Блог на Мирослав Севлиевски

Г-н Севлиевски, в събота и неделя произведохте новини, около партийното строителство на “Новото време”. Общо взето, когато се създавахте, повечето наблюдатели бяха с впечатление, че ще правите по-скоро електорална партия. Сега новините са около това, че всъщност разгръщате партийни структури в цялата страна. Толкова сила ли чувствате в партията?

- Ние ще правим наистина електорална партия. А електорална партия в България, някои хора разбират, като медийна партия. Ние няма да правим медийна партия, а електорална. Електорална партия ще правим, заради това, защото “Новото време” винаги ще има предизборен конгрес. В нашия устав е записано, че задължително, минимум 60 дни преди изборите, трябва да организираме конгрес, който да одобри две неща. Първо, предизборната програма на партията и второ, всички кандидати за депутати или пък кандидати за кметове и общински съветници.

Добре. Около кандидатите за депутати, това е много чувствителен въпрос за всяка партия. Общо взето се сипят обвинения в публичното пространство към всяка партия, че лидерите еднолично решават, че фактически избирателят нищо не избира. Той избира някаква листа, в която влизат пропорционално определен тип хора. При вас как е решен този въпрос?

- При нас този въпрос е решен, повтарям, с механизъм записан в устава, че всички кандидати за депутати ги одобрява не партийното ръководство, не политбюрото. При нас то се нарича изпълнително бюро, не някакъв по-широк партиен форум, а най-големия партиен форум за “Новото време” е партийният конгрес. Хиляда човека ще трябва да одобрят всичките кандидати за депутати на “Новото време” и ние се надяваме, че по този начин качеството на нашите кандидати ще бъде гарантирано или много по-добре гарантирано от това на останалите партии, където обикновено един командир се затваря в една тъмна стая и започва да прави листи.

Трябва ли да са членове на партията кандидатите за депутати?

- При всички положения, трябва да са членове на партията.

Т.е. гражданска квота, личности, които вие да подбирате няма да могат да влязат в листите?

- Вижте, онези личности, които не споделят идеите на “Новото време” и предизборната програма на “Новото време”, няма причина да играем игричка с избирателите и да казваме “това е вашата гражданска квота”, тези хора идват в “Новото време”, само защото на друго място не ги взимат, или пък ние много искаме да ги вземем. В края на краищата в политиката, трябва ясно да се участва и онези, които са партийни активисти, онези, които участват в структурите на “Новото време”, дали са в електоралните клубове, или пък в тематичните клубове на “Новото време”, то те ще бъдат издигани и за кандидати.

Добре. Хайде да сметнем, много интересен въпрос, да кажем десетина големи партии има в България. Всяка трябва да подбере 300-400 много качествени личности за депутати. Това не прави ли една бройка, която в държавата фактически не съществува?

- Не, напротив в държавата тази бройка съществува, а досега всичките стари партии въртят в общи линии хиляда човека, които се местят от партия в партия и стават кандидати, ту за една партия, ту за друга партия. Нашият учредителен конгрес, 77% от тези 700 човека, които присъстваха, което е горе-долу 500 човека, бяха между 20 и 40 години. Което категорично показва, че при нас, в “Новото време”, участват и са включени такива хора, които досега не са се занимавали с политика. А пък няма никаква причина да мислим, че такива хора, които досега не са се занимавали с политика, не са в състояние да правят добра политика за в бъдеще.

Какво ги привлича тези хора? Това че, така се подразбира обществено, че политиката е тип бизнес, че част от хората започват да живеят по-добре, когато влязат в политиката. Каква е притегателната сила, как го усещате?

- Притегателната сила е да почувстваш силата на своето участие, на своя глас. “Новото време” е партията на хората, които участват, на хората които искат да са активни и сами да взимат решенията за себе си, а не някой друг да взема решенията вместо тях. Вероятно това.

Понеже сме на изборна тема, основната инициатива, която вие се опитахте да прокарате през тези три години в парламента, беше избирателният кодекс. Очевидно е май, че той няма да бъде приет.

