ПЛАНЪТ “ВИТАНОВ” НЕ БЕШЕ КАМПАНИЯ, А НОВА ПОЛИТИКА ЗА УПРАВЛЕНИЕ
23 Януари 2004 г., публикувано в Архив
Не е достатъчно да спечелиш изборите за кмет, ако не знаеш как да развиваш града си и накъде го водиш
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
Всички – политолози, социолози и политически наблюдатели от различни цветове, бяха категорични, че единственият град в България, в който всичко за местните избори е ясно и не се очакват никакви изненади, е Бургас. Всички те се надпреварваха да прогнозират: “В този град старият кмет ще спечели от първия тур и то с огромна преднина, балотажът е невъзможен”. Да, но още със старта на предизборната кампания същите тези хора признаха, че прибързано са направили своята категорична прогноза. В Бургас едно явление промени не само предварителните очаквания, но преобърна и избирателните нагласи. Това явление беше кампанията на кандидат-кмета Иван Витанов. Ефектът, който тя постигна, не е случаен, а е резултат от един рисков предизборен експеримент,
един нов и очевидно успешен начин на водене на диалог с избирателите, който даде своите убедителни резултати.
Целта на участието в изборите е не само да спечелиш, но и да знаеш как ефективно да приложиш спечеления мандат. Днешното
хаотично поведение на кмета
който се прави на сърдит партиец и обиден победител, е доказателство, че не е достатъчно да спечелиш. По-важното е да знаеш как да развиваш града си и да си наясно накъде го водиш. Точно на тази база бе изградена кампанията на Иван Витанов – на конкретни програми и отговорности, а не на партийни повели или апаратни игри.
Избрахме кампания, която залага не на партиен, а на прагматичен модел, който не може да бъде оспорен от нито една политическа сила. Защото представя конкретни идеи за управление и лансира конкретни лица, които доказват, че са в състояние да осъществят всяко едно действие, което обещават – подготвени са професионално и знаят как може да се развива градът във всеки един ден на мандата. Очевидната безалтернативност на този стил на водене на политическа кампания обезсилиха опонентите, на които остана за ползване единствено инструментариумът на остарялата политическа борба – с компромати и партийни обещания за благополучие.
За да докажеш, че можеш да управляваш един град
не е достатъчно да обещаваш
По-добре е да анализираш настоящото състояние на общината и единствено на тази база да градиш промяната. Този прагматичен подход замени партизирането в кампанията на Витанов. Проверени бяха всички документи и отчети за дейността на кмета и общината. Без емоции ние просто показахме на хората “ето защо общината е бедна и неразвита”. Без да коментираме, ние дадохме информацията на хората и така им осигурихме възможност сами - от фактите и цифрите, да се убедят
кой е виновен за разрухата в общината.
Вместо да търсим или фабрикуваме компромати срещу кмета (маниер, който ние доказахме, че е абсолютно остарял и единствено прави авторите си смешни), ние просто предложихме истинската картина за състоянието на общината и конкретен план за бъдещото й управление. И най-важното - конкретни хора, които биха могли да го направят. Намерихме един доста удачен и явно печеливш вариант, в който партийната листа да не е директно обвързана с кандидата, но да е ясно, че е логично продължение на неговата политика. Декларираното открито взаимодействие е политическата отговорност, която защитавахме по време на кампанията.
Планът “Витанов” не е партийно-политическа платформа, а ясно разписана политика на управление, каквато трябва да бъде българската демократична местна власт. Това е управление, основано не на партийни тези, а на законност и правила, на конкретни административни действия и задължителна персонална отговорност.
Вместо да призоваваме да гласуват за партиен цвят, ние избрахме да обучим избирателите в разпознаване на законните им права на граждани, които са реални участици в управлението на държавата. Мисля, че в този подход е бъдещето на изборите изобщо
вместо партийни послания и лозунги, ние предложихме конкретни механизми за контрол върху работата на общинската администрация, като единствен законен начин да се съживи общинската икономиката – което пък е единственият начин един град да бъде променен към добро. Подобряването на икономическите и социални условия обаче не би могло да стане без въвеждането на норми и правила, свързани с
прозрачност в работата на общинската администрация и кмета.
