Архив за месец Март 2003
Това е блог за политика, случки, събития, хора, преживелици, пътешествия, емоции и факти - всякакви и най-вече политически.
Някои от тези събития и хора са част от историята на България, други със сигурност няма да попаднат там.
Някои са просто нещата, които са нашарили живота ми. Има ги в текстове. Има ги и в снимки, които и без думи разказват достатъчно.
ТРУДНИЯТ ИЗБОР
31 Март 2003 г., публикувано в Архив
Надеждата, която всички нормални хора таяха до последния момент, че военното решение в Ирак ще бъде избегнато, рухна.
У нас, както навсякъде по света, почти всеобщото неодобрение към военното решение на международните проблеми е естествено и логично. То не може да бъде коментирано по друг на чин, освен с разбиране и уважение. Да се защити пред голяма част от българите официалната ни позиция на подкрепа към международната антитерористична коалиция е трудно, но е наложително да се опитаме всекидневно да я обясняваме. Искрено се стремя да подхождам непредубедено и към аргументите на на нашите политически противници в парламента.
Да се реагира бързо и разумно в ситуация като днешната, не е лесно. Имаме пред очите си една разединена Европа. Лидерите на държави, които за нас до вчера буквално са били символи на понятието евроатлантизъм и евроатлантически ценности, сега се разминават в Брюксел, без да се поздравяват. Водещи фигури в структурите на ЕС ту заявяват, че са разочаровани от нас, ту отричат тези си думи и признават ясно, че разбират позицията ни и че защитаваме интересите си. Имаме и едно ясно изразено антивоенно обществено настроение.
В този контекст да се говори за правилни решения е много трудно, защото в зависимост от гледните точки никое решение не може да бъде напълно правилно. Няма идеално решение. Няма чиста и безспорна кауза. Имаме мощна международна коалиция, която заявява решимост да свали един човеконенавистен режим, заплашващ света с оръжия за масово унищожение. Но тя действа без благословия от Съвета за сигурност.
Мирослав Севлиевски: ВРЕМЕ Е НДСВ ДА ПОИСКА ПРОШКА
13 Март 2003 г., публикувано в Архив
Тъмни сили атакуват министъра на съобщенията, казва царският депутат
Депутатът от НДСВ Мирослав Севлиевски е на 38 години. Роден е в Троян. Завършил е география в СУ. Избран е от бургаската листа на движението.
Севлиевски е създател на Българското сдружение за честни избори, специалист е по политически маркетинг.
На последното заседание на мнозинството, кабинета и премиера в НДК той отказа да се кандидатира за член на ръководството на парламентарната група на НДСВ и декларира несъгласие с водената от Пламен Панайотов политика.
Г-н Севлиевски, накъде върви НДСВ?
- По-важното е накъде трябва да върви: към големи теми, реализация на предизборните обещания, консолидация на България. Да направи задълбочен анализ на изминалите 2 години. Никога няма да можем да определим откъде минава пътят към постигането на целите ни, ако не разберем къде сме в момента. Не бива да си крием главата в пясъка и да отричаме, че 48% българи са разочаровани от управлението и рейтингът на правителството не се покачва. Това означава, че НДСВ не е в състояние да изтъкне успехите си, а вади само грешките, които съпътстват всяко управление. В анализа трябва да се отчете, че днес мнозинството е с 11 души по-малко. Трябва да направим така, че депутатите, които отидоха в парламентарната група НИЕ, да останат неотменна част от модернизационното мнозинство. Истинският въпрос е накъде върви България. На него трябва да отговорим.
ПРЕСТРАСТЕН КЪМ АНТАРКТИДА
03 Март 2003 г., публикувано в Архив
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
Авторът Мирослав Севлиевски е депутат от НДСВ, завършил е география в СУ. През февруари - 2 седмици след като навърши 38 години - той изпълни старата си мечта и замина за Южния полюс на собствени разноски.
Когато тръгвах към най-южния свят, последното, което можеше да ми хрумне, бе да сложа в багажа си визитни картички. Голяма грешка! Протоколът на остров Ливингстън, оказва се, е претърпял стремглаво развитие от времето на пионерите. Представителите на различни нации, които се срещат и запознават сред пингвините, определено не се държат като корабокрушенци, подивели от радост, че виждат подобно на себе си двукрако.
Държа пред себе си визитките на някои от забележителните мъже и жени от различни държави, с които се запознах по време на краткото си гостуване в българската база на Ледения континент. Част от картичките са със снимки и от тези снимки ме гледат типичните физиономии на хора, които много по-лесно бих могъл да свържа с обичайната представа за отдаден на мисията си университетски преподавател, отколкото с детските си спомени от рисуваните портрети на Скот, Моусън или Шакълтън.
Да, Антарктида вече съвсем не е онази безумна екзотика, която допреди десетина години свързвахме основно с риска и любовта към авантюрата. Истина е, че се иска огромно мъжество и храброст, за да прекарваш година след година по няколко месеца в специфичните за района "работни условия", отдаден на къртовски научен труд. Но също така е истина, че Леденият материк все повече заприличва на гигантска лаборатория, където властват учените, а не авантюристите; където местните правила и закони се почитат до последната буква; където многонационалната общност е успяла да наложи и свято да спазва ред на доверие и равнопоставеност, за какъвто ние - обикновените хора от нормалните континенти, можем само да мечтаем.