Архив за месец Март 2004
Това е блог за политика, случки, събития, хора, преживелици, пътешествия, емоции и факти - всякакви и най-вече политически.
Някои от тези събития и хора са част от историята на България, други със сигурност няма да попаднат там.
Някои са просто нещата, които са нашарили живота ми. Има ги в текстове. Има ги и в снимки, които и без думи разказват достатъчно.
КЪСАТА ПАМЕТ НА СТАРИТЕ ПАРТИИ НАСАЖДА ОМРАЗА
26 Март 2004 г., публикувано в Архив
Декларация на ПГ “Новото време” и на председателя на групата Мирослав Севлиевски, 39-о Народно събрание, 26 март 2004 г.
Депутатите от Новото време изразяват възмущението си от декларацията, с която ПГ на ОДС клевети един доказал се български политик. Хората на Иван Костов нарекоха предстоящото удостояване на Ахмед Доган с орден “Стара планина” акт, който принизява ролята на цялото българско общество и неговите традиции за етническа толерантност, като ги приписва на един-единствен човек. Новото време няма да адвокатства на Ахмед Доган, нито ще търси нови мотиви за заслугите на този български политик не само за етническия мир в България, но и за демократизирането на българския политически модел.
ЗАКОНИ СРЕЩУ АНОНИМНОТО ПРАВОРАЗДАВАНЕ
26 Март 2004 г., публикувано в Архив
Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ “Новото време”,
в 39-ото Народно събрание,
26 март 2004 г.
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,
Преди три дни “Новото време” внесе законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който приравнява наказанието за побой на данъчни и митнически служители, с това на полицаи и магистрати. На тези, които ще кажат, че с този си ход “Новото време” се упражнява в популизъм, ще им кажа, че не е популизъм, а задължителна наша работа и също така е задължително да стане наша обща политика. Работа и политика, които градят авторитета на държавните институции и респекта към тях.
На тези, които ще кажат, че това е нечия политическа поръчка, ще отговоря, че това просто не може да бъде. И ако е поръчка, то може да е поръчката, с която са ни пратили тук избирателите да ги направим равни пред закона и защитени от него. На тези, които ще кажат, че всеки живот е еднакво ценен и не бива да делим чиновниците на категории, ще отговоря: колкото респектът към полицаите и съдиите е важен за държавата и за обществото, толкова важен е и респектът към законите и хората, които осигуряват приходите в хазната.
Мирослав Севлиевски: ВРЕМЕТО НА ИДЕОЛОГИЧЕСКИТЕ КОАЛИЦИИ ОТМИНА
25 Март 2004 г., публикувано в Архив
Хората са ни изпратили в парламента не да се делим заради партийни пристрастия, а да вършим работа, казва нововремецът
Мирослав Севлиевски е роден на 18 януари 1965 г. в гр. Троян. Завършил е география в СУ. Член на парламентарните комисии по вътрешна сигурност и по енергетика. Един от основателите на групата за натиск "Новото време", а по-късно и на дискусионния клуб със същото име в НДСВ. Беше член на Политическия съвет на жълтата партия. Неотдавна излезе от НДСВ и създаде отделна парламентарна група като стана неин председател.
Г-н Севлиевски, парламентарната група "Новото време" се различава от останалите - дори само по вашата младост. Всички сте почти на една възраст. Това дава ли повече основания да се смята, че българите могат да посочат вас като хора, които да им помогнат да излязат от кризата?
- Днес българинът няма нужда да му бъдат посочвани водачи. Това беше един от пороците на прехода. Всичките партийни лидери казваха - трябва да затягате коланите, безпрекословно да ни вярвате и да ни следвате - ние сме тези, които ще решим всичките ви проблеми. Ние казваме друго - днес промените в България са възможни само ако всички участваме. Ние искаме хората да работят, а нашата работа е да създаваме правила за всички. И онези, които са предприемчиви, които се трудят от сутрин до мрак, да получават заслуженото, а не да просперират само тези, които разчитат на връзки и привилегии. Най-после дойде времето да говорим за истински равен старт. Трябва да престанем да говорим за равните резултати, защото те са невъзможни. Въпросът е не как ще разпределяме бащиното имане или националното богатство, а как да го съхраним и увеличим. Ние искаме да сменим цялата политическа дискусия и смятам, че България най-после трябва да излезе от прехода и да започне да мисли по различен начин.
Мирослав Севлиевски: ДЪРЖАВАТА ТРЯБВА ДА НАПРАВИ НАРКОКОМУНИ
18 Март 2004 г., публикувано в Архив
Еднократната доза легализираше дрогата. Наркопласьорите водят на почти военен отчет всяко дете от по-богато семейство и ние не можем да позволим епидемията да се разраства, казва нововремецът
Г-н Севлиевски, с какви мотиви поискахте да има наказание и за наркомани, заловени с една доза дрога?
