Блог на Мирослав Севлиевски

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ


Тези дни едни хора, битували по различно време по върховете на МВР с мандата на различни политически сили, коментираха напоително българската политика. Очевидно се чувстваха особено комфортно в ролята на политолози. Един от тях (вече бивш шеф на специална служба, призвана по закон да противодейства и неутрализира престъпната дейност на местни и транснационални престъпни структури) нарече депутатите “малки политически човечета”, които не знаят как се управлява държава.
Тази медийна политологична изява на бивши и настоящи полицаи, пратени в системата именно от малките тъпи политически човечета (избрани по конституция и закон), беше реално доказателство за това, че попадналите независимо как в МВР изведнъж решават, че те управляват държавата. Решават го още в момента, в който наследят порочната практика

владееш ли тайните, владееш и хората

и системата, ти си върхът на политическата пирамида.
Вече 14 години в България полицаи правят политика от държавните тайни и с тях воюват с политиците. Няма значение какви са партиите или как се казват техните представители в парламента. Фронтът между полицаи и политици е толкова широк и кървав, че не само накара хората да повярват, че политиката е античовешки цинизъм, не само дискредитира демокрацията като начин на управление, не само разруши репутацията и спокойствието на много хора, но и отне човешки животи. Резултатът е тоталната омраза на хората към носителите на властта.
Независимо как се казва министърът - Георги Танев, Атанас Семерджиев, Пенчо Пенев, Христо Данов, Йордан Соколов, Виктор Михайлов, Чавдар Червенков, Любомир Начев, Николай Добрев, Богомил Бонев, Емануил Йорданов или Георги Петканов - неговото ведомство неизменно произвежда собствена политика. Бори се за властта и излъчва сигнали като на политическа централа, като претендира да определя кой и колко дълго да остане на върха. Вместо единствено да произвежда сигурност или поне това, което пише в чл. 1 от Закона за МВР “да защитава националната сигурност и да опазва обществения ред”.   
Неизменно висши (по закон “професионални”) представители на МВР влизат или излизат от политиката, но не спират да се занимават с нея. И не се отказват от ролята на политически критици, въоръжени с информация, с която дискредитира една или друга политическа фигура, партия или държавна система.
Вече14 години има и втори фронт - този с магистратурата. На него не се стига до победа, единствените резултати са взаимната дискредитация. Енергията отива за взаимното клепане и прехвърляне на отговорността на основните служби, задължени да осигуряват ред и законност в България.
Гражданите се чувстват беззащитни, не защото няма закони в държавата, а защото нямат вяра, че хората, които държат временно лостовете на информацията, на парите и на властта, го правят в името на държавата, а не за да се докопат до някой тайна, която да осребрят при нужда.
Трябва да признаем, че до днес няма нито едно ефективно действие срещу престъпността. И това не е патент на сегашното правителство. Ще припомня списъка на Начев, националните програми на Добрев, комарите на Бонев. Ще припомня колко главни секретари преди Борисов говореха същите неща. Последната акция “Белезници” е част от пропагандна офанзива на МВР и вероятно ще потъне в прах под името “Изворът на Белогата”. Случката, в която един дребен мошеник се барикадира, а баретите го обстрелват с гранатомет е метафора за цялостното поведение на полицията – внушаване на страх.
Както всичките “комари” на Бонев не успяха да затворят и осъдят един Роко, а само застреляха показно един Ганец, така и

“Белезници – 3” завърши със списък дребни риби

и един самовзривил се Чакър. Имаше и бонус – един пенсиониран генерал. Нелепо е да освобождаваш един висш полицай точно в такъв момент и да обясняваш, че е професионалист. Вместо ясно да кажеш точните причини за пенсионирането. И този генерал не пропусна да провиди дългата ръка на “високо поставени в политиката”, разбирай – той също е елемент от политическата машина. Диалогът продължава да се води все на тази плоскост – всички са фактори в политиката. А не както е по правилата – политиците са политици, полицаите – полицаи. Депутатите правим закони, а на полицаите задълженията не се изчерпват с броене на трупове ш прогнози за нови застреляни.
Страхувам се, че всичко се оказва политически PR на МВР, който неизменно държи на върха на политическите рейтинги основния герой на полицията – без значение дали е министър, главен секретар или шеф на някоя от службите.

МВР безотказно работи като пропагандна фирма

Това ведомство и хората по високите му етажи винаги имат поведение на самостоятелни политически играчи. Техен основен враг не са престъпниците, а политическата класа, от която те винаги са по-добри или пък са жертва. Всеки от тях, по всяко време и по всяка тема си има или търси своите малки оперативни тайни или своя папка с “дискредитираща” информация.
Тези тайни и папки помогнаха на МВР да създаде своя самостоятелна политическа власт, паралелна на официалната. Години след като напуснат системата, полицаи с различни чинове и постове продължават да осребряват в политически послания и политически рекет информацията, която са трупали по време на престоя си в МВР. Поради сензационността на тайните, с които разполагат, те винаги имат свое място в медиите, а с това

имат и последната дума пред обществото.

Дотук беше практиката. Според Закона за МВР обаче основните принципи в дейността на това държавно ведомство е да спазва конституцията и законите, да зачита правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство, да е публично и да си сътрудничи с гражданите. “При изпълнение на служебните си задължения служителите на МВР представляват цялото общество” – това пише в закона. Единственото вменено задължение на МВР, което може да се нарече политика, е в чл. 29, ал. 2, в която пише, че политическият кабинет подпомага вътрешния министър при формулиране и разработване на конкретни решения за осъществяване на правителствената  политика, както и при представянето й пред обществото”.
Вместо това МВР се държи като добре организирана и добре платена (от държавата) политическа партия, която има безконтролен достъп до всичката налична информация в България – от личните данни на всеки гражданин, до движението на финансовите потоци и контрола над легалните и нелегални канали на стоки, хора, наркотици, оръжие.
С тези неограничени ресурси МВР

може да разбие всяка политическа система

да дискредира всеки опонент и да направи така, че да не заработи нито една стратегия за стабилизиране на държавата. И го прави. Да де, но нали това не ни харесва. Ако някой иска да воюва, то аз не съм от тези, които искат. Защото в тази война е заложен провалът на прехода. И друг път съм казвал, че единственият шанс да преборим престъпността е, ако МВР, политици и общество се коалират. Ако те не искат, ние ще го направим. Но в тази коалиция ще бъде ясно кои са политиците и кои са полицаите. И кой определя правилата в държавата, като ни издържа с данъците си.