Блог на Мирослав Севлиевски

Левицата плаши, десницата страда по миналото, а обществото иска модерна политика

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ


Като се втурнахме всички да откриваме новия политически сезон, сякаш пропуснахме да направим оценка на отминалата година от мандата на 39-ия български парламент. Има достатъчно факти, които доказват, че политическата 2004-та беше годината на новото време. Не само на групата и партията с това име, а на идеята, че България няма време за губене, и че партиите нямат никакво право да пилеят националното историческо време в глупости.

Още когато се отделихме в групата “Новото време”, казахме, че нашата визитка са нашите закони и цялостната ни публична дейност в парламента и в политиката. Досега Новото време има внесени 70 законопроекта, от които 17 са чисто нови закони и всичките са свързани с насърчителното законодателство за институциите, за бизнеса и обществото и с реформирането на политическия модел. В декларацията, с която оповестихме създаването на нашата група, ние казахме, че се отделяме, защото е политическо лицемерие да се примиряваме с нежеланието за ефективна работа и със съпротивата на старите партии срещу промяната на статуквото. Нашата идея е да обединим хора около идеи, по-големи от идеите за собствена парламентарната група или политическа партия. Сложихме край на политиката на мрънкането – старите политици много обичат да се държат като оплаквачки, а още повече да си играят на тайни и на ченгета. Новото време се роди с идеята, че парламентарната демокрация може да се упражнява публично, прагматично и ефективно. И доказахме с действията си в парламента, че това е осъществимо. Тази политика е краят на двуполюсния модел и паниката в старите партии показва, че те не успяват да намерят своето място в новия политически свят. В него те съзират заплаха за статуквото, което ги държи във властта. През миналата година стана практика, винаги когато поставим някакъв важен за обществото проблем и предложим вариант за разрешаването му, старите партии вместо да вадят аргументи и да защитават или оспорват политика, всички започват кампания срещу Новото време. Така беше с наркотиците – спомнете си каква кампания се надигна срещу нас, вместо да се обединят усилията да променим законодателството така, че да спасим децата на България от наркотиците. Обвиняваха ни в какво ли не, включително и в това, че наркобосовете и дребните трафиканти са на свобода и въртят бизнес под носа на МВР. Такива бяха реакциите и срещу етичния кодекс, който слага край на братовчедската политика и ако беше приет на време, в доклада за присъединяването ни към ЕС нямаше да има толкова критики, че си затваряме очите за корупцията по високите етажи на властта. Така беше и със закона за партиите. Сигурен съм, че избирателите с гласовете си догодина на изборите ще дадат ясен сигнал на онези, които не искат партиите да имат публични финанси, на онези, които не искат да правят политика, а да развиват ресторантьорство и манекенски агенции в партийните си централи. По същия начин се държаха старите партии и когато Новото време им направи показно за това кой е модерният начин да си опозиция и да направиш така, че политиката, която защитаваш да донесе конкретна обществена полза. Ние приемаме като голям успех предвидените допълнителни 170 млн. лв. от държавния бюджет за образование и наука. Но по-големият ни политически успех е това, че Новото време направи така, че за първи път проектобюджетът се дискутира преди да бъде внесен в Народното събрание и в резултат на тази модерна парламентарна практика постигнахме промени, полезни за обществото.
Винаги съм смятал, че само такава политика ще излекува обществената апатия, отказът на хората да участват в политиката, отказът да гласуват, отказът да имат доверие в политиците. Искаме хората да повярват, че партията не е узурпатор на власт, а е инструмент, чрез който гражданското общество участва във вземането на политическите решения. Искахме да покажем, и успяхме, че има алтернатива на лидерските партии, че политиката може да се случва не в партийните централи, а пред очите на обществото.
Когато напускахме НДСВ, а и след това, разни анализатори се опитваха да ни класифицират с познатите от годините на прехода вражески клишета. Наричаха ни една нехомогенна групировка, обявяваха ни за активисти на едно или друго политическо лоби, че гравитираме, че сме резервна гума, че очакваме постове. Твърдяха, че нямаме и не можем да имаме свое представителство в обществото. Обясняваха, че имаме шансове за политическо оцеляване само ако успеем да се прикачим към някаква коалиция.