Такива промени и правила бяха включени в Плана “Витанов”, който очевидно хората припознаха като единствен начин за ефективно функциониране на местната власт. Това не бяха обещания, а реални предложения. Планът съдържа проекти, по които работата можеше да започне още в първия ден от новия мандат. Такива са проектите за Етичен кодекс на кмета, заместник-кметовете, кметските наместници и общинските съветници на Община Бургас; за Правилник за организацията и дейността на обществения посредник на територията на Община Бургас, за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, Наредба за обществения ред и чистотата на територията на Община Бургас. И разбира се, Програмата “50 стъпки” – конкретни мерки за икономическо съживяване на общината.
Тези пет големи проекта бяха разработени по всички правила на писането на законопроекти – съгласуване със същестуваващото законодателство и с модерните инициативи за създаване на условия за функционирането на икономиката, местната власт, културата, бизнеса и обществото.
Бяхме поставени в трудна ситуация – предварителният и шумно разпространяван извод, че никой няма да стигне до балотаж
срещу Йоан Костадинов и наличието на списък от 17 кандидат-кметове. Трябваше да направим така, че от абсолютно неизвестен – един от многото, Витанов да бъде разпознат като основен опонент на втория тур. Решихме и успяхме. Отворихме всичката информация за кандидата, осигурихме я на медиите и обществото, изпреварихме очакванията, слуховете, политическите удари под кръста. Пълната откритост се оказа наистина силно оръжие, особено съпоставена с апаратните интриги на БСП в Бургас. Не отговорихме на нито една партийна провокация. Животът, личността, намеренията, екипът, програмите и проектите – всичко, свързано с кандидат-кметът Витанов беше негова кампания. Бягство от партийно обвързване и отказът от партийно премерване на сили с “врага от другите партии” всъщност се оказа един брилянтен пример за правене на нова политика за управление. Примерът на тази бургаска кампания може да послужи дори на големите партии, които сега се чудят как да решат явните си проблеми с миналото, като се заемат с модерна прозрачна, позитивна и прагматична политика.
С програмата и маниера и визията на кандидата, които наложихме, направихме само за една седмица Иван Витанов разпознаваем не като един от 17 кандидати, а като най-вероятният бъдещ кмет и основен сериозен опонент на сегашния. Никой не вярваше и нито едно проучване не допускаше това, но Иван Витанов отиде на балотаж.
В кампанията ние бяхме партньори с медиите
Това е подход, който всяка уважаваща себе си политическа сила би могла да прекопира, ако иска
да работи в полза на обществото, а не само да декларира такава готовност.
Не само към медиите, а и към всички социални групи в общината кандидат-кметът бе подготвен по проблемите и перспективите. Ние преобърнахме и значението на добре познатия предизборен маниер “Внимание за всички”. Вместо да изслушва жалби на граждани или да целува дечица пред фотоапарати и камери, кандидатът ни бе подготвен да предлага конкретни и осъществими неща във всяка област и гореща точка на общината. Това е рискът да поемеш отговорност, като знаеш, че после ще я носиш. Витанов създаде усещане у хората, че срещу тях стои един прагматично настроен, модерно мислещ и екипен човек. От него оценката на общото икономическо състояние на общината през последните два мандата, подробно разработена от екип, звучеше достъпно за аудиторията.
“Общината Бургас събира собствени приходи на глава от населението 90 лева. Толкова има и мъничката община Малко Търново. А Несебър например си докарва 6 пъти повече от Бургас – 470 лева”. Този пример беше истинска находка в кампанията на нашия кандидат. Не би могло по-точно да се направи характеристика на досегашната дейност на кмета и общината от този прост пример за приходите. Заедно с блестящия пример за немарливост, ние успяхме да обясним на нормален език, че
собствените приходи в една община са онзи критерий, който най-ясно доказва в какво състояние е тя и как се управляват
нейните финанси. Каква по-ясна от тази оценка -икономическото състояние на Бургас е равно на икономическото състояние на Малко Търново. А Бургас все пак е четвъртият по големина град в България. Вместо обаче да клеймим сегашния кмет за тази жалка картина, ние просто предложихме Плана “Витанов” – система от проекти и конкретни икономически и административни мерки, които всеки един кмет може и е длъжен да започне да прилага още от първия ден на мандата си.
