попадна в лошо историческо и политическо време, в несигурна икономическа и обществена среда. Когато беше спрян проектът, тогавашните български политици (във Великото народно събрание) така и не изясниха – за себе си и за обществото, дали българската икономика има нужда от втора ядрена централа и дали изобщо ще намерим средства да я изградим. Беше ясно само, че общественото мнение в е против. А хората бяха против, защото им бяха насаждани екологични и сеизмични страхове, макар никой да не аргументира тези рискове. У нас и тогава, а и все още има политици, които се опитват да спекулират с емоционалното отношение към ядрената енергетика, да създават митове.
Сега, 14 години по-късно, са различни и икономическите, и политическите обстоятелства. И в Европа отношението е различно – няма съпротива срещу решението на България да изгражда нови ядрени мощности. Разбира се, единствено при условие, че спазваме изискванията за ядрена безопасност – нещо, което сме доказали, че можем да правим на световно ниво в АЕЦ “Козлодуй”.
Категорично смятам, че на ядрената енергетика трябва да спрем да гледаме идеологически, политически или емоционално. Това е икономически проект. И българите, за разлика от българските политици, започват да мислят точно така. Променено е българското обществено мнение за “Белене” – близо 80% от българите смятат, че проектът ще ускори общото икономическо развитие, ще донесе значителни икономически печалби в дългосрочен план и ще осигури енергийната независимост на България.
Ние отговорихме на това обществено очакване. Отговорихме и на всички, които чертаят черни сценарии за българската ядрена енергетика, вещаят режим на тока и плашат обществото с екокатастрофи. И това не е политически отговор, а икономически обоснован национален проект. В Гърция и Турция също има сериозни инвестиционни проекти в енергетиката и за да запазим позицията си в региона, трябва да я защитаваме и да се научим да бъдем конкурентноспособни. Трябва да я поставим във фокуса на инвестиционния интерес - да покажем, че при нас националните интереси са над всичко, но и че работят модерните правила на бизнеса, прозрачните процедури. Че има закони, които осигуряват възможности, а не привилегии. Че “Белене” не е част от мандата на едно правителство, а част от перспективата на една цялостна енергийна политика в България, която ще се провежда и в бъдеще.
Очевидна е вече общата воля – на политиците и на обществото, да изградим АЕЦ “Белене”. Решението за изграждане на централата е факт. Сега предстои да преминем към общи действия. Трябва да докажем на инвеститорите, че пазарът има нужда от тази електроенергия и че нейната цена ще бъде не само конкурентна на пазара, но и справедлива – за хората и за бизнеса в България. И най-важното – трябва да се опитаме да предпазим този проект от емоции. И да не го натоварваме излишно с митология – че е единствен и исторически, че само той е спасител на националните ни енергийни нужди. Казал съм, че “Белене” не е цветето за поклон пред гроба на блоковете 3 и 4 на АЕЦ “Козлодуй”. Това е един модерен проект, който ще осигури не само производството на евтина електроенергия, ще премахне страховете от сривове в енергийния баланс на Балканите, и най-вече ще даде възможност за реализация на много българи – на всички онези специалисти, които са участвали в ядрените проекти на страната ни, но и на тези, които сега получават образованието си.
За да постигнем това, трябва да променим начина си на мислене за енергетиката. Да спрем да правим от нея плашила или лозунги. А да се научим да ценим енергията, да си дисциплинираме – не само като потребление, но и като пренос и доставки. Да модернизираме преносната мрежа и да изпълним ангажиментите си към ЕС за това да развиваме алтернативни източници на енергия, да пазим околната среда, сигурността и безопасността.
Мисля, че вече направихме първата стъпка към този нов начин на мислене. И ако мислим и работим по правилата на модерния свят и не се опитваме да оцветяваме партийно всеки голям проект, АЕЦ “Белене” ще се случи съвсем скоро. Анализите и прогнозите за реализацията, физическата защита и ядрената безопасност, избирането на технология, размерът на началните инвестиции, лицензиите, постигането на високо качество при строителството в разумни срокове, провеждането на търг за доставчик и изпълнител и всяка последваща стъпка от този проект нямат нужда от политика. Имат нужда само от следването на ясните законови условия и правила и от защитата на националните интереси.
Това правителство взе решение за новата атомна електроцентрала. Всички анализи сочат, че изграждането й може да започне още в края на тази година, а най-късно през 2011 година първият блок на АЕЦ “Белене” да бъде въведен в експлоатация. Основанията да наречем този проект “национален”, не са единствено в разчетите за повече и по-евтин ток. АЕЦ “Белене” ще бъде най-голямата инвестиция в България през следващите 10 години. Строителството ще повлияе силно на трудовия пазар в Северна България, ще се увеличи средната работна заплата, с около 50% ще се намали безработицата в района. При пускането на централата ще бъдат създадени нови работни места за висококвалифицирани специалисти, каквито страната ни има и продължава да обучава. Надявам се правителство, което ще трябва да прави следващите стъпки в проекта “Белене”, да не отстъпва от вече постигнатото – нито от общественото съгласие, нито от вложените средства и усилия.
В. “Дневник”, 10 май 2005 г.