Почти година след тези заклинания Новото време опроверга всички лоши пророци. Ние не участваме в политически аритметики, нито сме топла връзка между една или друга партия. Ние сме политическа сила с достатъчно ясно политическо лице. И докато другите говорят за коалиции, докато се ровят в миналото си или се опитват да плашат хората с мухлясалите плашила на войната и комунизма, ние говорим за политика. Ние искаме да се коалираме с обществото, с избирателите, които искат да гласуват и с гласа си да определят правилата на новия български политически ред. Старите партии предпочитат да се мразят и дискредитират, вместо да се конкурират с публична политика. Виждате отново – наближават избори и сработиха старите вражески инстинкти на партиите. Те не знаят друг начин да съществуват, освен да си търсят врагове. Затова с такъв ентусиазъм се опитват да реанимират двуполюсния модел.
Ние, в Новото време, сме категорични, че бъдеща България не може да се случи с възстановки на миналото и с няколко чешмички край разбити магистрали. Нито като каним международния тероризъм да ни прави кампанията за изборите, като плаши хората с нова война и терор.
Успешна България няма да се случи, ако ние, политиците, не се съгласим с това, което искат от нас избирателите. Ако не приемем политическите закони, които ще напишат новите правила на демокрацията и ще премахнат клептокрацията, градена и пазена усърдно от старите партии. Успешна България няма да се случи, ако това Народно събрание в оставащите 160 дни до края на мандата не ограничи административния произвол и не приеме законите за изборите, за референдумите и етичния кодекс, ако не изпълни поне това обещание, с което получи доверието на обществото – да реформира политическия модел.
Отлично знаем, че всички парламентарни сили, взети заедно, не успяват да съберат доверието и на половината от избирателите. И ако този сигнал не стресна никого след местните избори, какво още трябва да се случи, за да проумеем какъв провал очаква не всяка отделна партия, а целия политически модел на парламентарния вот това лято?
Остават ни 160 дни, за да докажем, че този парламент няма да остане само число в статистиката, а ще се запомни със съдържанието, с което сме го изпълнили.
Ние пледираме не само през тези последните три години, а и през последните 15 години българската избирателна система да бъде променена, половината от депутатите да бъдат избирани мажоритарно. Вярваме, че по този начин ще подобрим съществено връзката между избраници и избиратели, и второ - с мажоритарната избирателна система вече ще бъде невъзможно да се създават командирски партии.
За голямо съжаление старите партии, които 15 години са казвали "спечелим ли изборите, влезем ли в парламента, веднага ще въведем мажоритарната избирателна система", никога не го правят. Оказва се, че ги е страх от това, че нескрити зад партийното име и зад  партийната листа ще трябва да излязат пред избирателите и да се състезават за техния глас. Заради този маниер на старите партии за 15 години преход и демокрация в България политиката стана мръсна дума, а политици - синоним на кариеризъм и корупция.  
Изборите ще са за бъдеща България и то не за един мандат напред. Дотогава 39-ото народно събрание има 160 дни, за да докаже, че е в състояние да преодолее старите си партийни навици и да построи “Дунав мост 2” - политическият мост на България с модерния свят. И да не се вайкаме и страхуваме, че може да не сме ние, които ще минат първи по този мост, а ясно да си дадем сметка, че на нас е паднала грижата да го построим. Става дума не за бетон и за заварки, а да гласуваме изключително важните закони, които да допълнят правилата, по които играе властта. Без тази опорна точка не би могло да започне новото политическо строителство. Защото ако законите продължават да делят държавата на властимащи и властнямащи, доверието на хората ще продължи да спада, докато стигне до окончателното отрицание на  избрания преди 15 години модел за демократично развитие на България. Тези закони отговарят на най-мощно изказаните от обществото несъгласия с политическата класа. Те регламентират финансирането на партиите и прозрачното им функциониране. Те пренареждат участието в избори, като премахват привилегията на големите политически формации да изземат правото на избирателите да подредят списъка с 240 депутати, които решават съдбините на държавата. Те задължават всички депутати, министри, кметове и чиновници публично да извършват всички операции с имущество, независимо дали то е тяхно лично, или държавно. Ограничават се и ходаите и хадатайствата.
Тези закони най-сетне уреждат и информационната връзка с обществото – публичността, която е записана в конституцията с правото на народа да е суверен. И като такъв той има право на всичката информация, собственост на държавата и общините. Тази информационна връзка е основният елемент от новата политическа инфраструктура. По отношението към тези законопроекти много лесно можем да се преброим кои от нас искат да работят и кои са отговорни за загубата на българско време. Изборите тази година ще бъдат за бъдещето, а не за миналото. През 2001 година хората гласуваха за нови правила в политиката, в икономиката, в отношенията държава-общество. И на следващите избори ще ни оценят как сме изпълнили тези обещания.

В. “Пари”, 17 януари 2005 г.