Прозрачността в действията на общинската власт беше основното професионално послание на кандидата Витанов. Той въведе в местната предизборна лексика понятието “стъклена къща”, което се оказа разбираема и добре приета форма за обяснение на това, че администрацията е задължена по закон да работи прозрачно и открито, а чиновниците са наети в служба на обществото, а не са негови врагове. За да докаже, че е готов да изпълни предварително всяко условие за прозрачност, Витанов декларира официално имуществото си и това на семейството си, всичките си бизнес контакти и участията си във фирми. Той стана единственият кандидат-кмет в България, декларирал имущественото си състояние.
Витанов беше и единственият кандидат, който предложи професионално разработен Бюджет за 2004 година - нещо, което не е правил нито един кандидат-кмет досега в държавата, откакто се провеждат демократични избори.
Находка беше и медийното послание “Бургас – право напред!”. С него, претворен в телевизионни клипове, не само кандидатът стана разпознаваем в национален мащаб. Но и морето, силата на човека, красотата на България. Бургазлии припознаха себе си в прочутото изречение на Хемингуей
“морето не може да бъде провинция”
Красотата и надеждата, които внушаваха тези послания направиха клиповете на Иван Витанов съвършено непартийни, но затова пък близки на широк кръг от аудиторията, дори на такива, които не гласуват в Бургас. Рискувахме и се отказахме в клиповете си да показваме “задния двор на общината” – нейното бедно настояще, постигнато от досегашната власт. Не защото няма достатъчно грозни гледки в града. Искахме просто да накараме хората да се усмихнат, а не да кълнат миналото си. Проучванията доказват, че това е успешен подход, защото събуждането на омраза не носи нищо добро дори на този, който е спечелил в резултат на такава кампания.
Бургазлии бяха приятно изненадани и поласкани от оценената като изключително оригинална идея “Вечно зелена карта за Бургас”. Картата, която кандидатът ни раздаде на съгражданите си, отново не агитираше да се гласува за тази ли онази партия. Зелената карта за Бургас е като талисман, тя призовава хората да я носят със себе си защото там е написано най-важното послание – да мечтаят за града си като за едно прекрасно място за живеене. И картата, и посланията й нямат нищо общо с традиционните предизборни плакати и листовки. Тя създава настроение и буди у всеки притежател чувство на принадлежност към родния град, а и на отговорност за бъдещето му. Едва ли има по-успешен начин да премахнеш политическата апатия, до която традиционните партии докараха избирателите си.
В Бургас много привърженици спечели и идеята ни, че
избирателите са работодатели на кмета
и че с гласа си те подписват трудов договор с него, който биха могли да прекратят, тъй както са сключили, ако избраникът не отговаря на обществените изисквания и на това, което е обещал. Риск беше и отказът ни да използваме времето на кампанията за тотално агитираме за кандидата. Решихме, че отговорните политици имат по-сериозна задача от тази да спечелят на всяка цена. За нас беше важно, а и за бъдещето на политиката изобщо, да разясняваме непрекъснато и убедено правата, които законите и конституцията дават на всеки гражданин да участва във властта, да контролира вземането на решения. Често политиците забравят, че това всъщност е основната им задача – да приобщават обществото към законността и правилата на демократичното управление. Вероятно няколко тави с кебапчета вършат повече предизборна работа. Но ние решихме, че все пак някога и българската политика би могла да прескочи нивото на махленските трапези и партийните компромати.
Уебсайтът на Витанов беше още една находка в кампанията. Бургас е известен като град, отворен за “мрежата”, има много млади хора, за които наличието на Интернет-страница на един кандидат-кмет е комплимент към модерно мислещите хора.
Това, че Витанов преобърна всички прогнози и отиде на балотаж, е огромен успех. Не успех на Витанов над Костадинов, а успех на модерната политика над старите партийни хватки лъжи. Че с тях не може да се управлява, стана ясно веднага след изборите. Убеден съм, че ако притежаваше възможностите, духа, подготовката и програмните документи на опонента си, сега Йоан Костадинов нямаше да пише жалби до премиера, а просто щеше да управлява един модерен град. Град, който няма да продължава да е известен единствено с кмета си.
