Блог на Мирослав Севлиевски

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Все по-често в управляващото мнозинство използват термини от шахмата. Само за два дни те си казаха, че царят бил в цуг-цванг, а парламентарното му мнозинство – в цайтнот. Много преди поредното теоретично пренареждане на фигурите обаче беше ясно, че най-голямата парламентарна група умишлено поставя парламента в ситуация, в която няма полезен ход и отдавна е просрочено времето. Ясно е, че няма сценарий за предсрочни парламентарни избори. Но пък е ясно, че има една голяма група в парламента, която крепи статуквото и препятства промените в политиката и модела.
Как стигнахме дотам 13-те гласа на Новото време да станат основна политическа тема и на нас да приписват и славата, и отговорността от това ще изкара ли мандата си 39-ото Народно събрание, или ще се провали заедно с похарчените за пропаганда бюджетни излишъци. Кой се опитва да ни прехвърли отговорността за качеството на новия бюджет и с него – за стабилността на парламента и комфорта на управляващите.    
Дадох отговора на тези въпроси, още когато Новото време напусна ПГ на НДСВ. Политическите игри, интересчийството, службогонството, личното над националното – тези занимания заместват истинската политика в тази партия и група. Оказа се обаче, че дори заплахата да останат малцинство и да провалят управлението си не успя да промени маниера им.  
В НДСВ е като на ГКПП Калотина - докладчиците убеждават премиера, че всичко е подредено и почистено, а при изненадваща проверка се оказва, че клозетът има по-голяма табела от тази на държавата. Че никой не знае чия е собствеността, нито кой я стопанисва. Обещаната европейска границата е също като обещания консенсус за избора на омбудсман. Провалът също е аналогичен.
Проблемът на НДСВ е, че всички пешки искат да са царе. Веднага след като повярваха, че шахматната дъска е тяхна, премахнаха правилата на политическата игра. И ако това поведение беше вредно само за НДСВ, никой не би се тревожил. Лошото е, че този властови маниер е вреден за България.
Тоталният разпад и липсата на политическа отговорност в жълтото мнозинство бяха легитимирани при избора на омбудсман. Легитимирани бяха воюващите за власт и пост представители на мнозинството. Дискредитирана беше коалиционната политика на управляващите. Нищо не успя да примири враждуващите за влияние групи вътре в оредяващото и раздирано от противоречия НДСВ. Няколко пъти съвсем откровено приближените на Панайотов и Вълчев бламираха собствения си лидер, непрекъснато поставят на колене и председателя на парламентарната си група. Мнозинството е просто заложник на личните амбиции на малка групичка самоизбрани за лидери. Същите хора правят заложник и целия парламент.
И така, намираме се в задънена улица – мнозинството не може да прокара нито едно важно решение, заради липсата на вътрешно разбирателство и достатъчно гласове. Сега и Новото време бива вкарвано в търговски схеми и във внушението, че единствено от нашите 13 гласа зависи бюджетът за догодина, а с него – стабилността и на държавата.  
Ние не сме търгаши, ние правим политика. Няма да участваме в старата схема на деление на опозиция и управляващи. Лъжлива е тезата, че който подкрепи бюджета, е управляващ, а който не гласува за него, е опозиция. Когато става дума за политика – нещата зависят и ще зависят от нашите гласове. Но когато става дума за пазарлъци, ние не участваме. Но по въпроса дали сме опозиция или не, най -опозиционният закон, внесен от 15 години насам, е нашият закон излишъците в бюджета да се разпределят от Народното събрание, а не милиони държавни левове да се харчат по лична воля на десетина партийни функционери. Този закон е линията, която реално дели депутатите на управляващи и опозиция, а не заклинанията.
За пръв път от 1944 година насам ще имаме бюджет, внесен от правителство на малцинството. На това малцинство му липсват 4 гласа, за да бъде мнозинство. Има три подхода, с които проблемът може да бъде решен. Първият е да има дебат преди внасянето на бюджета в парламента, за да се стигне до подкрепа на политиката, заложена в закона. ДПС защитава този подход. Вторият е очевидно възприетият от НДСВ - внася бюджета и започва пазарлъци за гласове или по-скоро за депутати, готови внезапно да се разболеят или да идат на лов в чужбина. Третият е купуването на гласове. Този подход бе пуснат спешно в действие вчера, когато “високопринципният” Никола Николов продаде депутатското си място за спокойно безимунитетно бъдеще на Даниел Вълчев и Пламен Панайотов срещу един нов депутат за тях. Чакаме да видим кои ще бъдат другите търговци.
Новото време е за първия подход – дебат преди внасянето на проектозакона в парламента. Само така се изясняват политически позиции. Ние искаме 5% от БВП да се отделя за образование и това е условието да влезем в дебата. А подкрепата ще я дадем, ако има обсъждане и ако резултатите от него са в полза на избирателите. Поставяме условие не за да извиваме ръцете на мнозинството-малцинство, а защото смятаме, че образованието е част от националната сигурност, а не партиен приоритет.
Новото време иска България да се модернизира – да бъдат приети политическите закони и законите, които насърчават хората да работят, да се образоват, да инвестират. Това е единствената причина, поради която ние продължаваме да крепим този парламент. Новото време иска ново качество в управлението. И ако бъдат предложени качествени промени в правителството, ние гарантираме с нашите гласове, че ще осигурим мнозинство на премиера.
Да не забравяме обаче най-важното. Каквито и договорки да се правят вече, никой още не е видял този бюджет, за чието приемане уж се търси подкрепа. Никой не е питал Новото време, а очакват с нашите гласове бюджетът да мине. Дори в тези им хипотези има две теории – ДПС казва, че бюджетът трябва да бъде приет с гласовете на Новото време, НДСВ пък твърдят, че ще си осигурят други гласове от други групи. А принципът е един – не може да се иска подкрепа, без да е ясно за какво.
И не бива да се говори само за бюджета, а трябва да се говори и за бюджета, и за политическата реформа, и за данъчните закони, и за пряко свързаните с тях два важни избора, които парламентът трябваше да направи още преди няколко месеца. Преди бюджета трябва да изберем председател на Сметната палата, за да е ясно кой ще контролира изпълнението му. Трябва да изберем и шеф на НОИ, за да се знае каква ще бъде политиката в областта на осигуряването. Въпросът не е за личностите – колко е висок или синеок кандидатът. Въпросът е дали тези хора са готови да правят прозрачна, професионална и надеждна политика. Ако досега тези два поста са се смятали за тихо място за някой партиен функционер, то ние няма да дадем гласовете си за това.
А за бюджета за нас няма значение кой го е писал, нито дали той е бюджет на малцинството или на мнозинството. Важно е какъв е бюджетът на България, важно е в него всичко да е професионално изчислено, но и политически далновидно премислено. Важно е процедурата по контрола над изпълнението му да е прозрачна, а отговорността – персонифицирана и политически подкрепена. Важно е до Коледа България да има приет държавен бюджет. Не заради партиите, а заради държавата. А дали ще бъде връщан бюджетът или не и колко варианта ще гледа Народното събрание е абсолютно без значение.

В. “Труд”, 14 октомври 2004 г.