- Това е една от основните инициативи на “Новото време”, които са описани онези 50 закона, които “Новото време” през тези три години е внесло в парламента, а тези 50 закона се делят на две основни групи. Първата група е модернизация на българската политическа и партийна система, а втората група е насърчаване на средния бизнес в България. Ние пледираме не само през тези три години, но пледираме и през последните 15 години, българската избирателна система да бъде променена и да бъде въведена онази, която използвахме през, близка до онази, която използвахме през 1990 година. Или с други думи, поне половината от депутатите да бъдат избирани мажоритарно, като вярваме, че по този начин ще подобрим съществено първо, връзката между избраници и избиратели, и второ с мажоритарната избирателна система ще бъде невъзможно да създават командирски партии от типа, който познаваме в близкото минало. Дали избирателният кодекс няма да може да бъде приет в останалите 10 месеца работа на Народното събрание – мисля, че ще бъде трудно, но все пак е възможно. Ние през последната избирателна сесия 8 седмици, 8 среди, сме го предлагали в Народното събрание и за голямо съжаление старите партии по никакъв начин не подкрепиха тази идея. Всичките тези партии, които през всичките тези 15 години са казвали, спечелим ли изборите, влезем ли в парламента, веднага ще въведем мажоритарната избирателна система, никога не го правят.

Добре, да не би да е лош избирателният кодекс, след като само вие го предлагате?

- Истината каква е? Избирателният кодекс беше приет на първо четене със 160 гласа. Такава подкрепа нито един закон не е получавал в българския парламент, но се оказа, че за първо четене всички партии гласуват за него, а на второ четене обикновено 30-ина човека гласуват за него. Всичко останали се оказва, че ги е страх от това, че не скрити зад партийното име, зад партийната листа, ще трябва да излязат пред избирателите и да се състезават за техния глас.

Как се определяте, като партия? Дясна, центристка?

- Първо, мисля че с цялото си поведение не само през тези три години, а и през всичките минали години, ние сме се определяли, като дясна, като либерална партия и доказателства са всичките ни думи и дела.

Е, през изминалите години, публични личности сте били 2-3 души.

- Не е малко.

Не е малко, но все пак не сте всички?

- В общи линии другите партии имат по един или по двама публични личности, при нас има повече.

Т.е. вие се определяте, като...?

- Либерална партия и очевидно е и видно е от законите, които сме внесли в парламента, че ние сме за либерална политика и ние сме партията, която вероятно е внесла най-много закони, които реално насърчават и реално подпомагат средния бизнес в България. Защото България без средна класа, без среден бизнес трудно ще направи онези важни стъпки към реалната европеизация и модернизация.

Ставате три либерални партии – НДСВ, ДПС и вие?

- Либералните партии в България или онези, които претендират да са либерални партии са повече от три. Има такива либерални партии, в които има либерали, но няма партии. Едната от тях, за които ви говоря, е точно такава. Има добри либерали, но партия няма.

Така или иначе ще има борба за либералния електорат и общо взето борба за политическия център. Как смятате, че ще се позиционирате там?

- Нашата визитна картичка е, повтарям пак, онези 50 закона, които сме внесли през тези три години. Нека останалите партии да покажат своята визитна картичка и нека да покажат идеите, с които смятат да правят политика в България, и да кажат, как те виждат България в следващите четири години. Преди три години, много от нас - тези, които сме нововремци, направихме предизборната програма на НДСВ и тази предизборна програма беше подкрепена от сериозен процент от българските избиратели. Което означава, че ние разбираме избирателите и разбираме от какво България има нужда.

Какъв е коефициентът, между другото, на полезно действие на 50-те закона, които сте внесли? Колко от 50-те закона реално са влезли и гласувани и влезли в употреба?

- 19 са влезли, гласувани и публикувани в Държавен вестник, което пак е нещо. Но аз искам да ви дам един пример, понеже взимам повод от вашите новини, където се говореше за концесиониране на плажове. Ние от три години предлагаме един много прост текст – всички концесионни договори да станат публични. Да бъдат вкарани в един публичен регистър, като чрез публичност, ние вярваме, че общественият контрол ще бъде завишен, а когато има завишен обществен контрол, то чиновниците обикновено ги е страх от обществото и си вършат работата, както трябва. За голямо съжаление този закон, който сме го предлагали над 15 пъти, над 15 среди в парламента да бъде гласуван, той не е бил подкрепен. Аз нямам никакво обяснение, защо старите партии не искат да подкрепят един такъв закон. Също така, ние имаме закон, който казва – всички приватизационни договори през последните 15 години да бъдат публично достояние, за да може хората сами да направят ревизия на приватизацията, а не един политик да прави ревизия на друг политик. Подобни закони, аз вярвам, че ще бъдат много ефективни, за структуриране на българското общество, за подпомагане, ако щете, на българския бизнес. Също така, ние предлагаме цялата общинска собственост да бъде вкарана в един публичен регистър. Не вие да тичате до общината с кутия бонбони и да ги давате на някоя лелка – чиновничка, за да ви каже, каква е общинската собственост в един или друг квартал, а просто да си бръкнете в компютъра или пък да си отворите един вестник и там да я намерите.