В. “Компас” – Бургас, 23 януари 2004 г.
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
Всички – политолози, социолози и политически наблюдатели от различни цветове, бяха категорични, че единственият град в България, в който всичко за местните избори е ясно и не се очакват никакви изненади, е Бургас. Всички те се надпреварваха да прогнозират: “В този град старият кмет ще спечели от първия тур и то с огромна преднина, балотажът е невъзможен”. Да, но още със старта на предизборната кампания същите тези хора признаха, че прибързано са направили своята категорична прогноза. В Бургас едно явление промени не само предварителните очаквания, но преобърна и избирателните нагласи. Това явление беше кампанията на кандидат-кмета Иван Витанов. Ефектът, който тя постигна, не е случаен, а е резултат от един рисков предизборен експеримент,
един нов и очевидно успешен начин на водене на диалог с избирателите, който даде своите убедителни резултати.
Целта на участието в изборите е не само да спечелиш, но и да знаеш как ефективно да приложиш спечеления мандат. Днешното
хаотично поведение на кмета
който се прави на сърдит партиец и обиден победител, е доказателство, че не е достатъчно да спечелиш. По-важното е да знаеш как да развиваш града си и да си наясно накъде го водиш. Точно на тази база бе изградена кампанията на Иван Витанов – на конкретни програми и отговорности, а не на партийни повели или апаратни игри.
Избрахме кампания, която залага не на партиен, а на прагматичен модел, който не може да бъде оспорен от нито една политическа сила. Защото представя конкретни идеи за управление и лансира конкретни лица, които доказват, че са в състояние да осъществят всяко едно действие, което обещават – подготвени са професионално и знаят как може да се развива градът във всеки един ден на мандата. Очевидната безалтернативност на този стил на водене на политическа кампания обезсилиха опонентите, на които остана за ползване единствено инструментариумът на остарялата политическа борба – с компромати и партийни обещания за благополучие.
За да докажеш, че можеш да управляваш един град
не е достатъчно да обещаваш
По-добре е да анализираш настоящото състояние на общината и единствено на тази база да градиш промяната. Този прагматичен подход замени партизирането в кампанията на Витанов. Проверени бяха всички документи и отчети за дейността на кмета и общината. Без емоции ние просто показахме на хората “ето защо общината е бедна и неразвита”. Без да коментираме, ние дадохме информацията на хората и така им осигурихме възможност сами - от фактите и цифрите, да се убедят
кой е виновен за разрухата в общината.
Вместо да търсим или фабрикуваме компромати срещу кмета (маниер, който ние доказахме, че е абсолютно остарял и единствено прави авторите си смешни), ние просто предложихме истинската картина за състоянието на общината и конкретен план за бъдещото й управление. И най-важното - конкретни хора, които биха могли да го направят. Намерихме един доста удачен и явно печеливш вариант, в който партийната листа да не е директно обвързана с кандидата, но да е ясно, че е логично продължение на неговата политика. Декларираното открито взаимодействие е политическата отговорност, която защитавахме по време на кампанията.
Планът “Витанов” не е партийно-политическа платформа, а ясно разписана политика на управление, каквато трябва да бъде българската демократична местна власт. Това е управление, основано не на партийни тези, а на законност и правила, на конкретни административни действия и задължителна персонална отговорност.
Вместо да призоваваме да гласуват за партиен цвят, ние избрахме да обучим избирателите в разпознаване на законните им права на граждани, които са реални участици в управлението на държавата. Мисля, че в този подход е бъдещето на изборите изобщо
вместо партийни послания и лозунги, ние предложихме конкретни механизми за контрол върху работата на общинската администрация, като единствен законен начин да се съживи общинската икономиката – което пък е единственият начин един град да бъде променен към добро. Подобряването на икономическите и социални условия обаче не би могло да стане без въвеждането на норми и правила, свързани с
прозрачност в работата на общинската администрация и кмета.
