Архив за месец Април 2004
Това е блог за политика, случки, събития, хора, преживелици, пътешествия, емоции и факти - всякакви и най-вече политически.
Някои от тези събития и хора са част от историята на България, други със сигурност няма да попаднат там.
Някои са просто нещата, които са нашарили живота ми. Има ги в текстове. Има ги и в снимки, които и без думи разказват достатъчно.
БЪЛГАРСКИЯТ ВОЙН
28 Април 2004 г., публикувано в Архив
Винаги съм казвал, че когато става въпрос за успешна България, партизанщината е излишна. А когато тази национална кауза е свързана с човешки живот и с достойнството на нацията, никой политик и никоя партия нямат право да се надпреварват в печеленето на дивиденти или с премерване на рейтинги. Казвам това, защото още когато се разбра, че българският президент е в Ирак, се чуха гласове: “Това е личен PR на гърба на държавата, Първанов даде старт на предизборната агитация” и други подобни.
Държавният глава направи единствено верния и избор: да окуражи рейнджърите лично. Да разсее неясните и объркани сигнали, които летят към тях от разтревожени роднини, от спорещи политици, от обърканата комуникация между държавните ведомства.
Затова отново ще поздравя българския президент Георги Първанов, че събра кураж и замина в Кербала, за да чуят от него бойците ни там, че родината и политиците са единни и отговорни, когато вземат решения за мисията им в Ирак и за живота на всеки от тях.
Някой от името на всички ни трябваше да изрази общата национална гордост от факта, че бойците ни единствени не отстъпиха от позициите си, за разлика от мнозина други, по време на трагичните великденски събития. Гордост от традицията, че български войник не е имал и няма загубена битка.
Българските рейнджъри в Кербала не са обикновени военни, които изпълняват международна мисия за определен срок и под чуждо командване. Те са най-публичните български посланици, по чиито дела светът съди за България. Тяхната мисия не е кротката дипломация, свряна в сигурен кабинет. Българските воини имат тежката задача да докажат, че освен с оръжие, могат да пазят мира и с мисъл за бъдещето. Да убедят местните хора – там, под куршумите и гранатите, че страната им ще бъде опазена и възстановена.
БОЙЦИТЕ НИ В КЕРБАЛА СА ПОСЛАНИЦИ НА БЪЛГАРИЯ
27 Април 2004 г., публикувано в Архив
Винаги съм казвал, че когато става въпрос за успешна България, партизанщината е излишна. А когато тази национална кауза е свързана с човешки живот и с достойнството на цялата нация, никой политик и никоя партия нямат право да се надпреварват в печеленето на дивиденти – с думи, с действия, с популистко ораторство или премерване на рейтинги. Казвам това, защото още когато се разбра, че българският президентът е в Ирак, се чуха гласове: “това е личен PR на гърба на държавата, Първанов даде старт на предизборната агитация” и други подобни.
Държавният глава направи единствено верния избор – да окуражи рейнджърите лично, а не по телефона. Да разсее неясните и объркани сигнали, които отиват към тях от разтревожени роднини, от спорещи политици, от обърканата комуникация между държавните ведомства. Затова отново ще поздравя българския президент Георги Първанов, че събра кураж и замина в Кербала, за да чуят от него бойците ни там, че държавата и политиците са единни и отговорни, когато вземат решения за мисията им в Ирак и за живота на всеки един от тях.
Някой от името на всички трябваше да изрази общата ни национална гордост от това, че бойците ни единствено не отстъпиха от своите позиции, за разлика от много други по време на Великденските събития. Гордост от това, че български войник не е имал и няма загубена битка. Предложението на “Новото време” от миналата седмица беше подчинено точно на тази идея – да замине парламентарна делегация при рейнджърите ни в Кербала. И да спрем да ползваме само опосредствана информация, а да видим на място обстановката, опасностите, бойния дух на българите там и тяхното отношение към дълга, който са поели. Тяхното, а не на родителите, които разбира се, че се тревожат – кой родител не страда, когато детето му е в опасност. Това са мъже и жени, които сами са избрали този дълг – да защитават мира в Ирак, но и авторитета на България. Никой не може да им изземе това право, дори ако това са трима-четирима политици, чието поведение играе по-скоро по струните на обществените емоциите, отколкото се опира на общия политически разум.
ДА СТАНЕМ СЪОБЩНОСТ, КОЯТО ПОМНИ МИНАЛОТО СИ, НО ИМА МИСЪЛ И ОТГОВОРНОСТ ЗА БЪДЕЩЕТО
16 Април 2004 г., публикувано в Архив
Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ “Новото време”.
Тържествена сесия по случай 125 години
от създаването на Търновската конституция.
39-о Народно събрание, 16 април 2004 г.
Уважаеми
Г-н председател на Народното събрание,
Ваши светейшества,
Г-н президент,
Г-н премиер,
Дами и господа министри,
Ваши превъзходителства,
Скъпи гости,
Уважаеми колеги,
Добре е, че има дати като днешната в историческия календар на България, защото тогава сме заедно. Задно сме в преклонението пред демократичната екзалтация на възрожденци. Заедно сме в гордостта от тяхната смелост да мислят политически, отвъд партийните дрязги и с поглед далеч в българското бъдеще. Заедно сме като ученици, изправени пред най-добрите си учители по политика и демокрация. А иначе, когато не четем тържествени речи за славната ни история, нашата заедност, за съжаление, е в отрицанието, в партийния страх, в лицемерието и злорадството. Когато не е ден като този, дори 125 години след създаването на първата българска конституция, има хора, които продължават да твърдят, че нямаме демократични традиции, нито политическа школа, от която да се учим.