- Въпросът за наркотиците през последните 2 г. се превърна във въпрос за дозата за лична употреба. А основният въпрос е друг - ще бъдат ли легализирани наркотиците в България или няма? Във всички закони у нас е записано, че са забранени вносът и производството на наркотици. За това се носи наказателна отговорност. В същото време преди година беше направен опит в закона за лекарствените средства да се промъкне един текст, в който пише, че има дози за лична употреба. В Наказателния кодекс до вчера също имаше текст, който казваше, че не носят наказателна отговорност зависими лица, заловени с доза за еднократна употреба. Това по един или друг начин легализираше наркотиците.
Да, има представители на гражданското общество, които казват: "Дайте да станем като Холандия или Белгия." Но България е различна страна. Наркотиците са нова болест за нея и няма причина да допуснем тя да се разширява. Ако днес наркоманите са между 100 000 и 200 000, няма причина да чакаме да станат 500 000 и тогава да се чудим какво да направим.
Вотът бе загуба на време, враждебни са само неудачниците в политиката
15 Март 2004 г., публикувано в Архив
Вотът бе загуба на време, враждебни са само неудачниците в политиката
БЯХМЕ БУНТАРИ, СТАВАМЕ РЕАЛИСТИ
Искам нашите пенсионери да почиват на Албена, казва Мирослав Севлиевски
Мирослав Севлиевски е роден на 18 януари 1965 г. в Троян. Завършил е география, по професия е инвестиционен консултант. Бил е сътрудник на Желю Желев и секретар на сдружението за честни избори и граждански права. Влезе в парламента като народен представител от листата на НДСВ в Бургас. Доскоро беше зам.-председател на ПГ на НДСВ и член на Политическия съвет на жълтата партия. Една от основните фигури в дискусионния клуб "Новото време". Председател на новосформираната едноименна парламентарна група.
ПОЛИТИЧЕСКИЯТ “ДУНАВ МОСТ” 2 МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОСТРОЕН С НОВИ ЗАКОНИ
13 Март 2004 г., публикувано в Архив
Мирослав Севлиевски
Вотът на недоверие към правителството не беше нищо друго, освен подмяна на истинския политически дебат за България. Този вот на недоверие беше доказателство, че тези, които го внасят и тези, които го защитават, не знаят кой дебат е важен за обществото и за държавата. Този вот беше внесен, заради големия страх на старите партии да започнат най-после да правят големите закони, за които са ни пратили българите в парламента. Това са законите, които ще построят политическия Дунав мост 2, който ще изведе България към модерния свят, но и който ще свърже нас, депутатите, с обществото, чието доверие харчим.
Тези, които защитават такъв вот, се страхуват, че няма как да не гласуваме закона за референдумите – който осигурява конституционното право на българите да определят сами дневния си ред, а ние само да го изпълняваме. Страх, че ще трябва да гласуваме етичния кодекс, който ще направи публични парите и действията на политиците. Страх, че ще трябва да гласуваме избирателния кодекс, без който обещанията ни, че ще осигурим на хората мажоритарни избори, в които те ще гласуват за личности, а не за анонимни партийни листи.
Това е страхът от основите на новия български политически мост на партийните централи към обществото. Защото това са единствено верните правила за функциониране на демократичния политически модел и наше основание да продължаваме да работим в сградата на парламента.
Същият е страхът и на тези, които твърдят, че прегрупирането в Народното събрание е подмяна на вота на българите. Подмяната на електоралния вот е най-удобното политическо клише, с което се подменят не гласовете на избирателите, а темите, по които ние тук сме длъжни да работим. Подмяна на вота е поредният лозунг, зад който партиите се опитват да оправдаят бездействието си.
ТОЗИ ПАРЛАМЕНТ ИМА ШАНС ДА ПРИЕМЕ НОВИТЕ БЪЛГАРСКИ ПРАВИЛА
11 Март 2004 г., публикувано в Архив
Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ “Новото време”
при обсъждането на вота на
недоверие на правителството,
11 март 2004 г.
Уважаеми дами и господа, много от лидерите на големите парламентарни групи сигурно са си мислили, че има какво да кажат като последна дума. Но нека да се опитаме да направим едно кратко резюме на това, което се случи днес. Днес за сетен път в този парламент старите партии доказаха, че няма да ги има в следващия парламент и дадоха ясни доказателства за своите способности да губят времето на българския парламент, да харчат парите на българските данъкоплатци и цял ден да говорим за неща и да се опитваме лошо, повтарям, лошо да изреждаме проблемите на България.
Това, което днес беше казано, нима някой не го знае в тази зала? Нима някой в тази зала не знае, че заплатите в България са малки? Нима някой в тази зала не знае, че има семейства, които не могат да си изпратят децата на училище? Но има ли някой в тази зала, който да не знае, че с този тип дебат тези проблеми няма да бъдат решени? Дами и господа, този парламент много пъти е правил велики за България неща. Този парламент, за съжаление и много пъти си е губил времето. Ние в “Новото време” казахме вчера и днес повтаряме – “Нямаме време за губене”. България няма време за губене.