Такива промени и правила бяха включени в Плана “Витанов”, който очевидно хората припознаха като единствен начин за ефективно функциониране на местната власт. Това не бяха обещания, а реални предложения. Планът съдържа проекти, по които работата можеше да започне още в първия ден от новия мандат. Такива са проектите за Етичен кодекс на кмета, заместник-кметовете, кметските наместници и общинските съветници на Община Бургас; за Правилник за организацията и дейността на обществения посредник на територията на Община Бургас, за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, Наредба за обществения ред и чистотата на територията на Община Бургас. И разбира се, Програмата “50 стъпки” – конкретни мерки за икономическо съживяване на общината.
Тези пет големи проекта бяха разработени по всички правила на писането на законопроекти – съгласуване със същестуваващото законодателство и с модерните инициативи за създаване на условия за функционирането на икономиката, местната власт, културата, бизнеса и обществото.
Бяхме поставени в трудна ситуация – предварителният и шумно разпространяван извод, че никой няма да стигне до балотаж
срещу Йоан Костадинов и наличието на списък от 17 кандидат-кметове. Трябваше да направим така, че от абсолютно неизвестен – един от многото, Витанов да бъде разпознат като основен опонент на втория тур. Решихме и успяхме. Отворихме всичката информация за кандидата, осигурихме я на медиите и обществото, изпреварихме очакванията, слуховете, политическите удари под кръста. Пълната откритост се оказа наистина силно оръжие, особено съпоставена с апаратните интриги на БСП в Бургас. Не отговорихме на нито една партийна провокация. Животът, личността, намеренията, екипът, програмите и проектите – всичко, свързано с кандидат-кметът Витанов беше негова кампания. Бягство от партийно обвързване и отказът от партийно премерване на сили с “врага от другите партии” всъщност се оказа един брилянтен пример за правене на нова политика за управление. Примерът на тази бургаска кампания може да послужи дори на големите партии, които сега се чудят как да решат явните си проблеми с миналото, като се заемат с модерна прозрачна, позитивна и прагматична политика.
С програмата и маниера и визията на кандидата, които наложихме, направихме само за една седмица Иван Витанов разпознаваем не като един от 17 кандидати, а като най-вероятният бъдещ кмет и основен сериозен опонент на сегашния. Никой не вярваше и нито едно проучване не допускаше това, но Иван Витанов отиде на балотаж.
В кампанията ние бяхме партньори с медиите
Това е подход, който всяка уважаваща себе си политическа сила би могла да прекопира, ако иска
да работи в полза на обществото, а не само да декларира такава готовност.
Не само към медиите, а и към всички социални групи в общината кандидат-кметът бе подготвен по проблемите и перспективите. Ние преобърнахме и значението на добре познатия предизборен маниер “Внимание за всички”. Вместо да изслушва жалби на граждани или да целува дечица пред фотоапарати и камери, кандидатът ни бе подготвен да предлага конкретни и осъществими неща във всяка област и гореща точка на общината. Това е рискът да поемеш отговорност, като знаеш, че после ще я носиш. Витанов създаде усещане у хората, че срещу тях стои един прагматично настроен, модерно мислещ и екипен човек. От него оценката на общото икономическо състояние на общината през последните два мандата, подробно разработена от екип, звучеше достъпно за аудиторията.
“Общината Бургас събира собствени приходи на глава от населението 90 лева. Толкова има и мъничката община Малко Търново. А Несебър например си докарва 6 пъти повече от Бургас – 470 лева”. Този пример беше истинска находка в кампанията на нашия кандидат. Не би могло по-точно да се направи характеристика на досегашната дейност на кмета и общината от този прост пример за приходите. Заедно с блестящия пример за немарливост, ние успяхме да обясним на нормален език, че
собствените приходи в една община са онзи критерий, който най-ясно доказва в какво състояние е тя и как се управляват
нейните финанси. Каква по-ясна от тази оценка -икономическото състояние на Бургас е равно на икономическото състояние на Малко Търново. А Бургас все пак е четвъртият по големина град в България. Вместо обаче да клеймим сегашния кмет за тази жалка картина, ние просто предложихме Плана “Витанов” – система от проекти и конкретни икономически и административни мерки, които всеки един кмет може и е длъжен да започне да прилага още от първия ден на мандата си.
