Архив за месец Октомври 2003
Това е блог за политика, случки, събития, хора, преживелици, пътешествия, емоции и факти - всякакви и най-вече политически.
Някои от тези събития и хора са част от историята на България, други със сигурност няма да попаднат там.
Някои са просто нещата, които са нашарили живота ми. Има ги в текстове. Има ги и в снимки, които и без думи разказват достатъчно.
На отминалите местни избори НДСВ НЕ УСЕТИ ПРОВАЛА
10 Октомври 2003 г., публикувано в Архив
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
В нощта, когато се разбра, че българите вече не искат да гласуват, най-често се споменаваха “шамар за политическия елит” и “отдръпване от политиката”. Вероятно от кумова срама повечето политици заобещаваха да се впуснат в мъдри анализи, за да разберат какво и как се е случило.
Ако съдим обаче от опита си на граждани на тази страна, живели в нея през последните 13 години, отсега можем да кажем, че анализът ще ни се размине. И че никой партия няма да тръгне да се променя в името на целта да се върне доверието на хората в политическата класа и след две години да ги предизвика да гласуват. (Не просто за себе си, а да гласуват.) Защото партиите у нас мислят само кой колко бройки верни свои хора да вкарат във властта. Независимо дали тези верни хора са се оказали толкова безлични, че не са успели да накарат огромен процент от българите да се разходят до урните. Тук мерим партийните успехи
по количество, а не по качество
Тези, които успяха да влязат в местната власт, ще си траят, защото са постигнали своето. Онези, които не са, ще си траят, за да не понесат политическа отговорност за провала си.
Още не беше изсъхнало мастилото на вестниците, които цитираха политиците за “шамара” и “тревогата от ниската избирателна активност”, когато стана ясно, че никакъв откровен разговор и самокритични изводи няма да се случат. СДС тръгна на обединения, за които най-обичайното определение е “безпринципни”. БСП започна толкова високо и фалшиво да пее мантрата си за “лявата вълна”, че ако някой е изрекъл на глас някаква реална тревога, този глас със сигурност не се е чул. НДСВ пък дотам се стараеше да замаже чрез схоластика очевидността на провала си, че изобщо не се сети за гръмкия провал на политическата класа въобще.
В нощта, когато се разбра, че българите вече не искат да гласуват, най-често се споменаваха “шамар за политическия елит” и “отдръпване от политиката”. Вероятно от кумова срама повечето политици заобещаваха да се впуснат в мъдри анализи, за да разберат какво и как се е случило.
Ако съдим обаче от опита си на граждани на тази страна, живели в нея през последните 13 години, отсега можем да кажем, че анализът ще ни се размине. И че никой партия няма да тръгне да се променя в името на целта да се върне доверието на хората в политическата класа и след две години да ги предизвика да гласуват. (Не просто за себе си, а да гласуват.) Защото партиите у нас мислят само кой колко бройки верни свои хора да вкарат във властта. Независимо дали тези верни хора са се оказали толкова безлични, че не са успели да накарат огромен процент от българите да се разходят до урните. Тук мерим партийните успехи
по количество, а не по качество
Тези, които успяха да влязат в местната власт, ще си траят, защото са постигнали своето. Онези, които не са, ще си траят, за да не понесат политическа отговорност за провала си.
Още не беше изсъхнало мастилото на вестниците, които цитираха политиците за “шамара” и “тревогата от ниската избирателна активност”, когато стана ясно, че никакъв откровен разговор и самокритични изводи няма да се случат. СДС тръгна на обединения, за които най-обичайното определение е “безпринципни”. БСП започна толкова високо и фалшиво да пее мантрата си за “лявата вълна”, че ако някой е изрекъл на глас някаква реална тревога, този глас със сигурност не се е чул. НДСВ пък дотам се стараеше да замаже чрез схоластика очевидността на провала си, че изобщо не се сети за гръмкия провал на политическата класа въобще.