Блог на Мирослав Севлиевски

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

В Бургас най-добре хората знаят как БСП и нейните верни функционери могат да  прехвърлят отговорността и да се правят на реформатори. Също както Йоан Костадинов се прави на модерен десен политик, който ще заведе избирателите си директно в Брюксел, начело на нова европейска партия, първенците на неговата стара социалистическа партия се опитват да кажат на народа, че АЕЦ е морален национален символ. Ако една стара и неефективна ядрена централа е националният ни символ, тогава какво е Рилският манастир, какво са всички герои от историята ни, какво е културата на България и нейната държавност, една от първите в Европа? На тези въпроси БСП и функционерите предпочитат да не отговарят, те имат конкретна цел – да спечелят някой глас от една лъжа. А че тази лъжа може да остави България на прага на Европа,
Обществото няма нужда от поредната лъжа – че закриването на два ядрени блока, “постигнато” от политиците през последните 10 години, сега може да се пререшава от гражданите. Обществото няма нужда и от лъжата, че на тези два ядрени блока се крепи българската икономика и националното самочувствие. Но най-голямата лъжа на БСП е, че АЕЦ “Козлодуй”е политически въпрос. И докато тръбят навсякъде, че АЕЦ е политика, ползват централата за разменна монета между партиите и обществото, с която да си купуват доверие и да се освобождават от дълга по поемане на отговорност.
Най-големият грях на последните няколко правителства е, че превърнаха АЕЦ “Козлодуй” в политически въпрос. А той е политически само дотолкова, доколкото всяко поредно правителство ползва ядрената карта за политически (а и финансови) дивиденти. Стигат дотам, че създават от една ядрена централа национален и морален символ, който правел от България индустриална сила. Това е лъжа, която се експлоатира вече толкова години. БСП и нейните функционери правят това винаги, когато няма какво друго да предложат на аудиторията, или когато не знаят как да привлекат вниманието.
Истинският въпрос, който БСП спестява на обществото, е: Кое е по-важно за бъдещето на България – да защитаваме на всяка цена АЕЦ, или България да влезе в ЕС?
Точно това сега се опитва БСП да направи – да прехвърли последиците и политическата отговорност на обществото. Защото едва ли има някой, който да не е разбрал, че от такава политическа употреба на АЕЦ през последните 10 години, сега България няма никакво пространство за маневриране. Как да стане така, че хем да не пипаме АЕЦ, хем да станем членове на ЕС. И тъй като вече сме в ситуация “или едното, или другото”, отговорността за този избор БСП иска да го прехвърли на хората. Това е искането на БСП за референдум по закриването на двата блока на централата – измиване на ръцете. След като нито един от употребявалите властта досега не успя да реши въпроса с централата – прехвърлят отговорността на обществото. То да им сърба попарата, а после да не може да иска отговорност, “защото народът е решил на референдум”. Това е грамадна лъжа, която е не само опит да се измият политическите грешки, но и ще дискредитира идеята за нов закон за допитванията, каквато очевидно е целта.
Неморално е политиците да се правят на демократи, които, видите ли дават право на обществото да решава за АЕЦ. Като сме такива демократи, защо първо не приемем закон за референдумите и не ние да казваме на хората по кои въпроси им даваме право на глас, а те сами да решават.
БСП ще спечели сега дивиденти от доверието на хората, на които от години се внушава, че АЕЦ е основният политически, национален, индустриален и морален фундамент. Тогава от народа ли ще искаме отговорност, когато ни оставят пред вратата на ЕС.  Да прехвърляме тази отговорност на обществото е неморално и политически безотговорно. Щом превърнахме АЕЦ в политически въпрос, да го решават политиците. Защо никой не казва на същото това общество колко струва затварянето на блоковете. И че политическата отговорност е в това да договорим средства за това затваряне. И в това да спрем да убеждаваме нацията в една лъжа – че България ще стане голяма индустриална сила, като запази една ядрена централа, заради която никой не ни иска в Европа.
Обществото има нужда от обединение около истински, а не измислени и подменени каузи. Обществото има нужда от истината. От истината за това какво направи правителството на БСП за авторитета на централата, истината за това какво договори правителството на СДС, истината за това дали сегашното правителство не спести важни подробности, когато каза, че главата енергетика може да се предоговаря, а блоковете 3 и 4 – да се спасят от закриване. Истината за това дали АЕЦ “Белене” е морална обществена компенсация за закриването на част от “Козлодуй” и за неспособността на политиците да решат един въпрос, или е съвременно икономическо намерение. Истината за това дали е толкова зависима българската икономика от тези два блока и доколко политиците спекулират с тази зависимост, за да печелят. Истината за това може ли едно предприятие, пък било то и ядрена централа, да определя националното ни самочувствие, или просто политиците не могат да измислят нищо по-значимо, заради което да хвърлят националната енергия. Истината за това какви са намеренията и готовността на правителството за закриването на блоковете, с какви средства. Какви са истинските възможности България да спечели от това неизбежно закриване – и като финансови средства и като авторитет на държава, чиито управници си държат на думата, а не променят позициите си всеки ден и си измиват ръцете с народа, на който прехвърлят отговорността си.

В. “Компас” – Бургас, 15 юни 2004 г.