А за онова време един от строителите – Марко Балабанов, е казал: “Всички почти представители, довчерашни турски роби, изникнаха като сами по себе си съвършени конституционалисти, всички почти се явиха като представители, отдълго време свикнали с всички тънкости и с всичкия механизъм на конституционния режим”.
Тогава, преди 125 години, строителите на съвременна България, записаха в първата конституция текст, който кънти и днес със сила и емоция, текст, роден от инстинкта на българина за свобода: “Всякой роб от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия.”
И нямаме право да не се учим от тези хора, които още тогава са знаели как се утвърждава нация, култура, религия, език и традиции.
Тогава големите поставиха на първо място свободата и равенството пред закона. И ние днес сме длъжни пред България да ги следваме, без притеснение, че няма да бъдем модерни европейци. И не да се учим от чужди модели, а от възрожденското завещание на авторите на онази конституция.
Тогава, в Търново, е имало патос, екзалтация, крамоли, обиди и дори разменени шамари, но възрожденци са били заедно за едно – за българската национална независимост.
НЯМАМЕ ПРАВО ДА ПРАХОСВАМЕ ВРЕМЕТО НА БЪЛГАРИЯ
15 Април 2004 г., публикувано в Архив
Изказване на Мирослав Севлиевски
39-о Народно събрание, 15 април 2004 г.
Уважаеми господин председател,
Уважаеми колеги,
Пак и винаги ще започвам с изречението, което винаги трябва да е най-важно за всички нас в тази сграда: Нямаме време за губене!
Нямаме време дори за пламенни речи, как през тази сесия ще станем изведнъж различни, и то само като сменим обещанията и заклинанията.
България няма време за губене, нито ние имаме право да го харчим за празни приказки.
Парламентарната група Новото време потвърждава, че няма да измисля нови теми, само за да изглеждаме загрижени или много заети. Ние ще продължава да работим и да търсим сред всички вас съмишленици, за да осъществим заедно идеята за успешна България. България, в която властта е избрана да служи, а не да командва.
Мирослав Севлиевски: ВРЕМЕТО НА ИДЕОЛОГИЧЕСКИТЕ КОАЛИЦИИ ОТМИНА
14 Април 2004 г., публикувано в Архив
Г-н Севлиевски, слушахте разговора с Евгений Дайнов - съзирате ли такава опасност - фашистките тенденции, от една страна, да прелеят в по-умерените националистически идеи, да речем, които той съзира във вашия проект, в този на г-н Иван Костов?
- Преди това искам само да кажа, че г-н Евгений Дайнов лъже по отношение на еднократната доза. Той откровено лъже, и не само днес, а и от време, от доста време. Ако някой е направил закон, който да вкарва за едно листо коноп или... както той се изрази, в затвора за 15 години, това го направи СДС през 2000 година. Това, което направихме ние - ние отменихме онази поправка, направена пак от СДС през 2000 година, която даваше шанс на всичките, които разпространяват твърди наркотици – онези наркотици, които водят до трайна зависимост, като кокаин и хероин - да не могат да го правят повече. Това направихме ние. Марихуаната или конопът или меките наркотици, за които очевидно г-н Евгений Дайнов е радетел да бъдат легализирани, аз съм на обратното мнение и не смятам, че ако съм "антидрога", съм фашист или националист, но това е отделна тема. Никога ние не сме занимавали като "Новото време" с този проблем. Този проблем го има от много отдавна - българският Наказателен кодекс винаги е преследвал производството, разпространението и употребата на марихуана. През 2000 година СДС са увеличили наказанието - те са го направили от 3 до 15 години, не ние. Ние нищо не сме променили в тази посока и не бива повече да се правят спекулации. Това, което направи "Новото време", аз пак казвам, това е първата стъпка в истинската или в реалната борба с наркоманиите - просто ударихме наркопласьорите на хероин и на кокаин - това направихме ние, защото текстът казваше "ако си наркозависим и те хванат с доза, близка до... за еднократна употреба, или нещо от този род, не носите наказателна отговорност". Всички, даже защитниците на марихуаната казват, че тя не води до тази зависимост, така че този текст не е бил възможен да бъде използван за онези, които пушат, пренасят или използват марихуана.
ДЕПУТАТИТЕ СА ХОРАТА С НАЙ-МНОГО РАБОТОДАТЕЛИ
10 Април 2004 г., публикувано в Архив
Мирослав Севлиевски е роден на 18 януари 1965 г. в Троян. Завършил е география, по професия е инвестиционен просредник. Член на парламентарните комисии по вътрешна сигурност и по енергетика. Един от основателите на групата за натиск "Новото време", а по-късно и на дискусионния клуб със същото име към НДСВ. Беше член на Политическия съвет на жълтата партия. Неотдавна излезе от НДСВ и създаде отделна парламентарна група, чийто председател е.
Г-н Севлиевски, защо създавате нова партия?
- Дойде времето на нашето поколение да участва в българската политика и да поеме отговорност за своето участие. Да поеме отговорност с биографиите, думите и делата си. На 30-40 години човек е в най-активната си възраст и цялото поколение днес работи за промяната на България. Ние също искаме да дадем своя дан.
Мирослав Севлиевски: ПО-ДОБРЕ НОВОВРЕМЦИ, ОТКОЛКОТО БАЙГАНЬОВЦИ
05 Април 2004 г., публикувано в Архив