Всички Вие, които искате да губите българското ценно историческо време, ще знаете, че утре няма да имате шанс да го правите. Днешният дебат доказа, че ако днес България се управлява от старите партии, то утрешна България ще бъде управлявана от идеите на “Новото време”. Онези идеи, които поставят като национална кауза успешна България. България на успелите, а не България на бедните и България, в която партиите внушават страх.
Мирослав Севлиевски: НЯМА ВРЕМЕ ЗА ГУБЕНЕ
11 Март 2004 г., публикувано в Архив
Ще правим политика, от каквато има нужда българското общество
Мирослав Севлиевски е роден през 18 януари 1965 година в Троян. Завършил е география в СУ "Св. Климент Охридски". Един от създателите на Групата за натиск, а по-късно на дискусионния клуб Новото време. Депутат в 39-ото НС, избран от ІІ многомандатен Бургаски район. От 9 март 2004 г. е председател на парламентарната група Новото време.
Г-н Севлиевски защо решихте да се отделите от НДСВ и да сформирате група на Новото време?
- Създадохме парламентарната група Новото време, защото сме убедени, че е политическо лицемерие и безотговорност да се оправдаваме, или примирим с нежеланието и съпротивата на старите партии. Правим го, за да защитим гордостта и достойнството на българина и да заслужим доверието му. Ние участваме в политиката, не за да властваме, а за да защитаваме свободата и демокрацията. Политиката не е упражнение на власт спрямо гражданите. Законите, които приемаме, определят дали напред ще излязат предприемчивите, или ленивите, дали можещите, или връзкарите. Искаме най-сетне българската политика да бъде политика на прагматизма, а не на емоцията, политика на действието и бързият отговор на реалните проблеми. Като политици, ние нямаме право да бездействаме, защото членството в ЕС и НАТО не е самоцел, а задължение да създадем нова политическа и икономическа инфраструктура, която да изведе България извън кошмарите на бедността, престъпността и корупцията. Искаме да обединим хората около идеи, по-големи от идеята за собствена парламентарна група и политическа партия. Правим го, защото модерна България е нашата кауза, и защото България няма време за губене.
Мирослав Севлиевски, председател на ПГ "Новото време": НИЕ СМЕ ПРАГМАТИЦИТЕ НА XXI ВЕК
11 Март 2004 г., публикувано в Архив
„Нямаме време за губене", така започнахте вчера декларацията си, с която обявихте, че напускате НДСВ и създавате нова група. Кога разбрахте, че времето ви в НДСВ изтича, г-н Севлиевски?
- Още в момента, когато започна да се говори за партия НДСВ и усетих огромното вътрешно напрежение около нейното създаване. Когато разбрах, че в голяма степен тази партия (не заради документите й, а заради основните й играчи) няма да бъде моята партия. За известен период очаквах, че е по-до-бре нещо да се случи, като се надявах, че в бъдеще тази партия ще може да бъде модернизирана.
СТИГА БРАКОВЕ ПО СМЕТКА И РАЗВОДИ ПО ИТАЛИАНСКИ
11 Март 2004 г., публикувано в Архив
Създаването на парламентарна група "Новото време" няма нищо общо с традиционните за българската политика пазарлъци и вражди.
Отделихме се от НДСВ, защото няма смисъл да се опитваш да мотивираш хора, които не искат да бъдат мотивирани, на които статуквото им е удобно, които не могат да мислят отвъд края на мандата.
Отделихме се, за да не предадем идеите, с които влязохме в политиката и парламента и които смятаме, че е важно да бъдат реализирани. Отделихме се не за да бъдем различни, а за да накараме другите да станат такива. Защото не искаме повече да бъдем бунтари, критици или критикари.
Искаме да работим.
Учредихме група, защото не искаме да губим енергия в безсмислени кавги и спорове. Намерението ни е да работим с всички, които предлагат добри идеи и намират нашите за полезни.
Питат ни с кого ще си партнираме в парламента - БСП, Костов, Мозер или Надежда. Наши партньори са и винаги ще бъдат тези, които помагат за осъществяването на важните проекти за България.
Ако утре БСП се застъпи за някой от 44-те законопроекта, които сме депозирали, ще партнираме с нея. Ако обаче социалистите ни пречат да реализираме каузата си, ще бъдат наши противници. Защото политиката не е брак по сметка и не се нуждае от разводи по италиански. Тя е състезание на идеи.
По тази причина с отделянето си "Новото време" дава алтернатива
на онези, които искат да продължат с романтизма на СДС от 1990 г. и с прагматизма на царя от 2001 г. И когато ни питат по какво се различаваме от НДСВ, отговаряме - те управляват днес, а идеите на "Новото време" ще управляват утре.
Искаме политиката в България да не бъде лоша дума, а политиците повече да не са синоним на кариеризъм и корупция. Всеки българин да бъде специален, а не политиците да са уникални.