Блог на Мирослав Севлиевски

Мнозинството и правителството не могат сами да решат проблемите на България, модернизацията на страната трябва да приобщи по-широки кръгове, смята депутатът от НДСВ

Мирослав Севлиевски е роден на 18 януари 1965 г. в Троян. По образование е географ, а по професия - инвестиционен консултант. Бивш секретар на Българското сдружение за честни избори и граждански права. По време на предизборната кампания беше отговорник за политическия маркетинг на НДСВ. Избран в Бургас за депутат в 39-ото НС. Член на политическия съвет на НДСВ. Член на парламентарните комисии по вътрешна сигурност и обществен ред и на комисията по енергетиката.

Вие ли, господин Севлиевски, сте топлата връзка между НДСВ и СДС?

- Ако можех, бих желал да бъда. Имам много приятели в СДС. Със СДС са свързани едни от най-хубавите ми години и навярно така е за още много хора. Това са годините на романтиката и надеждата за промяна.

Извън носталгията какво друго ви кара да поддържате близки отношения със сини депутати?

- За радост, едно от основните достижения на мнозинството днес и на развитието на политиката през последната година е това, че партиите в България престанаха да се мразят. Днес те се конкурират, но не се мразят.

Защото се появи трета партия?

- Да кажем. Понякога един доста обикновен факт променя общополитическото поведение. Категорично, двуполюсният модел, който беше характерен даже с разводи по политически причини, свърши. Днес има още една партия в парламента и това създава позитивна основа за правене на политика, за разговори.

НДСВ към всички ли е отворено да прави заедно политика?

- Априори трябва да се приеме, че при решаването на един или друг национален проблем или приоритет партийната окраска трябва да е последното нещо, което дава основание да се гласува "за" или "против". Винаги съм мечтал освен управляващото мнозинство в българския парламент да има и модернизационно мнозинство. Под такова мнозинство аз разбирам всички депутати, които се обединяват независимо от своето партийно членство, от своите идеологически разбирания, когато се касае за модернизацията на България. Ако се налага, даже въпреки партийната дисциплина, да са в състояние да отстояват една или друга позиция.

Искате по-широка коалиция за управление на страната?

- Това предполага временни тематични коалиции, които решават конкретни проблеми. Не означава нито национална коалиция за спасение на България, нито национална коалиция за удавяне на България. Българските проблеми не са нито сини, нито червени, нито на райета и би трябвало да бъдат решавани от всички. Няма причина хора или партии, които са в опозиция, да бъдат по принцип против всяко едно нещо, което предлагат управляващите. Както и обратното, разбира се.

Какви конкретни теми могат да предизвикат подобни временни коалиции?

- Например темата за възможността чужденци да купуват български земи. Тук не би трябвало разделението да тече по оста "сини-червени-жълти-ДПС", а би трябвало спорът да бъде дали такава промяна в конституцията ще даде повече предпоставки за директни чуждестранни инвестиции в нашето селско стопанство, дали това ще създаде повече работни места, дали ще свали цените на земеделската продукция и ще направи България по-конкурентна при бъдещото й членство в Европейския съюз. Не бива и партиите да казват, че са за промяна на конституцията по въпроса на земята само защото такова е изискването на ЕС. За избирателите това основание е абсолютно недостатъчно. Партиите трябва да дадат основа за обществена дискусия, като отговорят подробно на въпросите защо го правим, как го правим и кога точно ще направим такава промяна.

По същия начин стои въпросът с управлението на българските гори. Подобен е случаят с управлението на българския външен дълг. Един такъв по-малък проблем, но с голямо отражение върху цялостната икономика и върху политиката на едно или друго правителство, е кои предприятия ще поддържаме - губещите или печелившите, които ще печелят още повече и ще отварят още повече работни места. На пръв поглед отговорът изглежда прост - трябва да се закриват губещите и да се подпомагат работещите. Само че идва първият пример - какво правим с "Топлофикация"-София, което е губещо предприятие - никак не е лесно да се отговори, че ще го закрием. Избирателите в Кърджали или в Малко Търново обаче нямат никакъв интерес държавният бюджет да дава средства за "Топлофикация"-София, която обслужва само столицата. И тук се появява конфликт на интереси. На това място се намесват партиите, които комуникират с обществото и ако се направи компромис, той трябва да е доста добре обяснен.

В момента наблюдаваме дезинтеграция между избраници и избиратели. Дискутира се дали НДСВ е с 14% доверие, БСП дали е с 13%, а СДС - с 10%. Това не е проблемът. Проблемът е, че всичките партии са под 20%. Значи хората не вярват днес, вероятно поради инерцията от последните 12 години, че партиите са в състояние да направят от техните проблеми партийни и държавни приоритети.

Вие не спечелихте ли изборите с подобна платформа, отразяваща хорските проблеми?

- Най-силният враг на политика е инерцията и се оказа, че НДСВ не успя дотук да спре тази инерция. Надявам се, че вече са създадени основи за промяна и вероятно резултати ще има в следващите няколко години.

