Архив за месец Юли 2004
Това е блог за политика, случки, събития, хора, преживелици, пътешествия, емоции и факти - всякакви и най-вече политически.
Някои от тези събития и хора са част от историята на България, други със сигурност няма да попаднат там.
Някои са просто нещата, които са нашарили живота ми. Има ги в текстове. Има ги и в снимки, които и без думи разказват достатъчно.
УБИВАМЕ ДЕЦАТА СИ С БЕЗРАЗЛИЧИЕ
14 Юли 2004 г., публикувано в Архив
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
Виждаме ли спринцовките по градинки, задни дворове и спирки. Знаем ли обществените сборища и частните адреси, където всеки може да купи всякаква дрога, стига да има пари. Знаем ли кои са заведенията “пушални”. Знаем ли, че наркотици се предлагат на деца дори в предучилищна възраст. Знаем ли, че всеки може да забърка някакви отровни прахове и да ги пласира като наркотик. Чували ли сме за наркомани, които умират от такива прахове и хапове. Чели ли сме статистиките, според които възрастта на употребяващите и зависимите е далеч под пълнолетието. Знаем ли, че броят на наркотично зависимите сочи разрастваща се масова епидемия. Изтръпваме ли от ужас при новината, че
за година 300 деца са умрели от свръхдоза.
Е, питам тогава, щом знаем всичко това, кое е оправданието да стоим безучастно и да не се опитаме поне да започнем отнякъде борбата с тази епидемия. С нейния вирус са заразени не само стотици хиляди български деца, боледуват родителите, болно е и цялото общество, и всички държавни институции, отговорни за живота и здравето на невръстните българи. Болни сме от незаинтересованост и тежко боледуваме, докато смъртта не почука на собствената ни врата.
Писна ми да гледам как убиваме децата си с безразличие. Това написа една българска майка до българските медии. Свободният, необезпокояван и желязно организиран пазар на наркотиците в България е плод на политическо, обществено и държавническо безразличие. И да прикриваш това безразличие с псевдомодерна и морално освободена реторика, е политически цинизъм. Цинизъм е странната форма на демокрация, която ни предлагат противниците на решението, с което бе премахнато узаконеното право на така наречената еднократна доза.
Мирослав Севлиевски: НЕ ИСКАМЕ ДА СМЕ ДЪРЖАВНА ПАРТИЯ
13 Юли 2004 г., публикувано в Архив
Тезата за дясноцентристка коалиция на всяка цена срещу БСП ми се струва безсъдържателна, казва зам.-председателят на партия "Новото време"
В края на седмицата се учреди партия "Новото време". Тя се обяви за либерална формация, каквито са ДПС и НДСВ. Можем да станем най-голямата дясна партия и да имаме мнозинство в следващия парламент, заяви лидерът й Емил Кошлуков. Неговият заместник и председател на парламентарната група на "Новото време" Мирослав Севлиевски допуска участието на "Новото време" в либерална и в дясно центристка коалиция, но не изключва и сътрудничество с БСП.
Какво отличава Новото време от всички досегашни партии?
- На учредителния си конгрес нито една от старите партии не е имала 77% делегати между 18 и 40 години. Това, което правеха старите партии, е да получат доверие и да станат държавна партия, която има властта, ресурсите и внедрява свои хора по всички нива на управление. Те възприемаха политиката не като привличане на обществен ресурс, а като демонстрация на сила. Те управляваха на принципа “командвай и разпределяй”. Ние ще правим политика, която не командва, а свързва. Не искаме да сме държавна партия, а партия на активното поколение, на хора, които правят осъзнат избор и участват във вземането на решения и в създаването на нов политически модел, в създаването на доходи. Това са хора, които искат да инвестират, а не да пестят.
Новото време няма тепърва да се доказва в тези идеи. Доказателство е работата ни в парламента. Пределно ясно е какво предлагаме - това са законът за партиите, който прави политиката прозрачна дейност, законът за референдумите, който дава повече власт в ръцете на гражданите, избирателният кодекс, който премахва партийната принуда в изборите.
Отличаваме се от досегашните партии и по това, че когато кажем нещо, го доказваме със законодателна инициатива, а след това винаги гласуваме за това, което сме внесли в парламента. Защото профилът на един народен представител трябва да се прави не по думите, а по делата му.
Мирослав Севлиевски: НОВОТО ВРЕМЕ Е НАЦИОНАЛНАТА ЕНЕРГИЯ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ
12 Юли 2004 г., публикувано в Архив
Това, което отчужди обществото от политиката, не е загубената вяра в демокрацията, а в усещането, насадено от елита, че политиката е бизнес
Мирослав Севлиевски е роден през 18 януари 1965 година в Троян.. Завършил е география в СУ "Св. Климент Охридски". Един от създателите на Групата за натиск Новото време , а по-късно на дискусионния клуб на Новото време. Депутат в 39-то НС, избран от ІІ – ри многомандатен Бургаски район. Председател на парламентарната група на Новото време и Зам. председател на партията, учредена на 11 юли
Г-н Севлиевски, партия Новото време вече е факт. С какво ще се отличава тя на фона на многобройните политически формации у нас?