Прозрачността в действията на общинската власт беше основното професионално послание на кандидата Витанов. Той въведе в местната предизборна лексика понятието “стъклена къща”, което се оказа разбираема и добре приета форма за обяснение на това, че администрацията е задължена по закон да работи прозрачно и открито, а чиновниците са наети в служба на обществото, а не са негови врагове. За да докаже, че е готов да изпълни предварително всяко условие за прозрачност, Витанов декларира официално имуществото си и това на семейството си, всичките си бизнес контакти и участията си във фирми. Той стана единственият кандидат-кмет в България, декларирал имущественото си състояние.
Витанов беше и единственият кандидат, който предложи професионално разработен Бюджет за 2004 година - нещо, което не е правил нито един кандидат-кмет досега в държавата, откакто се провеждат демократични избори.
Находка беше и медийното послание “Бургас – право напред!”. С него, претворен в телевизионни клипове, не само кандидатът стана разпознаваем в национален мащаб. Но и морето, силата на човека, красотата на България. Бургазлии припознаха себе си в прочутото изречение на Хемингуей
“морето не може да бъде провинция”
Красотата и надеждата, които внушаваха тези послания направиха клиповете на Иван Витанов съвършено непартийни, но затова пък близки на широк кръг от аудиторията, дори на такива, които не гласуват в Бургас. Рискувахме и се отказахме в клиповете си да показваме “задния двор на общината” – нейното бедно настояще, постигнато от досегашната власт. Не защото няма достатъчно грозни гледки в града. Искахме просто да накараме хората да се усмихнат, а не да кълнат миналото си. Проучванията доказват, че това е успешен подход, защото събуждането на омраза не носи нищо добро дори на този, който е спечелил в резултат на такава кампания.
Бургазлии бяха приятно изненадани и поласкани от оценената като изключително оригинална идея “Вечно зелена карта за Бургас”. Картата, която кандидатът ни раздаде на съгражданите си, отново не агитираше да се гласува за тази ли онази партия. Зелената карта за Бургас е като талисман, тя призовава хората да я носят със себе си защото там е написано най-важното послание – да мечтаят за града си като за едно прекрасно място за живеене. И картата, и посланията й нямат нищо общо с традиционните предизборни плакати и листовки. Тя създава настроение и буди у всеки притежател чувство на принадлежност към родния град, а и на отговорност за бъдещето му. Едва ли има по-успешен начин да премахнеш политическата апатия, до която традиционните партии докараха избирателите си.
В Бургас много привърженици спечели и идеята ни, че
избирателите са работодатели на кмета
и че с гласа си те подписват трудов договор с него, който биха могли да прекратят, тъй както са сключили, ако избраникът не отговаря на обществените изисквания и на това, което е обещал. Риск беше и отказът ни да използваме времето на кампанията за тотално агитираме за кандидата. Решихме, че отговорните политици имат по-сериозна задача от тази да спечелят на всяка цена. За нас беше важно, а и за бъдещето на политиката изобщо, да разясняваме непрекъснато и убедено правата, които законите и конституцията дават на всеки гражданин да участва във властта, да контролира вземането на решения. Често политиците забравят, че това всъщност е основната им задача – да приобщават обществото към законността и правилата на демократичното управление. Вероятно няколко тави с кебапчета вършат повече предизборна работа. Но ние решихме, че все пак някога и българската политика би могла да прескочи нивото на махленските трапези и партийните компромати.
Уебсайтът на Витанов беше още една находка в кампанията. Бургас е известен като град, отворен за “мрежата”, има много млади хора, за които наличието на Интернет-страница на един кандидат-кмет е комплимент към модерно мислещите хора.
Това, че Витанов преобърна всички прогнози и отиде на балотаж, е огромен успех. Не успех на Витанов над Костадинов, а успех на модерната политика над старите партийни хватки лъжи. Че с тях не може да се управлява, стана ясно веднага след изборите. Убеден съм, че ако притежаваше възможностите, духа, подготовката и програмните документи на опонента си, сега Йоан Костадинов нямаше да пише жалби до премиера, а просто щеше да управлява един модерен град. Град, който няма да продължава да е известен единствено с кмета си.
В. “Компас” – Бургас, 23 януари 2004 г.