Имате ли подкрепа сред вашите колеги за лансирането на тематични коалиции?

- Подобни коалиции са се случвали вече в България. Да кажем, при решаването на правата на българските малцинства е имало коалиции и те са били успешни. Благодарение на подобни коалиции днес ние имаме български етнически модел и нямаме проблеми с малцинствата.

БСП и СДС имат ли нагласата за подобна мобилност?

- Хората във всички партии се раждаме различни и членството ни тук или там не променя нашата индивидуалност.

Но и в двете партии партийната дисциплина е основен фактор.

- Винаги, когато партийната дисциплина е по-силна от здравия разум, става безсмислена. Ние всички сме избрани, за да направим някакви промени. Това искат хората. И партийната дисциплина не бива да бъде пречка за реализация на промените.

Търсенето на тематични коалиции означава ли, че НДСВ има проблеми по тези теми вътре в партията? Вие имате достатъчно мнозинство, за да приемете който и да е закон.

- Въпросът е, че парламентарното мнозинство или правителството не са в състояние единствено сами да решат проблемите на България. Нужно е участие на голям процент от обществото. Не бива правенето на политика да се разглежда като нещо различно от ежедневието на хората. Ако хората не участват в политиката, тя става безсмислена.

За да участват, не е ли най-лесно да използвате референдума като начин за взимане на решения?

- Така е. Но говорим за тематичните коалиции. Те биха изглеждали доста по-разбираеми за избирателите. На тях трябва да се гледа като на механизъм, който е в състояние да активира хора извън теснопартийните активисти. Тематичните коалиции трябва да са в състояние да привлекат на една или друга страна даже всички структури на гражданското общество - извънпарламентарните партии, неправителствени организации, браншови структури.

Вашата идея не предизвестява ли началото на края на партиите, каквито ги познавахме досега?

- В цял свят вече партиите са доста по-различни от тези, които са у нас. Партиите са драматично по-модерни, работят като огромни корпорации, имат отдели за набиране на добрите хора и както най-големите корпорации поддържат голям екип, занимаващ се с човешки ресурси. Голямото състезание в политиката е кой ще покаже по-голям интелектуален потенциал.

Тематичните коалиции по никакъв начин не отменят партийните коалиции, нито правят партиите излишни.

Как се справяте с интелектуалния потенциал в НДСВ?

- Винаги има какво да се желае. Преди няколко месеца аз инициирах НДСВ да създаде своя комисия по кадрите. Такива комисии са много популярни в Америка в Западна Европа през последните години. Номерът е кой ще привлече най-добрите имена от една или друга професия. Надявам се, че НДСВ съвсем скоро ще направи необходимото да покаже, че има нужда от всеки професионалист. Така добрите идеи и добрите хора ще могат да получат реализация чрез нашата партия.

Вашата идея за по-голяма гъвкавост изисква подобен начин на мислене и у избирателя. А повечето избиратели все още пускат бюлетини според цветовете им. Как ще изглеждат тези разбъркани в тематични коалиции партии на избори?

- На изборите ще победи тази партия, която е разпознала най-много теми, които идват от обществото, и е успяла да ги реализира. Печеливш ще бъде този, който успее да артикулира стъпките на модернизацията. Състезанието няма да бъде между сини и червени, а между идеи и тяхната реализация. Ако искаме да бъдем част от хората, ние трябва да направим мач, в който те не са на трибуните, а играят заедно с нас.

Не изисква ли това преразпределение по теми закон за лобизма, който да регламентира участието на частните интереси във взимането на решения?

- Законът за лобизма ще създаде механизма, по който частният защитник на една или друга идея регламентирано ще разговаря с депутата, за да го убеди да прегърне идеята.
Ако бяхме в Америка, "Плама" щяха да са си наели лобистка фирма, която щеше да ходи при всички депутати в парламента, да им разяснява каква е каузата на "Плама".

А не пред събранието да висят уморени хора с плакати, които да събират хиляди безполезни подписи?

- Това също не е изключено, това може да е част от целия сценарий. Но депутатът щеше да изслуша лобиста и да прецени дали това е в интерес на избирателите, които са гласували за него и дали тази му позиция ще направи възможно той да бъде преизбран. В края на краищата в политиката се участва, за да бъдеш преизбран, а си преизбран тогава, когато си изпълнил голяма част от предишните си предизборни обещания.

От друга страна, участваш в политиката отново, ако партията реши да те сложи в листите си.

- Затова избирателната ни система е изчерпала своите възможности да отразява реалните необходимости на обществото.

По цял свят избирателните системи се модернизират така, че хората да виждат много по-голям смисъл да гласуват. Това обикновено става, когато избирателите имат много по-голяма роля в селектирането на кандидатите и нареждането на партийните листи. Само това в XXI век може да направи изборите интересни за електората.

Ана ИЛИЕВА
В. “Сега”, 8 юли 2002 г.