Сигурно вече е късно за това предложение, едва ли е останало много да се вкара в един такъв публичен регистър на общините?

- Ако сега не го вкараме ще остане съвсем малко.

Направи ми впечатление в края на миналата седмица, така или иначе течеше разгорещен дебат, около съдебната реформа, по повод на експертния доклад, на експерти от Европейската комисия, които препоръчват директно промяна в Конституцията. Вие заехте позиция, която е антиреформистка?

- Не, позицията не е антиреформистка, а реалистка.

Какво казва реализмът в този случай?

- Реализмът казва, че трябва да отчетем българската практика. Няма причина, когато на един европейски експерт не му е обяснено добре достойнството на българската система, да смятаме, че този европейски експерт е най-добрият и той много добре разбира България. Когато някой пледира следствието да отиде в изпълнителната власт, аз много добре си спомням и вероятно и ти си спомняш, да кажем Пламен Панайотов не си спомня, защото той 1990 година се е бил скрил някъде в университета, той не си спомня, че тогава имаше един генерал Кацамунски и всички, които бяхме активисти в университета или пък в СДС, се страхувахме от следствието и прокуратурата тогава, които бяха доста пряко свързани с изпълнителната власт и поради тази причина, заради старите действия на следствието и прокуратурата в българската Конституция е записано, че те нямат нищо общо с изпълнителната власт. И аз не виждам никаква причина да имат общо с изпълнителната власт. Промяна на Конституцията е много лесно да се говори, защото се знае, че трудно може да се случи. И това аз го нарича цинизъм веднъж и втори път лицемерие. Нека да видим как е възможно да направим без промяна на Конституцията част от препоръките, които от Европа правят, но така че да запазим достойнството на българската система и практиката, която сме натрупали до сега.

Едно е достойнствата на съдебната система, друго е обаче ефективността? Очевидно е, че тя не е ефективна.

- Ако следствието мине към изпълнителната власт, към МВР например, аз не виждам, нито една гаранция, че ефективността на следствието ще бъде увеличена. Това са механични желания за промяна в една или друга посока. Ако си говорим за реформа в съдебната система по-добре е да имаше един съд, който да е специализиран да разглежда всичките дела, свързани с публичните дружества или борсовите дружества. Защото има много от съдиите, да кажем някъде в провинцията, които не са чели Закона за публичното предлагане и свързаните с него закони, а пък се налага да ги прилагат. Това е реално насърчаване на българската икономика или на българския бизнес, а не тежките словосъчетания, зад които се крият единствено и само партийни интереси. Ако не сме успели да си назначим шефове в една служба, нека да я закрием, за да я уплашим или пък да искаме да я закрием, за да уплашим нейният директор и той да стане по-послушен на една група партийни функционери.

Добре, разбрах Ви по този въпрос. Как стартирате следващия парламентарен сезон? Какво ще правите в парламента?

- Ние ще продължим с политическите си приоритети, които както вече казах са свързани, вече казах модернизация на българската партийна система и насърчаване на средния бизнес, но също така ние ще предизвикаме парламентарен дебат на тема външнотърговския дефицит, който се надяваме да премине към решението, което да задължи Министерството на икономиката, да разработи стратегия за преодоляване на външнотърговския дефицит. Както и дебати, свързани с компютъризацията на българските училища и дебат свързан с българския туризъм. Ние смятаме, че когато се говори за българския туризъм, наистина трябва да има една държавна, но интегрирана стратегия за неговото развитие, а не само на думи или с половинчати текстове в законите да казваме, че насърчаваме българския туризъм.

По компютъризацията на училищата не се ли застъпвате с финансовия министър, който около преди седмица лансира идеята за надпартиен консенсус по инвестициите в образованието?

- Аз се радвам, че и финансовият министър държи на тази тема и вярва, че българското образование трябва да стане модерно. Но да кажем “Новото време” е онази парламентарна група, която е внесла закон, който казва – всеки, който подари компютър на училище или на университет, това му се приспада от сумата, от печалбата, което не е малко и министърът на финансите, ако наистина вярва в тази идея, просто ще подкрепи нашият законопроект и в Закона за корпоративното облагане, поне това ще бъде направено.

Асен ГРИГОРОВ
БНТ, Канал 1, "Денят започва", 3 август 2004 г.