- Партията на Новото време ще функционира така, както искаме да функционира държавата ни. Всички партии, които сега си разделят властта, не успяват дори заедно да съберат и половината от общественото доверие. И това e така, не само защото между тях няма идейни различия, но няма и политика, която да ги създава. Всяка поредна партия, която спечели властта, си присвоява държавата и набутва целия си кадрови потенциал по всички нива на управлението. И така става държавна партия. Такава партия няма нужда да налага идеи и програми, да привлича съмишленици, да се доказва като партия на голяма част от обществото, да разчита на колективното усилие.
Старите партии не търсят обществена сила за политиката си, защото им стига политиката на силата. Те пропагандират стабилност на статуквото, което им осигурява лостовете към ресурсите, а ресурсите – власт. Ние сме за промяна на статуквото. И знаем какво трябва да се промени.
НОВОТО ВРЕМЕ Е НОВ НАЦИОНАЛЕН СВЕТОГЛЕД
10 Юли 2004 г., публикувано в Архив
Учредителен конгрес на партия Новото време
изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ “Новото време”
10 юли 2004 г.
Скъпи приятели,
Всички ние тук осъзнаваме, че най-пълната, пряка и изчистена форма на политическата организация е политическата партия. Партията има функционална, ролева и йерархична структура и чрез спазване на определени общоприети правила изпълнява политическа дейност.
Партията на Новото време ще функционира така, както искаме да функционира държавата ни.
Партия Новото време е добрата идея. Добра, защото всички партии, които сега си разделят властта, не успяват дори заедно да съберат и половината от общественото доверие. И това e така, не само защото между тях няма идейни различия, но няма и политика, която да ги създава.
Всяка поредна партия, която спечели властта, си присвоява държавата и набутва целия си кадрови потенциал по всички нива на управлението. И така става държавна партия. Такава партия няма нужда да налага идеи и програми, да привлича съмишленици, да се доказва като партия на голяма част от обществото, да разчита на колективното усилие.
РЕФЕРЕНДУМИТЕ ВРЪЩАТ ВЛАСТТА НА ГРАЖДАНИТЕ
07 Юли 2004 г., публикувано в Архив
Има теми за възстановяването на държавността и за модернизация на политическия модел, за които политическите сили в България декларират готовност да се обединят. Такава тема е законът за референдумите. Всички партии, лидери, институции, президентът винаги са казвали и обещавали на обществото, че този закон е техен приоритет. Въпреки това проектът отлежава вече втора година в парламента и не успява да влезе в пленарна зала за гласуване.
Ние, в “Новото време”, внесохме този проект и продължаваме да търсим съмишленици в парламента той да бъде приет. Законът за референдумите не бива да се разглежда като подарък от властта за обществото. Той е норма за здравата връзка на гражданите с управлението, той утвърждава върховното право на суверена да контролира важните национални решения. Ако призоваваме гражданите на България да станат господари на съдбата си, трябва да утвърдим конституционното им право да са господари и на държавата си. Правото на гражданите на референдуми произтича от българската конституция, а не от желанието или съпротивата на политическите сили.
Мирослав Севлиевски: СТИГА СМЕ СЕ КАРАЛИ ЗА ОРДЕНИ, ГОВОРЕТЕ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО
05 Юли 2004 г., публикувано в Архив
Мирослав Севлиевски е роден през 1965 г. в град Троян. Завършил е география. Владее английски език.Член е на парламентарната комисия по вътрешна сигурност. Севлиевски влезе в 39-ото народно събрание като депутат от НДСВ. През март тази година обаче се отдели от жълтите редици заедно с още 10 депутати и оглави нова парламентарна група "Новото време".
Г-н Севлиевски, защо възникна конфликт между "Новото време" и НДСВ за референдумите? Кой е против този закон, уж всички на първото му четене бяха за?
- За поправките в закона за референдумите "Новото време" водеше разговори с тези от НДСВ, които би трябвало да определят парламентарната политика. Това е председателят на групата им Станимир Илчев. Аз съм водил разговори с лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски. Впечатленията ми са, че и двамата подкрепят закона. Но в мнозинството има група, която не чу посланията на своя лидер, че мостовете с "Новото време" не бива да се рушат заради многото общи приоритети. И тези хора разрушават мостовете.
Мирослав Севлиевски, председател ПГ на "Новото време": ШАНСОВЕТЕ БСП ДА ВЗЕМЕ МНОЗИНСТВО СА СИЛНО ПРЕУВЕЛИЧЕНИ
03 Юли 2004 г., публикувано в Архив
Времето на едноцветните кабинети свърши, ще има шарени мнозинства
Г-н Севлиевски, защо така неочаквано влезе в пленарната зала проектозаконът за референдумите, който, знаем, е приоритетен на "Новото време", но имаше съпротива срещу него?
- Законът за референдумите е наша инициатива и политически приоритет, защото смятаме, че това трябва да бъде приоритет на България. Хората трябва да имат по-големи възможности, когато решат да ревизират действията на своите политици, на избраните от тях депутати. Затова и законодателстовото следва да бъде модернизирано в тази посока.
Текстът на закона за референдумите е продукт от общата работа на голяма група народни представители от всички парламентарно представени политически сили. След над шестмесечни опити да вкараме закона в пленарна зала, това най-после се случи.
Според правилника на Народното събрание опозицията има право на всяко първо число от месеца да включи в дневния ред на парламента свои законопроекти, затова и законът най-после успя да стигне до обсъждане.